You are currently browsing the tag archive for the ‘игра’ tag.

Повечето филми са като котката на Шрьодингер – съществуват едновременно в две състояния /тъпи и интересни/ и само физическото им наблюдаване дава окончателната информация кое от състоянията е действителност. Има обаче продукции, които няма нужда да бъдат гледани, за да Ви стане ясно, че са говна – просто Ви трябва бърз поглед на постера и заглавието. Защото, поправете ме, ако греша, но не вярвам, че плакат, върху който са изтипосани представители на екзотичната фауна, а отдолу се мъдри надписа Rampage, може да бъде на стойностен филм. Освен ако е документална серия, озвучавана от Дейвид Атънбъро и продуцирана от BBC, но кой уважаващ себе си американец ще гледа подобно нещо, прав ли съм? Даже в момента водя вътрешен конфликт, за да преценя кой точно Rampage е по-голямата кретения – настоящият или този на Уве Бол – и за момента везните клонят към онзи с по-малкото маймуни.

poster

Чудите се защо си дадох парите за това кино-леке, вместо да ги инвестирам в биткойни, което би било също толкова инфантилно, но реших, че щом съм оцелял окулярната форникация на „Играч първи”, значи ще преживея и бели маймуни в самолет. Спокойно, знам че много мразите шибаните маймуни в шибания самолет, но не съм виновен, че Холивуд тачи зрителите с дефицит на умствена достатъчност. Rampageе поредният филм-по-игра и в случая иде реч за аркадна машина. За тези от Вас, които са изпускани с главичката надолу по подовете на родилното след аркадната ера ще поясня, че става дума за един от древните модели на „игра-с-ръчки-и-жетони”, познати сред съвременните милениъли с обобщението „Бахти щайгата!” и известни като вторият най-пипан джойстик от деца в Америка през 90-те, след този на Майкъл Джаксън.

Прочетете остатъка от публикацията »

Не знам какво очаквах, но не очаквах точно ТОВА. Отдавна имах съмнения, че филмът ще смърди, ала едва вчера, на евтината прожекция, осъзнах какъв горящ контейнер за отпадъци е. Говоря, естествено, за най-дългата cut-сцена от игра, правена някога, която трябваше да се нарича “VR: The Movie”, но вместо това е кръстена „Играч първи, приготви се”. /или същото, което казах на продукцията в дебелото си черво, когато се напънах в тоалетната на мола след филма./

ready-player-one

„Играч първи” е по книга, но аз очевидно не съм я чел, защото, не знам дали си личи от грамотността на „ревютата” ми, но с книгите не сме on the same page, ако ми позволите спонтанното pun-че. А сега вече дори се радвам, че съм я пропуснал. Не ми трябват повече туристически обиколки из поп-културата на 80-те и 90-те, предназначени за пикльовци-в-телата-на-възрастни-мъже, благодаря! Ако толкова искам да видя как емблематични герои от детството ми се млатят на едно и също място, ще си пусна „Отмъстителите”.

Прочетете остатъка от публикацията »

Едва ли трябва да уточнявам, че „Tomb Raider: Първа мисия” е вдъхновен от игра и то не коя да е, а онзи класически адвенчър, превърнал няколко поколения геймъри в мъже, по един преждевременно еякулиращ начин. Точно така, говоря за динозавърската ера на първите PS/PC, където пикселите бяха по-големи от сюжета, а Лара Крофт бе сред най-емблематичните символи на това да „пипаш жена” в пубертета. Дългата история накратко – след успеха на играта образът на Крофт бе обезсмъртен в поп-културата с гърдите на Рона Митра в модните фотосесии, а по-късно и канонизиран в Холивуд с гърдите на Анджелина Джоли в две екранизации. Нищо чудно, че поредицата винаги е била с едни гърди пред конкуренцията.

poster

След всички тези приказки за гърди ще продължа да говоря за Лара, докато не ми е спаднала ерекцията, т.е. още максимум пет реда. /не съм първа младост, все пак/ До голяма степен тя е синът, който Индиана Джоунс би искал да има, ако Мът Уилямс не беше оцелял аборта. Но което е по-важно – тя е от малкото жени, чиито „бутони” може да натискате постоянно, без да се притеснявате, че ще Ви се сопват. Крофт е и втората най-известна Лара, на която съм мастурбирал като дете, след водещата на „Милион и едно желания”, но в случая с новия „Tomb Raider” героинята е целенасочено десексуализирана /за разлика от водещата, която е житейски десексуализирана/, така че няма да възбуди нищо във Вас, освен желанието да гледате друг филм.

Прочетете остатъка от публикацията »

Представете си най-добрия филм, правен по игра. Представете си най-пълнокръвните персонажи, трансформирани някога от компютър на голям екран; представете си най-завладяващата хорър история, на която дори Х. Ф. Лъвкрафт би завидял. Не, сериозно, представете си как всеки един елемент от продукцията /музика, операторска работа, монтаж/ си пасва идеално на мястото и Ви оставя със зейнала от възхищение уста. Представете си най-добрата употреба на 3-D технологията, от “Аватар” насам. Представихте ли си го? ОК. А сега си представете точно обратното. Името му е „Сайлънт Хил: Откровение”.

„Сайлънт Хил: Откровение” е адски гнусен – грозно заснет, с отвратителен сюжет и атмосфера на мухъл. За съществуването му нямаше причина – първият не направи бокс-офис фурор, нито бе приет особено радушно от критиците, така че продължението никога не биваше да вижда зелената светлина в дъното на тунела. Но в Холивуд никога не бива да се казва „никога”, и „Откровение” е поредното доказателство. Много хора упорито продължават да декларират, че „Сайлънт Хил” от 2006-та е най-добрият филм по игра. Това наистина би било така, ако през целия си живот тези хора са гледали само „Сайлънт Хил” и „Дуум”. Истината е, че оригиналът не е нищо особено и освен няколко визуално издържани момента, всичко останало е за триене с мрежеста гъба. Ако авторите са си мислели, че с втората част ще се справят по-добре, то имам лоша новина за тях и още по-лоша за нас – провалили са се.

Прочетете остатъка от публикацията »

май 2018
П В С Ч П С Н
« Апр    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Join 317 other followers

Блог класация

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3,222,824 пъти