You are currently browsing the tag archive for the ‘Джеймс Камерън’ tag.

Представете си алтернативна вселена, в която хората имат едноцифрен IQ. Някъде там се развива действието на “Терминатор Г” – филм, който е толкова умствено изветрял, че ако някога хвърлите DVD-то му в контейнер за смет, никой няма да го разпознае сред останалите боклуци. Забравете всичко, което знаете за поредицата, понеже няма да Ви е нужно. Всъщност, по-добре изобщо не си правете труда да свързвате филмите на Камерън с този, защото може и да получите мозъчен кръвоизлив. Приемете просто, че новият „Терминатор” всъщност е старият „Терминатор”, само че няма нищо общо с него, тъй като събитията се случват в нова реалност, обаче по същото време. Ако звучи объркващо, значи съм го описал правилно. А ако Ви звучи тъпо, значи съм го описал перфектно. „Терминатор Г” е агонизиращо преживяване, сравнимо с това да наблюдавате как някой Ваш близък бива изключен от животоподдържащите системи, а пиукащата машина отброява последните му сърдечни сигнали. Горе-долу така се чувствах и аз, докато го гледах – сякаш някой бавно умъртвява част от детството ми.

TG

Цялата чистота и ефективност на Т1 и Т2 е отишла на майната си, заменена от ненужно комплицирани сюжетни завъртулки и персонажи, които ти се иска да удушиш с голи ръце. Едно време имахме семпла, но работеща концепция – робот се връща във времето, за да убие някого. Сега имаме натруфена история за няколко робота, върнати във времето; плюс добър робот-дядо; плюс син, който се връща във времето, за да убие майка си, докато в същото време роботът-дядо, заедно с биологичния баща и майката отиват напред във времето. Главозамайващо, не мислите ли? Убеден съм, че Джеймс Камерън вече съжалява, че през 1984 година е продал правата на франчайза за $1, макар че ако трябва да се оценява на базата на „Терминатор Г”, цената можеше и да е по-ниска. Тъжното е как почти митологичната фигура на Терминатора е обезкостявана пред очите на възмутените си фенове, а още по-тъжно е, когато икони като Шварценегер погребват името си в подобна клоака, само за да спечелят пари за нафтата на танка си.

Прочетете остатъка от публикацията »

Вече е ясно, че съдбата ми е предопределила да пиша тъпи ревюта за още по-тъпи филми и аз доброволно прегръщам тази съдба с двете си а-мускулести ръце. Проблемът обаче е, че за да напиша ревюто, трябва да изтрая съответния филм, а това означава гарантирана загуба на средно по два часа от сладурския ми живот. И тъй като не искам да съм единственият, чието време е похабено, сега ще похабя и Вашето, карайки Ви да четете поредната ми доза несвързан смислово текст. Последните ми пропилeни два часа носеха името „Последен изход 5” и името бе изписано в третото измерение, защото във второто явно никой нямаше да му обърне внимание. Противно на заглавието обаче, в него няма нищо последно, а единственият изход, който гледах с нескрито желание, бе портата със светещ надпис Exit долу пред седалките. Той се виждаше идеално и без очила. Отново предупреждавам, че в идещите абзаци ще Ви замеря с множество спойлери, така че е хубаво да си приготвите някакъв щит*.

* – като например да избягвате ревюто, докато не гледате филма и други подобни трикове.

Дестинацията отново не е финална, а анална.

„Последен изход” е един мъртъв франчайз, което е иронично, тъй като използва умиращи хора, за да дефибрилира славата си. Той е мъртъв, тъй като интелигентността на сюжета му умря в първия филм, елементът на изненадата във втория, а надеждата на феновете му – в третия. Оцелелите се насладиха на четвъртия, в който не бе ясно какво точно умря, защото никой не го изгледа целия. Четири ленти, претендиращи за индивидуалност, в които винаги се случват точно едни и същи неща. Не съм експерт, но това ми изглежда като безжалостно и безпредметно доене на разложена крава, чието мляко не става дори за закваска на домашен йогурт. И с всеки нов филм, поредицата правеше следващата копка надолу към DVD гробището до момента на закономерната новина, че „Последен изход 4” ще е наистина последният изход за злощастния сериал и ще приключи веднъж завинаги опитите на Смърт да ни отегчава с неизпълнимия си План. За повече тежест, четворката бе и единствената част, съдържаща “the” в заглавието си. Но всички добре знаем, че в Холивуд няма нищо последно, освен може би „Последният мохикан”, така че щом някъде в WB се е получило шокиращото заключение, че „ПИ4” е генерирал приходи, неизбежно се стигна и до появата на още една, пета серия, която да служи като най-най-най-най-последната от всички. Но дали наистина?

Прочетете остатъка от публикацията »

Всички знаехме, че този ден ще дойде – денят, в който третото измерение ще навлезе в аналите на софт-порното, за да ни покаже още по-вълнуващи преживявания POV-style. Никой обаче не предполагаше, че това събитие ще закачи и анимирания епос на Камерън, който също беше 3D порнография, но от съвсем друго естество. По данни на GTBP, азиатската еротика „Секс и Дзен“ е събрала 2.78 милиона хонгконгски долари на премиерния си ден /за сравнение, „Аватар“ е събрал 2.75 милиона/, което е някакъв нов рекорд не само за Китай, но и за жанра в световен мащаб, защото филмът е прожетиран в реномирани кина, редом с обикновените хитове.

Прочетете остатъка от публикацията »

Няма как да започна без да спомена името на Джеймс Камерън, защото То ще Ви съпътства през цялото времетраене на филма и съответно – ревюто ми. „Последно убежище” не е режисиран от Него, но за сметка на това марката „Камерън” е залепена за почти всеки един аспект от продукцията и това ще си проличи видно – дори за хора, които не са запознати с хобито Му да снима всички боклуци, които намери във или под водата. Някои читатели биха казали, че Той е само изпълнителен продуцент и затова не бива да бъде винен за провала на филма, но те няма да са прави, а нищо чудно да се окажат същите онези фенбойчета, които преди година и половина хвалеха „Аватар” със засъхнали бели петна около устата, които петна определено не бяха от кисело мляко. Има обаче една голяма разлика между изпълнителен продуцент и изпълнителен продуцент с егото на чичо Джим /което трябва да се подхранва периодично, за да има какво да рипа в старческите Му боксерки/ и тази разлика е, че когато правиш филм с името си най-отгоре на плаката; когато използваш последните думи на подводната 3D технология и когато си избрал лично основния снимачен екип, то никой друг не ти е виновен за това, че филмът съква кокове. Най-малкото горките зрители, които подмамени от огромните термини „3D” и „Камерън”, погрешно са преценили да ти се доверят.

„Последно убежище” е филм за подводни пещери, шнорхели и драматично удавяне. И то в третото измерение, очевидно – нали не си мислихте, че Камерън ще свърже името си с нещо, което е заснето в допотопното 2D? Ако си спомняте, дори „Заразно Зло 4” бе промотиран с името Му, използвайки неговата 3D технология, но резултатът също бе плачевен. Там обаче вината си беше в Пол WC Андерсън и в женицата му Мила “MILF” Йовович, докато тук нещата миришат от най-високо ниво. Но както сами ще разберете, „Последно убежище” изобщо не е обикновен и самостоятелен филм – това е просто стоминутна реклама на подводните 3D камери на дядо Джеймс и една demo версия на възможностите им. Останалото във филма е мръднато на заден план, оставяйки отпред единствено природните красоти и визуалните изящества на подводните пещери, по добрия стар модел на Камерън да не се концентрира в субстанцията и да бяга от оригиналните сюжети, така сякаш Го гони циганка болна от краста.

Прочетете остатъка от публикацията »

Добър ден, скъпи деца!

Обръщам се към Вас като такива, защото днес ще разгледаме един детски филм – „ТРОН: Заветът” или поредната масово рекламирана и неистово нахайпена цветна бозичка, която успя да събере армия от интелектуално възпрепятствани мърсоли със стилните си 3D шаренийки. Както ще научите по-долу, за гледането му не Ви трябва особено количество сиво вещество, тъй като в него на изпитание ще бъде поставена окулярно-слуховата Ви издръжливост, докато мозъчната Ви кора ще потъне в дълбок полусън. Интернет вече се заля с BG ревюта на филма, които го изкарват като най-великото постижение на киното за 2010, но без да кажат нищо съществено за него и изпадайки в помпозен пелтеч на общи приказки. По тази логика, аз явно съм голям сноб, защото след целия този медиен шум, огромни надежди и потенциал, „Заветът” се оказа боклук от зрелищен калибър, спасен донякъде единствено от 3D технологията си, но като цяло – поредната еднодневка с огромни претенции, но миниатюрни постижения.

Когато първият „ТРОН” излезе през 1982 година на VHS носител, повечето от Вас все още са били под формата на зигота в младежкото тяло на майка Ви, така че едва ли някой помни нещо от него. По времето на премиерата му в САЩ пък по-малко от 10% от населението е имало компютри и точно поради това вълшебният свят на всички тези програми-с-човешки-черти е бил нещо наистина невиждано до момента. Като добавим и новаторските анимационни ефекти, които за онези години са си били направо като лайната на Камерън, „ТРОН” спечели солидна фен база и почитатели, предлагайки им интелигентно поднесено приключение.

Прочетете остатъка от публикацията »

„Пираня” е едно от онези малко заглавия, които действително очаквах през тази година и точно поради това бях силно възмутен от решението на българските разпространители да ни лишат от триизмерието му по кината. Сега, след като вече действително съм го гледал обаче, смятам изборът им за абсолютно коректен, защото заради филма не си струва да бъдат давани каквито и да е пари, под каквато и да е форма. Неговата съдба е по-скоро да залъже очите на децата от zamunda, след което да излезе безславно на DVD и да залезе някъде по рафтовете на селската видеотека, покрит с прах. Защо са тези силни думи по един толкова слаб филм ще кажете Вие – защото „Пираня” е толкова ударен с нецеленасочената си простотия, че зрителят получава обилен мозъчен кръвоизлив от гледането му и повярвайте – този път 3D-то не е извинение за това.

„Риба щука, махай се оттука!“

Ако сте малко по-умни от муфлон, вече сте наясно, че „Пираня” е римейк на заглавие от  1978-та година на миналия век, което стана известно с няколко неща, нито едно от които качеството му – на първо място, това е филмът, превърнал се в заслужен отговор на хвърлената ръкавица от „Челюсти” в жанра на national geographic хоръра и на второ – сикуълът му се прочу с краткотрайното участие в него на великия Джеймс Камерън като режисьор, който обаче скоропостижно биде уволнен от проекта, още преди да успее да си пусне брада. С какво обаче ще остане в историята настоящата нова версия? Отговорът е един – с нищо. „Пираня” е просто поредният невзрачен, безвкусен, пошъл и неприкрито малоумен римейк, който забавлява много по-малко, отколкото отвращава /и то не в добрия смисъл/.

Прочетете остатъка от публикацията »

юни 2017
П В С Ч П С Н
« Май    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Тагове

3D HBO Marvel Антъни Хопкинс Арнолд Шварценегер Брус Уилис Гай Ричи Гилермо Дел Торо Даниел Радклийф Джей Джей Ейбрамс Джеймс Камерън Джонатан Нолан Джони Деп Джордж Лукас Зак Снайдер Кейт Бекинсейл Кратки ревюта Кристен Стюърт Кристофър Нолан Крисчън Бейл Лиъм Нийсън М. Найт Шаямалан Майкъл Бей Майкъл Крайтън Маркус Ниспел Мегън Фокс Мила Йовович Никълъс Кейдж Новини Питър Джаксън Пол Андерсън Ридли Скот Робърт Дауни Мл. Робърт Патинсън Робърт Родригес Роланд Емерих Сам Рейми Сам Уортингтън Силвестър Сталоун Стефани Мейър Стивън Спилбърг Том Круз Уил Смит Харисън Форд Хю Джакман Шая Лебоф анализ анимация вампири драма екшън игра класация книга комедия комикс награди новина пародия постер премиера приключения прикуъл ревю рибуут римейк сериал сикуъл трейлър трилогия трилър уестърн фантастика фентъзи хорър

Join 285 other followers

Блог класация

Creative Commons License

Гласувай за нас в Sait1

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Посещения

  • 2,977,467 пъти