Когато изгледах трейлъра на новата „Матрица“ ми се прииска да се ваксинирам, за да не оцелея до премиерата. Сега донякъде съжалявам, че не го направих, защото, както се казва – има по-страшни неща от смъртта – и едно от тях е „Матрицата: Възкресения“. Той е от филмите, които наричам „бургии”, понеже пробиват дъното по-успешно и от Брус Уилис на астероида в „Армагедон“. Трудно ми е да повярвам, че някой с непокътнат череп е измислил подобно кощунство, та дори си е оставил името върху него, но уви, фактът е налице. А лицето е на Лана Уашовски и доказва, че в определени случаи е по-добре да си смениш физиономията, отколкото пола.

„Матрицата“ от 1999 преобърна попкултурата и предизвика стилистична експанзия, на чието подобие трудно ще станем свидетели в следващите десетилетия. Това неминуемо доведе до две продължения, всяко по-миризливо от следващото, но въпреки това някак си приемливи като обща история. История, която, колкото и кретенски да завърши, приключи окончателно и така трябваше да си остане. Но тъй като не сме се събрали да обсъждаме хубави филми, нека продължим с „Матрицата 4“. Почти 20 години след като на някого му дреме, „Възкресения“ е отлежал като вкиснато вино, изнемощял като веган с Омикрон и остарял по-грозно от скротума на Мик Джагър. Помните ли таглайна на „Революции“ – „Всяко нещо, което има начало има и край.“ Е, това може да е вярно, стига да не се отнася за холивудската деградация. Защото, както всеки гледал „Възкресения“ може да потвърди, тя няма край.

Лана Уашовски сподели, че идеята за „Възкресения” е дошла след като родителите й са починали от срам, задето двамата им сина са сменили пола. Разочаровани и отчаяни, че така ще видят внуци само в следващия си живот, старшите Уашовски задружно са избрали червеното хапче. След смъртта им Лана изпаднала в депресия и решила, че вместо да ги остави да почиват в мир, ще ги унизи допълнително, като направи продължение на единствения филм, заради който хората не го замерят с развалени домати. Все пак, щом не може да възкреси собствените си родители, може поне да възкреси други персонажи, за чиято преждевременна кончина е персонално отговорен, а именно – Нео и Тринити. Звучи мило, но ако бях на мястото на другата сестра /Лили/, веднага след края на „Матрицата 4” щях да издиря моста, от който се хвърли Тони Скот и да повторя неговото салто мортале.

Основният ми въпрос след „Матрицата 4“ е същият, който си задавам винаги, когато видя Джейдън Смит, а именно – „Защо изобщо съществува?!“ Как е възможно след всепризната и образцова класика да се пръкне нещо толкова недодялано, при условие че е правено от същите хора, в случая хуманоид? Оказва се, че е имало няколко сигнални лампи, оповестяващи предизвестената катастрофа, но никой не им е обърнал внимание. Лампа №1: Първите Матрици бяха дело на Лорънс и Андрю Уашовски, тогава с все още висящи мъжки дреболии. Някъде около 2012 обаче, братята стават сестри, което автоматично трансформира бъдещите им водевили в хормонална диария. /справка – „Пътят на Юпитер“/ Лампа №2: Горе-долу по същото време Джоуел Силвър се разделя с Warner Bros., лишавайки студиото от един от най-успешните екшън продуценти в историята. Лампа №3: Малко след кастрирането на Уашовски започва и колаборацията им с Дейвид Мичъл. Последният е автор на книги, но „Възкресения“ няма да Ви убеди в това. „Cloud Atlas“ и „Sense8“ /не съм го гледал, слава на Гея*/ са предшественици на мозъчния асинхрон между Мичъл и Уашовски и на този етап бих гледал пожар в дом за хора с психични проблеми, вместо техен общ проект. И накрая, Лампа №4: Самият Лили е отказал на Лана да се занимава с „Възкресения” с оправданието, че има работа по някакъв тъп сериал. /в превод – нямам намерение да се излагам покрай тебе, мастийо долна!/ Ако тези яркочервени предупредителни сигнала не са Ви подсказали какъв ужасяващ профил ще има новата „Матрица“, значи не сте от най-умните, независимо какво е твърдяла майка Ви пред специалния педагог.

*-имам предвид богинята на Земята, а не някой конкретен герой от сериала.

Щом всеки, който умре в Матрицата умира и в реалния живот, то всеки който е замесен в „Възкресения“ трябва да изчезне от Холивуд, понеже иде реч за обида към киното, засенчваща дори български коледен филм. „Матрицата 4“ е джендърски, хипстърски, (нео)феминистичен джънкфуд, придаващ ново значение на фразата „биене на мъртъв кон”. Не мога да повярвам защо имена като Киану Рийвс и … ОК, другите са отчаяни за работа парцали, не ги виня… Киану Рийвс се е навил да участва в нещо подобно, съгласил се е на неочаквано нисък хонорар /явно от милосърдие към рехавия бюджет, събиран от DMS дарения/ и което е по-учудващо – доверил се е на брътвежите на режисьор с прическа на памучен моп. Единственото обяснение е, че Рийвс изобщо не е чел сценария, а само е попитал дали може да играе себе си. Пословична тайна е, че ако ролята включва множество празни погледи, тъпи въпроси от страна на лирическия герой и поне едно „Уо-о-у!“ възклицание, значи е писана за Киану, докато ако включва същото, плюс много крещене и псувни, значи по-скоро е роля за Никълъс Кейдж.

Киану е на 57 години, но след цялото това време в Холивуд все още играе като курсист в Натфиз. Преданията твърдят, че съдебни лекари са виждали по-жизнени лица в трупове, отколкото това на Киану в моментите, когато трябва да оформя емоционални изражения. Странно е как той е Избраният, Човекът, Митът и Легендата, но сценарият пак го е хвърлил в небрано лозе и зрителите отново наблюдават сизифовите му усилия да възприема нова информация, демонстрирани чрез запазената марка на Рийвс – препарирани гримаси, имитиращи активна мисъл. Нека външният му вид на овдовял наркоман не Ви обърква – това не е „Джон Уик 4“, просто двата са правени приблизително по едно и също време. Най-вероятно клетият Киану е трябвало да снима различни сцени от двете заглавия една след друга, така че, за да спести неловки и объркващи преобразявания тип „Мисис Даутфайър“, е решил да изглежда по идентичен начин и в двете продукции. Проблемът е, че хората може да се почувстват сконфузени през първите двадесетина минути, чудейки се това Нео ли е или Уик? И ако е Нео, каква е тази въшлясала брада? А ако е Уик, къде му е умрялата кучка?

Като стана дума за умрели кучки, нека обърнем внимание и на Тринити, която е новата Нео /Нея?/. Тя задвижва действието, тя е причина за третия акт, тя не просто спасява Нео, но го превъзхожда и буквално го „изнася“, чрез новопридобитото й умение да лети като принцеса Лея в „Епизод 8“. Звучи толкова еманципирано, че даже #MeToo-тките сред Вас може да си повърнат в устата. Уашовски тайно е бленувала да смени пола на Нео, но студиото е отказало, затова като алтернатива го е сложила под чехъл, превръщайки Тринити в повече мъж от него. Сигурно си мислите, че съм твърде строг, което означава, че не сте гледали филма, или сте по-меки от китката на Евгени Минчев. Нека обаче не прибързвам и оставя сами да прецените дали съм прав, като Ви запозная със сценария, който гарантирано ще намери достойно място на следващите Златни Малинки.

60 години след събитията в „Матрицата: Революции“, Нео живее втори живот в алтернативна симулация, като гейм-дизайнер на игра, наречена „Матрицата“. /+10 точки Мета/ Тиймлидерът му е забавно-развит шопар, използващ по-голямата част от репликите си, за да коментира играта, а всъщност коментирайки оригиналния франчайз. /+20 точки Мета/ Баш шефът на мистър Андерсън пък е корпоративен красавец със закачливи Патрик Бейтман-нюанси, който надълго и нашироко обяснява как любимото му студио Warner Bros. планира да направи сикуъл на трилогията, независимо дали някой иска или не. /+70 точки Мета/ Дотук имаме 100 точки „Мета“ от първите 20 минути и то без да броим регулярното споменаване на „булет тайм“ и кафенето, кръстено Simulatte. Границата между престараването и осирането е много тънка и много кафява, и „Възкресения“ я прекрачва още преди сам да го е осъзнал. Но от друга страна, някой умен беше казал, че животът имитира изкуството. Или май беше обратното? Все пак говорим за Лана Уашовски – значи обратното.

За изненада на публиката, и като казвам „изненада“, нямам предвид приятна, а по-скоро от типа „зърнах баба си гола в банята“, шефът на Нео се оказва агент под прикритие и този агент е Смит. /plot twist!/ Както виждате, заформила се е ебахти идиотската драма, но всичко е на път да се промени, когато пристигат Бъгс Бъни и “straight outta Compton” Морфей. Първата е женско, нищо че е с момчешки прякор, и я запомних само, защото бях запленен от синята й коса повече, отколкото от лесбо-излъчването й. Тя го раздава хайдутка от новия град на хората в Истинския свят. Старият се викаше Зион, а новият е Ио, което всъщност е „Зион“ без първата и последната буква. /Уашовски много обича да си реже разни неща, нали разбирате?/ Другият е Морфей, който този път отговаря на позивната си, понеже всеки път, когато се появи, има немалък шанс да Ви приспи. Двамата /отново/ помагат на Нео да излезе от Матрицата, а Морфей /отново/ му дава фармацевтичен избор и /отново/ го тренира в позабравените му бойни умения. Ако обаче се надявате на нещо в стила на оригинала, по-добре затегнете коланите, защото Ви очакват сцени, които са по-трагични от това да гледате как пинчер с ампутирани задни крака се опитва да изчука съседската померанка.

Естествено, има и „смели авторски решения”. Така например, агент Смит не е агент, Морфей вече е софтуер, някои от машините вече са домашни любимци, а Меровингий е интелектуален клошар, бясно критикуващ съвременната развлекателна индустрия.  Друг признак за хаотична лудост, маскирана като „ексцентричност”, е участието на Кристина Ричи. Не ме питайте защо, но и тя се мярка за пет секунди, така че Ви предлагам да се задавите с пуканки, за да я пропуснете. Ако горното Ви звучи като потните съновидения на някой, прекалил с инжекциите с естроген, си е точно така. Логично е да се презюмира, че към този момент Лана Уашовски окончателно е загубил връзка със здравия разум и по всичко личи, че досущ като обикновените хора в Матрицата, от тялото му би имало полза само като батерия за вибратор.

Новият Морфей е изигран от Яхния Хакуна Матата Втори, или както там се пише гордото му абаносово име. Показателно е, че е озаглавен ІІ, защото е поредно доказателство как сикуълите са по-зле от оригинала. Аз обаче нямам време да изписвам цялото му вуду-название, затова ще го наричам Джамал. Ако се чудите защо никой не е поканил Лорънс Фишбърн за четворката, значи скоро не сте виждали негова актуална снимка. Човекът се е подул като постер-дете на диабета и ще се затруднява в изпълнението на необходимите сложни матрично-акробатични движения, като например ходене и говорене без запъхтяване. Джамал е в по-добра форма, но е антипатичен до степен, че ако бях щатски полицай, най-вероятно щях да го глобя, само защото е в зрителната ми зона. Да сияеш с харизмата на гето-плашило и в същото време да играеш добрия е също толкова нелепо, колкото Роман Полански да играе начален учител. Разбира се, „добрият“ е щедър термин за герой, който театрално излиза от клозета, натруфен в костюмче с уринален цвят, все едно е анекдот на самия себе си. Отделно Джамал има актьорските възможности на Тервел Пулев, но демонстрира ръкопашните умения на Кубрат Пулев. В общи линии е толкова нескопосан, че Уашовски спокойно можеше да кастне Киро Брейка за двеста лева, да го окъпе в мазут и да получи същия резултат.

Агент Шит… извинявам се, Смит… е изигран от Джонатан Гроф, познат като агент Форд от „Mindhunter“. Човекът има афинитет да играе агенти, само че този път е ударил на камък, понеже неговата версия е карикатура и то от най-долнопробните. Милениъл Смит с пансексуални маниери и авторитет на плазмодий, това трябва да е някаква лична гавра с Хюго Уивинг. Предишният Смит беше нещо, от което да се страхуваш, новият е нещо, което ти се иска да пребиеш с франзели. Очевидно е, че агентът не е имал причина да е във „Възкресения”, затова и присъствието му изглежда по-изкуствено от носа на Преслава, но когато не можеш да приспособиш един герой, без да го преебеш, по-добре изобщо не го пипай. Накрая получаваме и Нийл Патрик Харис, шареният психиатър на Нео, зад сините очилца на който се крие антагонистът на Матрицата, а именно – нейният Аналитик. /с ударение на първите четири букви/ Н.П. Харис не изневерява на палячовщината си и ако ще да се снима в още два филма на Дейвид Финчър, пак няма да го приема насериозно. Героят му откровено дразни, понеже а/ Н.П. Харис никога няма да се възвиси над Барни в „Как се срещнах с майка ти” и б/ франчайзът не заслужава подобен разлигавен злодей. Даже сцената, където би трябвало да е най-вездесъщ – онази, в която обяснява пъкления си план пред вдървения поглед на Нео /не говоря за обикновения му поглед/, докато времето тече по-бавно от минутите на самия филм, е толкова банална, че мяза на умишлена ебавка със „Светкавицата“.

Но ебавката е пропита във всеки кадър на „Възкресение“, волно или не. Някои от сцените са като копие на първата „Матрица“, което ме навежда на мисълта, че Уашовски е искал да направи официална пародия на оригинала, но от Warner Bros. не са му позволили, затова е измислил следващото най-добро нещо. Хем не точно сериозно продължение, хем и не точно пародия. Изродено творение, измъчвано от екзистенциална криза, също като създателя си. Отделно страда от зверска анемия и екшънът му безподобен фарс. Така например, в една от сцените имаме щурм на стадо ваксинирани с активирани 5G чипове, което е метафора за таргет аудиторията на „Възкресения”, а две други се провеждат в тоалетни, което пък е метафора за атмосферата му. Иначе казано, „Матрицата 4“ трябва да се изучава като наръчник за предизвикване на суицидни нагласи и ми се ще да бях изчакал 2 години, когато щяха да го пуснат по Btv, защото така можех да мерна по-интересни неща, като например реклами на дамски превръзки.

Техническият аспект също не е цвете за мирисане, понеже „цветето“ мирише на отрязания к*р на Лана. Вече споменах безобразния екшън, а визуалните ефекти са правени на After Effects от някой, свикнал да работи само на MS Excel. Всичко е минато през ужасни филтри, които изглеждат все едно някой е бърсал обектива на камерата с използвана кърпичка за интимна хигиена. Язък за Джон Тол, който се е навил за оператор на тази помия и завинаги ще бъде свързван с нея, срам и за Том Тиквер, решил да се прави на всестранно развит талант, участвайки в композирането на музиката, която, особено съпоставена със саундтрака на трилогията, е БУЦА. ТЛЕЕЩО. ГОВНО. Някой трябва да дръпне Тиквер за ръкава с повече сила, отколкото е нужно, и да му набие в главата /също с повечко сила/, че електронната музика на „Възкресения” е по-подходяща за рейв парти в немска гей-дискотека и композирането трябва да му остане само хоби, което да си споделя единствено с Цимер.

„Матрицата IV“ е кинематографична кочина и предполагам, че след неизбежния касов провал, сценаристите ще си зададат същия въпрос, който и родителите на Уашовски на смъртния си одър, а именно – „Къде сбъркахме?“ Иронично е, че филмът е създаден вместо терапия, защото такава е нужна на всеки, който го изтърпи и подозирам, че ако Ланчето изобщо е имала талант, той е бил съсредоточен в чурката й. „Възкресения“ е насвяткан с мета-прератки, социални коментари и автосатирични елементи. /специално внимание заслужават репликата за очилата и демонстративния фейл на Нео да излети/ Личи си колко отчаяно иска да бъде приет като деконструкция, но вместо това е просто стерилна аутопсия. Това е „Матрицата“ за новото поколение и отговаря на съответната генерация – ленив, щекотлив, импотентен, сензитивен и мекушав продукт, който финишира последен като бял състезател на африкански маратон и нито разгърденият Джамал, нито мъхестата брада на Нео могат да променят това.

В най-добрите си моменти, „Възкресения” е като порно с инвалиди – нито върви да се разхилите, нито да го харесате, освен ако не сте хронични извратеняци. Все още треперя като сланина в януарски фитнес, когато се сетя за някоя от сцените, и въпреки че го гледах за без пари, имам чувството че съм бил ограбен. Нещо повече, имам чувството, че вместо на скъпоплатена компаньонка съм попаднал на тайландски шимейл и последният не е бил нежен с мен. След разкошния финал на „Матрицата 4.0” с Нео и Тринити, хванати за ръчичка и правещи романтични лупинги в небето, трябваше да ида да гледам как комшията коли прасе, за да видя нещо, което ще ме разстрои по-малко. Повярвайте ми, като общество сме длъжни да се организираме и сплотено да забравим, че “Матрицата IV” изобщо е бил правен, да му турим “Кевин Спейси”-етикет и да го изтрием от колективните си спомени. А следващият път, когато Лана Уашовска смята да ни използва за емоционален отдушник, по-добре директно да се гръмне в лицето, белким направи невъзможното и го разкраси. Честита нова година!

0.7/10