You are currently browsing the tag archive for the ‘Джони Деп’ tag.

Излезе първото тийзърче на „Самотният рейнджър” – новата колаборация на Джони Деп с Гор Вербински; Джони Деп с Хелена Бонъм Картър;  Джери Брукхаймър с Дисни и Гор Вербински с уестърните.

Прочетете остатъка от публикацията »

След рождения ден на блога получих своите заслужени 15 минути слава, а след изненадващото мнозинство от позитивни коментари получих и 100 точки ego boost. Зареден с тази нова енергия, е време да се върна към анал-&-зирането на тъпи филми от всякакъв сорт. „Карибски пирати 4“ е представител на този сорт. Не знам кое ме накара да прекрача прага на киното, знаейки че ще гледам четвърта част на детски филм, правен по циркова атракция. Дали беше факта, че нямаше нищо друго в киноафиша, дали беше заради предчувствието, че поне това ми ревю ще бъде прочетено от някого, или защото ако не бях дал парите за билет, щях да ги дам за къде по-неприятни неща, като например кола маска на скротума си. Нямам идея, но фактът е, че влязох в киното, седнах като пич и се загледах в екрана с надежда в ценителските си очи. Четиридесет минути по-късно и няколко изнервени поглеждания към часовника,  съжалявах за грешката си, ала още повече съжалявах за пропуснатата кола маска, която вече ми изглеждаше много по-привлекателния вариант. Ако бях обикновен ревюист, щях да Ви кажа просто, че филмът ме е „разочаровал”. Аз обаче не съм обикновен ревюист /всъщност, ако изобщо мога да мина за ревюист, то аз определено съм „специален” такъв/ – ето затова, ще Ви разкажа надълго и нашироко за четвъртата ми интеракция с кап. Джак Спароу, а Вие сами си направете изводите.

„Карибски пирати” бе събитие. Не събитие за киното, нито дори събитието на годината, но определено бе събитие за дебелите гуши на Disney, които съумяха да сътворят една масивна и внушителна по размерите си дойна крава с изящни и лесно източващи се вимета. Да се направи цял франчайз от проста панаирджийска люлка не е особено идейна работа, но тактиката определено даде резултати. Първият „Карибски пирати” направи своеобразен фурор и се превърна във внезапен хит, обещаващ множество сикуъли/прикуъли/спинофи. Не стига това, ами Деп дори бе номиниран за Оскар, което за мен бе голям туист, макар и не чак толкова голям, колкото номинирВането му за „Туристът”. Последваха две продължения, които бяха видимо налети с бидони от зелени гущери, а Гор Вербински имаше бюджетната възможност да се развихри, че дори и да се олее. Една завършена трилогия, която обаче нямаше начин да остане завършена, особено щом от Disney се усетиха, че това е единственият им филм, от който могат да печелят до Денят на страшния съд. Ето защо, след дълги спекулации, преговори и увещания, свързани с уволняването на добрия приятел на Деп – Дик Кук – серията е продължена с четвъртата си част, в която капитан Спароу, Барбоса, ведно с останалите урунгели, отново са облечени в пиратските си носии и беснеят из хавайските морета. И тъй като знам, че ревютата ми са дълги и трудни за четене, Ви уверявам, че в момента пиша изключително бавно, с надеждата този път да смогнете да се ориентирате.

Прочетете остатъка от публикацията »

След като локвите от новогодишната повърня по улиците и домовете Ви са изчистени прилежно от някой парцал с парцал в ръка, е време да Ви посрещна за добре дошли с първото ревю за 2011 година в моя скромен, но и пропит от имагинерно его, блог. По стара народна традиция, годината се познава с първото същество, което премине прага на жилището Ви – ако то е визуално противно, годината Ви ще бъде неуспешна, но ако бъде красиво или дори чистоплътно, то през 2011-та ще се радвате на някакви благини. Ето затова не бива да бъда винен, че изпратих в несвяст първата партида от мургави сурвакари, които дебнеха входната ми порта, врещейки за парче от празничната баница, като вместо такава получиха няколко символични юмрука по заскрежените си бузи. Но стига битовизми – днес ще Ви занимая с първия филм за годината, който гледах и който реших да презентирам пред все още примижалите Ви от празничните снаряди очи, с тази разлика обаче, че ако поговорката за „първото нещо” след НГ е вярна, то ни очаква уникално дебилна филмова 2011-та.

Признавам, че не притежавах никакво предварително инфо за „Туристът”, с изключение на това, че е римейк, правен от оскароносец и /за щастие?/ няма никаква връзка с едноименния роман на Богдан Русев. Ето защо приех /така както предполагам са се заблудили и повечето от Вас/, че става въпрос за сериозен филм, който ще варира професионално между тънката червена линия на трилъра и ударната романтика, която винаги съпътства двама непознати американци в чужбина. Каква обаче бе изненадата ми, когато след края осъзнах, че последното нещо, за което е трябвало да приема филма е „трилър”, а предпоследното – „сериозен”. Защото „Туристът” всъщност е една ситуационна комедия, която е толкова subtle имплантирана в уж-драматичен сюжет, че по-възпрепятстваните от Вас ще се объркат дори повече, отколкото след последния филм на Дейвид Линч. Не, скъпи приятели – „Туристът” си е една относително забавна, но умело прикрита развлекателна история за неловките премеждия на два колоритни образа, единият от които по-едрогърд от другия. Скеч, маскиран в час и половина шпионски гимнастики и актьорски преигравания, през първата половина на който ще се смеете наум, а през втората – на глас.

Прочетете остатъка от публикацията »

Кога бяха слухове, кога бяха само невзрачни снимки и тривиално инфо, кога дойде време за трейлър? Времете тече бързо, особено когато действието се развива на Карибите, а главните действащи лица са пирати. Прочетете остатъка от публикацията »

A NIGHTMARE ON ELM STREET  (2010)


Кой е най-добрият начин за убиване на времето, без да броим убиването на себе си? Точно така, гледането на хоръри. И не защото това е най-предсказуемият и циклещ жанр в киното, който съдържа повече клишета и от последната серия на „Стъклен Дом”, а по-скоро защото хорърът /и то най-вече американският такъв/ е дотолкова дебилизиран и деформиран, все едно някой Ви предлага сдъвкана и изплюта дъвка „Турбо”, като нова. В случая ще стане въпрос именно за такъв филм на ужасите, който е ужасен не защото е страшен, а понеже е ужасяващо непохватен опит за един римейк, от който /както при всички римейкове напоследък/ никой нямаше реална нужда. Едва ли някой от по-информираните от Вас не е чувал за култовия 80-тарски хорър „Кошмари на Елм Стрийт”, който циментира три имена в киното – това на Уес Крейвън, задето е сътворил толкова притесняващо плашещ шедьовър на кича, това на Робърт Енглунд, задето се оказа един от най-сполучливите кино-злодеи в историята на жанра, и това на младоликия Джони Деп, задето умря прекрасно във фонтан от изкуствена кръв. Днес ще насочим вниманието си към една съвременна лента, която се опитва да бъде модерен сурогат на оригинала, но се проваля с гръм, трясък и зловоние.

Прочетете остатъка от публикацията »

Вчера по пладне реших да се разходя по селските улици в търсене на липсващия си социален живот. Денят бе слънчев и изпълнен с ароматен дъх на септични ями, което направи разходката ми една идея по-пикантна, но погледнато от добрата страна, все пак бе пролет, а пролетта е време за любов. Изведнъж усетих слабо докосване по стегнатия си трицепс от нечий пръст, който ритмично ме докосваше в такт с кукуригането на махленския петел. Обърнах се светкавично, готов за отбрана, защото последният, който ме изненада така изотзад беше един от моите многобройни анти-фенове, който започна да ме цели с изгнили домати, защото не беше харесал ревюто ми на “The Wolfman”. За щастие, когато се обърнах, видях не кой да е, а столетницата – баба Цъца, която през деня служеше като селски носител на апокрифна информация, а през нощта – като компаньонка на богати немци. Тя бавно протегна старческите си ръце и ми подаде малка хартийка, сгъната на четири, която се оказа мазна банкнота от десетте лева, които бабичката ми дължеше от миналата седмица, задето се съгласих да й разходя питомната игуана. И що за чудо? С тези десет лева, добавени към вече спестените ми два, вече имах точната сума за билет на „Алиса” 3D. Oh happy day! Приех това събитие като знак от Звездите, поради което незабавно се запътих към близкото кино с детския трепет на човек, който се надява на най-доброто, но очаква най-лошото.

Г-н Тим Бъртън е екстравагантен креатор, който може да бъде описан с множество епитети, като „психично болен”, „ексцентричен” и „урод, скаран с фризьора си” са само малка част от тях. Основното, което трябва да се знае за него обаче е, че той е талантлив визионер, който може и знае как да направи шантав филм дори от най-тривиалния сюжет. Уменията му да генерира лудост и екранна анархия го доведоха до култовия статут на един от най-известните психопати в Холивуд, който може да се мери единствено с Тери Гилиъм по перверзната любов да ни показва всякакви щуротии, били те депресиращи, забавни или просто извадени от извратеното му въображение. Когато хората научиха, че точно Бъртън ще екранизира любимия на много дечица по света и у нас роман на Луис Карол – „Алиса в Страната на Чудесата”, всички очакваха че чорлавокосият чичо ще ни покаже една различна визия за малкото момиченце, която ще е по-мрачна и по-адулт ориентирана от веселите си предшественици. Много хора дори имаха смелостта да спрягат името на American McGee, надявайки се Бъртън да реши да използва неговата гледна точка и да превърне Алиса в една психически нестабилна емоционална развалина. И може би Бъртън е искал точно това, докато една компания, известна основно с кирливия си плъх Майкъл Маус, не е решила да го доминира и да го принуди да клекне пред изискванията им, а те са били елементарни – филмът трябва да бъде за деца.

И чичо Тими се предава, защото „Дисни” са монополистични прасета, пред които не бива да се изявява мнение, защото това е компанията, която изяде “Marvel”, а това е достойно за респект постижение на фирмената куртоазия. „Алиса в Страната на Чудесата” на Бъртън е филм, който не бива да приемате като „филм на Бъртън”, толкова колкото като „филм на Дисни” защото иначе ще останете по-неприятно изненадани и от родител, който е сварил детето си да чишка в семейната мивка. Истината е, че филмът неуспешно се опитва да комбинира психосоматичната визия на Бъртън с откровено инфантилния хумор и послания на „Дисни”, но комбинацията е толкова неподходяща, колкокото неподходяща е например кръстоската между Ротвайлер и Пудел. Бъртън няма поле да покаже истинските си възможности със сюжет, който очевидно му приляга, докато „Дисни” единствено влошават нещата, добавяйки в тенджерата щипка нелеп сценарий и противно скучни персонажи, които хем да се харесат на дечурлигата, хем на родителите им. Резултатът е, че не се харесват на никого.

Историята на Алиса е умишлено променена и вече не се разказва за малката Алиса, а за сравнително порасналата Алиса, която е станала нелоша TILF във викториански стил. Много хора се разреваха защо оригиналната история е толкова изродена, но аз не съм от тях, защото предварително знаех, че ще гледам една алтернативна приказка, която очевидно ще се докосва до творбите на Карол, само колкото да оправдае името си. Алиса е изиграна от палавата австралийка Мия Васиковска, която може би познавате от ролята й в сериала на HBO „In Treatment”, а може и да познавате от другаде, а може и изобщо да не познавате. /откъде да знам, за Бога?/ Бидейки 19-годишна девойка, която отрича употребата на корсет и чарпогащи, тя е принудена да се замисли за бъдещия си семеен живот, макар и изобщо да не я интересуват подобни битовизми. В деня на изненадващото й годежно парти, за което е насилена да се омъжи за някакво британско леке, което има титлата на лорд и каризмата на червей, Алиса вижда прословутия бял заек да търчи невинно в градинката и го последва в съответната дупка, падайки в нея по сценарий. Вътре отново се озовава в стая, в която трябва да изпие нещо, на което пише „Изпий ме!” и изяде нещо, на което пише „Изяж ме!” Лично аз не бих пил и ял веднага от подобни непроверени храни, особено при наличието на толкова много нездравослвно ГМО в тях напоследък, но явно Алиса е импулсивна личност, която първо действа, а после мисли. След дълга и скучна сцена на смаляване, уголемяване, и после пак смаляване, Алиса най-после попада в прословутата Wonderland, която в случая е с друго име – Underland.

Оттук започват коренните разлики с книгата, така че не започвайте да се правите на ударени – все пак филмът се води като комбинация между expansion pack и сикуъл на оригинала, точно както „Хук” на Спилбърг беше за приказката на „Питър Пан”. Същинската Страна на Чудесата е точно това, което сте видели от трейлърите и очаквали от болното въображение на Бъртън – психаделични пейзажи на шарени картини и невъзможни флори, които превръщат от филма апотеоз на художествената фантасмагория. Алиса прекарва известно време преоткривайки света, който е посетила като дете, но детският й мозък явно е репресирал тези пошли събития, защото порасналата Алиса вече не си спомня за това и се мандахерца из рисуваните хълмове като селянка в небрано лозе. На помощ веднага й идват култови персонажи от книгата, които тук вече са презентирани с методите на извратеното 3D – това са Белият Заек, Чеширският Котарак, Гъсеницата наркоман, двете дебели близначета Туидълс /едното от които работи като ревюист в forplay.bg/ и разбира се – Шапкаря, който е по-луд, отколкото приляга на един Джони Деп.

Персонажите, които обграждат Алиса в началото са толкова наситени с колорит, че първите петнадесетина минути са особено трудни за гледане и има вероятност да получите симптоми на мигрена и вомит индуктивни позиви, макар че лично аз не разбрах дали това бе причнено от калпавото 3D или от качеството на самия филм. Всички герои са шантави, уродливи и донякъде страшни, но всеки си има своето малко чарче, с което блести индивидуално. Лошото е, че всички до един са показани толкова сухо и безплътно, че в нито един момент няма да Ви интересува какво ще стане с тях. Това важи дори за самата Алиса, която уж е основният персонаж, но героинята изобщо не показва заинтересованост или ангажираност към зрителя, който я гледа по инерция и без влагане на някакви определени емоции, освен досада. Първоначално помислих, че причината за това е хилавата Мия, защото в първите минути е показана, като нео-викторианско дърво, но впоследствие става ясно, че самият сценарий прави героите да изглеждат като битови отпадъци, слагайки в устите им неподходящи и дори откровено глупави реплики. Озвучаването обаче е на ниво и е представено от известни имена като Алън Рикман, Стивън Фрай и Майкъл Шийн, докато бузестите братя са направени по тертипа на британската буца сланина Мат Лукас, който предполагам познавате от комедийния сериал „Малката Британия”. Най-запомнящите се спектакЪли се манифестират обаче от Джони Деп и съпругата на Бъртън – Хелена Бонъм Картър, които правят от филма един наистина бъртънов продукт, макар и наситен с детската жалост на „Дисни”.

Деп отново блести в поредната роля на добряка психопат и прави персонажа на Лудия Шапкар да изглежда достъпен както за децата, така и за /малко/ по-възрастните. „Алиса в в Страната на Чудесата” е поредният общ филм на Бъртън и Деп /и Бонъм Картър/, което означава че ако има нещо наистина бъртъново в случая, то определено е г-н Деп, който може да направи дори от такава щура роля, запомняща се феерия.  Червената кралица от своя страна пък е иронично пародийна с огромната си тиква /която просто плачеше за черепно-мозъчна травма/ и с нервозните си писъци за отсичане на глави на общи основания. Двамата едностранно изнасят филма и това е очевидно дори за лаик като мен. Останалите от каста не помагат особено, защото са по-невзрачни и от трупове в морга – Мия Васиковска играе вяло и без грам съпричасност, Криспин Глоувър е жалък в преиграването си, а Ан Хатауей е противно нагримирана с масивно количество вежди на единица лице, а движенията й мимикрираха умствено изостанала балерина. Дори фауната не е кой знае колко впечатляваща – култовата Чеширска котка е скучна, Белият Заек е отрепка, а Напушената гъсеница причинява зрителска нарколепсия. Хуморът във филма липсва, а там където го има е неадекватен – децата няма да го разберат изцяло, а родителите ще го сметнат за банален.

3D-то на филма е доста зле. Сравненията с „Аватар” са излишни, при условие че онова беше заснето изцяло с 3D камери, а тук Бъртън е заснел филма по класическия метод, а чак после е добавил допълнителното измерение изкуствено. Това прави нещата малко по-евтини и доста по-главоболни. Не казвам, че ефектите са лоши или нещо такова, но самото 3D ми се стори доста посредствено и направо излишно. Към края на филма главата ми неистово пулсираше от болка, но не знаех дали това се дължи на неизмитите 3D очила, с които бях оборудван или от множеството цветове на филма, които безпощадно пореха ретините ми. От друга страна, музиката е добра – Дани Елфман отново показва, че владее психичните ноти, а съпроводът му е правилно композиран и насложен към историята, без излишни патетични мотиви или псевдо-драматични изгъзици.

Цялата история е насочена към това, че Алиса трябва да посече дракона Джабъруоки с някакъв специален меч на точно определен ден от Календра на животинското царство. След първата драма, че Алиса всъщност не е тази Алиса, а някаква друга Алиса, която май е грешната Алиса и изобщо who the fuck е истинската Алиса, нещата постепенно се канализират и момата се отправя на фентъзи пътешествие из разнообразни триизмерни декори, обикаляйки от един замък в друг и комуникирайки с всякакви приказни креации, част от които исках да блъсна с колата си. Накрая, намира свещения меч в някакъв кучкарник и така предизвиква война между картите за игра на Червената кралица и шахматните фигури на Бялата кралица. Финалната битка е неочаквано Толкинова в презентацията си и доста изненадваща за филм с подобен сюжет, но явно „Дисни” обичат епичните шоудауни и знаят, че децата любят притчи за мечове и дракони, поради което ще се насладим на зрелищна схватка между двете враждуващи фракции, която странно защо се проведе на една гигантска шахматна дъска. /фигурите на Бялата кралица явно са се чувствали на свой терен./ Колкото и да се е постарал да е надъхващ, Бъртън е пропуснал да забележи, че целият сетинг прилича не само на сцена от „LOTR” но и на генерирана карта от „Heroes of Might and Magic”, което донякъде убива уж-мрачната атмосфера. Лошото драконче Джабъруоки пък е озвучено от Кристофър Лий, което пък допълнително прави нещата да изглеждат като непохватен MOD на „Властелина”. Както и да е, двете фентъзи армии се счепкват за няколко минути и тъй като това е филм на „Дисни”, доброто побеждава Злото и тъй като това е детски филм на „Дисни” – никой не умира, а дори напротив – ще имате щастието да се насладите на качествен 3D кючек от страна на Джони Деп.

Следват няколкоминутна развръзка, тъжни сбогувания и завръщане в реалния свят, където Алиса се превръща в малко по-оперена мадама, която започва да върти бизнес за внос на китайски стоки. В крайна сметка, „Алиса в Страната на Чудесата” е малко по-особен, за да е изцяло детски и доста по-инфантилен, за да е мрачната приказка, която много хора очакваха. В него е турен много талант и желание, но крайният ефект е като на повърната вечеря – пак е храна, но не става за ядене. Ако очаквате нещо в стила на „Слийпи Холоу”, по-добре се настройте на вълна „Хрониките на Нарния”, защото така няма да получите уринарна инконтиненция като мен. Бъртън има нужда да смени студиото за следващия си филм, а Джони Деп има нужда да спре да прави филми ексклузивно за кеф на собствените си деца и да направи една наистина различна роля от тази на перманентния шизофреник.

И така, време е да приключвам, защото личният ми лекар препоръча да не приемам толкова емоционално всеки тъп филм, който гледам, защото след време може да ми потече кръв от венците. Ето затова, ще обобщя че „Алиса в Страната на Чудесата” съвсем не е най-тъпият филм, на който ще си дадете парите тази година, но определено не си струва да събирате цяла седмица за билет. Ако имате дете, по-добре го научeте да използва тоалетната, вместо да го водите на този филм, а ако нямате дете, но сте фенове на Бъртън – по-добре не го гледайте изобщо, за да не останете с един идол по-малко. Въпреки всичката жлъч, която изхрачих по-горе обаче, лентата става за един път, ако я апроучнете с отворено съзнание и без някакви предварителни експектации. Приемете, че става дума за една различна Алиса, която явно не е чела собствената си книга  и може би филмът дори ще Ви хареса. За останалите – по-добре спестете парите си и ги вложете в нещо, което наистина ще Ви върши работа, като например вноска за парцел в гробищния парк.

5.6/10

Последни ревюта:

„Shutter Island“

„From Paris with Love“

„The Descent: Part 2“

август 2017
П В С Ч П С Н
« Юли    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Тагове

3D HBO Marvel Антъни Хопкинс Арнолд Шварценегер Брус Уилис Гай Ричи Гилермо Дел Торо Даниел Радклийф Джей Джей Ейбрамс Джеймс Камерън Джонатан Нолан Джони Деп Джордж Лукас Зак Снайдер Кейт Бекинсейл Кратки ревюта Кристен Стюърт Кристофър Нолан Крисчън Бейл Лиъм Нийсън М. Найт Шаямалан Майкъл Бей Майкъл Крайтън Маркус Ниспел Мегън Фокс Мила Йовович Никълъс Кейдж Новини Питър Джаксън Пол Андерсън Ридли Скот Робърт Дауни Мл. Робърт Патинсън Робърт Родригес Роланд Емерих Сам Рейми Сам Уортингтън Силвестър Сталоун Стефани Мейър Стивън Спилбърг Том Круз Уил Смит Харисън Форд Хю Джакман Шая Лебоф анализ анимация вампири драма екшън игра класация книга комедия комикс награди новина пародия постер премиера приключения прикуъл ревю рибуут римейк сериал сикуъл трейлър трилогия трилър уестърн фантастика фентъзи хорър

Join 294 other followers

Блог класация

Creative Commons License

Гласувай за нас в Sait1

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3,014,039 пъти