You are currently browsing the category archive for the ‘Ревюта’ category.
Всички сме чували за „слона в стаята”, а сега да поговорим за „лайното в киносалона”. Най-женския месец посрещаме с най-женския супергерой от харема на MARVEL, наречен, поради липса на по-оригинално име – Капитан Марвел. Тя излита високо, но пада бързо… на нещо твърдо и най-вероятно венесто, а потенциалът, който никога не е имала, спатъхва по-драматично от дирижабъла Хинденбург. Безкрайни са „вселената” и човешката глупост в нея, но “вселената” на MARVEL не е безкрайна. Това го е казал дядо Ви Айнщайн или поне щеше да го каже, ако беше гледал “Капитан Марвел”.
Не знам дали сте наясно, но този филм е много, много по-зле, отколкото постерите и трейлърите си взети заедно, което би трябвало да означава нещо. И това не го казвам като сексист, а като обикновен зрител, дал 15 лева, за да гледа как една самозвана социална пръдла си бърше задника с два часа от времето ми. MARVEL толкова пазиха свръхженствения си коз, че дори не позволяваха на горката Черна Вдовица да има индивидуален проект, за да не превари Великата Феминистка и накрая какво? Проектилен дрисък, незаслужаващ даже разхода ми на плюнка по него. „Капитан Марвел” беше планиран да излезе с гръм и трясък и наистина го прави – гърми и трещи като спукан ауспух на 25-годишно BMW, управлявано от позьорка без екранно присъствие, актьорски диапазон или женско очарование, освен това на отегчена от живота си компаньонка.
Снощи се разхвърляха Бафтите, а същинските Оскари пристигат след 13 дни и на 14-тия никой няма да си спомня за тях. /за читателите ми от Алфа Кентавър пояснявам – 13 земни дни/ Филмите, номинирани в категорията „най-добър” тази година, са колекция от драмедии, повечето от които отговарят на едно и също условие – базирани са на що-годе истинска история, боравят с невралгични теми като расизъм и феминизъм, и поне 50% са номинирани от лицемерие. Също така в цели два от тях се говори за черни пантери, но и в двата те са добрите, така че спокойно.
Направих си труда да ги прегледам и вече съжалявам, че го направих. Ща не ща обаче, те са селектирани като елита на 2018-та, затова реших да им отделя по един абзац от кумова срама, колкото да поддържам заблудата, че това е блог за кино.
Ако някой непознат ми беше казал, когато се събудих вчера, че няколко часа по-късно ще гледам епос за лъмбърсексуален шаран, най-вероятно щях да го зашлевя инстинктивно, но не защото мразя шараните, а защото щях да реагирам импулсивно, че непознат е стоял в спалнята ми, точно преди да се събудя. Също така щях да отделя няколко секунди, за да направя пълна преоценка на житейските си избори, които са ме принизили до такова ниско стъпало, че по собствено желание да дам истински пари, за да прекарам два часа със съответния шаран и неговите тинести авантюри, предназначени за дрогирани сърфисти. Но, както са казали древните траки, „човек и добре да живее, пак се натриса на DC филм” и в случая името му е „Аквамен“, което, както добре знаете, на български се превежда като „Св. Кольо“, а на мъртвия език на индианците хопи означава „Пикаещият-в-океана.“
Знам какво си мислите, но грешите. Бидейки наречен Аквамен, специалното умение на този влажен супергерой не е да пие отходни течности и да сере хайвер. Напротив, неговото кардинално умение е да спасява DCЕU, точно когато всички бяха вдигнали ръце от нея. Знаете, че от известно време над коалицията DC/WB е надвиснал черен облак и този облак не идва от мръсния въздух на София, а от драматичните кадрови промени, развиващи се в студиото. Бенджамин Афлек е под въпрос за следващ Батман и този въпрос е „Може ли алкохолизмът да се изцери с електрошокова терапия?”, а Хенри Кавил също измърмори под мустак /схванахте ли?/, че предпочита да отиде в телевизията, вместо пак да нахлузи поизцапаните гащи на Супермен. Клетата Ейми Адамс и тя не ще остане дълго подир него, което поставя DC в изключително неблагоприятна позиция да търси нови главни актьори баш по средата на т.нар. си „вселена“. Единственият плъх, останал на борда на потъващия кораб, поради простата причина, че няма къде другаде да иде, освен обратно в катуна си, е Джейсън Момоа. Казано на нАучен език, в момента DCEU е в състояние на максимална ентропия и “Аквамен” е едно от финалните им издихания, от успеха на което зависи бъдещето на много други техни ключови фигури, като например това на Бари Анал.
ComicsExplained: „What was your favourite scene to film?“
Tom Hardy: „Things that aren’t in this movie.“
„Венъм” е като плуващо лайно в детския басейн, от което всички инстинктивно бягат, пищейки, но в същото време са любопитни да му хвърлят един поглед, защото е твърде напомпано, за да излезе от детско дупенце, но и твърде инфантилно, че да излезе от нечие друго. Ако не знаете за какво говоря, което е нормално, ще поясня – Венъм е извънземно с формата на локва от катран, което се вселява в мускулестото тяло на журналиста /но не от „Господари на ефира“, за щастие/ Еди Брок и го кара да върши Лоши Неща, най-често свързани с яденето на човешки глави и тям подобни поразии. Не знам какво точно съм очаквал от филм за мазутно петно, чийто единствен начин да бъде забелязано, е ако се влива насилствено в Том Харди, но нека просто кажем, че има само два типа хора, които биха го харесали – а/тези с IQ равно или по-ниско от цифрата на възрастта им и б/никой.
Знам, че се налага уточнение, тъй като съм убеден, че и на Вас никога не Ви е дремело за Венъм, изигран от Том Харди, и бас ловя че дори нямате представа за кого говоря. Затова веднага пояснявам – Том Харди е мъжествен британски актьор, известен с… хах, спокойно, това беше майтап. Не храня илюзии, че съществува някой, който не знае за Великия Том Харди – все пак той е просто съвършен, неустоим, той е повече от всички нас! Непознатият е алтер егото му – Венъм – течно същество от Космоса, което се имплантира в човешки приемник и контролира крайниците му, превръщайки го в суперхиро. „Венъм“ уж трябваше да е част от MCU, но наскоро режисьорът се отрече от това, а MARVEL се отрече от филма, най-вероятно защото го гледаха. Не ги обвинявам – никой не желае мъртви пиксели на големия си екран.
Коментари