You are currently browsing the category archive for the ‘Ревюта’ category.
„Животът ще намери начин.”, изжужа Мухата преди четвърт век и се превърна в meme. Днес, въпреки че го повтаря в трейлъра, д-р Малкълм ни пести тази реплика в камеото си, най-вероятно за да не превърне „Рухналото кралство” в по-голям фарс, ако това изобщо е възможно. /spoiler alert: не е/ Иначе горкият Малкълм изглежда досущ като фасона на юрския франчайз – изнемощял, помрачен, досадно философски и последно актуален преди двадесет години. Мда, ако наистина трябва да похваля „Джурасик свят 2” за нещо, то е че сигурно е единственият филм в историята на киното, където Джеф Голдблум е най-скучното нещо.
„Рухналото кралство” е продължение на вълнуващата юношеска перверзия с елемент на романтична комедия, наречен „Юрски свят”, който бе толкова впечатляващ, че ако сега питате някого за сюжета му, той ще набърчи вежди и ще изсумти нещо от рода на „Дъ-ъ-ъ, ами имаше едни динозаври!” Споменът за художествения инсулт на Колин Тревъроу е блажено заличен от кино-паметта на всеки нормален зрител с интелект равен или по-висок от този на крастава жаба. Сега обаче, туморният сикуъл ни телепортира обратно на о-в Исла Нублар, на 120 мили западно от Коста Рика, където никой не може да Ви чуе как крещите… също както никой не чува и Т-Рекса, поне докато не е на метър от него. /?!/ Правилно прочетохте – 12-метровото чудовище, чиито стъпки създаваха вибрации в чаши и локви с вода много преди да се появи наяве, сега изниква изневиделица по-ловко от нинджа, майстор на спинджицу. И това, драги зрители, е само осмото най-малоумно нещо в „Джурасик свят 2”.
Още една година, още един „Star Wars”. Преди беше събитие, сега е просто нещо ануално. /да не се бърка с „анално”, макар че и двете са верни – б.а./ „Соло” е втората самостоятелна история от вселената на Жорж Лукас след „Rogue One”, този път центрирана около младите години на емблематичния контрабандист и трафикант на бежанци, някога изигран от Харисън Форд и по-късно убит от грозния си син. Извинявам се, забравих да сложа спойлер – все пак не всички зрители са наясно, че синът му буквално е грозен като смъртта. Но „Соло” не ни занимава с дисфункционалните отношения между Хан, дъртата лейка и изроденото им дете, а с прохождането на харизматичния звезден пират – преди много години, в една далечна галактика – през времената, когато в космоса имаше само 1 /един/ негър.
С поп-културната еволюция на сагата, произходът на Хан Соло е придобил почти митологичен статут – нещо, което всички знаят, че съществува в някаква форма, но никой няма интерес да го види в действителност. Досущ като пишката на Джар-Джар Бинкс. Ето защо самостоятелен филм за Соло беше точно толкова необходим на феновете, колкото и самостоятелен филм за кървящия хемороид на Джаба. Ала когато DISNEY купиха Lucasfilm и започнаха да планират 142 SW-продукта за следващите десет години, беше пределно ясно, че под прицел са origin-историите на всеки персонаж с повече от четири реплики, появявал се някога в „Междузвездни войни”. И Катлийн Кенеди – мръсната кучка, която менопаузира цялата магия на “Star Wars” – не се подвоуми чия глава да падне първа под гилотината.
Десет години след първия „Железен човек”, стартирал MCU с прясно забърсания от хероин лик на Робърт Дауни Мл., пубертетският екип на Аведжангърите се събира отново за една грандиозна среща на випуска! /cue: ФСБ/
И, маркирайте ми думите, нещата са сериозни! Да, те са изключително сериозни вече цяла десетилетка, но сега са бахти сериозните, честно! Толкова са сериозни, че даже Сам Джаксън не смогва да довърши императивната си „Мада`фака“ реплика накрая.
Повечето филми са като котката на Шрьодингер – съществуват едновременно в две състояния /тъпи и интересни/ и само физическото им наблюдаване дава окончателната информация кое от състоянията е действителност. Има обаче продукции, които няма нужда да бъдат гледани, за да Ви стане ясно, че са говна – просто Ви трябва бърз поглед на постера и заглавието. Защото, поправете ме, ако греша, но не вярвам, че плакат, върху който са изтипосани представители на екзотичната фауна, а отдолу се мъдри надписа „Rampage”, може да бъде на стойностен филм. Освен ако е документална серия, озвучавана от Дейвид Атънбъро и продуцирана от BBC, но кой уважаващ себе си американец ще гледа подобно нещо, прав ли съм? Даже в момента водя вътрешен конфликт, за да преценя кой точно „Rampage” е по-голямата кретения – настоящият или този на Уве Бол – и за момента везните клонят към онзи с по-малкото маймуни.
Чудите се защо си дадох парите за това кино-леке, вместо да ги инвестирам в биткойни, което би било също толкова инфантилно, но реших, че щом съм оцелял окулярната форникация на „Играч първи”, значи ще преживея и бели маймуни в самолет. Спокойно, знам че много мразите шибаните маймуни в шибания самолет, но не съм виновен, че Холивуд тачи зрителите с дефицит на умствена достатъчност. „Rampage” е поредният филм-по-игра и в случая иде реч за аркадна машина. За тези от Вас, които са изпускани с главичката надолу по подовете на родилното след аркадната ера ще поясня, че става дума за един от древните модели на „игра-с-ръчки-и-жетони”, познати сред съвременните милениъли с обобщението „Бахти щайгата!” и известни като вторият най-пипан джойстик от деца в Америка през 90-те, след този на Майкъл Джаксън.
Коментари