Дълго мислех дали да пиша за този сериал, но тъй като мисленето не е от силните ми страни, реших да рискувам. Може спокойно да игнорирате долния хаос от думи, ако вече смятате, че „Последните оцелели“ не е кой знае какво. Ако обаче сте на обратното мнение, значи имате нужда да спрете райския газ и прочетете защо не сте прави, дори ако стоите изправени. (no pun intended) И така, „Последните оцелели“, както започнах да наричам мозъчните си клетки някъде след третия епизод, е новото шоу на HBO за зомбита /нямам предвид публиката/ по мотиви от игра на Sony Interactive Entertainment и, като казвам шоу, използвам думата в щедър вариант, понеже е също толкова „шоу“, колкото концерт на Лили Иванова – много хайп, малко пукане на стари кокали, композиции на запис, преобладаващо мъртва материя и общото усещане, че гледате нещо, което отдавна е демоде.

Сигурен съм, че повечето от Вас са почитатели на сериала, което е очаквано, защото съм наясно с ниската възраст и не по-високото IQ на читателите си. За разлика от масовия геймър, аз не харесах още оригинала, нищо че го помня като първия exclusive, който разцъках на хакнатия си PS3 преди седем-осем години. Надявах се само HBO-лигофрените да го направят с поносим сюжет и по-забележими разлики от играта. Последното го исках, понеже „The Last of Us“ е изключително линейна и ако извадим минималната й интерактивност, останалото няма с какво да задържи интереса за 9 епизода. Оказа се, че ЕйчБиОу са отговорили на молитвите ми, но по грешния начин. Защото шоуто е добре направено, като за PS заглавие /неголям подвиг/, сюжетът действително е едва поносим, а разликите също ги има, но те пък са в джендър-неутрална посока.

Продукцията е рожба на Нийл Дръкман /дежурният режисьор на Sony/ и Грег Мейзин, отговорен за Чернобил. /сериала, не аварията/ Колаборацията им би трябвало да не вони, поне на хартия. В случая обаче хартията е иззета от мобилна тоалетна на строителен обект и нещата не са така ароматни. В общи линии имаме дословен прочит на играта, с някои минимални /но несъдържателни/ фриволности, облечен с куп пари, популярни лица и актуален КОВИД-мотив. Авторите умишлено са асоциирали кордицепса с пандемията от 2020, променяйки действието от 2033 на 2023, съответно всеки заразен да е като беснеещ пациент, избягал от инфекциозното отделение. Евтин трик за възползване от глобална криза, така че да се продаде продукта на по-широка аудитория, а не само на тази с достъп до PS контролер.

Приницпно, когато се адаптират видеоигри, трябва да се прецени дали имат дозата зрелище, оправдаващо появата им в алтернативен формат. Така например, поредиците „Смъртоносна битка“ и „Заразно зло“ имат множество мутации /не казвам добри, говоря за количеството, а то е определящ фактор за успех в съвременния свят/ в няколко различни медиума. Причината е, че са визуално обещаващи за TV или киноекран, но което е по-важно – сюжетът им не е интегрален. „The Last of Us“ от своя страна, не е такава. Тя разчита на история, а не на ефекти; на стелт, а не на стрелби; на оцеляване, а не на динамика. Тези фактори я правят крайно неподходяща, особено разплута в девет епизода. Дори да приемем, че греша и сюжетът й си струва да се разпространява по телевизията, то, в името на Перун, 9 епизода са твърде много. Все пак говорим за времена, където „The Walking Dead“ 6 /шест!/ спинофа, медийното пространство е по-задръстено с апокалиптични драми от сифона на Чубака, и на публиката й се драйфа от зомбита, ако ще да са „рънъри“, „стокъри“ и „кликъри“. В идеалната си разновидност „Последните оцелели“ трябваше да е 2.5-часов филм или максимум 4-сериен минисериал. Не 9 епизода на хаотични превъртания между пет времеви линии и сърцераздирателни любовни трепети, заблуждаващи че историята е нещо по-грандиозно от разточителен road trip на малка пикла и сурогатния й татко из Америка.

Сюжетът е вързан за играта като примка върху шията на избягал роб до такава степен, че даже нововъведенията са изтъркани за апокалиптичния жанр. През повечето време ми се струваше, че гледам всеки друг зомби-филм, правен някога, минус интригата. Надолу ще избълвам сюжета така, както го видях през некоректната призма на циничните ми очи и, ако случайно някъде не сте съгласни с мен, имате пълното право да идете на майната си. Първият епизод ни връща в 2003 и ни запознава с работническото семейство на мексиканеца Джоел /Педро Паскал/, брат му Томи /Диего Луна/ и дъщеря му Сара, която е мулатка. Нормални междурасови дреболии, не им обръщайте внимание. Те живеят задружно, прекарвайки дните си в търсене на строителна работа /ТОП 3 на най-предпочитаната професия за мексиканските емигранти в САЩ/, а нощите – в гледане на плиткоумни екшъни. Поне до момента, когато някой-някъде гризва контаминирана баница и светът потъва в най-мащабната пандемия на всички времена. /според теорията на шоуто, заразата тръгва от яденето на увредена пшеница или най-общо – глутен/ Още в първите часове на мега-заразата, Джоел решава, че краят на света е дошъл и хуква нанякъде, без да се запаси с тоалетна хартия, което е протокол в началото на всяка пандемия. Къде отива никой не знае, но и никой не го пита, най-вероятно към Мексико, където вирусът няма да го разпознае. Естествено, семейството му не стига далеч, понеже още първият войник е принуден да ги застреля. /както добре знаете, по време на криза, на Буш-администрацията й трябват 2-3 часа, преди да оторизира ликвидирането на цивилни/ Бам-бам и Бамби умира, а Джоел и брат му остават разревани, без дори едно руло тоалетна хартия, с което да си забършат сълзите.

Прескачаме 20 години в бъдещето АКА настоящето, когато Джоел живее в град, окупиран от ФЕДРА или американската агенция за бедствия и аварии, но във фашистки вариант. Той е работник по чистотата /ТОП 2 на най-предпочитана професия за мексиканските емигранти в САЩ/ и е задвижван от мисълта, че трябва да избяга и пак да хукне нанякъде. Опитва се да събере пари за автомобилен акумулатор, подвизавайки се като кварталния наркодилър /ТОП 1 на най-предпочитана професия за мексиканските емигранти в САЩ/, но вместо това той и Тес /приятелката му без привилегии/ са наети от Светулките /партизанска групировка, целяща свалянето на властта на ФЕДРА/ да съпроводят VIP-момиченце на име Ели от епизод 1 до епизод 9.

Марлийн, лидерката на Светулките, е категорична, че Ели е имунизирана срещу заразата и кръвта й лекува всички болести, освен тези, изискващи лекарства. И така, Джоел, Ели и Тес, тръгват из Америка, провирайки се между паднали сгради, рухнали мостове и сюжетни дупки, но както винаги се случва, нещата загрубяват още на втория епизод, когато Тес е ухапана. Огорчен, че така и няма да излезе от friend-зоната с нея, той я оставя да бъде целуната по устата от заразен коцкар. /за разлика от Джоел, поне зомбито е било с привилегии/ Имам чувството, че ролята на Тес в играта бе осезаемо по-дълга, но явно Ана Торв е преценила, че два епизода без баня са й достатъчни. Оттам-нататък, щатската одисея на стария Педро и малката Пикла продължава с откъслечни премеждия и напрегнати ситуации, които са на принципа 60/40 – водят или до прозевки или до гримаси. И ако приемем, че първите два епизода минават сравнително канонично и в унисон с клишетата, то третият ни стъписва със смяна на предавките, а също и ориентацията, запознавайки ни с Бил и Франк – последните гейове на САЩ.

Публиката дружно възропта срещу този палав и потно-мъжествен епизод, наситен с любов по време на холера, но не, от HBO са категорични – светът има спешна нужда от 50 минути на хомоеротика, гей-романтика и еднополова трагедия, а какво по-добро място от сериал за зомбита? Накратко, имаме Тръмп-гласоподавателя Бил, който /за разлика от Джоел/ не бяга от къщата си две минути след като комшийката му се е озъбила, а се барикадира в дома си и организира собствена версия на „The Last Man on Earth“. Човекът иска да бъде оставен на мира, но съдбата има друго наум и в капана му попада единственият друг гей в радиус от 2К километра – женственият Франк. Привлечен от трактористкия чар на Бил или просто доволен, че си е хапнал мръвка, Франк бързо огладнява за „другата мръвка“ и в рамките на има-няма два часа, Бил, който години наред е бил недоверчив, асоциален и резервиран към промяна, вече е нежно, но ритмично проникван от случаен минувач. Любовта се заражда, а с това и желанието на Франк да бъдат нормална двойка с приятели. /гейовете и техният оптимизъм…/ Сякаш като на филм, двамата наистина успяват да намерят приятели и кой да ти знае – това са Джоел и Тес. /странно как, след като и Бил, и Джоел, имат навика да трепят всеки, застанал на пътя им, камо ли да си правят пикници с него, но нека не забравяме, че става дума за хомо-фантазия/

Епизодът ни показва житейския път на гей-семейството, с уточнението, че те стават семейство чак в деня, когато умират. Фактът, че досега Бил и Франк не са се венчали, въпреки наличието на предостатъчно време /а също и на кумове/, ме навежда на мисълта, че поне един от двамата не е бил чак толкова влюбен в другия. Но, както и да е, проблемът на епизода не е гейотата му. Проблемът е, че е тотален и безсрамен филър – загуба на време, излишно протакане и разтягане на сюжет, който не печели нищо от тези лирически отклонения. Получаваме някакви базови данни за живота извън големите населени места, но в същото време тази информация е прекалено идеализирана и романтизирана, за да я приемем като целесъобразна притурка на историята. Авторите се оправдават, че намеци за сексуалната активност на Бил има и в играта, но, за Бога, намеците са си намеци, а не цял епизод, посветен на евроатлантическите ценности. Обърнете внимание, че има два епизода /за втория след малко/, пропагандиращи гей-връзките и то с интимна близост, а хетеро-връзката между Джоел и Тес дори не е категоризирана официално. Всъщност единственият, целунал Тес, не е Джоел, а някакъв гъбясал прокажен. /да си носила маска, ма!/ В същото време, параноичният Бил се доверява на първия гей пред погледа му, но държи зорко под прицел хетеросексуалния Джоел, докато обядва с него. 1 на 0 за ЛГБТ обществото, безспорно.

Връщаме се в орбитата на Джоел и Ели, попаднали в епицентъра на революционни катаклизми, този път включващи женски лидер /Мелани Лински/ и двама онеправдани негри. /че какви иначе да са?/ Става дума за бандата на изтрещялата Катлийн, които не са Светулки, но не са и ФЕДРА, т.е. просто хипстър хайдути, биещи се срещу глобалното затопляне, социалното неравенство и други полит-коректни глупости. Тяхната история не присъства в PS-предшественика и съответно предполага да е умерено интересна, но уви! В общи линии иде реч за Хенри и братчето му Сам, които са изпортили главатаря на бандата /брат на Катлийн/ пред ФЕДРА, за да получат медикаменти срещу левкeмията на Сам. Катлийн слага ударението на „патка“ в думата психопатка, понеже е заслепена от манията да ги открие до такава степен, че застрелва единствения лекар на бандата си. /кой ще преглежда простати сега, а?/ Любопитна подробност е, че дясната ръка на Катлийн е актьорът, озвучавал Томи /братът на Джоел/ в играта, но това са намигвания, които биха възбудили само феновете. Също така не проумях и тази деструктивна фиксация на Катлийн да отмъщава за брат си, освен ако нещата не са по-комплексни и роднинските им отношения не са включвали елементи на инцест. /все пак говорим  за HBO/

Двете изгнанически групи се срещат, като Хенри и Сам успяват да изненадат Джоел, докато спи. /що за нинджи са те, за да преодолеят професионалния капан от счупени стъкла на Джоел?!/ В крайна сметка се стига до алианс и четворката плъхове тръгва по тунелите на Канзас, опитвайки се да избяга от гнева на Катлийн. Перипетиите им кулминират в най-наситената откъм екшън сцена, където селската армия се опитва да застреля предателите, точно когато гъбешкият разум решава да изпрати подземния си отряд от заразени срещу тях. Един от уродите е т.нар. „блоутър“, появяващ се без причина за няколко секунди, колкото фенбойчетата да си кажат „Я го знам, бе!“, след което да си забравят за него, сякаш никога не го е имало. /горе-долу същото се случва, когато видя на живо BG актьор/ И като казах, че сцената е наситена откъм екшън, не казах, че е добра, защото не е. Просто е била наложителна, за да събуди публиката след 2 епизода на ходене-&-говорене, а също и необходима, за да се изчистим от туморния маркер, наречен Катлийн. В крайна сметка, Сам е ухапан и тук идва интересен момент, а именно – че Ели, наясно с лечебните си свойства, решава да му помогне, като намаже раната му с кръвта си. Някак си по детски малоумно, но добродушно намерение. Въпросът е, защо не го направи и с ухапаната Тес? Поне от култура можеше да си предложи услугите на кръвна шаманка, а не да се кокори безучастно, докато Джоел губи партньорката си. Както и да е, мазилото не сработва и Сам се събужда като репресиран чернокож, болен от левкемия и заразен с кордицепс – ако не беше и ням, съм сигурен, че щеше да запее някакъв блус.

Епизодите продължават да се нижат като турска броеница по същия начин – ходене, криене, говорене, още ходене, понякога яздене. С тази разлика, че този път не Вие контролирате героите, а Холивуд. В шестия епизод Джоел най-после стига до Томи, установен в напълно функциониращо градче в Уайоминг, жителите на което са построило комунизма. Явно на американците им трябва Апокалипсис, за да се сетят, че по Байтошово време наистина беше по-добре. Градът им осигурява къщи, коне и провизии, но Джоел не е на кеф. Не го свърта на едно място, тъй като се е задължил да заведе Ели до епизод 9, а както каза принц Оберин: „Ланистърите не са единствените, които си плащат дълговете“. В същото време, Ели пък е станала емоционално зависима от него до такава степен, че отказва да пътува с когото и да е друг, понеже никой не би търпял толкова дразнещо същество като нея. И така, двамата поемат към МБАЛ Денвър, където Ели да стане кръвен, а защо не и мозъчен донор.

Стигаме до седми епизод, който е огледална версия на трети, но с лесбо-насоченост. /#blessed/ Точно така, HBO отново са ударили по масата и са отсекли „Не може да има само един епизод за гейове, къде е равноправието? Знаете, че лесбийките са тънкообидни и злопаметни, имате ли представа колко гневни писма с букви, изрязани от вестници, ще получим, ако не включим и тях?“ Айде гепете още 50 минути за Ели и чернокожата й приятелка Райли, които си прекарват по женски в търговски комплекс, изцяло електрифициран за нуждите на момичешките им прищевки. Мечтата на комплексираната селянка е да си купува гащи от мола, което горе-долу се случва и в този епизод, минус чистите гащи на Ели. Някои ще кажат – не си прав, хейтъре, тази сцена беше жизненоважна, защото показа сакрална информация за Ели. /че е фенка на “Mortal Kombat 2”, на тъпите каламбури и на лесбионизма/ Ами да, ама същата информация можеше да се резюмира в 10, айде от мен да мине – 15, а не 50 нажежени от хормони минути. В края на краищата романсът е спукан като младежка пъпка и Ели остава с горчивия спомен, че е застреляла първата си любов. /по-добре тя, отколкото полицията, иначе щеше да е расизъм/

Стига сме хабили тока на мола, нека отидем директно в следващия епизод, където ситуацията се преобръща и Ели става център на вниманието, понеже Джоел е ранен, а тя трябва да се грижи за него –  все пак е на цели 14 години, което означава, че е с около година по-възрастна от много цигански майки. По ирония на съдбата, пътят й се пресича с този на канибалска комуна, водена от попа Дейвид – един от малкото свещеници, предпочитащи детската плът предимно в пържен вариант. Негова дясна ръка е актьорът, озвучавал Джоел в играта, Трой Бейкър, но той има шепа реплики, главно въпроси от рода на „Защо тази пикла получава по-голям хонорар от мен?“ и „Колко по-тъпо можеше да умра?“. Ели е пленена от Дейвид, който се опитва да я обработи, но тя /или „те“, в зависимост от личния й избор/ е опърничава, поради което не му остава друго – ако не може да я включи в каузата си, ще я включи в менюто си.

Ала девойката е пълна с изненади и успява не само да избяга, но и да запали ресторанта на Дейвид. Сцената е показателна за мързела на авторите. Ели замерва Дейвид с горяща пръчка, но уцелва пердето, което тутакси пламва и нещата се обръщат на Hell`s Kitchen. Дейвид поглежда към бързо разрастващия се пожар с безразличие, след което отново продължава да търси момичето, без да мигне. При условие, че заведението му гори, а са нужни 10 секунди, за да изгаси пожара, преди да е станало късно. Е, моля Ви се, не така! Дейвид може да е показан като социопат, но със сигурност не е показан като дебил. В края на краищата, Ели убива Дейвид по брутален начин, доказвайки тезата, че афинитетът към игри с насилие като “Mortal Kombat” прави децата опасно агресивни. През това време Джоел вече е оздравял /забравих да спомена, че Ели заши раната му с игла, която не беше дезинфекцирана даже с кръвта й/ и двамата се срещат, готови да поемат заедно към последния епизод, на което аз бих добавил „Най-после, мамка ви!“

Като бонус в началото на девета серия получаваме origin-историята на Ели, родена на пода в къща тип „Тексаско клане“, секунди след като майка й е инфектирана. /нищо чудно, че е пораснала като плашило/ Майката също не е случайна, а актрисата, озвучаваща Ели в играта и дясната ръка на Марлийн. /явно всички voice-актьори са поканени за десни ръце/ Друга скандална глупост е фактът, че Марлийн оставя Ели под грижите на ФЕДРА, за да е в безопасност. Това е абсурдно и противоречи на принципите, заради които Светулките би трябвало да се сражават – да захвърлиш дете в базата на врага, за да бъде индокринирано и възпитано по техен образ и подобие с оправданието, че ще е в безопасност? Нали помните как през турското робство българите доброволно са давали децата си като еничари, за да са в безопасност! В смисъл, WTF? ФЕДРА може да е милитаризирана държавна структура, но все пак е съставена от обикновени хора със същата цел – да се намери лек за пандемията. Защо тогава Светулките се опитват да ги унищожат, а не да се коалират с тях? Абе, какво съм тръгнал да го мисля бе, ебати сериала по някаква игра, ай сиктир…

Краят е такъв въглероден отпечатък, че имах чувството как наблюдавам shot-by-shot възстановка, особено на последната третина. За сравнение, предходната диария по PS-shit на Нийл Дръкман беше “Uncharted” и там също имахме множество референции, но не и такова фрапиращо прекопирване. Сериалът минава за пълнометражна кътсцена, ама 9 епизода, 4 от които са чисти филъри, си е too far отвсякъде. Да, пълно е с препратки и намигвания, но едно шоу не се състои само от намигвания, освен ако не е за хора с неврологични проблеми на лицевите мускули. И не споря, че PlayStation версията беше хит и финалът й се открояваше, но тук въобще не е толкова вълнуващ. По-скоро ще Ви остави с блуждаещ поглед на объркано говедо, като след края на пиеса с Джон Малкович. Обективно „Последните оцелели“ не е нито по-емоционален, нито по-оригинален от “The Last of Us”. Единственият му коз е, че преднамерено излиза след световна пандемия, ерго ще ангажира много повече промити мозъци, отколкото само тези на миризливите геймърчета.

Предпоследният абзац е за актьорите и после приключвам, кълна се! На челни места имаме Педро Паскал от няколко епизода на „Игра на тронове“ и Бела Разми от други няколко епизода на „Игра на тронове“. Първоначално бях скептичен към Педро и преобразяването му в Джоел, но с течение на сериите установих, че на никого от създателите не му дреме за моето мнение. Въпреки това ще си призная, че той далеч не е най-лошият избор за ролята, а и така няма да ме е яд, когато го гръмнат във втория сезон. /опа, spoiler alert!/ Най-вероятно му е помогнал стажът в „Мандалорианецът“, откъдето е свикнал да обикаля безцелно, ескортирайки грозно дете. И като стана дума за Бела Разми, ето я и нея, не се плашете, лицето й прилича на гърба на права лопата, но иначе е изключително изразително. /в изразяване на праволопатни емоции/ Тук не искам да излезе, че е я смятам за лоша актриса, даже напротив – има удивителни участия в късометражни проекти. Просто ХашБеО трябва да уволни кастинг директора, преценил че момичето става за гледане за повече от 10 последователни минути. Нищо общо с Ели от играта, може би само донякъде като интонация и жаргон, но с излъчването на киселинен рефлукс, което за щастие е туширано от екранните й партньори – винаги е по-лесно е да си симпатичен, когато си обграден от крастави зомбита. Колкото до останалите актьори, направих кратко проучване и се оказа, че не ми пука за нито един тях.

Време е да синтезирам всичката тази помия отгоре. /който е чел досега, се е набутал/ „Последните оцелели“ е ОК сериал, ако не сте запознати с играта, върху която е базиран. Ако сте, не виждам дълбок смисъл да го идолизирате. Той не предлага нищо невиждано за жанра и, след 11 /единадесет!/ сезона на “The Walking Dead”, морално изкривените му персонажни дилеми едва ли ще Ви стегнат за гърлото като дланите на Отело. Ако вземем ниската летва на Sony, “Последните оцелели” действително е най-добрата адаптация на PS, но ако вземем значително по-високата летва на HBO, не стъпва и на цирея върху малкия пръст на други техни представители, като “Чернобил”. Гледането му е препоръчително само, ако го пускате на работното си място, защото така поне изгубеното Ви време ще бъде заплатено. Аз пък се принудих да го изтрая, за да имам валиден аргумент в случай, че ме попитат дали абонаментът към HBO си струва парите. Вторият сезон обаче ще го скипна от раз. Понеже, както е казал Тед Бънди, „Животът е кратък.“ и ако толкова искам серийна драма на грозни момиченца с daddy issues по телевизора, винаги мога да си пусна „Ергенът“.