Трудно ми е да пиша за „Джурасик свят: Господство” без да оплескам клавиатурата си с повърнато, но ще опитам, а дори да не успея, нищо – няма да е нито първата, нито последната клавиатура, повредена от телесните ми течности. Нямам извинение защо си дадох парите за кино, вместо да ги хвърля в кенефа или още по-зле – да ги даря на украински бежанец, но Майкъл Крайтън ми е свидетел, че съм прекарвал по-смислени два часа на опашка за олио. „Господство” не е само слаб, некадърен финал на велик предшественик или недодялан опит за летен блокбъстър. Той е кинематографичен пожар в индийска морга, по време на който най-хубавото нещо бяха пуканките, с които се тъпчех, за да спирам псувните, инстинктивно излизащи от устата ми на петминутни интервали.

Трилогията „Джурасик свят” е най-пагубното събитие за динозаврите след астероида, който ги е избил преди 65 милиона години, защото направи невъзможното – накара ме да се прозявам при вида им. Да прецакаш кефа от гледането на живи динозаври е нещо като престъпление и ако приемем, че е такова, то Колин Тревъроу заслужава смъртно наказание. В неговия случай – да бъде осъден да гледа собствените си филми, докато получи аневризъм на 4-тия час. „Джурасик свят: Господство” е комбинация от разточително времетраене, изморителен екшън, невъобразимо досадни персонажи и сюжет, съставен от минимум четири други заглавия. Ако първият ”Джурасик парк” от 1993-та беше правен за деца, то настоящият е правен директно за домашни любимци. Иначе казано, ако сте с интелекта на котката си, може и да Ви хареса, а ако сте с интелекта на кучето си, направо ще му дадете две лапи горе.

Наистина е тъжно, когато поредица за динозаври, произлязла от гения на Стивън Спилбърг, се оказва такъв зловонен облак от рециклираните газове на някога продуктивната централа за забавления, наречена Холивуд. След „Джурасик свят” и „Рухналото кралство”, генерално пренебрежими и бездушни реплики, този трябваше да покаже нещо иновативно, или ако не това, поне брилянтно направено старо. „Господство” не прави нито едно от двете. Всъщност той е като Епизод 9 на „Междузвездни войни” – финален, макар и в случая фекален, завършек на поредица, която някога будеше въодушевление, а сега е просто отчаяно закърпено носталгично одеалце, с което фенбойчетата да се завиват, утешавайки се, че някой мисли за тях.

Във филма има нова кокошка. /говоря за динозавъра/

Режисьор е Колин Тревъроу, понеже кой би бил по-добър да запълни гроба на франчайза от човекът, който сам започна да го копае, нали така? Тревъроу би трябвало да служи като вдъхновение, но не защото е велик професионалист, а защото след като той е успял да пробие в Холивуд, значи и провинциален български драматург има някакъв шанс. Талантът му е табу, защото никой не говори за него, но всички само предполагат, че съществува, също като скротума на Бигфут. Казано другояче, Колин Тревъроу е като Джей Джей Ейбрамс, минус вродената дарба на Спилбърг, която и двамата отчаяно искат да притежават. Ако си мислите, че преувеличавам, отворете XHamster и ще откриете потресаващ брой клипове, където стилистиката на Тревъроу се усеща много по-удачно, отколкото в „Господство”. Все пак, и неговият проект и порното имат общи черти – и двете съдържат персонажи, чиито външен вид неумело прикрива ниското им IQ, боравят с училищен диалог, показват потни тела със съмнителна хигиена, включват множество нечленоразделни звуци и ползват музика, която със същия успех можеше да я няма.

Имам теория, че двамата режисьори на трилогията са селектирани не заради авторски качества, а заради афинитета им да имитират Спилбърг. Не изключвам възможността арогантният юдейски факир да ги е призовавал лично в покоите си, за да му демонстрират уменията си като придворни клоуни. Там е работата, че Тревъроу май си е повярвал как не само копира, ами владее екранната мощ на Спилбърг. Някой спешно трябва да го светне, че даже в пика на творческите си сили /т.е., когато се напика от кеф, че “Джурасик свят” няма 10% в Rotten Tomatoes/ Тревъроу не би могъл да стъпи даже на обрязаната кожа на Спилбърг. Нека го кажа по-културно. Ако утре Спилбърг умре от ковид, Холивуд ще загуби една легенда за киното, недостижима с години. Ако утре умре Тревъроу, Холивуд ще изгуби приблизително 30 секунди, докато прочете и забрави за смъртта му.

Две от излишните същества на филма. Едното е безгръбначна природна напаст, отговорна за смъртта на десетки невинни. Другото е мутирал скакалец.

За да подчертае своята некомпетентност в няколко сфери, Колин е написал сценария така, че филмът да бъде пет други жанра едновременно. Имаме семеен трилър за хора, които не са семейство; изкупителна драма за битата карта на франчайза, д-р Дръпнати Очи; приказка за порастване на момиченце, което си проси шамарите; джериатричен ромком между д-р Сатлър и д-р Грант с тяхното неловко, но умилително задяване; и дори шпионски екшън, включващ Джейсън Борн-каскади и Итън Хънт-преследвания с мотори. Единственото, което липсва, за да допълни цветущата картинка, е бате Ван Дийзъл.

Спокойно, Вин Дизел не участва. /дизела поскъпна, знаете как е/ Вместо него отново получаваме колегата му от „Пазители на галактиката” – Крис Прат – човекът, играещ една и съща роля от 8 години насам. Прат все още е в добра физическа форма, но това са бонусите, когато тъпчеш щерката на Арнолд Шварценегер. За жалост има лице на тираджия със специални потребности и ролята на алфа-мачо-марлборо мен вече дотолкова бяга от амплоато му на комичен персонаж, че е нужно да се напомни от произволна сцена, в която мъжествено язди кон, обуздавайки стадо динозавърски добитък. Ало-о, обадиха се от сериала „Йелоустоун”, Крис, лоша новина – няма да те вземат! Тотално малоумна и лишена от контекст сцена, ясен показател за това как авторите са търсели аудитория от пациенти с гноен менингит.

Клеър смята, че, за да се скриеш от динозавър, трябва да влезеш в блато. Или просто е имала нужда да се изпикае някъде на скришно.

До Прат е Брайс Далас Хауърд, която все още играе жена му, въпреки че химията помежду им не е достатъчна да изчисти задръстена мивка. Тя е от малкото герои, претърпели метаморфоза след „Джурасик свят”. Там тя бе корпоративна пача, която мислеше само за пари и кариера, във втория филм започна да се превръща в радетел за динозавърска независимост, а в третия директно е минала на режим „мама Меца”. Спокойно, феминистки, нямам предвид, че е напълняла, а че се е вживяла като грижовна майка. /а също, че е напълняла/ Освен всичко останало е придобила и завидни фрийрън-паркур умения /очевидно от онлайн курсове по време на пандемията/, които ведро демонстрира, скачайки по терасите и покривите на Малта като персонаж от „Assassins Creed”. За нейна сметка, Оуен си е все същият лъмбър-бабаит, който проявява повече емоции към рептилното си гадже Блу, отколкото към човешката си изгора. /не го обвинявам, Брайс е готина, но все пак Блу… с това стройно тяло и тези секси змийски очи… кой би устоял?/

Двамата /казват се Оуен и Клеър, ако вече забравихте/ живеят аскетски в хижа в планината, далеч от цивилизацията, но на 10-тина минути с колело от най-близкия град. С какво се занимават и как си вадят прехраната, историята мълчи, но ако се съди по Оуен, той няма време за друга работа, понеже постоянно си ремонтира мотора. /мога да се хвана на бас, че оправя мотора по-често, отколкото жена си/ В хижата пребивават с момиченцето от предишната част /бях забравил за нея, а също, че е клонирана/, която вече е на 13 години и го раздава бунтарка, защото вече не търпи живот без молове. В същото време, пуснатите на свобода динозаври се затърчат навсякъде и всяват хаос в обществото и, въпреки че „Рухналото кралство” акцентира върху високата им цена на черния пазар, са оставени да бродят без контрол. /не че ако бяха в затворен парк, контролът щеше да е по-стриктен, справка – всички серии до момента/

Група дърводелци преценяват колко буркана зимнина ще излезе от този кравозавър.

Най-чувственият от изтърваните прагущери е велосирапторицата Блу, която си е направила гнездо в близост до хижата на Оуен, за да не изпуска бившия си от поглед. Благословена с непорочно зачатие, тя изражда потомство под формата на припкащо след нея рептилче. Единствената му функция е да изглежда сладурско /като BB-8 в новите “Star Wars”/ и за някои от Вас може да е било така, но аз през цялото време си фантазирах как се върти на шиш на селския панаир. Работата става дебела, когато наемници решават да отвлекат малкото гущерче, барабар с клонираната пикла, и да ги предадат на биологична корпорация. Блу не е доволна, че някой е откраднал чедото й, още преди яйцето му да е изстинало, затова отива да търси обяснения от Оуен, но той я умилостивява. Нали се сещате за магическия му ход – опъната ръка с успокояващ ефект върху всички породи динозаври. Първоначално се дразних на тоя преекспониран дресьорски трик, но впоследствие осъзнах логиката – просто дланта на Крис Прат е много по-изразителна от лицето му. Дългата история накратко, Клер и Оуен са принудени да търсят не едно, а две деца, и нещата щяха да са наистина лични, ако поне половината бяха техни.

Освен, че е оставил недезинфекцираните си ръце като режисьор, Тревъроу е проявил безсрамието да напише и текста, макар под формата на няколко странички от детска тетрадка, надраскани с ключови фрази като „динозаври гонят хора”, „Крис Прат язди динозавър кон”, „зъл корпоративен шеф”, „секс сцена между Оуен и Блу”, „сладко бебе велосираптор” и „трябва ни негърка-лесбийка!” Последната /ДеУонда Уайс/ е друг от проблемите, защото е нов и относително важен персонаж, натирен от нищото по никое време /в средата на последния филм?/ и ние внезапно сме длъжни да изпитваме симпатия към излъчването й на готически водоливник. И тази добавка се прави в сюжет, изначало препълнен с персонажи, нови и стари, всеки търсещ собствения си мънишот. “It`s not about us!”, твърди д-рГрант накрая, реферирайки идеята, че не хората, а гущерите са титулярите, и а-ха да повярвам, ако цялото повествование не беше каша от изпъчени егота, тип „вижте колко съм готин/а на фона на динозавър”.

Тук не става ясно дали Клеър се плаши от динозавъра или динозавърът се плаши от Клеър.

А сега внимавайте – гордата негрица Кайла решава да се включи в екипа на Добрите, само задето е видяла момичето-клонинг и това е събудило отдавна таен хуманитарен инстинкт. В едната сцена е безскрупулна наемничка, в следващата хоп, вече е сърцата застъпничка на благородна кауза. Холивудски фокуси за малчугани с дефицит на вниманието. Напук всичко останало е клиширан пилот от вида „Смел авантюрист с бракуван аероплан” и щеше да е смешно, ако не беше трагично, понеже и самолетът й, и тя самата, са карикатура на Хан Соло и Хилядолетния сокол.  Тревъроу явно се е обидил, че го уволниха от “Възходът на Скайуокър”, и е решил да си направи собствена, много по-ужасяваща, версия на „Star Wars”.

Злодеят Доджсън /Кембъл Скот/ е непохватна връзка с оригинала от 93-та и представлява меркантилен плъх, който е толкова умен, че е създал генетично модифицирани скакалци, програмирани да изядат всички кърища в Америка, без тези с неговите посеви. /направо да си беше оставил адреса на полицията, баси глупака!/ Този мамин златен био-фермер е изградил поредната лаборатория/парк с динозаври, отглеждайки свободни варани за „медицински цели”. Явно парковете в „Джурасик свят” изпълняват същата функция като Звезда на смъртта – във всеки епизод имаме по един нов, който накрая трябва да бъде опустошен. И третият акт задължително да съдържа епична битка между огромни динозаври, един от които /винаги представен като триумфиращия юнак/ да е Т-Рекс. Шегата настрана, но във финалното меле имах чувството, че гледам недопусната до екран версия на „Годзила”, в която три завъра /Добрия, Лошия и Злия/ се бият по-свирепо от циркаджии в Кечмания, минус класата на Кечмания. Отделно, че тоя Т-Рекс стана направо като Терминатор – винаги се изправя срещу все по-оптимизиран противник и накрая таман да пукне, прави някаква джудо-хватка и пак си остава Нумеро Уно.

Ето с този пръст прегледах простатата на съпруга ми. Той се развика, че нямал това предвид, когато искал да съм „секси мед. сестра“. Оттогава сме разведени.

В „Господство” има толкова много динозаври, че трудно бихте разпознали повечето, освен Сам Нийл, Лора Дърн и Джефри Голдблум. Не съм живял с илюзията, че, даже с трио „Златни пенсионери“, филмът няма да има чара на училищна стрелба в САЩ, но надеждата, знаете, умира последна. Сам Нийл е 70+ годишен дядка, който все още изглежда добре в ролята на застарял палеонтолог, мразещ всичко различно от фосилите. /което обяснява защо е влюбен в Лора Дърн/ И въпреки че е само на един червен костюм разстояние от образа на дядо Коледа, появата му събуди приятни емоции за около три-четири секунди. Поне до сцената, в която напрегнато се опитва да се добере до шапката си, сякаш деменцията го е заблудила, че не участва в епизод на „Джурасик свят”, а на „Индиана Джоунс”.

Присъствието на русата кобила Лора Дърн пък еизвънредно насилено и ексклузивно свързано със скакалците. Едва ли ще сгреша, ако предположа, че целият субплот с мутиралите насекоми е добавен, за да има причина за включването й. Ако съм прав, а аз най-вероятно съм, това значи, че филмът се е подул като престоял в морето удавник, само заради 7-минутното й камео и най-вече – дългоочакваната /от никого/ целувка между баба и дядо. Сиреч, заради малко фенсървиз, получаваме много филър и то от най-евтиния. Най-търпимата сантиментална инжекция в „Господство” е Джеф Голдблум, отново с емблематичната си черна ризка и тежкарска походка, но Тревъроу е осакатил персонажа му на толкова много нива, че ми е чудно защо Голдблум не е предпочел някоя реклама за лечение на еректилна дисфункция, където поне щеше да играе себе си, но без да се излага до такава степен.

Една снимка струва колкото хиляда думи. Тази струва десетки милиони хонорар на халост.

Мин-аз гърлата Мейси /Изабела Сърмън/ е съвсем друга бира. Оказва се, че тя не е просто нова версия на донора си, а е произлязла от реална майка-прототип. Разбирате ли, оригиналът е родил клонинга си. Клонингът е роден от майка, но въпросната майка е оригиналът, т.е. технически погледнато тя се е „самородила”. Имам предвид… КАКВО?! Аре да не го мислим, че ще стане малко като с яйцето и кокошката. Така или иначе, истинският клонинг е самият филм. „Господство” е поредното избледняло копие на изхабения принтер, наречен Холивуд и всичко в него крещи „Вече сте ме гледали!” Кое е новото ли? Ами насекомите, не помните ли? В „Джурасик свят” имахме динозавър-сериен убиец, в „Рухналото кралство” имахме динозавър-хибрид, така че защо в третия да нямаме ГМО скакалци? Не, сериозно, защо не? Защо не колорадски бръмбари, попови прасета, каквото и да е? В смисъл, на кого му дреме, важното е да има динозаври, копеле! С въпросните инсекти е свързана най-жалката, най-срамната, не… най-травмиращата сцена в цялата трилогия. Става дума за момента /непохватно намигване към филма на Спилбърг/, когато разгърденият Джеф Голдблум размахва пръчка с набучен на върха й горящ скакалец в опит да привлече вниманието на възбуден гигантозавър, след което го запраща в устата му, Св. Георги-style. Никога не съм предполагал, дори в най-злокобните си кошмари, че ще доживея мига, в който д-р Йън Малкълм е унизен до копиеносец в армията на Уаканда, но както сам той каза навремето –  животът винаги намира начин.

Ако щете вярвайте, но музиката е на Майкъл Джакино. Аз също бях шокиран, понеже през цялото време мислех, че е писана от компютърен бот. Визуалните ефекти са ОК, но са прекалено изтощителни, за да генерират вълнението от оригнала преди 29 години. Самите хищници пък са не само неубедителни, ами направо нелепи. Специално споменаване заслужават самонасочващите се раптори, които са така генетично усъвършенствани, че развиват и подържат темпото на ускорен до дупка мотоциклет без да каталясат на втората минута. Помнете ми думите, че в римейка ще са направо роботи, майка им завърска! Въобще, динозаврите в „Господство” са превърнати в посмешище на ниво „Сем. Флинтстоун”, включая и дежурния Т-Рекс, който вече се е изтъркал до неузнаваемост и на този етап изглежда само малко по-застрашителен от участничка в „Ергенът“.

Г-н Завър е пред социална дилема. Ако изяде черната, ще го обвинят в расизъм. Ако изяде бялата, ще бъде намразен от феновете. Ако изяде и двете, ще го погнат от #MeToo.

Забелязва се също колко ниска е смъртността в сюжет, наблъскан с кръвожадни мегализърди. Като изключим предвидимата кончина на Доджсън /чрез поредния безвкусен реверанс към 1993-та/, плюс още един-двама безименни статисти, останалите са сякаш ваксинирани срещу динозавърска захапка. Може би тук се обажда жаждата ми да видя изядени Оуен, жена му и черната Хана Соло, но все пак колко страшни са древните гущери, ако всеки герой срещу тях не просто оцелява, ами изглежда като след фото сесия, правейки го? Наясно съм, че при каст, съставен от любимци на народа, е много трудно да зачеркнеш някого с лека ръка, но не мисля, че е сериозно да имаме басня за озверели чудовища с по-малко трупове от филм на DISNEY. Позитивният епилог също отвращава с утопията си. Дъртите либета се вземат прединфарктно, сем. Красиви се връщат в хижата си, защото Оуен чака нови части за мотора /сори, Мейси, още няколко години без молове/, скакалците стават добрички, а динозаври и хора битуват в хармония? Даже Явор Бахаров, нашмъркан до ушите, не би получил такъв наркомански делириум. Да повярваш, че подобно заключение е закономерно или адекватно, е все едно да вярваш, че българският национален отбор по футбол е способен на големи победи – и двете хипотези са еднакво абсурдни, но с разликата, че зад „Юрски свят“ поне стои някаква наука. Не че имам против хепиендите, разбира се, но не и когато те карат да се избринеш по най-съкровените органи и определено не и ако трябва да си наивен като фен на ориенталска теленовела, за да им се вържеш.

Освен с революционните ефекти, прекрасния саундтрак и майсторска режисура, „Джурасик парк” от 1993-та остана в историята с факта, че негърът умря първи и че Самюъл Л. Джаксън бе изяден от праисторически гущер. /което донякъде обяснява последващата му ненавист към змии в самолета/ Иронията обаче е, че в „Джурасик парк” лайното бе в кадър за няколко секунди, докато сега продължава два часа и половина. С „Господство” става ясно как Холивуд е на ръба на креативните си сили и ако нещата продължат надолу /а те очевидно го правят, съдейки по трейлъра на „Не!”/ имам предчувствието, че до 20 години всичко по кината ще представлява една и съща продукция, с различни вариации и имена. А за да завърша, обобщавайки целия ми експириънс с тая безумна трилогия, ще си позволя да използвам премъдрите думи на д-р Малкълм от горния бълвоч: „Джурасик свят? Не съм фен.”

3.0/10