You are currently browsing the tag archive for the ‘Джеймс Камерън’ tag.

Представете си алтернативна вселена, в която хората имат едноцифрен IQ. Някъде там се развива действието на “Терминатор Г” – филм, който е толкова умствено изветрял, че ако някога хвърлите DVD-то му в контейнер за смет, никой няма да го разпознае сред останалите боклуци. Забравете всичко, което знаете за поредицата, понеже няма да Ви е нужно. Всъщност, по-добре изобщо не си правете труда да свързвате филмите на Камерън с този, защото може и да получите мозъчен кръвоизлив. Приемете просто, че новият „Терминатор” всъщност е старият „Терминатор”, само че няма нищо общо с него, тъй като събитията се случват в нова реалност, обаче по същото време. Ако звучи объркващо, значи съм го описал правилно. А ако Ви звучи тъпо, значи съм го описал перфектно. „Терминатор Г” е агонизиращо преживяване, сравнимо с това да наблюдавате как някой Ваш близък бива изключен от животоподдържащите системи, а пиукащата машина отброява последните му сърдечни сигнали. Горе-долу така се чувствах и аз, докато го гледах – сякаш някой бавно умъртвява част от детството ми.

TG

Цялата чистота и ефективност на Т1 и Т2 е отишла на майната си, заменена от ненужно комплицирани сюжетни завъртулки и персонажи, които ти се иска да удушиш с голи ръце. Едно време имахме семпла, но работеща концепция – робот се връща във времето, за да убие някого. Сега имаме натруфена история за няколко робота, върнати във времето; плюс добър робот-дядо; плюс син, който се връща във времето, за да убие майка си, докато в същото време роботът-дядо, заедно с биологичния баща и майката отиват напред във времето. Главозамайващо, не мислите ли? Убеден съм, че Джеймс Камерън вече съжалява, че през 1984 година е продал правата на франчайза за $1, макар че ако трябва да се оценява на базата на „Терминатор Г”, цената можеше и да е по-ниска. Тъжното е как почти митологичната фигура на Терминатора е обезкостявана пред очите на възмутените си фенове, а още по-тъжно е, когато икони като Шварценегер погребват името си в подобна клоака, само за да спечелят пари за нафтата на танка си.

Прочетете остатъка от публикацията »

Вече е ясно, че съдбата ми е предопределила да пиша тъпи ревюта за още по-тъпи филми и аз доброволно прегръщам тази съдба с двете си а-мускулести ръце. Проблемът обаче е, че за да напиша ревюто, трябва да изтрая съответния филм, а това означава гарантирана загуба на средно по два часа от сладурския ми живот. И тъй като не искам да съм единственият, чието време е похабено, сега ще похабя и Вашето, карайки Ви да четете поредната ми доза несвързан смислово текст. Последните ми пропилeни два часа носеха името „Последен изход 5” и името бе изписано в третото измерение, защото във второто явно никой нямаше да му обърне внимание. Противно на заглавието обаче, в него няма нищо последно, а единственият изход, който гледах с нескрито желание, бе портата със светещ надпис Exit долу пред седалките. Той се виждаше идеално и без очила. Отново предупреждавам, че в идещите абзаци ще Ви замеря с множество спойлери, така че е хубаво да си приготвите някакъв щит*.

* – като например да избягвате ревюто, докато не гледате филма и други подобни трикове.

Дестинацията отново не е финална, а анална.

„Последен изход” е един мъртъв франчайз, което е иронично, тъй като използва умиращи хора, за да дефибрилира славата си. Той е мъртъв, тъй като интелигентността на сюжета му умря в първия филм, елементът на изненадата във втория, а надеждата на феновете му – в третия. Оцелелите се насладиха на четвъртия, в който не бе ясно какво точно умря, защото никой не го изгледа целия. Четири ленти, претендиращи за индивидуалност, в които винаги се случват точно едни и същи неща. Не съм експерт, но това ми изглежда като безжалостно и безпредметно доене на разложена крава, чието мляко не става дори за закваска на домашен йогурт. И с всеки нов филм, поредицата правеше следващата копка надолу към DVD гробището до момента на закономерната новина, че „Последен изход 4” ще е наистина последният изход за злощастния сериал и ще приключи веднъж завинаги опитите на Смърт да ни отегчава с неизпълнимия си План. За повече тежест, четворката бе и единствената част, съдържаща “the” в заглавието си. Но всички добре знаем, че в Холивуд няма нищо последно, освен може би „Последният мохикан”, така че щом някъде в WB се е получило шокиращото заключение, че „ПИ4” е генерирал приходи, неизбежно се стигна и до появата на още една, пета серия, която да служи като най-най-най-най-последната от всички. Но дали наистина?

Прочетете остатъка от публикацията »

Всички знаехме, че този ден ще дойде – денят, в който третото измерение ще навлезе в аналите на софт-порното, за да ни покаже още по-вълнуващи преживявания POV-style. Никой обаче не предполагаше, че това събитие ще закачи и анимирания епос на Камерън, който също беше 3D порнография, но от съвсем друго естество. По данни на GTBP, азиатската еротика „Секс и Дзен“ е събрала 2.78 милиона хонгконгски долари на премиерния си ден /за сравнение, „Аватар“ е събрал 2.75 милиона/, което е някакъв нов рекорд не само за Китай, но и за жанра в световен мащаб, защото филмът е прожетиран в реномирани кина, редом с обикновените хитове.

Прочетете остатъка от публикацията »

Няма как да започна без да спомена името на Джеймс Камерън, защото То ще Ви съпътства през цялото времетраене на филма и съответно – ревюто ми. „Последно убежище” не е режисиран от Него, но за сметка на това марката „Камерън” е залепена за почти всеки един аспект от продукцията и това ще си проличи видно – дори за хора, които не са запознати с хобито Му да снима всички боклуци, които намери във или под водата. Някои читатели биха казали, че Той е само изпълнителен продуцент и затова не бива да бъде винен за провала на филма, но те няма да са прави, а нищо чудно да се окажат същите онези фенбойчета, които преди година и половина хвалеха „Аватар” със засъхнали бели петна около устата, които петна определено не бяха от кисело мляко. Има обаче една голяма разлика между изпълнителен продуцент и изпълнителен продуцент с егото на чичо Джим /което трябва да се подхранва периодично, за да има какво да рипа в старческите Му боксерки/ и тази разлика е, че когато правиш филм с името си най-отгоре на плаката; когато използваш последните думи на подводната 3D технология и когато си избрал лично основния снимачен екип, то никой друг не ти е виновен за това, че филмът съква кокове. Най-малкото горките зрители, които подмамени от огромните термини „3D” и „Камерън”, погрешно са преценили да ти се доверят.

„Последно убежище” е филм за подводни пещери, шнорхели и драматично удавяне. И то в третото измерение, очевидно – нали не си мислихте, че Камерън ще свърже името си с нещо, което е заснето в допотопното 2D? Ако си спомняте, дори „Заразно Зло 4” бе промотиран с името Му, използвайки неговата 3D технология, но резултатът също бе плачевен. Там обаче вината си беше в Пол WC Андерсън и в женицата му Мила “MILF” Йовович, докато тук нещата миришат от най-високо ниво. Но както сами ще разберете, „Последно убежище” изобщо не е обикновен и самостоятелен филм – това е просто стоминутна реклама на подводните 3D камери на дядо Джеймс и една demo версия на възможностите им. Останалото във филма е мръднато на заден план, оставяйки отпред единствено природните красоти и визуалните изящества на подводните пещери, по добрия стар модел на Камерън да не се концентрира в субстанцията и да бяга от оригиналните сюжети, така сякаш Го гони циганка болна от краста.

Прочетете остатъка от публикацията »

септември 2018
П В С Ч П С Н
« Авг    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Join 321 other followers

Блог класация

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 285 471 пъти