You are currently browsing the tag archive for the ‘Кейт Бекинсейл’ tag.

Трета поредна година, трети римейк на шварценегерска класика. След „Хищници” и „Конан Българина”, сега идва ред на поредното емблематично заглавие от филмографията на бившия австрийски селянин, а именно – „Зов за завръщане”. И също като преждеспоменатите изцепки, новата версия пропада под солидарната тежест на фенските очаквания и некадърността на създателите му. „ЗзЗ” /дори инициалите му са заспали/ е глупавичък и лишен от съдържание, но за сметка на това представен с агресивната режисура на човек, който няма нищо /нито кариера, нито бъдеще в Холивуд/ за губене. Дали заради факта, че бе една от първите ленти, които наблюдавах в пост-комунистическо кино, или заради това, че гледките на пръснати глави и откъснати ръце се запечатаха накриво в пустошта на малолетното ми черепче, но съхранявам максимално добри чувства към първия „Зов за завръщане”. Това несъмнено е филм, издържал проверката на времето. Римейкът обаче е друга работа – той е лъчезарно просташки, не носи никаква емоция и не би издържал семпла IQ проверка, а камо ли такава на времето.

„Get your ass to Mars!“

В името на свещената обективност трябва да уточня, че това всъщност не е ни remake, ни reboot, най ми е „reimagining“ /каквото и да означава това/, ала семантиката не променя нищо – лайното си е лайно, с каквито и художествени термини да го опишеш. Твърде свободно базиран на разказа на Филип К. Дик “We Can`t Remember It For You Wholesale” /макар и не така свободно, както Верховната версия/, модерният „ЗзЗ” не може да се доближи и на лакът брада от предшественика си, затова и не се опитва да го прави. Всъщност, ако трябва да бъда честен, не забелязах да се опитва да прави каквото и да е. Освен да го докарва на лъскав, динамичен и настръхващ козината екшън, който безспорно е ефектен, но бързо омръзва, особено за хора с нисък attention span. Разказът на Филип К. Дик заслужава много повече от типичния „филм-превърнат-във-видеоигра”, но за съжаление продуктът на Лен Уайзман е точно това – двучасов калейдоскоп от бясно стрелкащи се текстури, чиито хаотични движения лесно могат да Ви докарат симптоми на въртоглавица. Не се шегувам, новият „ЗзЗ” е от онези съвременни блокбъстъри, които едва ли ще бъдат оценени от зрители без гейм-контролер в ръцете. В него има повече игрови похвати, отколкото кинематографични такива, започвайки от quest-style разследване, third-person adventure, car racing, та чак до jump & run епизод върху движещи се асансьорчета. Някъде между тези кухи блокове от предвидимост и стряскащи клишета имало и „филм”… поне така разправят.

Прочетете остатъка от публикацията »

Арнолд Шварценегер със сигурност е голяма легенда в Холивуд, щом половината от сносните му филми се римейкват приживе. Защо обаче никой не се сеща да римейкне наистина епичните му проекти като „Ченге в детската градина” и „Коледата невъзможна”, където талантът му блестеше с яркостта на 100-ватова крушка? Може би и това ще стане тепърва, а засега ни остава да се забавляваме с модерната версия на „Зов за завръщане” и нейният дебютен трейлър, изтъкан от зрелище.

Прочетете остатъка от публикацията »

Вечната битка между върколаци и вампири е опявана многократно в световната история, но малко са притчите, които са я представяли адекватно. „Подземен свят” не бе от тях. „Подземен свят 2” беше много далеч от тях, а „Подземен свят 3” си беше чистокръвен /но не и чистоплътен/ боклук. Ала водени от мотото „4 > 3”, Холивуд продължават готическия хорър с романтичен мъх и четвъртата част носи благото име „Пробуждане”. Интересно е как новите серии винаги трябва да имат някакво многозначително подзаглавие – „Пробуждане”, „Възмездие”, „Изгряване”, „Отмъщение” – сякаш по този начин филмите ще станат с три точки по-стойностни. „Подземен свят” обаче няма този късмет – още в началото става ясно, че както и да се казваше, пак щеше да струва по-малко и от скъсан галош на румънски пастир. За щастие, този път подзаглавието е селектирано коректно, тъй  като зрителите наистина ще имат нужда от периодично „пробуждане”, ако смятат да не заспят още по средата на сюжетните паралогизми.

„ПС4” е четвъртият филм от франчайза, третият с Кейт Бекинсейл, първият в 3-D и последният, който някога ще гледам по собствена воля. Оригиналът от 2003-та беше що-годе интересен, защото комбинираше вампиро-върколашките взаимоотношения и ги миксираше с шекспировидна любов между два непоносими екземпляра, което не беше кой знае колко идейно, но поне беше търпимо, а и винаги бих предпочел върколак Ромео и вампирка Жулиета, отколкото вампир Едуард и трътка Бела. Втората част продължи историята от първата и не показа нищо ново, освен PG-13 интер-видов секс между красиви хибриди, а тройката беше предистория, в която стана ясно, че Рона Митра не може да играе облечена. Сега е ред на четвърта серия, този път директно следваща втората и отново водена от стегнатото латексово телце на вампирката Селин /или Селен или Селена, или както там се изговаря това ефирно име/, изиграна от Кейт rape-worthy Бекинсейл.

Прочетете остатъка от публикацията »

Тъй като хората имат нужда от колкото се може повече вампири на единица лента, броени дни преди окултното събитие, наречено „Зазоряване”, в интернет плъзна вторият трейлър на един друг вампирски епос, съдържащ повече екшън, но по-малко романтика – „Подземен свят 4”. Първият трейлър преди 2 1/2 месеца не ми направи особено впечатление, но аз по принцип трудно се впечатлявам от облечени актриси. Вторият обаче успя да ме жегне в сърцето. С простотията си.

Прочетете остатъка от публикацията »

юли 2018
П В С Ч П С Н
« Юни    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Join 318 other followers

Блог класация

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3,252,023 пъти