Точно, когато си мислехте, че 2020 не може да стане по-зле, излиза филм като „Жената чудо 1984”, за да покаже, че КОВИД не е най-лошото, което може да Ви се случи в затворено помещение. Супергероичните блокбъстъри се броят по старческите петна на Джо Байдън, но само малцина са тези, които да Ви отвратят до степен да намразите Коледа. „ЖЧ84” е от тях и нека заглавието, ефектите, екшънът и сценарият не Ви заблуждават – филмът не е правен през 1984. Ако беше, щеше поне да има някакво извинение.

Щом видях, че „ЖЧ84” е излязъл по торентите, се почесах замислено по четината и си казах „Какво би направил Исус?” Нима и той не е античен супергерой, нима не би искал и той да гледа филм за Коледни чудеса? Затуй сторих това, което по-късно щеше да се запечата в паметта ми като „Шестият път, когато исках да се самоубия.”, а имено – гледах Негледаемото. И нека „ревюто” да Ви послужи като предупреждение – никога не повтаряйте грешката ми… никога не пийте вино, докато го гледате. Още след първите десет минути ще сте опръскали екрана в червено от смях.

„Жената чудо 1984” е сикуъл на „Жената чудо 1918”, но кой ги брои, прав ли съм? Първият имаше шокиращ успех, дошъл сякаш от нищото, може би защото и нищо не го оправдаваше. Безспорно едно от най-тъпите предложения на 2017, „ЖЧ1918” остана в аналите на историята като пълен анал, а манията по него бе породена от емоционални пикли, изпаднали в еуфория, че някаква амазонка упражнява фантазиите им да връзват мъже с „ласото на истината”. Продължението имаше нелеката съдба да бъде заснето преди Моронавируса и съответно да излиза баш когато кината са затворени. Премиерата му бе няколкократно отлагана, докато в крайна сметка стана ясно, че колкото повече протакат нещата, толкова повече пари губят братята Уорнър. Затова студиото се реши на дръзкия ход да пусне заглавието по стрийминг платформата на HBO Max, с което да минимизира загубите и донякъде излезе на печалба от цялото фиаско. Нямам представа на каква печалба ще са Те, но Ние определено сме на загуба. Единственият плюс е, че ще го гледате за без пари и знаете ли какво – той струва точно толкова, ако не и по-малко.

Режисьор/ка/ отново е Пати Дженкинс. Ако не я познавате, нормално. Тя не е сред режисьорите, които се помнят с нещо, освен със снимките, на които се питате „Какъв, по дяволите, е този урод до Гал Гадо?” Изобщо, Джени Паткинс не е режисьор, на когото бихте доверили нещо по-различно от снимане на сватба и то ако не е на Ваш особено близък. Целият филм е компилация от кадри, очевидно открити в папката на монтажиста, озаглавена „Изтрий това, мамка ти!”, но по някаква причина попаднали във финалната версия. Това прави „ЖЧ1984” безпардонно дълъг и отегчаващо досаден, но поне доказва твърдението, че за жените най-важен е размерът. Сигурен съм, че дори най-обезумелите почитатели на DC Comics са наясно колко неприятно попадение е Пати Дженкинс за франчайза, но шансът да си го признаят е горе-долу равен на този католически свещеник да си признае, че е педофил. За щастие, почитателите на DC все още не са достигнали възрастта да гласуват, така че мнението им спокойно може да се игнорира.

Не знам кой е писал сценария, защото не си направих труда да проверя, но ако негов автор не е добре образовано шимпанзе, значи студиото се е набутало с хонорара. Сюжетът е следният. Има-няма седемдесет години след края на първата част, или поне толкова време ми се струва, че е минало, предвид че не помня нищо от нея, супергърлата Даяна Принц /Гал Гадо/ живее в гр. Вашингтон, обл. Колумбия и прекарва вечерите в мъка по загиналото си либе /Крис Пайн/. Тук-там извършва и по някое супергеройство, колкото свръхсилите й да не хванат паяжини, като други нейни органи. Един ден на работа при нея идва лузърката Барбара /Кристен Уиг/ – жалка карикатура, извадена сякаш от ония 80-тарски тийн-романтики, където имаме непохватна грозна Бети, на която никой не обръща внимание, въпреки че, видите ли, тя била много красива, ама отвътре. Грозната Барбара получава странен артефакт, приличащ на каменен фалос на вълшебен дух, което донякъде обяснява защо може да изпълнява желания. И тъй като Барбара няма мерак да е Грозната Бети цял живот, си пожелава да стане готина мадама, тип Даяна, като без да иска придобива супер-дупер-уменията на последната. В същото време, неуспелият петролен магнат Макс Голд /Педро Паскал/ е комплексиран от собствените си провали и натоварен с грижите за дръпнатия си син /дръпнат, защото е с дръпнати очи, а не защото е отчужден/, което го кара да изпадне в акт на отчаяние и да открадне Свещения Камък, за да си пожелае… внимавайте сега… да си пожелае самият той да бъде Камъкът. /?!/ Да, знам, че не може да проумеете логиката, но на кого му пука, все пак говорим за DC филм.

И тъй като Даяна също има лични дертове, свързани с изгнилия труп на любовника си, тя решава да пожелае своя Прешъс обратно. Абракадабра и камъкът се оказва единственото нещо от целия филм, което върши работа. Даяна получава партньора си на тепсия, макар и вселен в тялото на друг, подобен нему, красавец /алтернативният вариант – да го върне под формата на кокалесто зомби – щеше да е леко отвратителен за романтично настроените мисирки, не мислите ли?/, Барбарела получава своя съкровен копнеж да е силна, независима и еманципирана феминистка, а наш Педро вече е джин /без тоник/, сам изпълняващ желания. Любопитното е, че също като Кларк Кент, Даяна Принц е сред героите на DC Comics, които изобщо не си правят труда да слагат маски и въпреки това, никой никога не ги разпознава. Добре, че поне Батман стриктно спазва противоепидемичните мерки, иначе не ми се мисли какво щеше да стане.

Интрото стартира с амазонски игри но волята, така добре заснети и вълнуващи, че превръщат афганския мач с овцата от „Рамбо III” в емблема на спортния екшън. Следва динамика, достойна за Специалната олимпиада, и супергеройски изгъзици, които ще просълзят много хора…  ако кучето им умре от Моронавирус, докато филмът върви. За всички останали, емоциите от „ЖЧ1984” са горе-долу идентични с тези от гледането на руло тоалетна хартия, а именно – необяснимо безпокойство за собствения Ви разсъдък. Това, което прави нещата трагикомични, са самите персонажи. Те са великолепни ръбове, също толкова достоверни, колкото документален филм за Голямата стъпка. Грозната Барбара е социален плазмодий, който кара Артър Флек да изглежда като Тони Старк. Изведнъж Даяна може да прави самолетите стелт, щото ей-сега се е сетила, че го умее, а Голд уж трябва да минава за обигран бизнесмен, но е допуснал най-елементарната бизнес грешка – има малко азиатче, което не е пратил като евтина работна ръка в шивашки цех за ментета.

Не знам кой е виновен за тази скандална помия, но трябва да получи най-тежкото наказание за престъпления срещу културата – гледане на нон-стоп съвременни български филми в продължение на 72 часа. /по неофициални данни на СЗИ, смъртността е 100% след шестия час/ Винаги съм очаквал, че все някога ще попадна на Избраният, или филмът, след когото категорично ще намразя киното, но никога не съм предполагал, че той ще е на Warner Bros., а не на Киноцентър Бояна. С умиление си спомням семплите времена, когато мислех, че „Жената чудо” е слаб. На фона на двойката, първият ми се струва като символ на комиксовия жанр. Не че DC са се славили като висока летва през последните 10-15-20 години, но мамка му и коледно прасе, сикуълът е такова дъно, че направо е пробило тавана на холивудския ад. Едва ли е пресилено да споделя, че предпочитам да целуна кървящия хемороид на анално разстроен индиец, пред това да си причиня нещо с името Жената чудо още веднъж. Някои заглавия трябва да си останат само в главите на създателите им /в случая – задниците/, а „ЖЧ84” е три от тях.

Вместо фон получавате и специфичен шум в ушите, който по-късно установих, че бил музиката на филма. Има специални ефекти, изпълняващи заявката „Винаги може по-зле от MARVEL”, а също и прогимназиален екшън, който щеше да изглежда комичен дори през 80-те. Като казах 80-те, „ЖЧ1984” е рожба на актуалната мода “Всички обичат 80-те”, започнала след дебютния сезон на „Странни неща” и все още даваща косвени жертви. Не че има лошо в ретро стила на Ония Години, но в случая е по-скоро излишна екстравагантност, отколкото необходимост за историята. И без друго филмът си е предостатъчно несериозен. Най-вече, защото в него липсва реална заплаха, както и реално възмездие. Да, имагинерната световна война е налице, но някой сериозно ли се е притеснявал? Ами злодеите? Въпреки Великата Драма покрай тях и злочестивите им актове, довели до нараняването и смъртта на десетки хора, нито един от двамата /Барбарана и Педро/ не биват правдиво наказани, даже Педро приключва със сърцераздирателна сцена на междурасова семейна любов. Абе вие сериозно ли го ударихте на „Диема Фемили”, бе? И това от същото студио, което произведе най-изродения и печален злодей в историята на комиксовото кино – Пингвина в „Батман се завръща”? Да ви сера под елхите, честно!

В главната роля пак е Гад Гадо, която след два филма като Жената чудо, все още е по-разпознаваема от ролята си в „Бързи и яростни 5”. Това е напълно очаквано, при условие че има обаянието на Булката на Франкенщайн, но го компенсира с таланта на начинаеща актриса в аматьорско порно. За щастие обаче е родена под щастлива звезда и това е „звездата на Давид“. До нея пък отново е Крис Пайн. Пичагата се вясва за известно време, половината прекарано в римейк на „Вечно млад”, а другата половина в избор на фешън анцузи, след което незабелязано се изнизва към съседната снимачна площадка, където да снима нещо по-смислено. Отиваме към Лошите. Грозната Барбара е изиграна от Кристен Уиг, което трябва да е в ТОП 5 на най-идиотските кастинг решения за 21 век. Не знам кой е дал тази идея, но определено е някой, който не е гледал нито един от стотиците епизоди на Saturday Night Live с нея. Не се майтапя, имах чувството че през 1/3 от времето кака Кристен просто сервира микс на най-запомнящите си SNL образи, което превръща участието й в скъпоплатен телевизионен скеч. С нищо не помогна и трансформацията й в побесняла екстра от „Котките”, минус реализма на съответния мюзикъл. За капак идва мандалорианският циганин Педро Паскал, който явно дотолкова е репресиран от маската си в сериала на DISNEY, че сега, бидейки без такава, се е раздал изцяло в изкуството на гротескните гримаси. Но в негова защита трябва да уточня, че ролята му е най-трудна – все пак трябва да ни накара да повярваме, че обича детето си азиатче, при условие че дори азиатските родители не си ги обичат.

Гордея се, че успях да изтрая над два часа от тази визуална диария, без да превъртя половината на бързи обороти, с което щях да обърна всичко от пародия на Жената Чудо в пародия на Светкавицата. “Жената чудо 1984” е като тест за интелигентност на обратно – колкото по-дебилни сте, толкова повече ще Ви хареса. Гледах го от нездраво любопитство, тъй като не вярвах, че може да се е получило нещо по-зле от единицата, а то се оказа, че е по-зле даже от нулата. Нека го кажем по този начин – дори ваксина на „Пфайзер”, инжектирана близо до 5G антена и под пръскащ с отрови самолет, е по-безопасна за здравето Ви от този филм. Има хора, които биха могли да си намажат телевизора с кобилски фъшкии и така да гледат по-интересна версия на „Жената чудо” – знам го, понеже самият аз бях на ръба да го сторя.

Всеки път, когато се сетя за някой момент от филма, сфинктерът ми инстинктивно се свива от страх. „ЖЧ1984” може и да не е причина да посетите киносалон, но със сигурност е причина да посетите терапевт, защото срамът от него е в пъти по-голям от срама от интимност, заради който по принцип посещавам терапевт. Знам че сред Вас сигурно има един-двама, които ще го харесат, тъй като са върли DC фенове и никога не биха обявили на всеослушание, че не разбират от кино, но все пак, пичове, вие сте DC фенове – всички вече знаят, че не разбирате от кино. Даже не е лошо да си направите ПСР тест, защото очевидно нямате никакъв вкус. В крайна сметка “Жената чудо 1984” прилича на совалката „Чаланджър” – и двете летят през 80-те, и в двете има по едно умряло женско, но най-вече – и двете се оказаха чудовищни катастрофи.

Вместо заключение ще кажа едно – к*р за Жената чудо! Цялата година беше леш откъм хубави филми/сериали, но Холивуд е оставил „най-доброто” за накрая. Ако сред Вас има горди роми, призовавам Ви да урочасате този гноясал франчайз с най-страшното етническо проклятие, понеже е ясно, че нормалните хора нямат ресурси да го спрат. Защо да го гледате ли, попита никой? Ами защото може да се наложи да избирате – него или новогодишната програма по БНТ, в който случай ще имате прекрасна история, ако някога Ви питат „Коя беше най-ужасната Нова година в живота Ви?”

0.9/10