You are currently browsing the tag archive for the ‘Даниел Радклийф’ tag.

„THE WOMAN IN BLACK“

Какъв е тоя филм: „Жената в черно” е история за призрак, която обаче не е кръстена така заради Даниел Радклийф. Да, момченцето носи черни дрехи, женствеността му е над позволените нива и притежава бледото излъчване на притеснен Каспър, но в случая Радклийф е просто г-н Никой. Истинската героиня е т.нар. жена в черно и тя се характеризира с два признака – мъртва е от години и рядко се появява в кадър. А щом един ефирен труп с по-малко екранно време от краката на л-т Дан във „Форест Гъмп” успява да надиграе сценичен идол като Даниел Радклийф, значи за Хари Потър наистина настъпват мрачни времена. Майтапът настрана, „Жената в черно” не е лошо предложение, но разочарованието идва от факта, че можеше да е нещо по-различно от стандартната викторианска ghost story, предназначена за феновете на team Potter.

Прочетете остатъка от публикацията »

HARRY POTTER AND THE DEATHLY HALLOWS: PART 1

Ще започна възкраткото си ревю с няколко уточнения – първо, аз не съм почитател на книгите и настоящите ми впечатления са добити единствено от преживяванията ми като HD зрител. И второ – смятам, че Дейвид Йейтс е най-доброто нещо, което се е случвало на този франчайз от Алфонсо Куарон насам. Така, след като изчистихме неяснотите, е време да преминем към същината – „Хари Потър и Даровете на Смъртта” или последната книга за очилатия магьосник с пръчка в задника. Но не  и последният филм, защото историята е удобно раздробена на две части за повечко доходоносност, а същинският катаклизъм ни очаква чак тази есен.

Прочетете остатъка от публикацията »

Когато стане дума за медийна простотия, в умовете ни внезапно изниква логото на MTV. Днес, тези прекрасни люде отново няма да Ви разочароват, защото тъпакът Джош Хоровиц е подготвил едно кратко, но идейно, интервю с каста на „Хари Потър и Не Знам си Какво: Част І“, по време на което ги сюрпризира с предизвикателството да изговорят определени фрази с американски акцент. Звучи лесно за тъпи реднеци, но не и за изтънчени британски младенци, които трябва да извършват усилени езикови гимнастики, за да произнесат една обикновена дума, която не извира от релма на Елизабет II. Особено внимание обърнете на Даниел Радклийф, който въпреки секси ризката си, умишлено разкриваща прясно окосмената му гръд, се държи и хили като селска шаврантия. Видеото е хумористично и показва актьорите в иронична светлина, но пък къде другаде може да чуете Хари Потър да казва: „Twilight blows“.

Преди няколко луни, един от моите многобройни фенове ме пресрещна на улицата, докато се разхождах, за да колекционирам охлюви. Вместо обаче да ме уцели с камък, както обикновено се случва, когато мой фен ме забележи на живо, човекът културно попита защо отдавна не съм писал ревю на филм, който да изкара над 5.0/10. Дълго време мислех какво да му отговоря, защото не знаех как да обясня, че подобни филми се броят по космите на левия ми скротум, но тъй като не исках да разбивам плахите мечти на горкия човечец, аз му обещах че лично ще се погрижа следващия филм, който гледам да получи малко по-висока оценка от нормалното. Сега, пишейки тези слова на романтичната светлина от пламъка на свещта в кабинета си, аз осъзнавам че съм излъгал единствения почитател, който не ме е напсувал на член от семейството.

Но стига за мен – нека да започнем с това, което съм Ви приготвил днес, а то е от митологичния ресор и не само ще занимава детската част от мозъчните ни полукълба, но и в същото време ще постави на изпитание толерантността ни към слабоумието и познанията ни по историята на древногръцките легенди. Ако още не сте се досетили, ще иде реч за най-новия тийн хит, който киносалоните поеха в себе си наскоро и който е известен с много неща, но не и с наличието на здрав разум – „Percy Jackson & The Olympians: The Lightning Thief”. Не се залъгвайте от дългото заглавие, драги читатели – то не е показател за стойността на филма, така както дължината на мъжкия нос е показател за дължината на други негови органи. Филмът е почти толкова тъп, колкото дълго е заглавието му и трябва да имате предвид, че след гледането му може би ще съжалявате, че не сте прекарали 2 часа в продухването на синусите си, защото така поне щяхте да свършите нещо полезно. За тези от Вас, които са запознати със структурата на ревюирането ми трябва веднага да им стане ясно, че по-долу ще бъдат изсипани множествена съвкупност от въздребнички спойлери, така че който се плаши от разкриването на някой сюблимен обрат от филма, трябва да спре да чете сега, по същия начин както човек, който се плаши от хомосексуалисти, не бива да ходи повече на концерт на Миро от „Каризма”.

„Пърси Джаксън”, както ще наричам филма оттук-нататък по простата причина, че не ми се хабят удари по клавиатурата, за да му пиша пълното олигофренично наименование, е детски адвенчър, който е инспириран от поредица книжки за юноши, сътворени от Рик Риордан. Интересното идва от факта, че режисурата е завещана на адаша на Христофор Колумб, а именно – Крис Калъмбъс, който има опит в две неща – да прави филми за деца и да прави филми по детски книжки. Предишният му атемпт бе доста успешен и от него изригна поредицата за Хари Потър, а сега – Колумб отново ще иска да повтори успеха си, като този път генерира нов франчайз от алтернативни книги, които за разлика от Х.П., ще разказват не за магия, а за митология. Виталните подправки обаче ще останат същите до такава степен, че в доста моменти ще се питате не е ли това просто mod на „Хари Потър” с нови skin-ове на героите и нови карти. Протагонистчето отново ще бъде отритнато от обществото лузърче, което не става за нищо, освен за ритане с кубинки, което обаче научава секретното инфо, че всъщност притежава специални умения, качващи нивото му на water resistance с +5 точки за 2 часа. Неразбраното от никого тийнче отново ще отиде в специализирано училище за „избрани” деца, които обаче вместо магьосничета, ще бъдат деца на разнообразни по некадърността си Богове, или наричани още полу-богове а.к.а „demigods”. Преброихте ли малкото разлики с „Хари Потър” до момента? Ако още не сте – ще допълня, че в съответната гимназия за квалифицирани изроди, младежът ще битува с верния си комичен персонаж /кочът Гроувър/ и ще се запознае с красивата си колежка /Анабет/, по която гащите му ще се издуват усърдно до края на филма, с уточнението че за разлика от Хърмаяни, Анабет действително беше TILF /същото като MILF, но за тийнейджъри/. Изобщо, приликите с предишната филмирана книга на Колумб са по-очебийни и от педофил на детска площадка, така че ще трябва или да се научите да преглъщате соления им вкус, или да прекарате два часа в нервно белене на кожичката около ноктите си.

Пърси Джаксън е разбрал, че е много по-интересно да си играе с водата, вместо с други свои атрибути.

В главната роля на „Пърси Джаксън” ще се насладим на хубавата мутричка на Логан Лърман /“Геймър„/, който всъщност не е толкова лошо дете-актьор, въпреки че специално този филм не дава голямо поле за изява на драматичния му талант. Истината е, че Колумб е режисьор с професионално око за красивите момченца, защото именно той откри Даниел Радклийф за голямото кино, а сега отново доказва себе си, защото е селектирал в главната роля още едно лицеприятно идолче, което всеки педал с фетиш по Зак Ефрон би искал да забремени. Другото интересно е, че в момента Лърман води преговори за главната роля на Питър Паркър в новия „Спайдърмен”, така че се надявам да го харесвате, защото ще имате честта да го гледате доста често в близките години. В „Пърси Джаксън” Лърман ще играе ролята на блудния син на Посейдон, който /ако сте проспали уроците по история на митологията в елементарното училище/, е гръцкият бог на водните басейни. Синът му се казва Пърси, което е или галено от Персей, или съкратено от аристократичното Пърсивал. Знаейки премиса на филма, ще презюмирам, че е първото, макар че ако някой ми каже каква е връзката между Персей и извънбрачния син на Посейдон, ще го почерпя с една кока /кола/.

Както и да е, Пърси не знае, че е син на Посейдон, докато не го разбира. Хах, тук очаквахте да кажа нещо по-умно, нали? Истината се разкрива пред очите му под формата на демонизирана учителка, която го атакува като крилато изчадие, наречено „fury”. И тук изведнъж, сюжетът и героите започват да се разкриват поетапно. Първо, разбираме че доброто и сакато негърче Гроувър всъщност не е толкова недъгаво, колкото изглежда на пръв поглед, а в действителност е митологична креация с политически коретния термин „сатир”. Да, това са онези хуманоидни пръчове, които скачат и играят по разни весели мероприятия. Оказва се, че той е „Пазител” на Пърси и ще го защитава с всякакви подръчни средства, включващи патерици и дори копитца. В същото време, преподавателят Пиърс Броснан се оказва също не-човек, а нещо много повече дори от суперагент, а именно – кентавър. Е, тук може да приемете нещата позитивно и да си кажете, че колкото и тъп да е филма, едва ли другаде ще може да се насладите на Джеймс Бонд в конско тяло и както самият той се представя: „I have a real horse`s ass”. Тези легендарни създания спасяват неориентирания Пърси и го завеждат в убер секретен горски лагер за отбрани екземпляри, където децата на Боговете да се упражняват на ум и разум и да тренират бащиния си занаят. По пътя обаче, задругата се сблъсква с озверял минотавър, който до преди малко е добрувал в една кравешка ферма. Интересно ми е какво точно е правило сред кравите същество с манталитет на бивол, но с тяло на човек? Имайки предвид половата активност на митологичните същества, определено е вършил някакви зоофилски мръсотии с горкия добитък. Минотавърът атакува Пърси в една супер жалостива сцена на CGI битка, в която Пърси е разхвърлян като чувал с патати, докато т.нар. му „Пазител” жално, но и доста делово попитва тук-там: „Пърси, добре ли си?” В суматохата, майката на Пърси /Катрийн Кийнър/ е отвлечена и запратена в Ада до Стив Куган, който по някаква причина играе бог Хадес.

Тримата герои се спичат при вида на мултиглавата Хидра.

Следва задължителната полева тренировка в лагера на полу-боговете, където Пърси се запознава с още уроди и се влюбва страстно в отраканата Анабет, която показва завидни умения с фалическия символ, наречен „меч”.  Да, тя също се оказва дете на Бог, но този път – дъщеря на Атина Палада. Еха, що за сватове биха имали тези двамцата, ако се вземат? По време на кратката и – забележете! – еднодневна тренировка, ще се насладим на ролеви игри в стил „capture the flag”, в които група нърдове се млатят по главите с мечове и щитове. Извинявам се много, но не усетих логиката на това защо полу-боговете трябва да тренират със средновековно снаряжение. В кой век точно живеем? Това ли са най-развитите оръжия човешки? И изобщо, какво по дяволите би направил един меч, което “Dragunov” не би направил много по-качествено, и то от разстояние? Все пак, това са наследниците на Боговете, а разполагат с по-жалък арсенал и от децата в Афганистан. Но нищо, просто свиквайте с факта, че логическите дупки на филма ще бъдат забелязани дори от Стиви Уондър, и то без да ги пипа. Решен да спаси майка си, Пърси смята да отиде в Ада. Оказва се, че това е много по-лесно, отколкото си мислите, защото просто трябва да открие три перли, които – що за патриотизъм? – се намират на територията на великите САЩ. Въоръжени със сгъваем щит и някакви шибани кецове с крилца от гугутка, тримата амигос се отправят на road trip из родината си, на фона на „Highway to Hell” на AC/DC. Евала на пича, който е избирал песните – тук филмът официално се подхлъзва на тънката граница между добрата комедия и тъпата пародия и пропада дълбоко в недрата на второто.

За по-нататъшните приключения на „Пърси и Co.” няма да спойлвам, макар че едва ли някой ще се впечатли, дори да не знае какво се случва. Ще се насладите на напрегната битка между „Медузата” Ума Търман, която въпреки че е един от по-добрите моменти на филма, е пропита с достатъчно инфантилност, за да не се приеме насериозно, дори и от феновете на митологията, а и служи като няколкоминутна реклама на “Apple iPhone”, защото демонстрира че техните апарати имат най-огледалната повърхност на мобилния пазар и служат за качествена защита срещу вкаменяващи демонКи. По-нататък децата ще се разходят и до Нашвил, където да си търсят късмета в Партенона /но не този в Атина, а негово копие – все пак защо боговете да се занимават с оригиналния паметник, след като могат да направят нещата удобни за американците и да изсипят всичките си божествени артефакти право в задния им двор/. И така, лека – полека, тримцата приятелчета успяват да стигнат до подземното царство и да се запознаят с Хадес, който е брат на Зевс, и всъщност се пада чичо на Пърси, но също така пък Атина е дъщеря на Зевс, което прави Анабет внучка на Хадес и съответно племеница на Посейдон. Не знам, обърках се, защото в гръцката митология има повече герои, драми, семейни туистове и инбрийдинг от която и да е турска сапунка.

Ума Търман има bad hair day, което си личи най-добре върху капака на „Apple“.

Сюжетът на филма е изваден от ректума на учител по история в аграрен техникум и е холивудизиран до степен на тотална ретардация. Сега, не знам дали американците наистина са толкова тъпи или сценаристите умишлено са писали текстове за по-нисши умове, но диалогът и целият скрипт са като сборник с разговори между пациенти на психодиспансер. Особен колорит вкарва негърчето Гроувър /помните го като Алпа Чино от „Тропическа Буря”/, който ръси толкова мизерни уанлайнери и „комични” лафове за единица време, че в един момент главата Ви ще започне да се подува от притока на изнасилен хумор в нея. Изобщо, присъствието на отраканото чернокожо добряче е толкова стереотипно и клиширано, че всичко което излиза от устата му, ще Ви звучи като нещо, на което сте длъжни да се усмихвате, защото филмът го изисква от Вас. Женският персонаж на Анабет се трае, защото има по-малко реплики, а и през повечето време си мислех за други работи, свързани с нея, вместо да слушам какво има да ми каже. Но сценарият убива и малкото останало потенциал на това заглавие. Все пак, няма нужда да си експерт по гръцката митология, за да осъзнаеш че в историята на филма има сиви петна, които дори „Ариел” няма да успее да измие. Пърси е син на Посейдон – той може да контролира водата и да се регенерира при допира с нея, но го осъзнава чак когато някой му го казва? Е, това дете не се ли е къпало досега? Да не говорим, че Пърси може да издържа под водата в продължение на 7 /седем/ минути, но това не прави впечатление на абсолютно никого. Не знам за Вас, но аз лично щях съм труп още на втората минута без въздух. „Там е единственото място, където мога да мисля”, казва той. Е, явно това е факт, защото на сушата Пърси наистина се държеше като пълен тъпак. А ето това е любимото ми – малкият герой боледувал от дислексия, защото мозъкът му бил устроен да чете гръцки, а не английски. /!?/ Нещо повече – митологичният елемент е толкова омешан и погрешно представен, че малките американчета добиват съвсем грешна идея. Синът на Хермес се вика Люк? Почти си представям как когато се срещнат за първи път, Хермес ще му каже с басовия си божествен глас: „Люк… аз съм баща ти!”

Атина Палада имала дъщеря? Извинявам се много, но как е възможно това, при условие, че Атина е била девица и радетелка на целомъдрието? Явно е заченала от мидихлорините на Джордж Лукас, не знам. Ами хидрата, с която дечицата се бият в Партенона на Нашвил? В митологията тя е представена като 9-главо чудовище, което регенерира 2 глави, на мястото на отрязаната една. Е, във филма Пърси обезглавява един от израстъците на чудовището, но накрая отново преброих 9 глави, въпреки че изрично бе показано как израстват две нови. Нещо се обърках, но все пак някой трябваше да уточни на екипа по специалните ефекти, че 9-1+2=10. Както и да е, филмът очевидно е правен за хора, които искат да гледат разни красиви children in peril, поради което Христо Кълъмбъс е решил, че няма смисъл да се впуска в излишни подробности. Това обаче не извинява патриотичните ташаци, които са вкарани в заглавието за повече народолюбие. Никога не съм предполагал, че реката Стикс се намира под знака „Холивуд” в ЛА, нито пък че средновековните бронзови монети за плащането на лодкаря Херон могат да се открият в градински фонтан. Да не говорим, че Хадес е презентиран като hard rock музикант с визията на Ози Озбърн на млади години. Още повече пък ме изненада факта, че асансьорът на „Емпайър Стейт Билдинг” ходил и до Олимп. Кой да ти знае, а?

Кое американче ще иска да отиде отново в музей, ако знае че вътре го очакват подобни твари?

Това, което пази филма от имплозия, е стабилният възрастен каст, който е избран сравнително адекватно и запазва някакво средно ниво. Имаме Шон Бийн, който отново е с доспехи, но за разлика от „Троя”, където игра Одисей, сега направо се изсира на метеното, презентирайки лидера сред Олимпийските богове – Зевсчо. Кевин МакКид /”Рим”/ пък играе Посейдон, който е показан като прекалено грижовен баща, който изпитва мъка по изгубената си мъжка рожба. Я се стегни бе – това поведение отговаря ли на божествения ти статус, о Посейдоне? Вече споменах за човекът-пони Пиърс Броснан и за медузата със змийска перука Ума Търман. Останалите също не са за изпускане – Стив Куган, Розарио Доусън и Джо Пантолиано са на борда, макар и с по-кратки и невзрачни ролички. Истината е, че колкото повече звезди си е поръчал Колумб, толкова по-зрелищен е провалът му, защото е очаквал че няколко известни имена и няколко относително търпими сцени ще направят от този филм началото на един нов и печеливш франчайз, който да се превърне в достоен сурогат на „Хари Потър”. Е, не става така, г-н Колумб, освен ако се бъркам и зрителите наистина имат нужда от спешна лоботомия. А за какво е била цялата суматоха? Защото някой е откраднал ултимативното оръжие на Зевс – неговия lightning bolt – и Зевс се е разревал, обвинявайки несправедливо първия, за когото се сети, а именно – синът на Посейдон. Самото божествено оръжие пък не само че не е чак толкова ефектно, но и дизайнът му силно наподобява на джедайски меч, по който е пуснат малко прав ток. Ами пазете си малко имуществото, драги Богове!

И за изпроводяк, ще посъветвам феновете на гръцката митология и божествените интриги, да изчакат филма на сносен DVD-Rip, защото колкото и ефекти да има набузени в него, той не си струва да бъде гледан срещу заплащане, защото не носи удовлетворение, а по-скоро отегчение. А и със скоростта, с която митологията се изчерпи в този филм /къде другаде три деца убиват минотавър, медуза и хидра в рамките на половин час без някакви особени усилия/, за сикуъла няма да им останат вражески единици за избиване. Да не говорим, че Сам Уортингтън скоро ще утрепе и Кракен в „Сблъсъкът на Титаните”, което прави нещата още по-трудни. А сега се спирам и Ви оставям, защото от толкова голяма концентрация на екранна жалост, лицевите ми тикове се влошиха. Заради някои филми си заслужава да се напиете от мъка. Заради други си заслужава да се надрусате с антидепресанти. Този си заслужава и двете.

4.1/10

октомври 2017
П В С Ч П С Н
« Септ    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Тагове

3D HBO Marvel Антъни Хопкинс Арнолд Шварценегер Брус Уилис Гай Ричи Гилермо Дел Торо Даниел Радклийф Джей Джей Ейбрамс Джеймс Камерън Джонатан Нолан Джони Деп Джордж Лукас Зак Снайдер Кейт Бекинсейл Кратки ревюта Кристен Стюърт Кристофър Нолан Крисчън Бейл Лиъм Нийсън М. Найт Шаямалан Майкъл Бей Майкъл Крайтън Маркус Ниспел Мегън Фокс Мила Йовович Никълъс Кейдж Новини Питър Джаксън Пол Андерсън Ридли Скот Робърт Дауни Мл. Робърт Патинсън Робърт Родригес Роланд Емерих Сам Рейми Сам Уортингтън Силвестър Сталоун Стефани Мейър Стивън Спилбърг Том Круз Уил Смит Харисън Форд Хю Джакман Шая Лебоф анализ анимация вампири драма екшън игра класация книга комедия комикс награди новина пародия постер премиера приключения прикуъл ревю рибуут римейк сериал сикуъл трейлър трилогия трилър уестърн фантастика фентъзи хорър

Join 300 other followers

Блог класация

Creative Commons License

Гласувай за нас в Sait1

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3,054,465 пъти