Първи трейлър на "Snow White and the Huntsman"

Приказката за Снежанка не ми е особено интересна, освен ако не е под формата на порнографски gangbang със седем лилипута и една лилип**ка, ала догодина ще се наложи да я изтърпя насила. И то два пъти. Вторият път ще е версията на Тарсем Синг, а първият път е фентъзи епоса на Рупърт Сандърс – „Снежанка и ловеца” – който току-що сефтоса интернет с трейлъра си.

Постер и трейлър на „The Girl with the Dragon Tattoo“

Днес е денят на детето, но аз не го празнувам, защото не съм нито дете, нито педофил. Вместо това, прекарах деня си в търсене на голи celebrity снимки и почти попаднах на такива. Всъщност, попаднах на гол постер и то точно този на дългоочаквания от всички римейк „The Girl with the Dragon Tattoo“ на батко ви Дейвид Финчър.

Страшни постери от Полша

Ако комунистическата бариера, която разделяше Източна Европа със САЩ по време на Студената война е направила нещо позитивно за киното, то това е, че не обременяваше филмовите дистрибутори да спазват шаблонната маркетингова стратегия на Холивуд да промотира филмите си с лъскави и тривиални плакати. Малкото американски филми, които бяха допускани по кината /и не биваха заклеймявани като „пропаганда“/ бяха рекламирани апокрифно и чрез авторски плакати, изработвани от полски художници. И тези постери са нещо, което едва ли някой в съвремието би си представил, когато стане дума за рекламирането на хитов блокбастър – всъщност, те са нещо, което едва ли някой нормален човек би си представил по принцип.

„Кабаре“

Всичко започва през 1946 година, когато единственият официален дистрибутор на филми в Полша наема трима известни арт-художници и ги обременява с не-леката мисия да започнат създаването на серия от постери, които да интерпретират оригиналните такива на съответните европейски или американски заглавия. И в продължение на почти половин век, кината в Полша са били окичени с едни от най-абстрактните творения на художественото изкуство, които много по-лесно биха минали за сюрреалистични картини, отколкото за постери на касови филми.

Едва ли една комедия, каквато е „Уикенд при Бърни“ е имала някога по-плашещ постер

Наскоро попаднах на няколко такива постера и след като първоначалният шок от това, което виждам постепенно отмина, /с помощта на два валериана/ аз се поразстърсих малко повече в интернет и намерих доста материали по темата.  Основното обаче е очевидно – в онези времена разликата между маркетинг и изкуство е била огромна и полските кина са разчитали много повече на второто, докато колегите им от САЩ продължават да зациклят с първото. Постерите от средата и края на миналия век са неповторими като визия и някои от тях са си направо притеснителни, но целта им не е да промотират очевидните неща, /актьорите, сюжета и т.н./ а да покажат самата емоция, струяща от филма по един различен и оригинален начин, който въздейства дори и сега. В ретро постерите може да се усетят както психеделични, така и сайбър-пънк елементи, а нивото им на емоционална импресия е сравнимо почти с това на някои произведения в съвременните картинни галерии.

„Апокалипсис Сега“ – кошмарите по-късно.

Въпреки факта, че полските художници определено са имали душевни проблеми, за да нарисуват подобни страхотии, тези постери в момента струват от няколко стотин до няколко хиляди долара всеки, и показват нагледно, че изкуството действително може да издържи проверката на времето, стига да е направено както трябва. Може би Холивуд трябва да се поучи от европейските си имитатори и да смени стила на рекламите си, защото – нека бъдем честни – никой няма да даде хиляда долара за постера на „Аватар“ след 50 години.

„Портокал с Часовников Механизъм“

„Похитителите на Изгубения Кивот“

„Бебето на Розмари“

„Пришълецът“

„Мухата“

„Terms of Endearment“

„Широко Затворени Очи“

Още постери може да разгледате ето тук.