You are currently browsing the tag archive for the ‘Джеф Голдблум’ tag.

Животът ще намери начин.”, изжужа Мухата преди четвърт век и се превърна в meme. Днес, въпреки че го повтаря в трейлъра, д-р Малкълм ни пести тази реплика в камеото си, най-вероятно за да не превърне „Рухналото кралство” в по-голям фарс, ако това изобщо е възможно. /spoiler alert: не е/ Иначе горкият Малкълм изглежда досущ като фасона на юрския франчайз – изнемощял, помрачен, досадно философски и последно актуален преди двадесет години. Мда, ако наистина трябва да похваля „Джурасик свят 2” за нещо, то е че сигурно е единственият филм в историята на киното, където Джеф Голдблум е най-скучното нещо.

Jurassic-Turd

„Рухналото кралство” е продължение на вълнуващата юношеска перверзия с елемент на романтична комедия, наречен „Юрски свят”, който бе толкова впечатляващ, че ако сега питате някого за сюжета му, той ще набърчи вежди и ще изсумти нещо от рода на „Дъ-ъ-ъ, ами имаше едни динозаври!” Споменът за художествения инсулт на Колин Тревъроу е блажено заличен от кино-паметта на всеки нормален зрител с интелект равен или по-висок от този на крастава жаба. Сега обаче, туморният сикуъл ни телепортира обратно на о-в Исла Нублар, на 120 мили западно от Коста Рика, където никой не може да Ви чуе как крещите… също както никой не чува и Т-Рекса, поне докато не е на метър от него. /?!/ Правилно прочетохте – 12-метровото чудовище, чиито стъпки създаваха вибрации в чаши и локви с вода много преди да се появи наяве, сега изниква изневиделица по-ловко от нинджа, майстор на спинджицу. И това, драги зрители, е само осмото най-малоумно нещо в „Джурасик свят 2”.

Прочетете остатъка от публикацията »

Ако Холивуд ни е научил на нещо, то е, че извънземните обожават САЩ, въпреки че и там, също като на Марс, няма разумен живот. Всеки път, щом решат да атакуват, си избират големи американски градове, пълни с красиви хора, смели капитани и достолепни президенти, а накрая постоянно си тръгват с подвита опашка /или друг израстък, в зависимост от расата/, защото предприемчив учен им е заразил операционната система с вирус или находчив войник е успял да унищожи Нещо Важно в кораба-майка, или друг кораб-роднина. Веригата от събития е една и съща, а изходът – задължително оптимистичен за цивилизацията. Още по-добре, ако извънземните съчетаят пристигането си с някакъв светъл празник като Рамазан байрам, Ханука или Банго Васил – няма значение, стига накрая да има фойерверки, развети национални флагове и горди лица, гледащи към сикуъла. Говоря за сикуъла на „Денят на независимостта”, който винаги съм смятал, че ще се нарича Денят на Благодарността, но всъщност е преведен като „Нова заплаха”, макар че заплахата си е все същата и се нарича Роланд Емерих.

постер

Някои наричат Емерих „Малкия Спилбърг от Зинделфинген”, други го знаят като „The Master of Disaster”, докато аз смятам, че е единственият бивш художник от Германия, който е изпълнил мечтата на Хитлер да разруши света, макар и само дигитално. През последните двадесет години Емерих се навря във всички възможни жанрове, за да покаже, че не става за нито един от тях – от имитацията на „Смело сърце” /”The Patriot”/, та чак до имитацията на „Умирай трудно” /White House Down”/. Точно, когато си мислехме, че вече не му е останала кариера за унищожаване, 20 Century Fox му дадоха зелена светлина за „Нова заплаха” и бидейки Емерих, какъвто го познаваме и обичаме, Роланд не е изневерил на своето реноме, сервирайки ни фекална проба с повече клишета от раните по ръцете на наркоман с тремор и семейна драма, по-евтина от погребението на бездомник. Но, ако трябва да бъдем честни, истинската сила на „Денят на независимостта” никога не е била в режисурата, нито в сценария, нито в актьорската игра, нито в монтажа…

Прочетете остатъка от публикацията »

Името на Роланд Емерих напоследък стана малко по-популярно, на фона на рекламната кампания на новия му дизастър филм „2012„, който според някои ще го издигне над нивото на второразрядните режисьори, а според други – ще го закопае още по-дълбоко в гроба на посредствеността. Медийният интерес към швабата обаче породи и други резултати, като например – пускането на така желаните от феновете вътрешни новини за останалите проекти на режисьора. В интервю за Latino Review, Емерих е споделил желанието си да филмира продължение на фантастичния хит от 1996 година – „Денят на Независимостта“ – в който младият Уил Смит и умният Джеф Голдблум се справят почти собственоръчно с масирана извънземна инфестация. По думите на самия „Master of Disaster“ преговорите с FOX за евентуално продължение текат от много време насам, но без особен успех. Нещо повече – Емерих и интимният му приятел – Дийн Девлин са готови отдавна със стабилен сценарий за двойката, но от студиото продължават да се дърпат като попарени – дали заради печалната слава на Емерих като калпазанин, или заради страха си да инвестират милиони долари, на фона на финансовата криза, която изяде колегите им от MGM. Всъщност, според Емерих, причината е само една и се корени в чернокожата мутра на г-н Вилхелм Шмит.

independence_day_2Смит и Голдблум в еротична фотосесия от първия филм.

FOX явно не могат да си го позволят, защото негърчето не само че стана един от най-скъпоплатените актьори в Холивуд, но и взема процент от печалбите на всеки свой филм, което го прави изключително труден за наемане, особено от нещастници като FOX. Eто затова, те са леко резервирани към него и дори са предложили на Емерих да направи продължението без участието му, като центрират основно върху ролята на Голдблум. Емерих обаче категорично е отхвърлил тази пошла идея, не само защото Джефри Голдблум вече не става за нищо, камо ли за гледане в касов филм, но и защото според сценария, ролята на Уил Смит е много важна както за историята, така и за зрителите. Това донякъде е така, но от жалката статистика на продължения на филми с Уил Смт, /особено след провала на „Мъже в Черно 2“ и труднооткриваемите достойнства на „Лоши Момчета 2″/ смея да не вярвам, че един евентуален „Ден на Независимостта 2“ ще покаже нещо по-различно. Именно затова, въпреки че извънземният епос се нареди в Топ-10 на най-касовите филми за 90-те години на миналия век, искрено се съмнявам, че г-н Хенкок ще допринесе чак толкова за продължението му. Но хер Емерих трябва да знае, че има и други студиа, към които да се обърне. Не че толкова ми харесва творчеството му, но през 2011 година предпочитам да гледам „Денят на Независимостта 2“, отколкото „Трансформърс 3“.

Римейкването на филми в Холивуд се превърна в нещо повече от мода. В нещо повече дори и от мания. Превърна се в зараза. И тази зараза се разпространява поетапно и безмилостно не само сред простодушните режисьори, чиито единствен начин за слава е стъпването на раменете на други по-талантливи от тях, но и сред режисьори, които са доказали, че имат кинематографични достойнства и правят оригинални филми. Защото едно е да разбереш, че Роб Зомби прави поредния римейк на дърт хорър, докато съвсем по-шокиращо е да научим, че самият Дейвид Кроненбърг ще прави римейк. И което е по-зле – ще прави римейк на собствения си филм „Мухата“. Да, това е още по-рядко – един режисьор да римейква собственото си заглавие, което – нека бъдем честни – изобщо няма нужда от подновяване. Много малко хорица са се осмелявали да правят подобни социални експерименти през годините, като най-популярните примери са Хичкок и Хенеке, но лично аз не очаквах такова нещо от Кроненбърг, който ако не друго – поне си беше направил име на режисьор, който твори различно и въздействащо кино.

thefly460Джеф Голдблум трябваше да напръска с „Райд“ преди да влезе вътре.

Но, както и да е, новината си е новина, а решението си е негово, така че нека не коментираме хорските грешки. В оригинала на сай-фай хоръра с прогресивни елементи на драма се разказваше за учен, който иска да изобрети методи за телепортация между две телефонни кабинки, докато в процеса на работа и по неволя се превръща в мухата-цеце. В първия филм от 1986г. играеха Джеф Голдблум и Джина Дейвис, но за настоящия римейк – по обясними причини – ще трябва да се кастнат доста по-младолики лица от техните. Интересно ми е по какъв начин ще римейкне собствения си филм Кроненберг – дали ще тръгне в нова посока или ще кара едно-към-едно? Ще разберем това тепърва, а засега – да се надяваме, че и г-н Уве Бол няма да реши да актуализира своите ленти.

август 2018
П В С Ч П С Н
« Юли    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Join 319 other followers

Блог класация

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 270 447 пъти