Както отлично не знаете, но научихте от заглавието, днес блогът ми става на десет години. Не споменавам тези събития редовно /всъщност последно го споменах преди цели пет/, защото нямам нужда от насилена симпатия, но понякога числата говорят сами за себе си, а 10 е кръгло и дори не е просто. Обърнато в К-9 години, вече съм на 70, което би трябвало да ме прави „старо куче”, но аз съм доста по-скромен в самооценката си и се възприемам като обикновена Легенда.

Преди десет години започнах блога на майтап и до ден днешен го поддържам като такъв. За този период не се е променило почти нищо, освен броя на сложни думи, чието значение не винаги разбирам. Ако някой ми беше казал, че ще изкарам толкова много, най-вероятно щях да го помисля за идиот, но ето че почвам единадесета си година, така че… кой е идиотът сега, а?! Често се питам защо хората четат глупостите ми. Иска ми се да вярвам, че ги смятат за забавни, остроумни и интересни. Понеже, ако не ги смятат за такива, но въпреки това ги четат, значи са кретени. Което всъщност би обяснило много от коментарите под тях. Всяка година си казвам, че ще приключа завинаги с блога и всяка година намирам някаква причина да продължа – къде под формата на поредния тъп блокбъстър, къде под формата на скучен следобед, в който мога да убивам времето само с порно или с писане на тъпи „ревюта“, и след две-три минути съм вече приключил с порното, ако ме разбирате правилно.

А сега сериозно – последният сезон на „Игра на тронове“ беше много зле. Джора Мормон умря дълбоко във friend-зоната, без да изпълни педофилската си мечта да налюби Денерис; дженър нестабилната Бриен стана „сър“, ако изобщо можеше да изглежда по-голям мъж /язък на горкия Джайм, че последното нещо, което облада, бе грозната й трътка/; малката пикла Аря пък бе опъната от неизмит ковач, който я инсеминирана със специалното умение „Убиване на Нощен крал с чекийка“; Хрътката и Планината участваха в спиноф на “Star Wars”, Джон Сняг и Денерис играха малко Шекспир, но най-вече – в шоу, където всеки е бил изчукван, изнасилен или кръвосмешен, крал става най-девственият от всички, по-известен като Lil` Професор Х. Евала, пичове, измислихте Демокрацията и направихте Вестерос отново велик! (puke) По-глупава съдба не са имали и героите в книгите-игри на Сим Николов.

Има още, но не искам да си развалям празничното настроение. Както и да е, да се върнем на темата – благодаря на тези от Вас, които ме четат от самото начало и на останалите, включили се допълнително без да избягат погнусени. Благодаря на тези, които са достатъчно търпеливи да ме следят, дори през месеците, когато съм по-неактивен от краката на Бран Старк, както и на онези, които не се страхуват да оспорват оценките ми, въпреки ясното съзнание, че ми дреме на сивия червей за чуждото мнение. Няма да си пожелавам още десет години, защото ако след десет години блогът все още се подържа… значи животът ми наистина смърди. Ще си пожелая само дълголетието на Давос, алкохолната издръжливост на Тирион и вълшебния к*р на Подрик.