You are currently browsing the tag archive for the ‘игра’ tag.

Дълго мислех дали да пиша за този сериал, но тъй като мисленето не е от силните ми страни, реших да рискувам. Може спокойно да игнорирате долния хаос от думи, ако вече смятате, че „Последните оцелели“ не е кой знае какво. Ако обаче сте на обратното мнение, значи имате нужда да спрете райския газ и прочетете защо не сте прави, дори ако стоите изправени. (no pun intended) И така, „Последните оцелели“, както започнах да наричам мозъчните си клетки някъде след третия епизод, е новото шоу на HBO за зомбита /нямам предвид публиката/ по мотиви от игра на Sony Interactive Entertainment и, като казвам шоу, използвам думата в щедър вариант, понеже е също толкова „шоу“, колкото концерт на Лили Иванова – много хайп, малко пукане на стари кокали, композиции на запис, преобладаващо мъртва материя и общото усещане, че гледате нещо, което отдавна е демоде.

Сигурен съм, че повечето от Вас са почитатели на сериала, което е очаквано, защото съм наясно с ниската възраст и не по-високото IQ на читателите си. За разлика от масовия геймър, аз не харесах още оригинала, нищо че го помня като първия exclusive, който разцъках на хакнатия си PS3 преди седем-осем години. Надявах се само HBO-лигофрените да го направят с поносим сюжет и по-забележими разлики от играта. Последното го исках, понеже „The Last of Us“ е изключително линейна и ако извадим минималната й интерактивност, останалото няма с какво да задържи интереса за 9 епизода. Оказа се, че ЕйчБиОу са отговорили на молитвите ми, но по грешния начин. Защото шоуто е добре направено, като за PS заглавие /неголям подвиг/, сюжетът действително е едва поносим, а разликите също ги има, но те пък са в джендър-неутрална посока.

Прочетете остатъка от публикацията »

Повечето филми са като котката на Шрьодингер – съществуват едновременно в две състояния /тъпи и интересни/ и само физическото им наблюдаване дава окончателната информация кое от състоянията е действителност. Има обаче продукции, които няма нужда да бъдат гледани, за да Ви стане ясно, че са говна – просто Ви трябва бърз поглед на постера и заглавието. Защото, поправете ме, ако греша, но не вярвам, че плакат, върху който са изтипосани представители на екзотичната фауна, а отдолу се мъдри надписа Rampage, може да бъде на стойностен филм. Освен ако е документална серия, озвучавана от Дейвид Атънбъро и продуцирана от BBC, но кой уважаващ себе си американец ще гледа подобно нещо, прав ли съм? Даже в момента водя вътрешен конфликт, за да преценя кой точно Rampage е по-голямата кретения – настоящият или този на Уве Бол – и за момента везните клонят към онзи с по-малкото маймуни.

poster

Чудите се защо си дадох парите за това кино-леке, вместо да ги инвестирам в биткойни, което би било също толкова инфантилно, но реших, че щом съм оцелял окулярната форникация на „Играч първи”, значи ще преживея и бели маймуни в самолет. Спокойно, знам че много мразите шибаните маймуни в шибания самолет, но не съм виновен, че Холивуд тачи зрителите с дефицит на умствена достатъчност. Rampageе поредният филм-по-игра и в случая иде реч за аркадна машина. За тези от Вас, които са изпускани с главичката надолу по подовете на родилното след аркадната ера ще поясня, че става дума за един от древните модели на „игра-с-ръчки-и-жетони”, познати сред съвременните милениъли с обобщението „Бахти щайгата!” и известни като вторият най-пипан джойстик от деца в Америка през 90-те, след този на Майкъл Джаксън.

Прочетете остатъка от публикацията »

Не знам какво очаквах, но не очаквах точно ТОВА. Отдавна имах съмнения, че филмът ще смърди, ала едва вчера, на евтината прожекция, осъзнах какъв горящ контейнер за отпадъци е. Говоря, естествено, за най-дългата cut-сцена от игра, правена някога, която трябваше да се нарича “VR: The Movie”, но вместо това е кръстена „Играч първи, приготви се”. /или същото, което казах на продукцията в дебелото си черво, когато се напънах в тоалетната на мола след филма./

ready-player-one

„Играч първи” е по книга, но аз очевидно не съм я чел, защото, не знам дали си личи от грамотността на „ревютата” ми, но с книгите не сме on the same page, ако ми позволите спонтанното pun-че. А сега вече дори се радвам, че съм я пропуснал. Не ми трябват повече туристически обиколки из поп-културата на 80-те и 90-те, предназначени за пикльовци-в-телата-на-възрастни-мъже, благодаря! Ако толкова искам да видя как емблематични герои от детството ми се млатят на едно и също място, ще си пусна „Отмъстителите”.

Прочетете остатъка от публикацията »

Едва ли трябва да уточнявам, че „Tomb Raider: Първа мисия” е вдъхновен от игра и то не коя да е, а онзи класически адвенчър, превърнал няколко поколения геймъри в мъже, по един преждевременно еякулиращ начин. Точно така, говоря за динозавърската ера на първите PS/PC, където пикселите бяха по-големи от сюжета, а Лара Крофт бе сред най-емблематичните символи на това да „пипаш жена” в пубертета. Дългата история накратко – след успеха на играта образът на Крофт бе обезсмъртен в поп-културата с гърдите на Рона Митра в модните фотосесии, а по-късно и канонизиран в Холивуд с гърдите на Анджелина Джоли в две екранизации. Нищо чудно, че поредицата винаги е била с едни гърди пред конкуренцията.

poster

След всички тези приказки за гърди ще продължа да говоря за Лара, докато не ми е спаднала ерекцията, т.е. още максимум пет реда. /не съм първа младост, все пак/ До голяма степен тя е синът, който Индиана Джоунс би искал да има, ако Мът Уилямс не беше оцелял аборта. Но което е по-важно – тя е от малкото жени, чиито „бутони” може да натискате постоянно, без да се притеснявате, че ще Ви се сопват. Крофт е и втората най-известна Лара, на която съм мастурбирал като дете, след водещата на „Милион и едно желания”, но в случая с новия „Tomb Raider” героинята е целенасочено десексуализирана /за разлика от водещата, която е житейски десексуализирана/, така че няма да възбуди нищо във Вас, освен желанието да гледате друг филм.

Прочетете остатъка от публикацията »

юни 2023
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 868 451 пъти