You are currently browsing the tag archive for the ‘Анджелина Джоли’ tag.

Едва ли трябва да уточнявам, че „Tomb Raider: Първа мисия” е вдъхновен от игра и то не коя да е, а онзи класически адвенчър, превърнал няколко поколения геймъри в мъже, по един преждевременно еякулиращ начин. Точно така, говоря за динозавърската ера на първите PS/PC, където пикселите бяха по-големи от сюжета, а Лара Крофт бе сред най-емблематичните символи на това да „пипаш жена” в пубертета. Дългата история накратко – след успеха на играта образът на Крофт бе обезсмъртен в поп-културата с гърдите на Рона Митра в модните фотосесии, а по-късно и канонизиран в Холивуд с гърдите на Анджелина Джоли в две екранизации. Нищо чудно, че поредицата винаги е била с едни гърди пред конкуренцията.

poster

След всички тези приказки за гърди ще продължа да говоря за Лара, докато не ми е спаднала ерекцията, т.е. още максимум пет реда. /не съм първа младост, все пак/ До голяма степен тя е синът, който Индиана Джоунс би искал да има, ако Мът Уилямс не беше оцелял аборта. Но което е по-важно – тя е от малкото жени, чиито „бутони” може да натискате постоянно, без да се притеснявате, че ще Ви се сопват. Крофт е и втората най-известна Лара, на която съм мастурбирал като дете, след водещата на „Милион и едно желания”, но в случая с новия „Tomb Raider” героинята е целенасочено десексуализирана /за разлика от водещата, която е житейски десексуализирана/, така че няма да възбуди нищо във Вас, освен желанието да гледате друг филм.

Прочетете остатъка от публикацията »

След като локвите от новогодишната повърня по улиците и домовете Ви са изчистени прилежно от някой парцал с парцал в ръка, е време да Ви посрещна за добре дошли с първото ревю за 2011 година в моя скромен, но и пропит от имагинерно его, блог. По стара народна традиция, годината се познава с първото същество, което премине прага на жилището Ви – ако то е визуално противно, годината Ви ще бъде неуспешна, но ако бъде красиво или дори чистоплътно, то през 2011-та ще се радвате на някакви благини. Ето затова не бива да бъда винен, че изпратих в несвяст първата партида от мургави сурвакари, които дебнеха входната ми порта, врещейки за парче от празничната баница, като вместо такава получиха няколко символични юмрука по заскрежените си бузи. Но стига битовизми – днес ще Ви занимая с първия филм за годината, който гледах и който реших да презентирам пред все още примижалите Ви от празничните снаряди очи, с тази разлика обаче, че ако поговорката за „първото нещо” след НГ е вярна, то ни очаква уникално дебилна филмова 2011-та.

Признавам, че не притежавах никакво предварително инфо за „Туристът”, с изключение на това, че е римейк, правен от оскароносец и /за щастие?/ няма никаква връзка с едноименния роман на Богдан Русев. Ето защо приех /така както предполагам са се заблудили и повечето от Вас/, че става въпрос за сериозен филм, който ще варира професионално между тънката червена линия на трилъра и ударната романтика, която винаги съпътства двама непознати американци в чужбина. Каква обаче бе изненадата ми, когато след края осъзнах, че последното нещо, за което е трябвало да приема филма е „трилър”, а предпоследното – „сериозен”. Защото „Туристът” всъщност е една ситуационна комедия, която е толкова subtle имплантирана в уж-драматичен сюжет, че по-възпрепятстваните от Вас ще се объркат дори повече, отколкото след последния филм на Дейвид Линч. Не, скъпи приятели – „Туристът” си е една относително забавна, но умело прикрита развлекателна история за неловките премеждия на два колоритни образа, единият от които по-едрогърд от другия. Скеч, маскиран в час и половина шпионски гимнастики и актьорски преигравания, през първата половина на който ще се смеете наум, а през втората – на глас.

Прочетете остатъка от публикацията »

След изтощителното за четене/разбиране ревю на „Генезис”, е време да върна блога в нормалните му релси, които както добре знаем, са ситуирани на нивото на тоалетната чиния. И какъв по-правилен екземпляр за дисекция в горещия летен следобед, от последния опит на Анджелина Джоли да се покаже като корава мъжкарана, на фона на пост-родилната си депресия? Този път обаче, тя няма просто да рита задници, а ще го прави под закрилата на закона, в ролята на агентка на ЦРУ, и то не коя да е, а небезизвестната „Агент Солт”.

„Агент Солт” е филм, който едва ли щяхте да забележите, ако постерът му не се отличаваше с изпъкналата гръдна обиколка на кака Джоли и похотливо перверзните й нацупени устни. Но това не е защото в него няма да откриете нищо ново или интересно, а защото ще останете с паразитното усещане, че гледате на кино нещо, което наскоро сте мернали по „Диема”. И това е понеже филмът всъщност не разчита на много, а и колко точно оригиналност може да има в един сюжет за руски шпиони, който да не сме гледали още по времето на VHS ерата от средата на 90-те? В случая, щипката колорит е една и идва точно от Анджелина, която определено успява да отличи филма над посредствената бълвоч, макар че дори грациозните й напъни не го спасяват от неизбежната съдба да служи като подпиралка под нечия счупена маса, когато излезе на DVD.

Прочетете остатъка от публикацията »

юли 2020
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 614 947 пъти