You are currently browsing the category archive for the ‘Анализи’ category.

С наближаването на новия „Хелоуин“ /празникът И филмът/ се замислих колко американски хоръра са центрирани около определен традиционен ден от календара. То не бяха простотии като “Friday the 13-th“, “My Bloody Valentine”, “Black Christmas”, „Silent Night, Deadly Night“ /за Коледа са най-много/, “Leprechaun” /денят на Св. Патрик/, „April Fool’s Day“ и т.н., не бяха антологии като “The Holidays”, не бяха и общо десетките им безсмислени продължения за последните 30 години.

1

Очевидно американците наистина обожават да гледат как умират хора по време на празници. Това ме жегна на патриотично ниво и се зачудих с какво нашите обичаи са по-лоши от западните, че никой не иска да прави хоръри за тях? Нима си нямаме достатъчно популярни, и в същото време малоумни, поводи в църковния календар? На прима виста получих десет идеи за бъдещи хорър франчайзи, които смятам да изпратя на НФЦ за одобрение. Поправете ме, ако пропускам нещо.

Прочетете остатъка от публикацията »

Преди много години, в една далечна държава, брадат капут на име Джордж Лукас промени статуквото. Промени хода на филмовата история, създавайки първия летен блокбъстър /крадейки с шепи от „Дюн”, „Флаш Гордън” и Акира Куросава, ама айде/, промени стандартите в кино технологиите с революционните си специални ефекти /които всъщност не бях чак толкова „революционни” 9 години след „2001: Одисея в Космоса”, ама айде/ и нещо повече – промени представите на хората за аритметика, започвайки да брои от 4, вместо от 1. Повече от четвърт век по-късно, „Star Wars” се е превърнал в интегрална част от тъканта на съвременната поп-култура до такава степен, че даже хората, които мразят поредицата, знаят всичко за нея. След всички разклонения в телевизията, литературата, гейм индустрията и анимацията, дори талибаните са наясно с джедайските дертове. Всъщност, може би практикуват джедаизма, защото и те като Оби Кеноби в „Епизод 4” са брадати пещерняци, трениращи млади атентатори, които да въстанат срещу доминацията на черен лорд /Обама/ и бял император /Путин/.

poster

Майтапът настрана, но “Star Wars” наистина се оказа крайъгълен камък за киното, както в добрия, така и в много лошия смисъл на думата. Няма да Ви губя времето с празнословия за художествените достойнства на предните шест епизода, защото това е работа на хора, чиято възраст изключва наличието на срамни косми, затова ще превъртя времето с 35 години напред. През 2012 година, капутът от първото изречение – малко по-стар, но определено не и по-мъдър – реши да продаде компанията си Lucasfilm за колосалната сума от 4 милиарда долара – 3 за франчайза и 1 милиард като гаранция, че никога повече няма да се занимава с режисура. Купувач бе „евреядата” /плеяда от евреи – б.а./ на DISNEY, които иронично отказаха да разпространяват „Нова надежда” през 1977 и сега плащат прескъпо за грешката си. Още по-забавното е, че DISNEY вече притежават MARVEL, а скоро ще притежават и света. Не искам да ставам кинематографична баба Ванга, но животинските кости ми казват, че след по-малко от десетилетие, всеки втори холивудски филм ще е за супергерои, за джедаи, или за Никълъс Кейдж.

Прочетете остатъка от публикацията »

Предупреждавам, че „анализът” е дълъг и без картинки, така че ако не следите този TV формат, няма смисъл да се затормозявате с четенето на текста.

poster

Давам Холивуд на пауза, за да се занимая с човешката помия „Биг Брадър 2015”, докато все още някой я гледа. За тези, които не знаят – новият сезон стартира миналата седмица под мотото „100% натурален”, само че по-отвратителен от всякога и отнасящ се с шепата си почитатели като с баламурници. Бях се заклел, че повече няма да си губя времето с тази гниеща TV рана, но реших да тествам прага си на болка и да изтрая поне до първите елиминации. Благодарение на сизифово усилие на волята успях да изтърпя едноседмичния терор, ала след живото предаване тази вечер нервите ми не издържаха и репресираната ярост се отприщи.

Прочетете остатъка от публикацията »

Мога да стартирам тривиално с това какво гигантско влияние имаше поредицата „Лудия Макс” за съвременната поп-култура, но няма да обиждам интелекта Ви. Ще оставя „Пътят на яростта“ да го направи вместо мен. При все факта, че е един от най-кинематографичните екшъни за последните години, четвъртият филм от сагата е, чисто и просто, ментален Армагедон. Няколкото наистина феноменални авто-мото каскади, гарнирани със зрелищно деструктивни сикуънси, не извиняват абсурдния сюжетен вакуум и душевната парализа на героите вътре. Той е едно двучасово преследване в пустинята, без цел и посока, и без централен персонаж, за когото да Ви пука.

плакат

Малко е спорно да квалифицирам „Пътят на яростта” като епизод от „Лудия Макс”. Ако Джордж Милър не беше режисьор, филмът можеше да се казва другояче и само шепа хора щяха да ги асоциират. Да, вътре има човек на име Макс, който не е психически стабилен, ала това определено не е онзи Макс Рокатански. Нещо повече – дори не е особено интересен като личност. Ала нека не изпреварвам събитията и Ви запозная с т.нар „сюжет”, или поне с извинението за такъв. Цялото повествование гравитира около опълчването на бойната мадама Фюриоза /Чарлийз Терон/, която предава своя лорд Имортан Джо /брей, колко „мета” – актьор от „Mad Max 1” играе злодей и тук, уа-а-у!/ и краде цистерна, пълна с петрол, вода и най-чистокръвните компаньонки от Цитаделата му. Мисията й е да се върне в родния Оазис, а нейни сътрудници по неволя стават трупната маса с промит мозък – Нукс /Никълъс Холт/, отряд от пясъчни бабушкери и… хм-м, сигурен съм, че забравям някого… а, да, и един брой луд Макс.

Прочетете остатъка от публикацията »

ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Join 323 other followers

Блог класация

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 314 694 пъти