You are currently browsing the tag archive for the ‘Джоузеф Гордън-Левит’ tag.

„Убиец в бъдещето” не е добър филм. Казвам го още с дебютното си изречение, за да не си помислите, че и аз съм се подал на стадното мнение, че щом има 90% на RT, значи автоматично трябва да е „провокативен” или „един от филмите на годината”, а който не го одобри, значи не е  разбрал „дълбокия“ му смисъл. Напротив, „Убиец във времето” е посредствен в почти всеки свой аспект, като се започне от сценария и режисурата /дело на един човек/ и се стигне до актьорската игра на Джоузеф Гордън-Левит и Брус Уилис. /които играят един човек/ Той не е пълно говно, разбира се /иначе трябваше да се казва “Pooper”/, но не е и нищо особено, което да заслужи емоционалната и интелектуалната Ви ангажираност за повече от десет минути след финалните му надписи. Казвам това от позицията на човек, който харесва Раян Джонсън, темата за пътуванията във времето и JGL, следователно всичко предполагаше, че „Убиец във времето” ще ме прати в екстаз. Но пустата обективност ме принуждава да кажа истината такава, каквато е – че „Убиец във времето” просто не се е получил и щеше да мине за стойностен, само ако беше направен преди 30 години.

Точно в такъв отрязък се развиват и събитията вътре. Едно близко бъдеще /2044 година/, където пътуването във времето още не е изобретено, и едно далечно бъдеще /2074/, където то вече е факт и дори се упражнява активно от едрите криминални босове на футуристичната мафия. Вместо обаче да свършат нещо полезно, като например да се върнат в началото на 21 век и да заколят Джордж Лукас преди да е промил мозъка на Спилбърг за „Индиана Джоунс 4”, мафиотите използват пътуването във времето като средство за изчистване на трупове. Гласът зад кадър на Джоузеф Гордън-Левит грижливо ни обяснява в един от прекалено многото дразнещи info dump моменти на експозицията, че в бъдещето е невъзможно да се отървеш от мъртвец, тъй като всички имат някакви проследяващи чипове, които не могат да се премахнат, дори ако отнякъде се появи Уолтър Уайт от “Breaking Bad” и не ги стопи във варел с киселина. За целта, прегрешилите се пращат с качулка на главата в миналото, където ги очакват т.нар. луупъри – наемници с пушка в ръце, любезно посрещащи жертвите с изстрел от упор.

Прочетете остатъка от публикацията »

За всички фенове на пътешествията във времето, преди малко излезе свежичък трейлър на сай-фай екшъна с Брус Уилис и Джоузеф Гордън-Левит “Looper”, в който двамцата играят една и съща роля, но в различен стадий на застаряване. Ролята на наемен убиец, трепещ жертвите си на къра, 30 години назад във времето. /може би защото самият Гордън-Левит е на толкова?/

Прочетете остатъка от публикацията »

Скъпи приятели, този текст ще бъде различен, както никога досега. Той няма да бъде поредното „ревю”, в което отчаяно се мъча да Ви даря поне с ухилване, в този иначе летен ден. Нито това „ревю”, ще има за цел да ангажира интереса Ви към филм или да Ви откаже от живота, заради поредната холивудската несретност. Простете нескромността ми, но текстът отдолу ще бъде опит за анализ на „Генезис” на Кристофър Нолан, който всеки човек, дори малко интересуващ се от кино, трябва вече да е изгледал поне веднъж. Ако още не сте направили това, моля Ви, измитайте се оттук сега.

Ако сте, но се чудите за причини да не дочетете тази стена от текст, нека да Ви дам още една, за Ваше улеснение [по-чувствителните, които не искат да се цапат с поредния, но все така заслужен рант срещу прежестоката конкуренция, могат да минат направо на следващия абзац]: махнете се веднага, ако сте фенове на Форплей и трагикомичните кино-ревюистки шпагати от страна на вечно изтрезняващи индивиди, напълно непригодни за целта, но упорити в опитите си не по-малко, отколкото бездарни в тях. Много ми е неприятно, че отново трябва да Ви занимавам с коментар за тоалетните позиви на doomy, но публичната му излагация като ревюист на „Генезис” заслужава стена от текст сама по себе си, и е ключов пример, как не трябва да се пише ревю за филм, камо ли точно за този. Това, заклевам се, е най-иритиращото, малоумно, безсмислено, крещящо неграмотно парче лайно, съставено от букви на кирилица, на което съм попадал от последната книга-игра на Ейдриън Уейн насам. Защо бе, doomy, защо? Хубаво, всички разбрахме, че от гъза ти излизат хартиени лентички с имена на нещастници, когато Бакалов с пура в ръка тежкарски те изненада в кенефа, но трябва ли, за бога, трябва ли да предлагаш на цял интернет всяка функция на храносмилателната и отделителната си система? С какво сме заслужили това? Не можа ли да проявиш достойнство и да дадеш на някой минимално кадърен да си свърши работата, вместо да си даваш такъв адски зор да изпишеш този позор, че това сигурно трябва да се брои за най-успешния ти опит да свалиш някое килце. Уатева, достатъчно, той само сърчва по ключови дууми, едва ли ще мине нататък… Та, уважаеми читатели, ако искате да прочетете за какво се разказва в „Генезис” на повърхността, ако искате да получите няколко несвързани абзаца, съставени от слабо координирани брътвежи на тема гениалността на Нолан и прочее тривия, която всяко новоизлюпено фенбойче на imdb съчинява и изстрелва насън – идете на Форплей и се насладете. Ако обаче подобно безумие и отбиване на номера за филма на годината не Ви трябва, а идеята за него Ви отвращава, отдолу ще дам всичко от себе си, за да Ви предложа малко по-кохерентен поглед към филма. Доколко опитът е успешен – думата е както винаги Ваша. Приемете извиненията ми за този бърст злоба по адрес на поредната доза кино-леймърщина, напукана с адското его, и да продължаваме по същество.

Прочетете остатъка от публикацията »

септември 2022
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 822 399 пъти