Ревю: „Капитан Марвел“ (Captain Marvel)

Всички сме чували за „слона в стаята”, а сега да поговорим за „лайното в киносалона”. Най-женския месец посрещаме с най-женския супергерой от харема на MARVEL, наречен, поради липса на по-оригинално име – Капитан Марвел. Тя излита високо, но пада бързо… на нещо твърдо и най-вероятно венесто, а потенциалът, който никога не е имала, спатъхва по-драматично от дирижабъла Хинденбург. Безкрайни са „вселената” и човешката глупост в нея, но “вселената” на MARVEL не е безкрайна. Това го е казал дядо Ви Айнщайн или поне щеше да го каже, ако беше гледал “Капитан Марвел”.

Не знам дали сте наясно, но този филм е много, много по-зле, отколкото постерите и трейлърите си взети заедно, което би трябвало да означава нещо. И това не го казвам като сексист, а като обикновен зрител, дал 15 лева, за да гледа как една самозвана социална пръдла си бърше задника с два часа от времето ми. MARVEL толкова пазиха свръхженствения си коз, че дори не позволяваха на горката Черна Вдовица да има индивидуален проект, за да не превари Великата Феминистка и накрая какво? Проектилен дрисък, незаслужаващ даже разхода ми на плюнка по него. „Капитан Марвел” беше планиран да излезе с гръм и трясък и наистина го прави – гърми и трещи като спукан ауспух на 25-годишно BMW, управлявано от позьорка без екранно присъствие, актьорски диапазон или женско очарование, освен това на отегчена от живота си компаньонка.

На този етап не мисля, че е необходимо да пояснявам коя е Марвелицата, нито защо е известна като „Жената чудо за бедни“ или „Капитан Америка с вулва”. Всеки с интернет връзка е попадал на масивната й маркетингова кампания, афишираща че жените не просто са равни на мъжете, а са много над тях. Но само ако са бели мъже, естествено, иначе ще е проява на расизъм. Капитанката бе финалният трик в ръкавите на MARVEL, който да представи най-могъщия им герой, точно преди кулминационната вакханалия, наречена „Танос срещу Света“, очакваща да напръска клозетите ни след месец и нещо. И вместо да оставят най-доброто за накрая, както повелява добрият етикет, те са ни запазили една от най-скучните комиксови героини в историята, която прави дори парцали като Хоукай да изглеждат готини, ако това изобщо е възможно.

Когато влязох в киното и видях другарите ми по седалка, навиращи шепи пуканки в тлъстите си и дерматологично притеснителни лица, се замислих къде, аджеба, са тия горди женки, които „Капитан Марвел” смяташе, че ще завлачи като таргет аудитория. Видях едва няколко, очевидно насила замъкнати от гаджетата си. /само да вметна, че смятам ходенето на кино с приятел/приятелка без видим интерес от прожектираното заглавие за форма на психически тормоз./ Бързо ми стана ясно, че даже публиката, за която филмът е предназначен, не се впечатлява от него, което пък означава, че поне тази публика е с акъла си. Малоумните PR-изцепки на Бри Ларсън, настояваща за по-малко бели мъже около нея; кръстоносният й поход за по-голяма заплата /хонорарът й като за първи марвелски филм е над два пъти повече от този на Чадуик Босман за „Черната пантера“ и десет пъти над този на Робърт Дауни Мл. за „Железен човек“ от 2008/, както и парадирането с женското надмощие, изиграха лоша шега на заглавието и дистанцираха аудиторията. Добавяме към това и факта, че нормалните хора могат да изброят поне пет супергероини, преди изобщо да се сетят за Капитан Марвел. Коя е Капитан Марвел? А-а-а, някаква блондинка, която всъщност е Супермен с цици? Мда-а-а, не, мерси, предпочитам Жената котка.

Освен феминацистките нотки и скротумофобското излъчване от постерите, „Капитан Марвел” е мегаеманципиран и откъм екипа си. Всъщност, той трябва да получи Нобелова награда за коректност, защото включва бяла жена в главната роля; горд негър, чийто живот има значение; бял мъж в отрицателна роля; 90% от сценария е писан от женски; музиката е писана от чок гюзел туркиня; режисьорите са съпрузи и премиерата му е на 8 март. Еха-а-а, това изречение беше толкова e cute n` shit, че още докато го пишех, си повърнах малко в устата, но вече съм по-добре, благодаря.

От всички фемдом фантазии, включващи наличието на няколко жени и сам мъж в едно помещение, писането на тъпи сценарии е някъде около номер 12, което, сами разбирате, не е добра позиция. Но е факт, че „Капитан Марвел” е правен основно от жени, което със сигурност го откроява от предишните филми на MARVEL, които бяха правени от хора, разбиращи от комиксово кино. Колкото до режисьорите – това са Ана Боден и Раян Флик, съпрузи по неволя, но за сметка на това временно. Специално Боден ще остане в историята като първият фимейл, режисирал MARVEL заглавие, все едно е нещо много трудно. А съдейки по външния вид на Ана и Раян, и фактът че са се харесали взаимно, сериозно ли смятате че някой от двамата има какъвто и да е добър вкус?

Балдур да ни е на помощ, време е за сюжета! През далечната 1989 година или точно някъде по времето, когато косопадът на Румен Радев започва да прогресира в кабината на Миг-21, Карол Денвърс е една от малкото жени във ВВС на САЩ. Тя пилотира заедно с колежката си Мария Рамбо /Рамбо ли, честно?!/ и впечатлява мъжете с безжизненото си лице. Служебен ментор й е д-р Уенди Лоусън /Анет Бенинг, незнайно защо приличаща на анимиран Дейвид Боуи/, но не за дълго, тъй като по време на тест на някакъв ядрен двигател, или какъвто там беше Макгъфина, те биват свалени от извънземната раса „крий”. Същите отвличат Карол Денвърс и й промиват мозъка, превръщайки я в една от тях, вместо да направят това, което всеки уважаващ себе си извънземен прави, когато отвлече землянин, а именно – доброто старо анално пробиране. Шест години по-късно тя е горд член на отряда „Старфорс”, предвождан от Йон-Рог /Джуд Лоу/ и изпълнява поръчкови мисии. По време на една от тези мисии г-ца Денвърс, или „Виърс”, както е звездната й позивна, е отвлечена на кораба на вражеската раса „скръл”, които също търсят тайната на суперядрото. И точно тук съм сигурен, че ще помислите същото, което и аз: „Хей, тази я отвличат за втори път в рамките на 15 минути? Сериозно ли трябва да вярваме, че е най-могъщата супергероиня в обора на MARVEL или просто отвличанията са сексуален фетиш на сценаристките?”

По стечение на обстоятелствата, Денвърс пропада на Земята /планета С-53/, където почват отчаяни намигвания към 90-те, включващи неща, които тогава са били модерни, а сега са само история, като видеотеки Blockbuster, пейджъри, „Терминатор”-дежавюта, бавни интернет модеми, „МакГайвър”-референции и, разбира се, жив Стан Лий. Като го споменах, трябва да сте наясно, че това е предпоследното му камео приживе /казвам „приживе”, тъй като нищо не пречи да се вкарва и тепърва под формата на CGI кадавър/ и включва идейна препратка към творчеството на ранния Кевин Смит.

В „Капитан Марвел” виждаме историята на Карол Денвърс по-разчупено от стандартните origin-филми, тъй като миналото й е представено под формата на смехотворни флешбеци за това колко силна/смела/борбена жена е и как e трябвало да търпи подигравките на Лошия Бял Мъж. Реалната origin-история е тази на Никълъс Фюри, тъй като това е първият път, когато научаваме за него повече информация, отколкото тази във всичките авенджърски филми до момента. Така например, узнаваме че е негър от щата Алабама и най-после научаваме как се е лишил от функциите на лявото си око. Предположението ми, че го е загубил, докато е надничал през погрешната glory-дупка на крайпътна тоалетна, се оказа неправилно, но, повярвайте, истинското разкритие е много по-идиотско и ако сте фенове на персонажа, ще започнете да се режете още в киното.

Спекулациите около кастването на Капитан Марвел бяха доста, ала на финалната права остана Бри Ларсън – най-вероятно единствената, прочела сценария без да го метне с отвращение в шредера още на петата страница. С участието си Ларсън сигурно се надява да попадне сред най-секси актрисите на 2019, но това е абсурдно, тъй като бройката в тази класация стига само до 100. За добре запознатите с Бри, и като казвам това имам предвид хората, разгледали с пъхтене хакнатите й голи снимки, няма нужда да пояснявам коя е тя и в кой сайт да ги открият. Иначе си признавам, че в „Стая“ ми хареса и даже спечели Оскар за него, но с уточнението, че го направи в активните години на Чичо Харви, така че кой знае как си го е заработила. По-късно реши да обикаля джунглата в „Конг: Островът на Черепите”, където си партнира абаносово черна и конфликтна горила, като в малка роля беше и Кинг Конг.

С други думи, „Капитан Марвел” не е нито първият, нито вторият погрешен избор на Бри Ларсън, но със сигурност ще е последният път, когато някой я приема насериозно. Самата героиня е изключително фригидна, плоскогъза no-nonsense мъжкарана, която рита здраво и печели точки, докато гледа мръсно и не приема „Не“ за отговор, освен ако въпросът е „Изглеждам ли ти надебеляла?“ Тя е идол за жените по целия свят, основно за тези от Иран, които със сигурност биха искали да притежават свръхумения в избиването на хвърляни по тях тежки предмети, главно камъни. ОК, това беше малко мрачно, извинявам се. Нека върнем черния хумор в САЩ, където му е мястото. И като казах „хумор“, но най-вече като казах „черен“, идва ред на бате Сам Джаксън, който за четвърт век успя да изгради кариера на go-to актьор за buddy-филми, както и на първия, на когото Квентин Тарантино се обажда, ако иска да използва N-думата без да събуди гнева на съответните N-хора.

Истинската известност на Джаксън обаче дойде след ролята му на Ник Фюри – едноокият отмъстител, който вербува други отмъстители, след което им хвърля по едно око /pun intended/ и се прави, че им съдейства. В „Капитан Марвел” той отново влиза в това амплоа, обаче с 25 години по-млад или с други думи – Сам Джаксън от „Дългата целувка за лека нощ“. За нуждите на събитията, които този път се развиват през 90-те години на миналия век, Фюри е дигитално младолик и се шляе с белия си партньор Колсън, който също е компютърно подмладен, но на никого не му дреме за него, така че го игнорирайте. MARVEL наистина са задобрели в лицевия си софтуер и ако досега виждахме максимум няколкоминутни кадри с подмладени актьори /М. Дъглас, К. Ръсел и т.н./, тук имаме де-състарен Сам Джаксън в почти цялото времетраене. И което е по-добре, изглежда плашещо сполучливо, а говорим за актьор на 70 години. Докато клетите DC се опитаха да премахнат едни кирливи мустаци в „Лигата на справедлвостта“ и се превърнаха в посмешище.

Ако между Каръл Денвърс и Ник Фюри има нещо общо, освен факта че носят превръзки… загряхте ли?… то е, че и двамата са сюжетно оптимизирани. Джаксън е дигитално оптимизиран, за да изглежда млад, а Ларсън е сценарно оптимизирана, за да изглежда умна и какво да Ви кажа – оптимизацията на Джаксън е много по-убедителна. Не знам защо е така, може би защото през последните 20 години Самюел просто отказва да остарее. Няма да се изненадам, ако се окаже, че е някакъв Шотландски боец и надживее всички ни. /за расистите от Вас, смятащи че  щом е негър, значи не може да е бил европеец през 16-ти век, гледайте „Мери, Кралицата на Шотландия”. Или още по-добре – недейте./

В „Капитан Марвел“ се завръщат двама стари познайници на почитателите на „Пазителите на галактиката“, наречени Корат /Джимон Хонсу/ и Ронан /Лий Пейс/, но това звучи по-добре, когато го прочетете, отколкото ако го гледате. Появите им не оправдават даже времето, което са прекарали, за да се намажат с грим. За сметка на това, Гранде Сюрприза на „Капитан Марвел“ е младият папа Джуд Лоу, превъплъщаващ се в пришълеца Йон-Рог, командир на г-ца Марвел и мазно копеле, сам по себе си. Джуд е толкова красив, че ако някой ми направи неприлично предложение да обърна резбата с него срещу един милион долара, най-вероятно ще се навия и за $5К. /изплащам банков кредит, какво?!/ Като лидера на скръловете пък е Бен Менделсън в поредното си разочароващо участие след „Играч първи, приготви се”, а ролята му тук е меко казано противоречива, тъй като в човешката си форма говори с американски акцент, а в извънземната си такава – с родния си австралийски. Ако бях австралиец, щях да се обидя. Те и без това са асоциирани със субхора, понеже живеят в Down Under, така че не мисля за нужно да ги сравняваме и с грозновати извънземни. Освен аборигените, разбира се.

С незначително участие е Лашана Линч, която явно е достатъчно чернокожа, за да се казва „Лашана“, но не и достатъчно важна, за да върши повече работа от едно животно. Съответното животно е пусито на Карол Денвърс и като казвам pussy имам предвид котка, а не катерица. Котката се вика Гуус и представлява домашен любимец, самоопределящ се като извънземно-расист, понеже не търпи негри на една лапа разстояние. В негова защита ще кажа, че на няколко места Гуус играе по-добре от стопанката си и определено заслужава спиноф трилогия, режисирана от Раян Джонсън. Любопитното е, че Бри Ларсън е алергична към котки, така че за да я спаси от кихавична екстраваганца, продукцията се е принудила да инвестира в аниматронни кукли и допълнителни VFX. Сега вече схващате ли защо някои актриси получават по-малко хонорар? Защото реално костват повече на бюджета.

Като отворих дума за специалните ефекти на „Капитан Марвел”, те трябва да се изучават в киноуниверситетите под заглавието „Не се прави така!“, но пък за сюжет, ситуиран през 90-те, сякаш изцяло отговарят на времето си. Екшънът също е в крак с периода, понеже смърди на мухлясала видеокасета, като открояващ се момент е схватката с възрастната жена от трейлъра, която за пореден път доказва, че скачащи дърти бабички, извън хорър на Сам Рейми, са по-неловка гледка и от бял човек на прожекция на филм за Мадеа. А финалът е толкова захаросан с пудра, че ако филмите водеха до диабет, най-вероятно този щеше да Ви коства единия крак. Просто си представете – бели и черни хора, заедно със зелени извънземни, вечерящи на една маса. Каква междувидова толерантност! Почти очаквах репликата „Подай ми еди-какво-си!”, понеже, както отлично знаете, една семейна вечеря в американски филм никога не е наистина хармонична, освен ако някой не подава на друг купата с картофи. И точно тази идилична битова картинка е истинският холивудски хепиенд на „Капитан Марвел”. За всички, освен за Ник Фюри.

В най-силните си моменти, филмът е по-токсичен от послесмъртните газове на отровен с „Новичок”, а в най-лошите си е през останалите два часа. Предполагам, че скоро може да започне да се прожектира на осъдените на смърт, вместо летална инжекция, понеже изпълнява същите функции – в началото малко ще Ви заболи, а после няма да усещате нищо повече. Наречете ме отчаян идеалист, но съм сигурен, че по стените в изолаторите на някои лудници, които пациентите омазват със собствените си фекалии, има по-голяма „художествена стойност“ от тази в „Капитан Марвел“. А ако случайно сте го харесали… няма нужда от паника, най-вероятно е страничен ефект от трепанацията Ви.

„Капитан Марвел“ дава отговор на въпроса „Може ли феминистка супергероиня да е по-зле от Жената чудо?” и също като резултатите от изследванията за СПИН на Фреди Меркюри, отговорът е позитивен. „Wonder Woman“ беше помия, с която дори дядо Шмильо от село Х не би си нахранил прасетата, но поне съдържаше неща, които ставаха за гледане, като например заголени бедра. Тук няма даже и това, щото, видите ли, не е проява на уважение към „еманципираните жени”. Проява на уважение към тях е да надяват шлем с кобилска грива, сякаш са изгонени от пътуващ цирк; да защитават нелогична мисия по-настървено от антиваксърка и да им помага негър-пират, наречен Бесния Ник.

И така, стигаме до питанката „Какво прави един филм добър?“ Дали изкривеният му феминизъм, антагонизиращ белите мъже? Или натиканата в плювалниците ни политическа коректност? Или удавянето му в евтини ефекти? Не. Ако беше вярно, „Капитан Марвел“ щеше да е хитът на годината, а той не е даже хитът на седмицата. Всъщност, един филм е добър, ако е правен с майсторлък, въображение и стремеж да се покаже нещо, което хората не са виждали осемдесет и пет пъти за последните дванадесет месеца. Един филм е добър, когато се отнася към капиталната си фен-база с елементарно уважение, а не с публична дискриминация. Един филм е добър, ако централният му персонаж е интересен и относително пълнокръвен /поне по комиксовите стандарти/, а не карикатурно постер-дете на антисексистка пропаганда. Или, най-общо казано, един филм е добър, ако не е „Капитан Марвел“.

1.9/10