You are currently browsing the category archive for the ‘Анализи’ category.

Преди много години, в една далечна държава, брадат капут на име Джордж Лукас промени статуквото. Промени хода на филмовата история, създавайки първия летен блокбъстър /крадейки с шепи от „Дюн”, „Флаш Гордън” и Акира Куросава, ама айде/, промени стандартите в кино технологиите с революционните си специални ефекти /които всъщност не бях чак толкова „революционни” 9 години след „2001: Одисея в Космоса”, ама айде/ и нещо повече – промени представите на хората за аритметика, започвайки да брои от 4, вместо от 1. Повече от четвърт век по-късно, „Star Wars” се е превърнал в интегрална част от тъканта на съвременната поп-култура до такава степен, че даже хората, които мразят поредицата, знаят всичко за нея. След всички разклонения в телевизията, литературата, гейм индустрията и анимацията, дори талибаните са наясно с джедайските дертове. Всъщност, може би практикуват джедаизма, защото и те като Оби Кеноби в „Епизод 4” са брадати пещерняци, трениращи млади атентатори, които да въстанат срещу доминацията на черен лорд /Обама/ и бял император /Путин/.

poster

Майтапът настрана, но “Star Wars” наистина се оказа крайъгълен камък за киното, както в добрия, така и в много лошия смисъл на думата. Няма да Ви губя времето с празнословия за художествените достойнства на предните шест епизода, защото това е работа на хора, чиято възраст изключва наличието на срамни косми, затова ще превъртя времето с 35 години напред. През 2012 година, капутът от първото изречение – малко по-стар, но определено не и по-мъдър – реши да продаде компанията си Lucasfilm за колосалната сума от 4 милиарда долара – 3 за франчайза и 1 милиард като гаранция, че никога повече няма да се занимава с режисура. Купувач бе „евреядата” /плеяда от евреи – б.а./ на DISNEY, които иронично отказаха да разпространяват „Нова надежда” през 1977 и сега плащат прескъпо за грешката си. Още по-забавното е, че DISNEY вече притежават MARVEL, а скоро ще притежават и света. Не искам да ставам кинематографична баба Ванга, но животинските кости ми казват, че след по-малко от десетилетие, всеки втори холивудски филм ще е за супергерои, за джедаи, или за Никълъс Кейдж.

Прочетете остатъка от публикацията »

Предупреждавам, че „анализът” е дълъг и без картинки, така че ако не следите този TV формат, няма смисъл да се затормозявате с четенето на текста.

poster

Давам Холивуд на пауза, за да се занимая с човешката помия „Биг Брадър 2015”, докато все още някой я гледа. За тези, които не знаят – новият сезон стартира миналата седмица под мотото „100% натурален”, само че по-отвратителен от всякога и отнасящ се с шепата си почитатели като с баламурници. Бях се заклел, че повече няма да си губя времето с тази гниеща TV рана, но реших да тествам прага си на болка и да изтрая поне до първите елиминации. Благодарение на сизифово усилие на волята успях да изтърпя едноседмичния терор, ала след живото предаване тази вечер нервите ми не издържаха и репресираната ярост се отприщи.

Прочетете остатъка от публикацията »

Мога да стартирам тривиално с това какво гигантско влияние имаше поредицата „Лудия Макс” за съвременната поп-култура, но няма да обиждам интелекта Ви. Ще оставя „Пътят на яростта“ да го направи вместо мен. При все факта, че е един от най-кинематографичните екшъни за последните години, четвъртият филм от сагата е, чисто и просто, ментален Армагедон. Няколкото наистина феноменални авто-мото каскади, гарнирани със зрелищно деструктивни сикуънси, не извиняват абсурдния сюжетен вакуум и душевната парализа на героите вътре. Той е едно двучасово преследване в пустинята, без цел и посока, и без централен персонаж, за когото да Ви пука.

плакат

Малко е спорно да квалифицирам „Пътят на яростта” като епизод от „Лудия Макс”. Ако Джордж Милър не беше режисьор, филмът можеше да се казва другояче и само шепа хора щяха да ги асоциират. Да, вътре има човек на име Макс, който не е психически стабилен, ала това определено не е онзи Макс Рокатански. Нещо повече – дори не е особено интересен като личност. Ала нека не изпреварвам събитията и Ви запозная с т.нар „сюжет”, или поне с извинението за такъв. Цялото повествование гравитира около опълчването на бойната мадама Фюриоза /Чарлийз Терон/, която предава своя лорд Имортан Джо /брей, колко „мета” – актьор от „Mad Max 1” играе злодей и тук, уа-а-у!/ и краде цистерна, пълна с петрол, вода и най-чистокръвните компаньонки от Цитаделата му. Мисията й е да се върне в родния Оазис, а нейни сътрудници по неволя стават трупната маса с промит мозък – Нукс /Никълъс Холт/, отряд от пясъчни бабушкери и… хм-м, сигурен съм, че забравям някого… а, да, и един брой луд Макс.

Прочетете остатъка от публикацията »

Ако в съвременното общество има нещо, което ме отвращава повече от клошарите, това са т.нар. поп-културни феномени. Тези социални сензации ни заразяват като оръжие за масово затъпяване, а ние им се радваме, само и само да не изоставаме от модата. 2012 година бе предвидена за Края на Дните, но Апокалипсисът ни пропусна. Дали наистина? Дали всъщност тогава не започна Началото на Края? Защото през 2012 година се случи Феноменът „50 нюанса сиво”. Никому неизвестната простачка в пре-критическа възраст Ерика Мичъл издаде трилогия, която нагря световните страсти до най-горещите нюанси на червеното. Пълна с правописни грешки и написана в елементарен стил, но за сметка на това претъпкана с порнографски сцени, които биха изчервили дори Наталия Кобилкина, „50 нюанса сиво” се превърна във второто най-четено нещо от американските домакини, след упътването за вибратора им.

poster

Успехът на книгата се случи изневиделица, доказвайки за сетен път, че Америка е страната на неограничените възможности и ограничените интелекти. Ако си мислите, че BDSM и романтика не могат да вървят ръка за ръка, то значи сте бая изостанали от актуалните тенденции. Десетки милиони отчаяни съпруги разгръщаха страниците в екстаз, четейки как секси извратеняк бие младо момиче, но го прави с много любов и топли чувства. За първи път след Великата Инквизиция, връзването и бичуването на девици бе показано като нещо, което буди повече любопитство, отколкото ужас. По думи на авторката Е. Л. Джеймс, книгата е „my midlife crisis, writ large. All my fantasies in there, and that’s it.“ Схващате ли? Нормалните жени мечтаят за стабилен съпруг и здраво дете, докато нейните гащички подгизват от възбуда, когато бленува за парафилии. А щом мокрите мечти на граматически сакат девиант се превръщат в социално явление от исторически калибър, човек започва да си задава уместните въпроси в какъв свят живеем и дали Бин Ладен не е бил на прав път?

Прочетете остатъка от публикацията »

ВНИМАНИЕ: Статията е откровено позитивна и максимално сериозна, така че ако очаквате класическия ми прогнил хумор, си спестете четенето и изчакайте до следващото „ревю”.

Прочетете остатъка от публикацията »

За да може „Хобит: Пущинакът на Смог” да се оцени напълно обективно и безпристрастно, зрителите трябва да се съобразят с две неща. Първото важеше още за първия филм и важи със същата сила за втория, така че си го набийте в главата, докато не сте станали за смях – това НЕ Е “Властелинът на пръстените”! Имам смътното чувство, че съм го казвал и преди, но явно не е имало полза, така че сега си го повторете няколко пъти наум, пък дано информацията се намърда в недрата на плоския Ви череп. Всички, които са очаквали, че „Хобит” ще се окаже “LOTR”v.2.0, /особено челите книгата/, са малоумници. Дори маймуната Цезар знае, че „Хобит” е много повече приказно фентъзи във фолклорен стил, отколкото комплициран драматичен епос, и трябва да се възприема като такова.

ПОСТЕР

Това обаче не спря сума ти незадоволен разбирачи от миналата година да ореват интернет, че – видите ли?! – не са получили „Властелинът на пръстените – Епизод IV. Колкото и различни да бяха упреците им, те всички бяха дело на хора, които не са обременени с тежестта на интелекта. OMG, не мога да повярвам, че шибаният Питър Джаксън е направил филм за весели хобити, по книга за весели хобити! Как е посмял?! Аз очаквах… ъ-ъ-ъ….” Какво си очаквал бе, пръдльо? Филм за динозаври, филм за Баба Яга? Шокът от разликата между двете трилогии е напълно разбираем и очакван, но не е повод за маниакално циврене, а напълно закономерна последица от екранизирането на книга с много по-олекотена атмосфера и тон. За сметка на това никой не си призна, че получи най-добре адаптираното фентъзи на десетилетието – нещо, което е видно дори в много по-слабата първа част.

Прочетете остатъка от публикацията »

февруари 2017
M T W T F S S
« Дек    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728  

Тагове

3D HBO Marvel Антъни Хопкинс Арнолд Шварценегер Брус Уилис Гай Ричи Гилермо Дел Торо Даниел Радклийф Джей Джей Ейбрамс Джеймс Камерън Джонатан Нолан Джони Деп Джордж Лукас Зак Снайдер Кейт Бекинсейл Кратки ревюта Кристен Стюърт Кристофър Нолан Крисчън Бейл Лиъм Нийсън М. Найт Шаямалан Майкъл Бей Майкъл Крайтън Маркус Ниспел Мегън Фокс Мила Йовович Никълъс Кейдж Новини Питър Джаксън Пол Андерсън Ридли Скот Робърт Дауни Мл. Робърт Патинсън Робърт Родригес Роланд Емерих Сам Рейми Сам Уортингтън Силвестър Сталоун Стефани Мейър Стивън Спилбърг Том Круз Уил Смит Харисън Форд Хю Джакман Шая Лебоф анализ анимация вампири драма екшън игра класация книга комедия комикс награди новина пародия постер премиера приключения прикуъл ревю рибуут римейк сериал сикуъл трейлър трилогия трилър уестърн фантастика фентъзи хорър

Facebook

Join 277 other followers

Блог класация

Creative Commons License

Гласувай за нас в Sait1

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Посещения

  • 2,889,639 пъти