You are currently browsing the tag archive for the ‘екшън’ tag.

„Капитански дневник, Звездна дата”… не, не, това е от друг филм. „Преди много време в една далечна”… не, и това не става. Чакай малко, ще кажете Вие, “Rogue One” не е ли “Star Wars”? Ами не точно. В смисъл има “stars”, има и “wars”, но няма джедаи, уукита и йоди, а светлинен меч се върти само за пет секунди накрая, така че ако тръгнем да сравняваме, дори Космически топки е повече “Star Wars” от него. /и е с по-големи топки/ ОК, преувеличавам – връзката на “Rogue One” с Нова надежда” е доста интегрална, като интересното е, че се получава нещо средно между прикуъл /защото финалът му стои на минути от началото на Епизод IV”/ и спиноф. /защото се развива паралелно с други герои/ Не знам какъв е техническият термин в случая /може би „спинкуъл”?/, но ако приемем, че “Star Wars” е едно семейство, то “Rogue One” е странният чичо, с който никой не иска да запознае децата си.

poster_small

Не казвам, че Рог 1 не е за деца, тъй като не съм расист и не деля зрителите на деца и старци. Всъщност, „Роуг Едно” е притча за всички възрасти, стига представителите на тези възрасти да са с акъла на 14-годишен мушморок с бъдеще в Бойчиновци. Тонът на филма e по-мрачен от следобед в Шотландия, а атмосферата му е по-депресираща от разходка в музея на Холокоста. От една страна, това е добре, защото “Star Wars” се нуждаеше от по-сериозна трактовка, но тук иде реч за нескопосан и предраматизиран опит за космически боевик, който прави Звездни рейнджъри да изглежда като епос на Спилбърг.

Прочетете остатъка от публикацията »

„Спокойно, този път ще бъда бърз и няма да боли!” Това не са мои думи, а на проктолога при последната ми визитация в „Он Клиник”, но мога да ги отнеса към настоящото „ревю” с разликата, че аз поне няма да Ви излъжа. И като стана дума за лекари, запознайте се с единствения доктор в мултивселената, който може да Ви прегледа простатата без да използва ръце! Защото ще използва „магия” – Вие какво си помислихте, извратеняци? Тъпа смешка, но добро начало за филм, където хуморът сякаш е писан от Къци Вапцаров в лош за него ден. Говоря за най-новото предложение от фабриката за педерастия, наречена Холивуд, което ни представя 1265-ия продукт от кръстосаните флумастери на Стан Лий и Стив Дитко, наречен…

strange_poster

В главната роля е Бенедикт Къмбърбияч, който отново се бори със себе си, за да изиграе хетеросексуален мъж. Бенедикт е известен от UK „Шерлок” /което е иронично, защото тук си партнира с Рейчъл МакАдамс от US “Шерлок/ и се вживява като егоцентричния неврохирург Стивън Стрейндж /чудех се защо героят прилича на арийски садист, а то било, защото инициалите му са SS/, който катастрофира, докато плямпа по телефона и единственото, което чупи, е нежните си ръчички… и Ламборгини за четвърт милион долара. Смея да заявя, че няколко натрошени кокалчета са твърде нищожна цена за човек, който е достатъчно кулав, за да унищожи последен модел Ламборгини на равен асфалт, но все тая – резултатът е Паркинсон-ови крайници и невъзможност да упражнява професията си.

Прочетете остатъка от публикацията »

 „Страхотен филм!” е нещото, което няма да чуете, докато излизате от МОЛ-а след два часа, прекарани в този див, див западен римейк на друг западен римейк /”Великолепната седморка” на Джон Стърджис/ на азиатски оригинал. /”Седемте самураи” на Акира Куросава/ Ценителите знаят, че напоследък манията да се римейкват класики е по-голяма и от носа на Ейдриън Броуди, но добрите римейкове са като добрите ми „ревюта” – случват по-рядко от нова книга от Джордж Р. Р. Мартин. Точно по тази причина не очаквах, че подобен филм ще си намери зрители, особено след още тлеещото лайно „Самотният рейнджър”, но както е казал Хитлер, докато е разпределял евреите по вагоните към Аушвиц: „За всеки влак си има пътници!”

poster

През 60-те и 70-те години на миналия век, каубойските приказки са били приблизително толкова популярни, колкото комиксовите адаптации днес, но сега са загиващ жанр и то не само благодарение на настоящата засечка. Причините за залязващото слънце над уестърна са много – времената са други, зрителите са доста по-разлигавени, а и сякаш вече липсва онзи централен мълчалив-и-силен герой, който Клинт Истууд и Чарлз Бронсън превърнаха в легенда. Любовните игри на Куентин Тарантино и спорадичните попадения като римейковете на “3:10 to Yuma” и True Grit са недостатъчни да реновират жанра, а евтините недоносчета като “Jane Got a Gun” доказват, че Натали Портман и Юън Макрегър просто не бива да играят повече заедно след прикуълите на “Star Wars”.

Прочетете остатъка от публикацията »

Римейкът на „Бен-Хур” е като публична екзекуция от Средновековието – и при двете гледаме безволева дефекация, но само при екзекуцията зрителите си тръгват доволни от видяното. Не знам кой е преценил, че този класически римейк /на филм от 1925 година/, спечелил 11 /единадесет, ако сте расисти и отказвате да четете арабски цифри/ награди Оскар, трябва да бъде римейкнат за пореден път и то баш от съществото Тимур Бекмамбетов, но това решение бе много близо да докара MGM до състояние на банкрут.

whore_poster

Няма какво да се каже за този грандиозен автогол, затова и „ревюто” ми ще е по-кратко от списък с желаещите да осиновят циганче с увреждания. Ако сте нормални хора, шансовете са, че още не сте гледали настоящото заглавие и ако сте късметлии, никога няма да Ви се наложи. Единственият човек, който щеше да хареса филма, щеше да е покойният Кристофър Рийв, защото съм сигурен, че в последните години след инцидента си е обожавал да гледа как умират коне.

Прочетете остатъка от публикацията »

Задниците са като мненията – всеки си има и повечето са лайняни. Изкуството е субективно и както би се съгласил д-р Лектър – хората имат различен вкус. Казвам това, понеже днес отново сме изправени пред поляризиращ феномен, който хем е деморализиращо нагрубяван от реномираните критици, хем в същото време поставя нови бокс-офис рекорди. Нека заглавието „Отряд самоубийци” не Ви обърква – вътре не става дума за някаква апокалиптична секта, а за сборна дружина от най-доброто, което пенитенциарната система на САЩ може да предложи, следователно името трябваше да е „Отряд Само Убийци”, но нека кажем, че това е най-най-дребният дефект на филма.

plakat

Преди десетина години едва ли някой би повярвал, че ще настъпи ера, когато супергеройските премиери се редуват всеки месец, но както майката на Шумахер е отговорила, когато малкият Михаел я попитал дали някога ще стане толкова богат и известен, че да не му се налага да става от леглото – “Животът ще намери начин”! След почти две години, през които Интернет се задръсти от маркетинговата кампания на „Отряд самоубийци”, включваща задкулисни пикантерии от нездрав характер и проблемни снимки, пострадали допълнително от мозъчната пункция, наречена „Батман срещу Супермен”, поредното холивудско алангле на Дейвид Ейър най-после излиза наяве и също задръства… но не интернета, а клозета.

Прочетете остатъка от публикацията »

Ако Холивуд ни е научил на нещо, то е, че извънземните обожават САЩ, въпреки че и там, също като на Марс, няма разумен живот. Всеки път, щом решат да атакуват, си избират големи американски градове, пълни с красиви хора, смели капитани и достолепни президенти, а накрая постоянно си тръгват с подвита опашка /или друг израстък, в зависимост от расата/, защото предприемчив учен им е заразил операционната система с вирус или находчив войник е успял да унищожи Нещо Важно в кораба-майка, или друг кораб-роднина. Веригата от събития е една и съща, а изходът – задължително оптимистичен за цивилизацията. Още по-добре, ако извънземните съчетаят пристигането си с някакъв светъл празник като Рамазан байрам, Ханука или Банго Васил – няма значение, стига накрая да има фойерверки, развети национални флагове и горди лица, гледащи към сикуъла. Говоря за сикуъла на „Денят на независимостта”, който винаги съм смятал, че ще се нарича Денят на Благодарността, но всъщност е преведен като „Нова заплаха”, макар че заплахата си е все същата и се нарича Роланд Емерих.

постер

Някои наричат Емерих „Малкия Спилбърг от Зинделфинген”, други го знаят като „The Master of Disaster”, докато аз смятам, че е единственият бивш художник от Германия, който е изпълнил мечтата на Хитлер да разруши света, макар и само дигитално. През последните двадесет години Емерих се навря във всички възможни жанрове, за да покаже, че не става за нито един от тях – от имитацията на „Смело сърце” /”The Patriot”/, та чак до имитацията на „Умирай трудно” /White House Down”/. Точно, когато си мислехме, че вече не му е останала кариера за унищожаване, 20 Century Fox му дадоха зелена светлина за „Нова заплаха” и бидейки Емерих, какъвто го познаваме и обичаме, Роланд не е изневерил на своето реноме, сервирайки ни фекална проба с повече клишета от раните по ръцете на наркоман с тремор и семейна драма, по-евтина от погребението на бездомник. Но, ако трябва да бъдем честни, истинската сила на „Денят на независимостта” никога не е била в режисурата, нито в сценария, нито в актьорската игра, нито в монтажа…

Прочетете остатъка от публикацията »

февруари 2017
M T W T F S S
« Дек    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728  

Тагове

3D HBO Marvel Антъни Хопкинс Арнолд Шварценегер Брус Уилис Гай Ричи Гилермо Дел Торо Даниел Радклийф Джей Джей Ейбрамс Джеймс Камерън Джонатан Нолан Джони Деп Джордж Лукас Зак Снайдер Кейт Бекинсейл Кратки ревюта Кристен Стюърт Кристофър Нолан Крисчън Бейл Лиъм Нийсън М. Найт Шаямалан Майкъл Бей Майкъл Крайтън Маркус Ниспел Мегън Фокс Мила Йовович Никълъс Кейдж Новини Питър Джаксън Пол Андерсън Ридли Скот Робърт Дауни Мл. Робърт Патинсън Робърт Родригес Роланд Емерих Сам Рейми Сам Уортингтън Силвестър Сталоун Стефани Мейър Стивън Спилбърг Том Круз Уил Смит Харисън Форд Хю Джакман Шая Лебоф анализ анимация вампири драма екшън игра класация книга комедия комикс награди новина пародия постер премиера приключения прикуъл ревю рибуут римейк сериал сикуъл трейлър трилогия трилър уестърн фантастика фентъзи хорър

Facebook

Join 277 other followers

Блог класация

Creative Commons License

Гласувай за нас в Sait1

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Посещения

  • 2,889,639 пъти