You are currently browsing the tag archive for the ‘Кенет Брана’ tag.

„Дюнкерк” е филм на Кристофър Нолан. Не го казвам, понеже е неясно, а понеже от това следват всичките му добри и най-вече – лоши – аспекти. Филмите на Христофор са ясно откроими от тези на добрите режисьори, защото съдържат обстоятелствени елементи, невъзможни за пренебрегване и служещи като авторски сигнатури – нелинейна структура, субективна гледна точка, ambiguous финал и т.н. В определени случаи /”Мементо”, „Престиж”/ тези елементи са страшно ефективни. В останалите случаи дразнят. „Дюнкерк” е от „останалите случаи”.

dunkirk-posterПоредният оригинален холивудски постер.

Холивудските блокбъстъри са също като кърлежите – атакуват ни през лятото и могат да доведат до инфекции, ако не се предпазим от тях. „Дюнкерк” не е стандартен блокбъстър, но вече е инфектирал умовете на милиони критици, които го лансират като „шедьовър”, „класика” и други думи с невярно съдържание. Длъжни сме да оценим и самочувствието на режисьора, че пуска по кината военна драма в сезон, доминиран от супергероични онанации. Не че и в „Дюнкерк” няма супер „герои”, но героичността на Нолан не е за юли, а за октомври или ноември, когато някой щеше да я приеме насериозно.

Прочетете остатъка от публикацията »

Скъпи приятели на древните легенди и митовете с кренвирш, днес е специален ден от свещената митология, наречена религия, честващ успеха на героичния персонаж Св. Георги, който е изпълнил куеста си да омаломощи ламята Спаска. Този празник уважава както воините ни, така и адашите на този култов победоносец, а единствените, които го мразят са жертвените бозайници, девастирани в полза на обедната трапеза. Ден, в който фразата „мълчанието на агнетата” добива най-морбиден смисъл. Уточнявам това, защото Звездите ми казаха, че точно днес трябва да пусна размислите си за един друг такъв митологичен герой, а именно – скандинавския бог Тор – с което хем да отчета празника по типично скротумен начин, хем да използвам трибуната, за да посветя ревюто на всички мои читатели с позивни Георги, Гергана, Джордж, Хорхе и техните вариации. Наздраве!

Още един слънчев ден, още един филм по комикс, още едно калпаво 3D. През годината на супер героите, на нас се пада привилегията да се насладим на поредния марвълски персонаж, излязъл от шарените карикатури на Стан Лий, въоръжен с тлъсто чукче и доспехи от ковано желязо. Името му е Тор, а длъжността му е „второ поколение бог” или поне така трябва си мислят простосмъртните фенове, които са кривнали от правия път, за да гледат още един визуален спектакъл с развързани гащи. И спектакълът го има – той е някъде там, зад канарите нелепици и килограмите посредственост –  и ако се вгледате с надежда, може би ще го видите. Стига мръсотията по 3D очилата да не Ви попречи, разбира се. Добрите новини са, че „Тор” е марвълски филм, успешно вдигащ летвата, която „Железния човек 2” бе потопил по-дълбоко и от Курск. Лошите обаче са, че изобщо не е толкова разкошен, колкото се опитват да го обрисуват повечето „колеги” и явно пак на мен се пада честта да Ви разкажа със свои /прости/ думи за каква точно „тор” иде реч по кината.

Прочетете остатъка от публикацията »

юли 2018
П В С Ч П С Н
« Юни    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Join 318 other followers

Блог класация

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3,252,025 пъти