You are currently browsing the tag archive for the ‘Джей Джей Ейбрамс’ tag.

westworld

Колкото и да е странно, светът най-после имаше някаква полза от президентските избори на САЩ, защото благодарение на дебата между Клинтън и Тръмп довечера, HBO решиха да пуснат новия епизод на „Westworld” с два дни по-рано, така че ако някой, някъде, е имал причина да благодари на бай Доню за каквото и да е, тя е точно сега и никога повече.

Прочетете остатъка от публикацията »

Преди много години, в една далечна държава, брадат капут на име Джордж Лукас промени статуквото. Промени хода на филмовата история, създавайки първия летен блокбъстър /крадейки с шепи от „Дюн”, „Флаш Гордън” и Акира Куросава, ама айде/, промени стандартите в кино технологиите с революционните си специални ефекти /които всъщност не бях чак толкова „революционни” 9 години след „2001: Одисея в Космоса”, ама айде/ и нещо повече – промени представите на хората за аритметика, започвайки да брои от 4, вместо от 1. Повече от четвърт век по-късно, „Star Wars” се е превърнал в интегрална част от тъканта на съвременната поп-култура до такава степен, че даже хората, които мразят поредицата, знаят всичко за нея. След всички разклонения в телевизията, литературата, гейм индустрията и анимацията, дори талибаните са наясно с джедайските дертове. Всъщност, може би практикуват джедаизма, защото и те като Оби Кеноби в „Епизод 4” са брадати пещерняци, трениращи млади атентатори, които да въстанат срещу доминацията на черен лорд /Обама/ и бял император /Путин/.

poster

Майтапът настрана, но “Star Wars” наистина се оказа крайъгълен камък за киното, както в добрия, така и в много лошия смисъл на думата. Няма да Ви губя времето с празнословия за художествените достойнства на предните шест епизода, защото това е работа на хора, чиято възраст изключва наличието на срамни косми, затова ще превъртя времето с 35 години напред. През 2012 година, капутът от първото изречение – малко по-стар, но определено не и по-мъдър – реши да продаде компанията си Lucasfilm за колосалната сума от 4 милиарда долара – 3 за франчайза и 1 милиард като гаранция, че никога повече няма да се занимава с режисура. Купувач бе „евреядата” /плеяда от евреи – б.а./ на DISNEY, които иронично отказаха да разпространяват „Нова надежда” през 1977 и сега плащат прескъпо за грешката си. Още по-забавното е, че DISNEY вече притежават MARVEL, а скоро ще притежават и света. Не искам да ставам кинематографична баба Ванга, но животинските кости ми казват, че след по-малко от десетилетие, всеки втори холивудски филм ще е за супергерои, за джедаи, или за Никълъс Кейдж.

Прочетете остатъка от публикацията »

Някои от най-големите глупости, произвеждани някога в Холивуд, са четвъртите части. Тяхната основна функция е да деградират стойността на предхождащите ги серии /hint: „Карибски пирати 4”/, да пикаят върху култовостта на героите си /hint: „Умирай трудно 4”/ и да бъркат в здравето на верните фенове. /hint: „Индиана Джоунс 4”/ Във всички случаи, накрая зрителите остават по-разочаровани и от дете, което току-що е осъзнало, че „Снежанка“ е просто сценичното име на махленската стриптизьорка. Ето защо, когато научих че лабилният последовател на сциентологията Том Круз се е заел да прави четвърта част на “M:I”, внезапно започнах да крещя, игнорирайки учудените погледи на останалите хора в заведението. Ейбрамс тъкмо беше измил срама от лигите на Джон Ву /по-скоро John Boooo!/ и не можех да проумея защо някой би искал да разваля рахата на застаряващия Итън Хънт. Но тук идва изненадата – “M:I 4” е от рядката порода „работеща четвърта част”. От онези, които са направени както трябва, които не дразнят и които вдигат нивото на франчайза, а не го бутат.

15 години и две продължения след класиката на Браян Де Палма, получаваме „Режим фантом” – най-добрият летен хит на 2011-та, който иронично излиза през зимата. Напук на първоначалните ми очаквания, по-ниски и от ръста на Том Круз, зрителската апатия и пресищане от малоумни блокбустери, “M:I 4” доставя точно това, което трябва – първокласно забавление без претенции. Четворката е много по-директно продължение на тройката, отколкото двойката бе на единицата и ако човек си представи, че двойката изобщо не е съществувала, то от „M:I” се получава една нелоша трилогия. След последните провали на Круз /”Операция: Валкирия” и „Истинска измама”/ “M:I 4” е еквивалент на спасителната съчка за давещата му се кариера и Круз грабва съчката с две ръце. С едната си ръка я грабва като актьор и отново влиза в съмнително праните гащи на убер агента Итън Хънт, а с другата – като продуцент, тъй като още преди заглавието ще видите как това е „Tom Cruise Production” и то написано с огромни букви, избиващи комплекси.

Прочетете остатъка от публикацията »

Колкото и странно да е, ще започна с предупреждението, че настоящото ми ревю е в графата „позитивни”, така че още отсега се пригответе психически за генералната липса на клозетни изблици. Да, знам че звучи доста нетипично за мен да изгледам нов филм и отгоре на всичко – да взема да го харесам, но дори и аз мога да бъда непредвидим понякога. Ще попитате кое е това заглавие, което толкова ме е впечатлило, че да отделя поредните два часа от „работния” си ден в глорифицирането му. Това е „Супер 8” – филм, който стана известен още преди да покаже и един кадър от себе си, тъй като всеки киноман на планетата /който не страда от мозъчен упадък/ знаеше, че колаборацията между креативните синапси на Джей Джей Ейбрамс и Стивън Спилбърг ще доведе до нещо наистина стойностно. И какво да Ви кажа – филмът успява да изпълни почти всичките си цели, като единственото, за което ме е яд е, че можеше да се постарае малко повече. Само малко повече и щеше да заслужи името си като оценка.

„Super Awesome“… with lens flare

Но минусите не са чак толкова фрапиращи и ако сте от онези зрители, към които филмът е насочен, може би дори няма да ги регистрирате. Защото „Супер 8” си има своята таргет аудитория и му прави чест, че тя не е ориентирана към чалнатите тийнчета с фиксация по вампири и върколаци, нито към интелектуално счупената паплач от крепостни селяни, които вият от възбуда при всяка 3D експлозия или преобърната кола. Филмът е предназначен за специфични поколения и това са поколенията, израснали и възпитани с дъртите филми на Стивън Спилбърг и неговата небезизвестна компания за детска радост – Amblin Entertainment. „Супер 8” е безпрекословен и искрен трибют към старите ленти на Спилбърг, отдавайки му почит с всяка своя сцена. Представете си го по този начин – ако Холивуд беше видеотека, „Супер 8” щеше да е в секцията „вече-не-ги-правят-такива” филми. Знаете за кои говоря – за онези заглавия, които възбуждаха имагинацията ни като деца и ни караха да гледаме всеки кадър в захлас. Той е както модерен, така и ретроспективен поглед към жанра. Но той е и нещо повече – една своеборазна машина на времето, чрез която отново може да се почувствате деца, пък макар и само за час и половина.

Прочетете остатъка от публикацията »

Е, дойде краят на една ера, както обичат да викат братята американци, когато не знаят как да обобщят нещо, което е приключило със смесени чувства. Краят на 6-годишния мозъчен гърч, краят на 6-сезонния брейнсторм от мистични послания, идеи, научни теории и туистове. Краят на „Изгубени”. Последният сезон на този приятен сериалец приключи наскоро и аз имах неподозираната чест да съм от последните, които да го изгледат целия. И тъй като, „който се смее последен, се смее най-добре”, реших да сумизирам впечатленията си от финала му, въпреки епохалния си научен труд, който преди време сътворих по същата тема. Но ако подобен сериал не заслужава /поне/ две ревюта, то тогава кой? Народът е казал, че „всичко е добре, когато завършва добре”, което на филмов език означава, че всички злини ще се оправят с един мазен хепиенд. Но добър ли е наистина завършекът на  „Изгубени” и всичко ли е добре след края му? Не и за мен, защото ако това беше първия сезон на който и да е сериал, щях да си форматирам харда, за да съм сигурен, че съм го изтрил целия.

Warning: Текстът съдържа неумишлени и нарочни спойлери в естествен размер.

Финалът на петия сезон ни показа груповото активиране на мистериозните ел. магнитни сили на Острова и героичната смърт на русата докторка Жулиета, която загива на дъното на външна тоалетна, взривявайки бомба, която да пукне пространствено времевия континиуум и да реверсира историята до day one. В началото на 6-ти сезон, осъзнаваме че мисията на тропическите прошляци е била изпълнена, или поне те си мислят така. Самолетът на култовата авиокомпания „Океаник” каца безпроблемно на летището в ЛА и всеки продължава да изживявя жалките си животчета, справяйки се с ежедневните си проблеми, тъй като в тази алтернативна вселена, осторъвът не ги е контаминирал с „чара” си. Но в същото време, същите тези божии чеда, са останали на острова в друга алтернативна реалност, и продължават да търчат по тревясалите кърове на Хаваи в търсене на салвация. В 6-ти сезон логиката вече е отдавна заровена и нещата се движат по безмозъчната инерция, започната някъде от втори сезон. Зрителите се запознават с още една група от островитяни, които си стопанистват собствен храм и които обикалят по гората с доста неясни цели. Управителят им е шао-линът Дугън, който е мъдрец и приятел на Джейкъб, но го мързи да говори на английски, затова лае заповедите си на мандарин.

Добрата новина поне е, че този сезон най-после ни сервира това, което много отдавна трябваше да стане – поетапната и категорична ликвидация на главните герои, като се започне от живите такива, и се стигне до изкуствено съживените или обладани такива. Ако и Вие тайно, като мен, сте си мечтали да скършите гадния врат на Сун или стъпчете арабската мутра на Саид, то това ще се случи точно сега, макар и не точно по този а-романтичен начин. Вместо това, ще се насладим на про-социална героична смърт, дори и от персонажи, които до преди малко са били едва ли не отрицателни за сюжета. Защото американците винаги обичат героите им да умират in the blaze of glory, така че се пригответе за спектакли от драма, рев и морално самоосъзнаване в последния момент.

Такъв е случаят с бате Саид, който е шибаното нещастие на целия сериал, бидейки дарен с лицевите функции на хомосексуален фундаменталист, а първата му реплика в 6-ти сезон е апотеоз на актьорската немощ – пичът отново ще гледа влюбено по разни циганки и отново ще се прави на иракския Джейсън Борн, като в екшън сцените, нежните му ориенталски къдрици ще се люлеят палаво при полъха на вятъра. Ако си мислите как ще стане това, след като в пети сезон бе убит, а трупът му влачен по гори и полянки в продължение на 2 серии, за това си има съвсем логично обяснение – той ще бъде съживен чрез удавяне. О, чудо! Саид отново е сред живите или поне сред не-мъртвите, защото в процеса на ревитализиране, нещо се е объркало и сега иракчанският пешак е обладан от Тъмната страна, карайки го да служи на Злото, познато вече като бившия Джон Лок.

Лок е мъртъв, скъпи приятели, защото трупът му се вмирисва на плажа с часове, докато един друг „алтернативен” Джон Лок вече обикаля по острова със сериозните намерения да а/избяга от него и б/да го потопи и евентуално в/да избие всички останали. Това е добре познатият на всички нърдове „черен пушек” или „Чудовището” или просто онова-дето-скубеше-дървета. За нуждите на сериала, а и поради факта, че това сценарно изчадие няма обособено име, но мязаше на наелектризиран дим от горящи гуми, по-нататък ще се обръщам към него като Димчо. Димчо е зло копеле, което се е вселило в тялото на Лок, защото му е писнало да се мотае като Петкан по този заспал остров и иска и той свят да види. В края на пети сезон, Димчо подмами интелектуалното мекотело Бен Лайнъс да убие протектора на острова – Джейкъб, и правейки това, Димчо получи надмощие за изпълнението на пъклените си планове. Но както добре знаем, в този сериал никой  не е наистина мъртъв, така че духът на Джейкъб ще продължи да се явява наляво-надясно сред оцелелите туземци, давайки им това, което така неистово им трябваше досега – акъл.

Развитието на героите е нулево, което е непростимо за сериал от 6 сезона – накрая все нещо трябваше да се промени в тях, но не – добрите са си добри, лошите са си лоши /с малки изключения, породени от сценарното безсилие/, а единствените наистина интересни герои, заради които повечето хора следяха сериала, дори когато вътрешно усещаха накъде отиват отходните води – Бен и Лок – вече са превърнати в карикатури. Великият конспиратор и бистър ум Бенджамин Лайнъс, който в продължение на няколко сезона правеше всички останали да си говорят сами с пъклените си планове, мислени с години, сега е превърнат в треторазрядно пале, което търчи след Димчо/Лок, защото изведнъж се оказва, че ролята му вече е изхабена и трябва или да умре или да остане като баласт, но сценаристите са решили да го оставят, защото – видите ли – за него има отредено специално място накрая. Лок пък вече не е Лок, а е Димчо, което практически обезмисля почти всичко, градено през последните сезони с този персонаж, само защото някой тъп сценарист е решил, че Тери О`Куин е единственият от целия актьорски катун, който действително може да играе добре злодей /все пак той стана известен точно с ролята си на сериен убиец в оригинала на „The Stepfather“/, така че са решили да го трансформират за финалната битка. От зле, по-зле е, повярвайте.

В този сезон се дават обяснения на някои /всъщност, дори не и на половината/ мистерии, генерирани от енигматичния Остров, така че гледайте внимателно, за да не изпуснете някой от белите конци, с които сценаристите усилено са се опитвали да си вържат насраните гащи. Ще видим ориджина на отношенията между who the fuck is Джейкъб и Димчо, който се оказва негов брат по Съдба. Всъщност, тяхната връзка е символична и показва контраста на доброто и злото, бялото и черното, светлината и мрака. Самото им раждане е осеяно със смърт, защото родната им майка, която се оказва корабокрушенка от поредния счупен кораб, бива убита с камък, а малките бебета биват положени в бяла и съответно – черна пелена. /колко мило!/ Впоследствие те порастват и започват да осъзнават, че имат различни интереси и философии, а също и различни сексуални ориентации. Димчо е полово агресивен и иска да е сред други хора и жени, докато Джейкъб е онанист, който предпочита да се грижи за анти-майката си, вместо да опознава света. Децата се разделят, а това води до дългогодишен семеен скандал, който завършва със смъртта на анти-майката и превръщането на Димчо във вакъл пушек. Всичко това, обяснено в 1 серия. Евала!

Друг от героите, чиито жизнени перипети се налага да изтърпим, е и Рикардъс, или Ричард, или по-скоро – онзи, дето мяза на каталунски жиголо. Пичът има адвенчър серия в миналото, в която бива первърнат в роб и качен на някакъв кораб, който разбира се, се разбива на съответния Остров. Оказва се, че Ричард трябва да избира между Доброто и Злото и избира Доброто, поради което Джейкъб го наема на пълен работен ден без трудов договор, превръщайки го в безсмъртен посредник на отношенията между двамата островни братя. Епизодът с Ричард е приятен, но от него насетне, образът му е изритан настрани и до края на сериала, участието му е минимално, сякаш Дж. Дж. Ейбрамс /точно както и в случая с Лайнъс/ хем не е искал да го убие, хем не е знаел какво да прави с него. Ще си припомним и д-р Блонди – Джулиет – която отново се залюбва със Сойър, а искрата на любота им пламва, само защото една машинка за закуски му е глътнала хартиения долар. Джулиет има и иронична /поне за мен/ сцена, в която обяснява на сем. Куон, че ще имат момиченце, а майката Сун /която в един момент е толкова емоционално травмирана, че забравя да говори на английски в продължение на 2 серии/ й казва, че ще кръстят бебето Джия. Сега, ако някой от Вас си спомня, точно актрисата, презентираща Джулиет /Елизабет Мичъл/ игра лезбийския интерес на младата Анджелина Джоли във филма… точно така – „Джия”. Съвпадение ли е това? Най-вероятно, но аз бях длъжен да го посоча.

Челната тройка от герои обаче пак си е останала същата – Джак, Кейт и Сойър отново се гледат къде накриво, къде влюбено и пак разнообразяват любовния си равнобедрен триъгълник със сенсуални подмятания един към друг. Героят на Джак вече е обрисуван като ултимативния парцал, който се е превърнал в емоционална развалина и без особено желание за развитие извън океанските джунгли. Именно върху самоосъзнаването му се върти и целият финал на сериала, защото д-р Шепърд /”Овчар” – от англ. б.а./ е единственият, който последен разбира за какво става въпрос във финалната сцена в църквата, в която всички останали го чакат цял епизод. Джак отново приема всяко нещо прекалено насериозно и отново поема отговорности, които не му отиват на умствения капацитет, а накрая дори става доброволец за сурогат на Джейкъб. Кейт пък отново е the most wanted кака извън закона и отново ще търчи по белезници, но този път няма да се грижи за чужди бебета, а ще се натъкне на Сойър, който се оказва кука. /?!/ Всъщност, цялата история на последния сезон е направена така, че да събере героите по някакъв начин и да пресече пътищата им в един момент на генерална ревелация, в която те сами да разберат кои са, къде са били и къде отиват. И тук излиза наяве една от най-големите подигравки в цялата работа – фактът, че сценаристите просто са вдигнали ръце от шестия сезон и са оставили всичко на произвола, решавайки с подръчни материали и коефициент на интелигентност на средностатистически австралопитек, да закърпят скъсаните слипове на целия сериал с елементарни обяснения и кулминация, извадена от пелените на бебе с диария. Благодаря Ви, господа, за шесте сезона зрителско унижение!

В същото врече обаче, тълпите на острова са в състезание срещу времето, и отново – в добрите традиции на поредицата, са разделени на няколко групи, всяка от които бърза да иде до другата,  а втората – да взриви нещо. В случая, групата на Лок иска да девастира острова, групата на Джак иска да убие Лок, а групата на Лъпийдъс иска да ремонтира един самолет с тиксо и да излети с него. Групите оредяват поетапно, докато съдбите на основните персонажи отиват към своя край, а всеки от тях трябва да изпълни универсалната си мисия. Джак например трябва да влезе в Пещерата на Светещия мъх и да рестартира CPU-то на Острова, посредством някаква каменна тапа /в една от сериите има алегория, че островът е коркова тапа, която пречи на Злото да излезе от бутилката – е, явно буквално се оказва, че има такава тапа, с което сценарно решение поздравявам всички 9+ зрители./ Оттам нататък, нещата се вмирисват – Димчо губи специалните си умения да става на пушек, а Островът започва да се саморазпада на редки минерали. За феновете на невъзможния TV екшън е предвидена и динамична ръкопашна схватка между Димчо и Джак, на каменните скали на острова, която е заснета с уменията на първокурсник от Натфиз. Изобщо, всичко отива по дяволите, в момента, в който се оказва, че катастрофиралият самолет на авиокомпания „Аджира” все още се движи, има гориво и което е по-странно – има достатъчна писта за излитане, а истинската драма на целия сериал е, че точно така се спасява малка част от шепичката оцелели, между които пилотът-който-проспа-полета-си Лъпийдъс /90-тарската звезда Джеф Фейхи, който демонстрира гръдно окосмяване, конкуриращо се с родопски ямурлук/ и I-hear-dead-people азиатеца Майлс. Добър избор, определено.

Добрите хора от CollegeHumor задават някои от въпросите, на които „Изгубени“ трябваше да отговори за шесте си години и показват, че останалите за доизясняване сюжетните дупки са повече и от тези по чорапогащника на Лили Иванова.

Последната серия е еквивалент на „среща на випуска”, защото ще събере на едно място /почти/ всички отрепки, които някога някъде, са се появявали в този сериал, със или без причина, вкл. и отдавна убити и забравени такива като Либи, Шанън, Буун и др. Задружното парти се провежда в една църква /хм…/, а изводите от обясненията, които са ни дадени /или по-скоро спестени/ за този финал, ще оставя на всеки да  обобщи сам, защото от толкова нагнетена комбинация на изнасилена политическа коректност, отчаяна нужда от логика и религиозно обоснован финал, скротумът ми започва да трепери в конвулсии.  Среща в църква? Референции към Чистилището. Бяла светлина? Изкупване на грехове? И всичко това, след квантовата физика и времеви парадоски от олятия с наука 5-ти сезон? Нещата са по-ирационални и от записките на енорийски свещеник с обсесия по Дан Браун, и за мен това не бе достатъчно правдоподобно/пълноценно заключение за сериал с подобен зрителски интерес. Но все пак – това е ABC, а не HBO, така че някак си не върви всички  герои да умрат в мъки накрая, защото американците обичат да оцеляват, дори повече отколкото обичат чийзбургери, и биха приели героите им да не умират окончателно, а просто да се преместят в друг релм на екзистенция, като например…. Ада? Рая? Вечнозелените пасбища?

Целият сериал има толкова много излишък, че е направо страшно как хората не получаваха вертиго от гледането му – толкова излишни герои, толкова излишни сюжетни нишки, толкова излишна драма, толкова излишни сезони. Концепцията на целия сериал можеше да бъде сбита до три сезона и много от простотията накрая щеше да се отсее, а Деймън Линделоф нямаше да изглежда като пълен първокласник, изтипосвайки  подобен недоносен финал. Интерессно е и колко бели петна могат да се образуват, дори и от толкова първосигнален завършек – уж всички са мъртви, а доста от основните персонажи отсъстват на църковната сбирка; хем Хърли е останал като новия Протектор на Острова /с първи помощник – Лайнъс/, хем и той е вътре в църквата при останалите мъртви. Доста обидно някои елементарни неща да бъдат толкова зле обяснени или още по-лошо – оставени, сякаш изобщо не са се случвали. След като идеята е била финалът да е толкова про-религиозен и църковно коректен, защо тогава бяха всичките тези митологични и квантови дрисъци в продължение на години? Подигравката със зрителя е пълна и то не защото създателите не са имали терен да отприщят цялото си въображение /все пак са имали цял шибан остров на разположение, с който да правят каквото си поискат, също както Камерън имаше Пандора, но минус добрите ефекти/, а просто защото явно ги е домързяло да направят най-важното – да съберат пръснатите досега сюжети и да ги обяснят логично. И не бих ги винил, защото „Изгубени“ отдавна погреба шанса си за рационални обясениня, още когато започнаха така удобните, но и безпричинни пътувания напред-назад и накриво във времето, но все пак малко старание, особено на финала, нямаше да им навреди, защото успяха да превърнат един от най-хитовите сериали за последните десетилетия в безпрецедентен отпадък.

И така, това… е… Краят! Но дали наистина е? Защото, тлъстите слухове говорят за пълнометражен филм „Изгубени”, който ще дообясни липсващите звена в сценария на сериала и ще послужи като официален closure на поредицата /не че самият финал не беше направен като перфектен завършек, приключвайки така, както и започна пилотния епизод на първи сезон/. Креативната гънка Дж. Дж. Ейбръмс е добре познат с мистериозните си нови филми, така че е някак си закосоноъобразно да се замисли за някакво развитие на сериала, който го направи популярен. Най-малкото, защото точно той и бандата му онлайн сценаристи, чието единствено решение за правдив финал, е било да търсят инфо по фенските форуми, са главните виновници за този силно опропастен завършек на една от TV епиките с най-голям /провален/ потенциал. Дали подобен проект ще види зеленикавата светлина /и дали Ейбръмс ще го режисира лично или пак ще остави нещата в кривите ръце на Джак Бендър/, не ме касае особено, но шоу от подобен медиен магнитуд заслужава много по-завършен край, така че не се съмнявам, че машината за пари, наречена Холивуд, дори и в момента завърта зъбните си колелца. Някои ще запомнят „Изгубени” като едно шестгодишно приключение, което най-малкото бе толерируемо, други пък ще го запомнят и като масивно телевизионно разочарование, на което дори ще пропусна да сложа оценка, защото все още съм в състояние на афект от края му. И в двата случая обаче, експириънсът на „Изгубени“ си беше един – като приятен сън, от който човек се събужда с вкус на урина в устата.




Както феновете на култовия сериал „Изгубени“ знаят,  стартът на новия/последния му сезон е насрочен за 02.02 и съответната дата се очаква с неистов интерес от милиони еректирали гийкове, които трепетно жадуват да видят развръзката на любимата си телевизионна енигма. И за да направят нещата още по-мистериозни, уродите от „Bad Robot“, /респективно уродът Дж. Дж. Ейбрамс/ са извършили полу-еретичен акт, с който да надъхат почитателите си дори отвъд пределите на човешкия ум, представяйки им нов картинен ребус за разгадаване.

The „Lost“ Supper №1

Говоря за двете промоционални снимки на героите от сериала, възпроизвеждащи небезизвестната картина на Лео The Винчи „Тайната Вечеря“, в която /уж/ са се опитали да внедрят хинтове и подсказки за туиста на сериала. Напълно нормално и дори очаквано, при условие че доста мислители тръбяха още преди години за видимите библейски препратки в сезоните на „загубения“ сериал. И ето, че изведнъж интернет преля от колоритни презумпции, спекулации и разсъждения за скрития смисъл на снимките. Различни реномирани блогове и списания сътвориха собствените си теории за посланията на шотовете и то за отрицателно време, което показва че „Изгубени“ все още има доста стабилна фен-база. Но ако искате да им четете теориите на конспирацията, можете да си ги потърсите в Google, защото на мен не ми се занимава. Ето какво аз забелязах в двете снимки.

The „Lost“ Supper №2

Това, което дори умствено изостанал монах може да види, е че в първата снимка героите са подредени в съответната религиозна позиция от „Тайната Вечеря“, в центъра на която виждаме захиления Джон Лок, което би трябвало да го прави… Джийзъс! Всички погледи са насочени към него, включително и на палавия Саид, който ако трябва да бъдем художествено акуратни, се пада точно на позицията на г-н Юда Искариотски. Дали това ще има някакъв ефект върху развитието на сюжета, още не знам. Забелязва се също така присъствието на тъпата блондинка Клеър, която изчезна от сериала през последните 2 сезона, но явно на финала ще се по/завърне с гръм и трясък. На втората снимка героите гледат към нас, но местата им са леко рандомизирани, макар че в центъра отново е Лок и принадлежащата към него Света троица: Джак, Кейт и Сойър. Интересна вметка за тези от Вас, които искрено се интересуват от любовния равнобедрен триъгълник на техните взаимоотношения, е че и на двете снимки Сойър е очебийно облегнат към Кейт, докато Джак е в компания от кочове. Дали това говори, че в крайна сметка русичкият реднек и луничавата крадла най-после ще се вземат? Ще разберем това тази година, а дотогава – вижте за сравнение още две подобни снимки, репрезентиращи творбата на Да Винчи, но промотиращи други сериали, а именно – „The Sopranos“ и „Battlestar Galactica“.

април 2017
M T W T F S S
« Март    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Тагове

3D HBO Marvel Антъни Хопкинс Арнолд Шварценегер Брус Уилис Гай Ричи Гилермо Дел Торо Даниел Радклийф Джей Джей Ейбрамс Джеймс Камерън Джонатан Нолан Джони Деп Джордж Лукас Зак Снайдер Кейт Бекинсейл Кратки ревюта Кристен Стюърт Кристофър Нолан Крисчън Бейл Лиъм Нийсън М. Найт Шаямалан Майкъл Бей Майкъл Крайтън Маркус Ниспел Мегън Фокс Мила Йовович Никълъс Кейдж Новини Питър Джаксън Пол Андерсън Ридли Скот Робърт Дауни Мл. Робърт Патинсън Робърт Родригес Роланд Емерих Сам Рейми Сам Уортингтън Силвестър Сталоун Стефани Мейър Стивън Спилбърг Том Круз Уил Смит Харисън Форд Хю Джакман Шая Лебоф анализ анимация вампири драма екшън игра класация книга комедия комикс награди новина пародия постер премиера приключения прикуъл ревю рибуут римейк сериал сикуъл трейлър трилогия трилър уестърн фантастика фентъзи хорър

Join 281 other followers

Блог класация

Creative Commons License

Гласувай за нас в Sait1

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Посещения

  • 2,932,521 пъти