You are currently browsing the tag archive for the ‘Александър Скарсгард’ tag.

Ако преди години бях предположил, че бордовите игри ще намерят място по киноафишите и даже ще струват по $200 милиона, със сигурност щях доброволно да си надяна усмирителната риза и да се предам в съответната институция. Не знам кое ме наведе на тази мисъл. Дали смазващия провал на „Подземия и дракони” /това е настолна ролева игра – б.н.*/, дали още по-отчайващия крах на direct-to-asshole сикуъла му, но въобще не очаквах, че темата за игрите с карти и фигурки отново ще бъде предвидена за екранизиране. Ала ето, че Холивуд продължава да намира сюжети в нещата, които по принцип се ринат от подовете на селските обори. След един филм за извънземни /”Трансформърс”/, втори филм за извънземни /”Скайлайн”/, трети филм за извънземни /”Битка: Ел Ей”/, четвърти филм за извънземни /”Каубои и извънземни”/ и пети филм за извънземни /”Когато падне мрак”/, сега идва нещо напълно различно и невиждано до момента – шести филм за извънземни.

*- бележка на нърда

„Battleship“? More like battleshit…

Шибаните пришълци са доста упорити копелета. Така ли не им стана ясно, че няма смисъл да ни атакуват, защото всеки път, когато кацнат, някой смел янки ще им фрасне ъперкът в грозните чутури и след около час и половина, САЩ ще са ги изпъдили обратно в космоса на фона на героична музика и плющящи на вятъра американски флагове? Защо изобщо се занимават да планират и осъществяват междупланетни инвазии, след като дори хората с трета степен на слабоумие са наясно, че колкото и технологично напреднали да са инопланетяните, американците са винаги много по-умствено напреднали. Но и баба Цъца знае, че парите са горивото на Холивуд и от Hasbro са презюмирали, че щом детски играчки от планетата Кибертрон могат да спечелят повече приходи от броя на цялото китайско население, то защо и дърта pen & paper игра да не може да спечели поне колкото цялото население на Чукотка?

Прочетете остатъка от публикацията »

„Сламени кучета” е муден филм, в който не се случват много неща, а тези, които се случват – не са особено интересни. Правена като римейк на 40 годишния оригинал на Сам Пекинпа, шокирал тогавашната публика с противоречивите си сцени и очевидна глорификация на насилието, новата версия не постига същия ефект и се клатушка като човешка стоножка в 110 минутен танц на отегчението. Ако във версия `71 имаше брутални психологически и физически атаки, невиждани дотогава на лента, заслужили масови хули и дори забраната му в Англия, то v. 2011 е просто стандартен, видимо ненужен и обидно тривиален трилър, в който най-шокиращото нещо е, че Рейнман е заменен от Циклоп.

Както и прародителя си, „Сламени кучета” центрира върху принудителната метаморфоза на един смирен пацифист в безпощаден отмъстител. Но за разлика от старата версия, където всеки диалог и реакция имаха двусмислен подтекст, тазгодишният опит е по-директен и от челен удар в тухлена стена. Нещата ни са разяснени, спелувани и повторени нееднократно; разговорите са почти едносрични, с множествена употреба на елементарни думи, а мотивацията на героите е изпълнена с мистерия. Насилието е редуцирано, а табутата са премахнати, за да не се стряскат прекалено зрителите. Точно така, това са същите тези съвременни зрители, които вече периодично се наслаждават на детайлно отрязани глави и разпрани черва в 3D, но дайте да не ги притесняваме повече, нали? А ироничното е, че „Сламени кучета” е сюжет, разчитащ главно на „кучетата” си, така че когато те отсъстват, филмът остава само със „сламата”, а тя не е кой знае колко интригуваща гледка.

Прочетете остатъка от публикацията »

януари 2022
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 767 645 пъти