През последните месеци успях да изгледам няколко сериала – някои ставаха за гледане /“Пери Мейсън“/, други смърдяха на клошар, блъснат от товарен влак /“Snowpiercer“/, но само „Отгледан от вълци“ ме накара да се замисля. И като казвам това имам предвид да се замисля за най-грозните епитети, познати на Инженерите, с които да го оплюя, така както се плюе по петно върху риза на свидетел на Йехова, дори когато там няма петно, ако ме разбирате правилно. „Отгледан от вълци“ ме накара да се замисля и за друго. Какво точно се случва в офисите на HBO, че подобен проект не само не е канселиран още след петия епизод, ами напротив – награден е с продължение, просто защото го краси името на Ридли Скот, кипрещо се върху началните надписи като значка „Аз съм гей!“ върху ризата на свидетел на Йехова.

Когато започнах първия от общо десетте епизода на „Отгледан от вълци“, по-известен с подзаглавието „Не знаех какво ме чака”, си казах „Хей, това нещо май не вони… много.“ Донякъде изкушен от операторската работа на Дариуш Волски, донякъде от квалитетната естетика на Ридли Скот, реших да дам шанс на сериала. Оказа се нелошо начало на това, което по-късно щях да нарека „Най-изгубените десет часа от живота ми, ако не броим маратона на „Хобит“. Подир втория епизод Волски и Ридли са вече аут и нещата закономерно потъват в бездната на инфантилността по-бързо от най-тлъстия пасажер на Титаник /не говоря за Роуз/, а до финала вече сте обзети от онова специфично безразличие, което изпитват само хората, стигнали до дъното на съществуването си. Бай Ридли е решил да прехвърли идеите, подхванати в „Прометей“, върху телевизионния екран с надеждата, че поне там на някого ще му са интересни. Което прави „Отгледан от вълци“ да е „Прометей“ минус „Пришълеца“, а именно – парче лайно без протеина в него.

Идеята е стара почти колкото кожата на самия Ридли – андроиди, търсещи твореца си, като в процеса се хуманизират и стават повече хора от истинските човеци. Уа-а-у, това звучи то-олкова… (прозя-я-я-яв)…. интере-есно… нали? Всъщност звучи като епизод от “Black Mirror”, но с девет часа по-дълъг от търпимото. Дебютните два епизода са снимани лично от Бай Скот, което горе-долу е и единственият плюс. Неговият визуален стил е характерен и придава елегантна класа на шоуто, но служи само като марков фон дьо тен върху лицевите обриви на нездрава проститутка. Отдолу, под красивия външен вид, се крие гнила ябълка, проядена от червеи, наречени „провокативни идеи”. Интригата се върти около два безполови андроида с позивните „Майка“ и „Баща“ /Байек от “Assassin`s Creed: Origins” и Том Круз, ако беше хермафродит/, заселващи се на планетата Кеплер-22Б, за да отглеждат човешки ембриони, поставяйки началото „Земя 2“. Предишната Земя е унищожена от военен конфликт между Атеистите и Митриастите, или както там се викат тия сай-фай карикатури на Тамплиери. Войната е безмилостно жестока и шанс за спасение няма, освен посредством колонизирането на нова планета, където да се започне от нулата, или в случая на сериала, да се спре дотам.

Някои деца са като вицовете с черен хумор – никога не остаряват.

Синтетичната „Майка“ успява да изгледа няколко пишлеменца, повечето от които се разболяват и умират от COVID-19 /на чужда планета без маска така става!/, а едно от тях дори няма нужда да го прави, защото е достатъчно тъпо, за да падне в дупка с диаметър от 15 метра в средата на нищото, без да я види. /все пак беше е азиатче, а техните очи са по-тънки/ Както е рекъл Конър Маклауд, накрая остава само един. Името му е Кампион, но де факто е чорлаво Маугли-копеленце, което би трябвало да е Голямата РаУта, Избраният, Спасителят в ръжта и други подобни титли. Пилотния епизод започва с войсовър на мислите му, който обаче така и не се повтаря, и съдейки от действията по-нататък, причината най-вероятно е, че детето е спряло да мисли. Как се отглеждат шест малчугани на екзопланета без лекарства и разнообразно хранене? Какъв бе този магически водоизточник в пустинята, който покрива нуждите на десетки митриасти в продължение на седмици? Как се живее идилично на враждебно място, което не си направил труда да проучиш детайлно? Как високоразвит андроид не знае, че яде радиоактивни манджи в продължение на 12 години? Разбулването на тези мистерии ще оставя на Вас, но щом Мама и Тате могат да разпънат една палатка на къра и да нарекат това „колония”, значи могат всичко!

Нататък нещата не стават по-оптимистични. Разбиват се кораби, крадат се идентичности, а също и деца. По някое време се намесва Създателя /някакъв сериозно загорял хакер/ и става ясно, че „Майката“ е повече от „Бащата“, не само защото е бяла, а защото е Некромансърка. /превод – Терминаторка/ В една от сцените какичката успява да инфестира и самоунищожи огромен милитаризиран кораб за има-няма 60 секунди, което практически доказа, че митриастите са точно толкова умни, колкото нормалните религиозни фанатици. Нататък повествованието навлиза в романтичния фронт, като не ни е спестена даже робо-еротиката. Няма как да е другояче, при условие че „Мадъра“ е обект на любов от всички посоки. Дори от страна на Създателя, който се е самоинсталирал в съзнанието й, за да я ухажва онлайн. Нещо, което ме кара да си мисля, че Той /Създателят/ си е имал дълбоки ментални травми още преди Войната.

Майката обучава децата си на основните хигиенни навици – да не мият лицето си от същия леген, от който са си мили задниците. Също така – да започнат да си мият задниците.

Накрая цялата тази междувидова похот води до съвсем нормално забременяване /точно така, имаме осеменена андроидка, ако досега сте се заблуждавали, че сериалът е прекалено реалистичен за ексцентричните Ви вкусове/, както и до изумително забавен скеч, където „Бащата“ и „Майката“ се карат, понеже „Бащата“ не може да преодолее, че някой друг се е чифтосвал с нея. /?!?/ Най-големите простотии обаче се случват в последния епизод, трижди надхвърлил лимита ми за кретенски сцени-в-минута. Сюблимният момент е израждане на гигантска летяща змиорка, а хайлайтът е сцена, в която Байек и Том Круз минават със совалка през ядрото на планетата, живи и здрави. За тези от Вас, които четат по диагонал, ще повторя – ТЕ ПРЕМИНАХА. ПРЕЗ ЯДРО. НА ПЛАНЕТА. Е, да, излязоха от другия край леко изпотени, разбира се, все пак говорим за ЯДРО. НА ПЛАНЕТА., но с напълно изправни организми и в умерено приповдигнато настроение.

Сега разбирате ли шока ми, когато научих, че сериалът е подновен? Никой ли не си взе поука от „Западен свят“, че андроидите са интересни само първия сезон? Не стига това, ами сюжетът тотално се размъти и преля от сравнително интересна сай-фай алегория в откровено досадна религиозна метафора, която едва ли би донесла нещо повече във втория сезон, освен желание за прекъсване на абонамента към HBO. Предполагам, че на хартия нещата са изглеждали обещаващо – потенциално комплексни идеи, поднесени с творческия размах на Ридли Скот и съдържащи достатъчно асоциации, за да държат вниманието, плюс Рагнар Лодброк за любителите на второразрядните поредици. Звучи добре, но уви, в Космосът звукът не е фактор. Колкото до Травис Фимъл, смятам че пичът трябва да опресни малко актьорските си курсове, понеже не мисля за полезно да мъкне налудничавите си викингски гримаси навсякъде. Особено при положение, че уж минава инкогнито в дисциплинирана и обрана от екстравагантност групировка, а дори при нормален разговор с някого, лицето му минава през всички фази на Лудия Макс.

Младежът гледа андроида с обич, защото, бидейки чернокож, винаги е мечтал да има Баща.

Но всъщност всичко е толкова сбъркано, че не знам кого да обвинявам – сценария, актьорите, плоските персонажи или баналните ситуации. /някакво келешче изкопа професионален тунел под земята в рамките на два дни – нещо, което на възрастен мексиканец отнема месеци!/ Не твърдя, че актьорите не се стараят. Завалиите правят каквото могат, особено „Майката“, която e най-експресивният андроид, произвеждан някога извън Азия. Не знам какво си е мислела актрисата /Аманда Колин/, но определено не е проверила в Google значението на думата „андроид”. „Майката“ борави с толкова различни физиономии за единица време, че прави 90% от хората в сериала да изглеждат като дървени тулупи, което в техния случай не е трудно. Въпреки силното желание на авторите да я изкарат като обект на съпричастност, аз така и не успях да я харесам. Имаше твърде много противоречия в поведението и решенията й, които не се дължаха на факта, че е синтетичен хуманоид, а на нелогични сценарни несъответствия. „Падрето“ и той е ходещ анекдот, което допълнително се подчертава от двете му възлови функции в семейството – да репетира за стендъп-комик и да умира по-често от Кени в „Саут Парк“. Дечурлигата също не успяват да привлекат искрени чувства, освен неприязън. Дори най-тежкият коз за тийн-мелодрама, изнасиленото бременно девойче, е провален, тъй като самата жертва е по-куха и безлична от насилника си. Нещо, което би трябвало да е невъзможно, при условие че насилникът буквално беше куха кофа, мамка му!

Евтините театрални етюди, провлаченото темпо, допотопните специални ефекти /които в последния епизод са почти на висотата на „Боа срещу питон“/, както и продънения сюжет, където добрите моменти са по-скрити от хорския поглед от Бойко Борисов, са все отговори на въпроса „Трябва ли да си го причинявам?“ Ако изпитвам такава потребност някой да се подиграва с интелекта ми, винаги мога да гледам българско риалити. И за да не се начумерите, че вадя само лошото, ще кажа, че в проекта наистина имаше зачатък на интригуващи идеи, въплътени чрез сблъсъка на различни светове и идеологии. Хора срещу Андроиди, Атеисти срещу Вярващи, Човек срещу Природа и т.н. Всички те обаче са представени припряно и първосигнално. Не можех да се отърся от впечатлението, че Бай Ридли не казва нищо повече от преди, а само рециклира библейски символики с ретрофутуристичен оттенък без да внесе нещо иновативно към старата схема. Не знам дали шоуто не е своеобразно предаване на режисьорската щафета от баща на син /Люк Скот/, но ако целта е била да се превърне в някакво телевизионно събитие, което да доведе до поп-културна еякулация, запълвайки празнините след „Игра на тронове“, то тя е почти толкова успешна, колкото експеримента от „Мухата“. Като споменах Онзи Насран Сериал е редно да поясня, че и в „Отгледан от вълци“ има Дракони. Към момента са под формата на фосили, но и двамата с Вас знаем, че това е само временното им агрегатно състояние. Щом от HBO могат да вкарат дракон в „Западен свят“, значи могат да вкарат дракон, където им скимне. Важното е децата да са доволни.

Майката току-що осъзнава, че тази пръчка става и за навиране по други места.

Не знам защо написах тази текстова диария. Кой знае, може би ме хвана яд, че „Отгледан от вълци” не разказваше за истински вълци? Или защото исках да се оплача на някого, а последният човек, на когото се оплаках, ми каза да не го притеснявам повече, защото е педиатър и не лекува еректилна дисфункция. В крайна сметка, не бих препоръчал сериала даже на най-големия си враг и знам какво си мислите, но не говоря за учителя си по правопис. Говоря за учителя си по физическо. „Отгледан от вълци” категорично не си струва времето, освен ако не сте под карантина или имате силно изразени мазохистични наклонности. Или сте неспасяеми почитатели на решението на всяка холивудска кръстословица с указание „Изкуфял дядка с девет букви”, а именно – Ридли Скот. И в трите случая няма да Ви хареса, но поне ще оцените, че е актуален – главните герои са жена и негър, лошият е ариец, а децата са мултирасов букет с препратка към #MeToo-движението, за да сме максимално коректни. Или с други думи – едно голямо щастливо семейство в Космоса. Където никой не може да Ви чуе как изтривате торента.