You are currently browsing the category archive for the ‘Ревюта’ category.

Гледах оригиналния „Хищник” с Арнолд Шварценегер за първи път, когато бях на 7 години. С родителите ми бяхме на гости на семейни приятели – едни от малкото навремето, които притежаваха високотехнологичната машина, наречена „видео”. По тази футуристична контрапция вървеше пиратска видеокасета с филм, който никой от останалите не гледаше, сякаш по-скоро за фон. И докато възрастните говореха за техните си неща, аз наблюдавах хипнотизиран и откъснат от реалността как група мускулести американци се надлъгват с извънземен грозник. Не отвърнах поглед до финалния кадър, а малко по-късно същата вечер стана ясно, че съм хванал дребна шарка. /true story/ Започвам с този лирически увод, за да сте наясно, че първият „Хищник” ме маркира двойно – от една страна остави траен отпечатък в малолетното ми съзнание, а от друга – остави временни такива по тялото ми.

predator

Затова не бива да се изненадвате, че имам сантиментално изкривяване към франчайза и досега всячески опитвах да се примирявам с прогресивния му резил. Когато научих, че Шейн Блек ще режисира ново продължение за рептилоподобния ловец, бях доволен и обнадежден. Когато изгледах първия трейлър, останах смутен, но все още умерен оптимист. Ала когато вчера излязох от киното след “The Predator”, вече бях не само начумерен и асоциален, но и лишен от разсъдък в продължение на часове. Филмът ме запрати в такава емоционална кочина, че ми трябваше цяло денонощие, за да мога изобщо да се отърся от дегенеративния му ефект. Бях твърдо решен да не пиша пространствено „ревю”, затова и няма да го правя. Но тъй като се чувствам длъжен да изчистя негативната енергия на “The Predator” от съзнанието си по някакъв начин, ще изброя едва десет от най-радикалните му слабости. А те са Много. Повече.

Прочетете остатъка от публикацията »

Лято е и замириса на море. Освен ако не сте на море в Китай, където мирише на мърша от гниещия „Мега звяр”, изплувал в петък като горда шамандура и два дни по-късно потънал на дъното като мафиотска жертва. Уханието му на развалена риба обаче все още се усеща по дрехите ми и за да Ви спестя унижението от този безгранично cheesy /сиренясал/ продукт на отчаяния холивудски комерсиализъм, ще споделя впечатленията си от него. А за да не си помислите, че отново ще съм негативен, ще го похваля още в първия абзац – ако не сте гледали нито един филм за акули от началото на тази година и не гледате нито един до края й, то бога ми, „Мега звяр” е най-добрият филм за акули, който ще гледате през 2018. Йе-е-e-й!

Meg

Ала нека направим това, което правят и състезателите в Рали Дакар – да започнем отдалече. Първото, което трябва да знаете за „Мега звяр” е, че е базиран върху книгата на Стив Олтън – пишман-автор, който е започнал да пише конвейерни романи за акули след като се оженил. /не знам дали е свързано/ По-изтънчените от Вас сигурно ще почешат аристократично брадичките си, ще наместят моноклите си и ще кажат „Уа-а-у, книгите са за умни! Значи филмът ще е за ценители!”, но ще сгрешат също толкова, колкото и в момента, когато са си купували тези монокли, защото „Мега звяр” може и да е по книга, но единствените ценители в случая ще са тези, които не го гледат.

Прочетете остатъка от публикацията »

Реших да бъда лаконичен, но не защото това „ревю” ще се самоунищожи след пет минути, а защото има реална опасност да го забравите след две.

banner

Накратко, иде реч за поредната Мишан Импосибал на суперагента Итън Хънт, който, ако все още не сте наясно след пет епизода, е нещо като мургава жрица на любовта – не отказва клиенти, колкото и мръсни да са.

Прочетете остатъка от публикацията »

Животът ще намери начин.”, изжужа Мухата преди четвърт век и се превърна в meme. Днес, въпреки че го повтаря в трейлъра, д-р Малкълм ни пести тази реплика в камеото си, най-вероятно за да не превърне „Рухналото кралство” в по-голям фарс, ако това изобщо е възможно. /spoiler alert: не е/ Иначе горкият Малкълм изглежда досущ като фасона на юрския франчайз – изнемощял, помрачен, досадно философски и последно актуален преди двадесет години. Мда, ако наистина трябва да похваля „Джурасик свят 2” за нещо, то е че сигурно е единственият филм в историята на киното, където Джеф Голдблум е най-скучното нещо.

Jurassic-Turd

„Рухналото кралство” е продължение на вълнуващата юношеска перверзия с елемент на романтична комедия, наречен „Юрски свят”, който бе толкова впечатляващ, че ако сега питате някого за сюжета му, той ще набърчи вежди и ще изсумти нещо от рода на „Дъ-ъ-ъ, ами имаше едни динозаври!” Споменът за художествения инсулт на Колин Тревъроу е блажено заличен от кино-паметта на всеки нормален зрител с интелект равен или по-висок от този на крастава жаба. Сега обаче, туморният сикуъл ни телепортира обратно на о-в Исла Нублар, на 120 мили западно от Коста Рика, където никой не може да Ви чуе как крещите… също както никой не чува и Т-Рекса, поне докато не е на метър от него. /?!/ Правилно прочетохте – 12-метровото чудовище, чиито стъпки създаваха вибрации в чаши и локви с вода много преди да се появи наяве, сега изниква изневиделица по-ловко от нинджа, майстор на спинджицу. И това, драги зрители, е само осмото най-малоумно нещо в „Джурасик свят 2”.

Прочетете остатъка от публикацията »

септември 2018
П В С Ч П С Н
« Авг    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Join 321 other followers

Блог класация

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 285 465 пъти