You are currently browsing the category archive for the ‘Ревюта’ category.
ComicsExplained: „What was your favourite scene to film?“
Tom Hardy: „Things that aren’t in this movie.“
„Венъм” е като плуващо лайно в детския басейн, от което всички инстинктивно бягат, пищейки, но в същото време са любопитни да му хвърлят един поглед, защото е твърде напомпано, за да излезе от детско дупенце, но и твърде инфантилно, че да излезе от нечие друго. Ако не знаете за какво говоря, което е нормално, ще поясня – Венъм е извънземно с формата на локва от катран, което се вселява в мускулестото тяло на журналиста /но не от „Господари на ефира“, за щастие/ Еди Брок и го кара да върши Лоши Неща, най-често свързани с яденето на човешки глави и тям подобни поразии. Не знам какво точно съм очаквал от филм за мазутно петно, чийто единствен начин да бъде забелязано, е ако се влива насилствено в Том Харди, но нека просто кажем, че има само два типа хора, които биха го харесали – а/тези с IQ равно или по-ниско от цифрата на възрастта им и б/никой.
Знам, че се налага уточнение, тъй като съм убеден, че и на Вас никога не Ви е дремело за Венъм, изигран от Том Харди, и бас ловя че дори нямате представа за кого говоря. Затова веднага пояснявам – Том Харди е мъжествен британски актьор, известен с… хах, спокойно, това беше майтап. Не храня илюзии, че съществува някой, който не знае за Великия Том Харди – все пак той е просто съвършен, неустоим, той е повече от всички нас! Непознатият е алтер егото му – Венъм – течно същество от Космоса, което се имплантира в човешки приемник и контролира крайниците му, превръщайки го в суперхиро. „Венъм“ уж трябваше да е част от MCU, но наскоро режисьорът се отрече от това, а MARVEL се отрече от филма, най-вероятно защото го гледаха. Не ги обвинявам – никой не желае мъртви пиксели на големия си екран.
Гледах оригиналния „Хищник” с Арнолд Шварценегер за първи път, когато бях на 7 години. С родителите ми бяхме на гости на семейни приятели – едни от малкото навремето, които притежаваха високотехнологичната машина, наречена „видео”. По тази футуристична контрапция вървеше пиратска видеокасета с филм, който никой от останалите не гледаше, сякаш по-скоро за фон. И докато възрастните говореха за техните си неща, аз наблюдавах хипнотизиран и откъснат от реалността как група мускулести американци се надлъгват с извънземен грозник. Не отвърнах поглед до финалния кадър, а малко по-късно същата вечер стана ясно, че съм хванал дребна шарка. /true story/ Започвам с този лирически увод, за да сте наясно, че първият „Хищник” ме маркира двойно – от една страна остави траен отпечатък в малолетното ми съзнание, а от друга – остави временни такива по тялото ми.
Затова не бива да се изненадвате, че имам сантиментално изкривяване към франчайза и досега всячески опитвах да се примирявам с прогресивния му резил. Когато научих, че Шейн Блек ще режисира ново продължение за рептилоподобния ловец, бях доволен и обнадежден. Когато изгледах първия трейлър, останах смутен, но все още умерен оптимист. Ала когато вчера излязох от киното след “The Predator”, вече бях не само начумерен и асоциален, но и лишен от разсъдък в продължение на часове. Филмът ме запрати в такава емоционална кочина, че ми трябваше цяло денонощие, за да мога изобщо да се отърся от дегенеративния му ефект. Бях твърдо решен да не пиша пространствено „ревю”, затова и няма да го правя. Но тъй като се чувствам длъжен да изчистя негативната енергия на “The Predator” от съзнанието си по някакъв начин, ще изброя едва десет от най-радикалните му слабости. А те са Много. Повече.
Лято е и замириса на море. Освен ако не сте на море в Китай, където мирише на мърша от гниещия „Мега звяр”, изплувал в петък като горда шамандура и два дни по-късно потънал на дъното като мафиотска жертва. Уханието му на развалена риба обаче все още се усеща по дрехите ми и за да Ви спестя унижението от този безгранично cheesy /сиренясал/ продукт на отчаяния холивудски комерсиализъм, ще споделя впечатленията си от него. А за да не си помислите, че отново ще съм негативен, ще го похваля още в първия абзац – ако не сте гледали нито един филм за акули от началото на тази година и не гледате нито един до края й, то бога ми, „Мега звяр” е най-добрият филм за акули, който ще гледате през 2018. Йе-е-e-й!
Ала нека направим това, което правят и състезателите в Рали Дакар – да започнем отдалече. Първото, което трябва да знаете за „Мега звяр” е, че е базиран върху книгата на Стив Олтън – пишман-автор, който е започнал да пише конвейерни романи за акули след като се оженил. /не знам дали е свързано/ По-изтънчените от Вас сигурно ще почешат аристократично брадичките си, ще наместят моноклите си и ще кажат „Уа-а-у, книгите са за умни! Значи филмът ще е за ценители!”, но ще сгрешат също толкова, колкото и в момента, когато са си купували тези монокли, защото „Мега звяр” може и да е по книга, но единствените ценители в случая ще са тези, които не го гледат.
Реших да бъда лаконичен, но не защото това „ревю” ще се самоунищожи след пет минути, а защото има реална опасност да го забравите след две.
Накратко, иде реч за поредната Мишан Импосибал на суперагента Итън Хънт, който, ако все още не сте наясно след пет епизода, е нещо като мургава жрица на любовта – не отказва клиенти, колкото и мръсни да са.
Коментари