You are currently browsing the tag archive for the ‘Кийфър Съдърланд’ tag.

Според поредното нечовешко статистическо проучване сред домашните нърдове на Америка, драматичният екшън сериал „24“ се нарежда на първо място като най-пристрастяващият ТВ сериал на всички времена.
Поредицата за убер агента Джак Бауър, който мисли бързо, действа смело и умира трудно, се нарежда под номер 1, изпреварвайки други по-достойни заглавия от него, като например „Изгубени“.

168Джак Бауър показва на кое място трябва да е сериалът според него.

Шоуто, в което Кийфър Съдърленд рибуутна заспалата си кариера и го направи отново популярно име в Холивуд, започна да тече от 2001 година и до момента няма кой да го спре, макар че вече всеки сезон мирише на леш, малко повече от предишния. Да не говорим, че всичко вече се повтаря по Х брой пъти, но винаги точно за 24 часа. Явно за американците е доста лесно да се пристрастят към нещо, което цикли в един коловоз вече 8 години.
Ето и разпределението на вотовете, според проучването на LOVEFiLM.com.

1. 24 – 19 %
2. Lost – 17 %
3. Friends – 10 %
4. Heroes – 9 %
5. The Wire – 7 %
6. Doctor Who – 6 %
7. CSI – 5 %
8. Prison Break – 4 %
9. The Sopranos – 3 %
10. Sex and the City – 2 %

За последните три места деградацията е логична, но не виждам кой Бог е турил „Герои“ под №4, изпреварвайки дори „CSI“. Да не говорим, че „Приятели“ не се излъчва от почти 5 години, но все още е в ТОП3, което показва че тъпотата на американците не е просто поредната градска легенда.

„Огледала“ можеше да бъде наистина качествено и достойно за адмирации произведение на чистия хорър, но за сметка на това страда от синдрома на тъпите азиатски римейкове, като „One Missed Call“ и „Shutter“, който се изразява в холивудска репродукция на азиатски ужаси, която обаче нашите приятели американци оркестрират по абсолютно некохерентен начин и мютилират целия въздействащ наратив на оригинала, карайки феновете да изпадат в зачестени състояния на девастация.

Постерът на филма всява необходимата доза недоумение.

Но да започнем отначало. Филмът е сътворен от един от малкото наистина добри майстори на ужасите, поне за последната декада – Alexander Aja /мога само да спекулирам как точно се изговаря фамилията му/. Човечецът направи един от най-бруталните и кървави френски хоръри, макар и със сюрпризиращо мороничен край – „High Tension“. Това му деяние би могло да се помилва с „лека“ ръка, след като впоследствие ни подари уникалния римейк на „Очите на Скалите“, който лично за мен остава един от най-качествените филми на ужасите за петилетката. Не говоря обаче за отчаяното му недоносче – „Очите на Скалите 2“, което за кратък момент ме отказа от киното с душевноболната си жалост. Та, този същия креатор, който си личи отдалече, че има пипе да прави добри филми на ужасите, е директора и на този нов проект-римейк. Не съм имал респекта да наблюдавам жълтурския оригинал, но и тази версия ми стига, та да си направя груба сметка, че пак иде реч за афектирани призраци, психиатричен мотив и в основата на всичко, разбира се – проблемно момиченце /този път русичко, което пък е умишлено търсен шок за феновете на „Предизвестена Смърт“ и т.н./

Главният палавник в центъра на сюжета е бате Кифър Съдърленд, който се опитва да излезе принудително от амплоато си на мачо агент от изкуствено удължения сериал „24“ /мозъчни клетки/. Тук обаче не успява, защото във всяка сцена, която дори слабо мирише на емоционалност, показва същите си лицеви изображения, интонация на гласа и телесни движения, както във всяка втора серия от ТВ новелата си. В някои моменти откровено си мислех, че гледам душевните му терзания като в ужасен епизод от „24“, с разликата че не ми трябваха 45 минути, за да осъзная колко е тъп. Човекът се напъва и тресе да показва реални чувства, но старанието му буди гъгрещ звук на смях от куртоазия.
https://i0.wp.com/www.mtv.com/movies/photos/m/mirrors_080502/mirrors.jpg
Кийфър Съдърланд търси смисъла на филма в отражението си.

Съдерланд има семейни и професионални проблеми, както и други клиширани битовизми /проблем са алкохола/, които са стереотипно наврени във филма, за да бъде героят му по-човечен. Благодаря на сценаристите за тази идея, но няма нужда 20 минути, от и без това скучноватата история, да се губи в опити на нашия пич да се събира с негроидната си съпруга и да се възстановява след житейските си перипетии. Като казах съпруга, в ролята ще се насладите на парализираната откъм умения за актьорска игра афроамерикака – Пола Патън, която е взета във филма, поради очевидната липса на главен негър в сюжета, а и за да влее малко необходим колорит плюс сексапил в мрачния сетинг на историята. За съжаление, показва точно същата патетика, която умело демонстрираше в „Дежа Ву“, но тук – вече със самочувствието на актриса, чието име вече се знае и извън гетото. Изобщо, кастинг директора на този филм има нужда да се самонапляска ритуално заради отбора от „звезди“, който е колекционирал за нуждите на продукцията. Но като съм почнал с актьорския състав, нека завърша и с блондинката-която-умира-скандално Ейми Смарт.

Нашият герой проверява предпазливо дали огледалото е мъртво

Ролята й е малка, репликите й са бутафорни, играта и е нулева, но за сметка на това е турена във филма не за просто за пълнеж, както в повечето филми с нея, а за да манифестира най-ужасяващата и уникална сцена на смърт. Адмирирам решението на Aja да направи с нея най-кървавата сцена във филма и съответно най-голата такава, с което зрителят печели двойно. Изобщо в тази сцена се събира всичко, заради което средностатистическия нърд гледа ужаси – кръв и голота, а самата трупка е оригинална и ще въздейства на фона на останалата постност на филма. Като хинт, за тези, които още не са се докоснали до този диамант в хорър-историята, ще спойлна съвсем нежно, че Ейми Смарт загива красиво, след като насилствено й пада ченето.

Същинският сюжет на филма, както вече казах, е прекалено стандартен – дух на хейтър разчленява иносентни жертви чрез огледалните им образи. Мотивът е типично хейтърски, а именно – вендета срещу задължителното момиченце, което е правило бели като малка, а в случая – е било употребено от зъл демон. В края на филма нашият русоляв пич разкрива загадката на огледалата, но не и без да счупи доста от тях /“нито едно огледало не е пострадало при заснемането на филма“ – да бе!/ и собственоръчно омаломощава злият демон-баба в супернатурална ръкопашна схватка. Както виждате, по нищо не си личи, че този филм се откроява над останалите простовати римейкове, които ни заливат ежегодно. Пейсингът е отчайващо муден, атмосферата на места е ударно мрачна с приятно психосоматичен сетинг, но напрежението не се амплифицира достатъчно активно и на моменти се губи интереса.

Актьорите и режисьора /по средата/ усилено се опитват да открият нещо умно в сценария.

Но като всяко огледало, нека видим какво има и от другия край, а именно – позитивните неща във филма. Накратко, защото те са малко. Музиката не е лоша, въпреки че в почти всички шокиращи моменти се повтаря един и същ обществено известен мотив /всички ще се сетят кой/. Както казах вече, атмосферата е добра, а ефектите и някои от стряскащите сцени вършат работата си да създават неудобство в стомашно-чревния такт на зрителя. Колкото и да ми е противен, Съдърланд има 2-3 добри момента във филма и личи мъката му по сюжет, който не се изчерпва след 24 серии/часа. И на последно място – режисьорът е добър, особено за този жанр, макар че клишетата на римейка го правят да изглежда като поредния некадърник.

За щастие, тук идва мястото за финала на ревюто и на филма. Последните няколко минути са нещото, което хардли трябваше да стане – нескопосан и очевидно анти-глорифициран финал в стила на тъпа серия от „Зоната на Здрача“. Целта е била „шок“, а изпълението й – „ужас“. За нещастие обаче, /поне за мен разбира се, защото доста игноранти биха се зарадвали от тази развръзка/, избора на сценаристите за такъв край е неблагоприятен, защото забива филма точно там, където по принцип не биваше да пада – в сектора на долнопробните „Б филми“. Но както и да е, да са живи и здрави в Холивуд и да ни радват все повече и повече с високобюджетните си еякулации, но ако продължават по тоя изсъхнал път на азиатските римейкове, дори малкото останали добри визионери, ще затънат в блатото на изхабения потенциал.

5.8/10

септември 2022
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 822 402 пъти