You are currently browsing the tag archive for the ‘Джей Джей Ейбрамс’ tag.

westworld

Колкото и да е странно, светът най-после имаше някаква полза от президентските избори на САЩ, защото благодарение на дебата между Клинтън и Тръмп довечера, HBO решиха да пуснат новия епизод на „Westworld” с два дни по-рано, така че ако някой, някъде, е имал причина да благодари на бай Доню за каквото и да е, тя е точно сега и никога повече.

Прочетете остатъка от публикацията »

Преди много години, в една далечна държава, брадат капут на име Джордж Лукас промени статуквото. Промени хода на филмовата история, създавайки първия летен блокбъстър /крадейки с шепи от „Дюн”, „Флаш Гордън” и Акира Куросава, ама айде/, промени стандартите в кино технологиите с революционните си специални ефекти /които всъщност не бях чак толкова „революционни” 9 години след „2001: Одисея в Космоса”, ама айде/ и нещо повече – промени представите на хората за аритметика, започвайки да брои от 4, вместо от 1. Повече от четвърт век по-късно, „Star Wars” се е превърнал в интегрална част от тъканта на съвременната поп-култура до такава степен, че даже хората, които мразят поредицата, знаят всичко за нея. След всички разклонения в телевизията, литературата, гейм индустрията и анимацията, дори талибаните са наясно с джедайските дертове. Всъщност, може би практикуват джедаизма, защото и те като Оби Кеноби в „Епизод 4” са брадати пещерняци, трениращи млади атентатори, които да въстанат срещу доминацията на черен лорд /Обама/ и бял император /Путин/.

poster

Майтапът настрана, но “Star Wars” наистина се оказа крайъгълен камък за киното, както в добрия, така и в много лошия смисъл на думата. Няма да Ви губя времето с празнословия за художествените достойнства на предните шест епизода, защото това е работа на хора, чиято възраст изключва наличието на срамни косми, затова ще превъртя времето с 35 години напред. През 2012 година, капутът от първото изречение – малко по-стар, но определено не и по-мъдър – реши да продаде компанията си Lucasfilm за колосалната сума от 4 милиарда долара – 3 за франчайза и 1 милиард като гаранция, че никога повече няма да се занимава с режисура. Купувач бе „евреядата” /плеяда от евреи – б.а./ на DISNEY, които иронично отказаха да разпространяват „Нова надежда” през 1977 и сега плащат прескъпо за грешката си. Още по-забавното е, че DISNEY вече притежават MARVEL, а скоро ще притежават и света. Не искам да ставам кинематографична баба Ванга, но животинските кости ми казват, че след по-малко от десетилетие, всеки втори холивудски филм ще е за супергерои, за джедаи, или за Никълъс Кейдж.

Прочетете остатъка от публикацията »

Някои от най-големите глупости, произвеждани някога в Холивуд, са четвъртите части. Тяхната основна функция е да деградират стойността на предхождащите ги серии /hint: „Карибски пирати 4”/, да пикаят върху култовостта на героите си /hint: „Умирай трудно 4”/ и да бъркат в здравето на верните фенове. /hint: „Индиана Джоунс 4”/ Във всички случаи, накрая зрителите остават по-разочаровани и от дете, което току-що е осъзнало, че „Снежанка“ е просто сценичното име на махленската стриптизьорка. Ето защо, когато научих че лабилният последовател на сциентологията Том Круз се е заел да прави четвърта част на “M:I”, внезапно започнах да крещя, игнорирайки учудените погледи на останалите хора в заведението. Ейбрамс тъкмо беше измил срама от лигите на Джон Ву /по-скоро John Boooo!/ и не можех да проумея защо някой би искал да разваля рахата на застаряващия Итън Хънт. Но тук идва изненадата – “M:I 4” е от рядката порода „работеща четвърта част”. От онези, които са направени както трябва, които не дразнят и които вдигат нивото на франчайза, а не го бутат.

15 години и две продължения след класиката на Браян Де Палма, получаваме „Режим фантом” – най-добрият летен хит на 2011-та, който иронично излиза през зимата. Напук на първоначалните ми очаквания, по-ниски и от ръста на Том Круз, зрителската апатия и пресищане от малоумни блокбустери, “M:I 4” доставя точно това, което трябва – първокласно забавление без претенции. Четворката е много по-директно продължение на тройката, отколкото двойката бе на единицата и ако човек си представи, че двойката изобщо не е съществувала, то от „M:I” се получава една нелоша трилогия. След последните провали на Круз /”Операция: Валкирия” и „Истинска измама”/ “M:I 4” е еквивалент на спасителната съчка за давещата му се кариера и Круз грабва съчката с две ръце. С едната си ръка я грабва като актьор и отново влиза в съмнително праните гащи на убер агента Итън Хънт, а с другата – като продуцент, тъй като още преди заглавието ще видите как това е „Tom Cruise Production” и то написано с огромни букви, избиващи комплекси.

Прочетете остатъка от публикацията »

Колкото и странно да е, ще започна с предупреждението, че настоящото ми ревю е в графата „позитивни”, така че още отсега се пригответе психически за генералната липса на клозетни изблици. Да, знам че звучи доста нетипично за мен да изгледам нов филм и отгоре на всичко – да взема да го харесам, но дори и аз мога да бъда непредвидим понякога. Ще попитате кое е това заглавие, което толкова ме е впечатлило, че да отделя поредните два часа от „работния” си ден в глорифицирането му. Това е „Супер 8” – филм, който стана известен още преди да покаже и един кадър от себе си, тъй като всеки киноман на планетата /който не страда от мозъчен упадък/ знаеше, че колаборацията между креативните синапси на Джей Джей Ейбрамс и Стивън Спилбърг ще доведе до нещо наистина стойностно. И какво да Ви кажа – филмът успява да изпълни почти всичките си цели, като единственото, за което ме е яд е, че можеше да се постарае малко повече. Само малко повече и щеше да заслужи името си като оценка.

„Super Awesome“… with lens flare

Но минусите не са чак толкова фрапиращи и ако сте от онези зрители, към които филмът е насочен, може би дори няма да ги регистрирате. Защото „Супер 8” си има своята таргет аудитория и му прави чест, че тя не е ориентирана към чалнатите тийнчета с фиксация по вампири и върколаци, нито към интелектуално счупената паплач от крепостни селяни, които вият от възбуда при всяка 3D експлозия или преобърната кола. Филмът е предназначен за специфични поколения и това са поколенията, израснали и възпитани с дъртите филми на Стивън Спилбърг и неговата небезизвестна компания за детска радост – Amblin Entertainment. „Супер 8” е безпрекословен и искрен трибют към старите ленти на Спилбърг, отдавайки му почит с всяка своя сцена. Представете си го по този начин – ако Холивуд беше видеотека, „Супер 8” щеше да е в секцията „вече-не-ги-правят-такива” филми. Знаете за кои говоря – за онези заглавия, които възбуждаха имагинацията ни като деца и ни караха да гледаме всеки кадър в захлас. Той е както модерен, така и ретроспективен поглед към жанра. Но той е и нещо повече – една своеборазна машина на времето, чрез която отново може да се почувствате деца, пък макар и само за час и половина.

Прочетете остатъка от публикацията »

септември 2018
П В С Ч П С Н
« Авг    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Join 321 other followers

Блог класация

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 288 325 пъти