You are currently browsing the tag archive for the ‘Джош Бролин’ tag.

Трябва да си кретен, за да се ваксинираш, заради „Дюн“. Знам го от опит, понеже аз също съм кретен, макар и по съвсем други причини. Затова когато злата съдба /под „съдба“ имайте предвид бате Кацаров/ ми даде избор дали да си туря иглата, за да преживея „Дюн“ на кино, реших да тегля една майна на „съдбата“ и да го гледам вкъщи. Вярно, че не мога да сравнявам 55 инча с IMAX, но не всичко що е по-голямо е по-добро. /поне така твърдят жените, които преди Вас са излизали с негри/ Нещо повече – ако трябваше да изтърпя слухово-скопените композиции на Ханс Цимър на по-високи децибели в киносалона, най-вероятно щях да ида и да се изкашлям в лицето на прожекциониста, за да прекъсне незабавно общата зрителска агония.

Да гледате „Дюн – Част 1“ вкъщи не е грях, особено когато минусите изпъкват на всякакъв екранен формат. Несъмнено калибърът на някои от сцените му ще се усети в пълен аспект, ако се зърне на кино, но за 150 минути „Част 1“ съдържа притеснително малко моменти, в които си казах „Брей, това си струва да се види на грамадно бяло платнище!” Да приемем че имаше еквивалент на спектакъл – имахме два-три пустинни червея в близък план и още толкова мънишота на Аракис, които събуждаха вълнуващи възприятия. Но… това ли беше всичко? Къде беше зрелището? В онази престъпно комична Пърл Харбър-style атака, която би била позор за портфолиото на всеки режисьор? Айде, моля Ви се! Ами съспенсът? Не ми казвайте, че някой се е напрегнал в сцената, където земният червей е на път да погълне комбайната за подправки, защото ако е така, трябва да се прегледаде от невролог. Ами драмата? На кого му пука за персонажи, които изглеждат малко по-реалистично от модели в 3-D приказка? За филм, утилизиращ практически нескончаем lore, „Дюн – Част 1“ е загадъчно постен, на места даже досаден и изпълнен с повече мъртви кадри от снимките на „Rust“.

Прочетете остатъка от публикацията »

“Мъже в черно III” /МВЧ3/ не е чак толкова тъп, колкото всички очаквахме и този път няма да губя време в разпъване на словесни сухожилия. Не че предпоставките не презюмираха едно огромно екранно бедствие – а/трета серия на филм, убит от втората си серия, б/пост-конверсия в 3-D и най-голямото нещастие – в/мъжлето на Джейда Пинкет – но резултатът става за гледане и ако някое от кино-предложенията на 2012-та до момента може да се нарече „класически летен хит”, то това е той. Знам, че преди говорих съвсем друго … <flashback> „Мъже в черно III” е филм, който не очаквам с особен интерес. Всъщност, за да бъда обективен, с по-голям интерес очаквам да си изчистя пъпа, отколкото да го гледам на кино. </flashback> … но добре знаете, че това не ми е за сефте и ако всеки път, когато грешах, получавах по един долар, щях да съм Доналд Тръмп. Истината е, че като за второ продължение, „МВЧ3” прави всичко възможно да е забавен и интересен, като запазва ненормалния привкус на оригинала и по-голямата част от първоначалния си екип. И точно заради това, а може би по-скоро заради факта, че след ужаса на „Мъже в черно 2” зрителите имаха максимално занижени очаквания, третата серия изпъква като правилното детско зрелище.

3D = 3 Dudes

Петнадесет години след първата част, излязла някъде по времето, когато Уил Смит все още ставаше за нещо различно от дартс мишена, във  франчайза са се променили малко неща. Режисьорът отново е Бари Соненфелд, композиторът, художникът и дизайнерът на костюмите са си същите, Рик Бейкър отново отговаря за външния вид на пришълците и хищниците, а на челни позиции пак са шахматната двойка Уил Смит и Томи Лий Джоунс. По всичко личи, че времето сякаш е спряло за екипа на „МВЧ3”, което е иронично, защото третата част се върти точно около Времето. В случая Бари Соненфелд е най-големият плюс на заглавието, тъй като шантавият му визуален стил се превърна в запазена марка на поредицата и тук той не изневерява на феновете. Евреинът отдавна доказа, че няма спирка, когато сюжетът му дава свобода да работи на границата на абсурда и ако в други моменти това би било пречка, то в случая е единственият възможен начин да се продаде сюжет като този на „Мъже в черно I, II & III”. Въоръжен с любимите си методи да центрира героите в средата на всеки шот и да снима определени кадри, сякаш някой ги smash zoom-ва с телескоп /беше модерно някъде в началото на 90-те/, Соненфелд се връща към корените си да прави тъпи филми, които забавляват. /игнорирам “RV”, чиято тъпота по-скоро депресираше/

Прочетете остатъка от публикацията »

„Мъже в черно III” е филм, който не очаквам с особен интерес. Всъщност, за да бъда обективен, с по-голям интерес очаквам да си изчистя пъпа, отколкото да го гледам на кино. Днес излезе първият му трейлър и след него мога да заключа, че сега очаквам филма даже с по-малък интерес, ако изобщо това е възможно.

Прочетете остатъка от публикацията »

“Оскар”-ите приближават към покварените ни умове с бясна сила и до официалното награждаване остават броени седмици. Сякаш усетил задаващата се церемония, кино-афишът е затихнал преди бурята и в момента съдържа заглавия, които дори не си струват да бъдат гледани, а камо ли ревюирани от хора със социален живот. Ето затова, а и поради факта, че нямам какво друго да правя, реших за пореден път да наруша единственото си правило /никога не хвали филми, мамка ти!/ и да падна до нивото да напиша няколко слова за стойностен филм, на който да туря мистичното за мен нещо, наречено „позитивна оценка”. На хората, които са се запознали с рехавия ми ТОП5 списък на най-добрите филми през годината, трябва да е станало пределно ясно, че обичам евреи и всичко, що е сътворено от тяхната ръка – престъпление, за което не бива да бъда винен, като се има предвид, че огромен процент от американския entertainment в момента /комици, сериали, филми/ е продукт на равини. Ето защо, днес ще използвам няколкото часа от свободното си време, /в което не измислих нищо по-интересно за вършене, а това е малко тъжно, не мислите ли?/ за да Ви запозная с един от най-добрите филми на тази година и един от най-добрите уестърни за последните десетина.

В съвременното кино е много трудно да направиш интересен представител на отдавна позабравения жанр на уестърна, не защото Холивуд няма желание, а защото малцина люде имат таланта да сътворят действително гледаем, а защо не и кинематографично издържан филм за каубои и /извънземни/ индианци. На всички е ясно, че „златните години” на американския уестърн са отдавна залезли някъде по време на президентсвото на Рони Рейгън и публиката на ХХІ век вече не е заинтересована да търпи кирливи кравари, стрелящи по разнообразен дивеч. Ето заради това, идеята на небезизвестните братя Итън и Джоуел Коен да бръкнат с еврейските си шепи в жанра, създавайки римейк на класика от 1969 година, е доста смел авторски ход. Коен-ите обаче са много неща, но не и импулсивни и това е ясно на всеки, дори слабо запознат с киното като наука. Повечето им филми са толкова странни, че на простодушния зрител му трябват две гледания, за да ги хареса и поне три гледания, за да ги разбере. „Непреклонните” не е чак толкова комплициран и определено не може да се нарече най-добрият филм на Коен, но въпреки това е неоспорим шедьовър, защото с финес превръща тази привидно постна история в едно вълнуващо и емоционално пътешествие на няколко незабравими героя.

Прочетете остатъка от публикацията »

декември 2022
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 835 734 пъти