You are currently browsing the category archive for the ‘Постери’ category.
Приказката за Снежанка не ми е особено интересна, освен ако не е под формата на порнографски gangbang със седем лилипута и една лилип**ка, ала догодина ще се наложи да я изтърпя насила. И то два пъти. Вторият път ще е версията на Тарсем Синг, а първият път е фентъзи епоса на Рупърт Сандърс – „Снежанка и ловеца” – който току-що сефтоса интернет с трейлъра си.
Днес е денят на детето, но аз не го празнувам, защото не съм нито дете, нито педофил. Вместо това, прекарах деня си в търсене на голи celebrity снимки и почти попаднах на такива. Всъщност, попаднах на гол постер и то точно този на дългоочаквания от всички римейк „The Girl with the Dragon Tattoo“ на батко ви Дейвид Финчър.
Ако комунистическата бариера, която разделяше Източна Европа със САЩ по време на Студената война е направила нещо позитивно за киното, то това е, че не обременяваше филмовите дистрибутори да спазват шаблонната маркетингова стратегия на Холивуд да промотира филмите си с лъскави и тривиални плакати. Малкото американски филми, които бяха допускани по кината /и не биваха заклеймявани като „пропаганда“/ бяха рекламирани апокрифно и чрез авторски плакати, изработвани от полски художници. И тези постери са нещо, което едва ли някой в съвремието би си представил, когато стане дума за рекламирането на хитов блокбастър – всъщност, те са нещо, което едва ли някой нормален човек би си представил по принцип.
„Кабаре“
Всичко започва през 1946 година, когато единственият официален дистрибутор на филми в Полша наема трима известни арт-художници и ги обременява с не-леката мисия да започнат създаването на серия от постери, които да интерпретират оригиналните такива на съответните европейски или американски заглавия. И в продължение на почти половин век, кината в Полша са били окичени с едни от най-абстрактните творения на художественото изкуство, които много по-лесно биха минали за сюрреалистични картини, отколкото за постери на касови филми.
Едва ли една комедия, каквато е „Уикенд при Бърни“ е имала някога по-плашещ постер
Наскоро попаднах на няколко такива постера и след като първоначалният шок от това, което виждам постепенно отмина, /с помощта на два валериана/ аз се поразстърсих малко повече в интернет и намерих доста материали по темата. Основното обаче е очевидно – в онези времена разликата между маркетинг и изкуство е била огромна и полските кина са разчитали много повече на второто, докато колегите им от САЩ продължават да зациклят с първото. Постерите от средата и края на миналия век са неповторими като визия и някои от тях са си направо притеснителни, но целта им не е да промотират очевидните неща, /актьорите, сюжета и т.н./ а да покажат самата емоция, струяща от филма по един различен и оригинален начин, който въздейства дори и сега. В ретро постерите може да се усетят както психеделични, така и сайбър-пънк елементи, а нивото им на емоционална импресия е сравнимо почти с това на някои произведения в съвременните картинни галерии.
„Апокалипсис Сега“ – кошмарите по-късно.
Въпреки факта, че полските художници определено са имали душевни проблеми, за да нарисуват подобни страхотии, тези постери в момента струват от няколко стотин до няколко хиляди долара всеки, и показват нагледно, че изкуството действително може да издържи проверката на времето, стига да е направено както трябва. Може би Холивуд трябва да се поучи от европейските си имитатори и да смени стила на рекламите си, защото – нека бъдем честни – никой няма да даде хиляда долара за постера на „Аватар“ след 50 години.
„Портокал с Часовников Механизъм“
„Похитителите на Изгубения Кивот“
„Бебето на Розмари“
„Пришълецът“
„Мухата“
„Terms of Endearment“
„Широко Затворени Очи“
Още постери може да разгледате ето тук.
Ако сте фенове на класическия хорър, обичате промоционални постери и сте любители на качествените сандвичи с мръвка, то тази новина определено ще Ви допадне. Сигурно сте чували за тлъстата верига „Бъргър Кинг“, която е известна основно като една от главните причини САЩ да са на челните места по наднормено население, но едва ли сте виждали тази хранителна компания в подобна „ужасна“ светлина. Защото дори големите хамбургери имат нужда от свежа реклама, а какво по-свежо от четири плаката, на които култови хорър фигури от 80-те и 90-те години на миналия век се почерпват с пикантните продукти на „Бъргър Кинг“, докато в същото време се занимават със собствените си битовизми, като например коленето на невинни тийнейджъри. Постерите са сътворени от имагинацията на дубайската рекламна агенция „Tonic“ и ще Ви покажат знаменити хуманитарни мютилатори – садистичният пъпет Чъки, Фреди Крюгер, Джейсън Ворхес и маскираният шибаняк от „Писък“. Лично аз мисля да не се приближавам до магазин от веригата „Бъргър Кинг“ след здрачаване, особено щом по това време там се навъртат подобни изверги, но когато гладът мори добитъка, хората са готови на всякакви рискове за единия телешки салам. Лека нощ, деца!
След церемонията на „Оскар“ преди десетина дни, доста хора останаха с пръст в уста или друго произволно отверстие, поради факта че любимецът на народа „Аватар“ бе низвергнат за сметка на женското присъствие на Катрин Бигълоу. Но на фона на цялата истерия, всичко мина прекалено скучно и клиширано, а номинираните филми се бяха взели прекалено насериозно. Този дразнещ фактор обаче е на път да се поправи от кретените на CollegeHumor, които са решили да сътворят по един майтапчийски постер на всяко от номинираните за „най-добър филм“ заглавия. И за разлика от ретро постерите, тези са откровено просташки и пародийни, така че не очаквайте художествена красота или иновативност. Постерите са се опитали да хванат някои от основните негативи на филмите и да ги изтипосат директно като таглайн, което е едновременно доста смело и инфантилно решение, но тази комбинация е запазената марка на CollegeHumor, така че всъщност какво точно сте очаквали от тях?
Вижте някои от постерите по-долу, а за пълната колекция от десет парчета, може да посетите сайта им ето тук.
Коментари