Реших да бъда лаконичен, но не защото това „ревю” ще се самоунищожи след пет минути, а защото има реална опасност да го забравите след две.

banner

Накратко, иде реч за поредната Мишан Импосибал на суперагента Итън Хънт, който, ако все още не сте наясно след пет епизода, е нещо като мургава жрица на любовта – не отказва клиенти, колкото и мръсни да са.

Отидох само, за да видя как Том Круз си чупи краката, но останах заради мустаците на Хенри Кавил, които пък си заслужаваха повече от всеки кадър в „Лигата на справедливостта”. Машината Круз отново е инвестирал 120% от сциентоложката си аура и не знам дали се дължи на сектанските му оргии или на ергенския му живот, но човекът е на 56 години, а изглежда така физически активен и годен за възрастта си, че никога не бих му дал повече от 53, честно. За щастие, мисията му пак не е дотолкова невъзможна, че да не може да се изпълни за има-няма два часа и половина, може би понеже комбинира основните му хобита – мотоциклетизъм, алпинизъм и кардио. Толкова е възможна, че даже Саймън Пег отново не умира. Всъщност единственото, което беше наистина невъзможно, бе как всяка жена иска да изчука Том Круз от упор, при условие че пичът е само малко по-висок от обезглавен пигмей, следователно изобщо не трябва да го забелязват, тъй като се пада под нивото на очите им.

От съпорта имаме комиксова рокада – Хоукай от MARVEL е аут, на негово място влиза Супермен от DC Comics. Героят на Хенри Кавил е буквално бездушен инструмент /„чукът” на ЦРУ/, така че е абсурд да очакваме широк актьорски диапазон, но какво пък – копелето е достатъчно фотогенично, че да играе труп и пак да изглежда добре. /справка – „Justice League” минус частта, че изглеждаше добре./ Останалите са си същите, вкл. абонираните за франчйза Саймън Пег, познат като туморния цирей, поникнал от задника на Едгар Райт, и по-специално Винг Реймс, който е голЕм и като казвам това нямам предвид, че е голям, а че има таланта, присъствието и интонацията на восъчен голем, събуден за живот в някакво балтиморско гето. В каста има и други придатъци, като например бившата любовница на Итън Хънт /Мишел Монахан/, която не само, че не умира, ами накрая става първа дружка с настоящата любовница на Итън Хънт. /Ребека Фъргюсън/ Тези сложни тройки между агент и две жени с различни коси, плюс натуралистичните бойни сцени и брилянтните практически каскади, изпълнени от нереалистично енергичен човек над средната възраст, ме карат да се чудя в кой точно образ е влязъл Круз – на Итън Хънт или на Джаки Чан.

Въпреки болезнените жанровите клишета, липсата на каквито и да е голи сцени /не говоря за Хенри Кавил, разбира се, но може да говоря и за него, кой знае?/, както и несъществуващата заплаха за когото и да е от нашите, “MI: Fallout” е старошколски ентъртейнмънт, който едновремешните видеотеки щяха да категоризират като „супер екшън”. Режисурата на МакКю е очеваден прогрес след слабия Rogue Nation, операторската работа е учудващо възхитителна, като за екшън-сапунка /сцената със скока от самолета е еднокадрова/, а гореспоменатите стънтове с минимум CGI са по-електрифициращи от оголен кабел в ромски квартал.

За да го опиша в перспектива – прекарах последния час и нещо от прожекцията в адска нужда да се изпикая, като малко преди финалните надписи вече бях облян в нервна пот, а кракът ми неконтролируемо трополеше по пода, но някак си се устисках до края, което означава че рискувах хармонията на пикочния си мехур, само за да не изпусна и пет минути от случващото се – ето толкова добър е този филм, че ме държа „на ръба на седалката” във всеки възможен смисъл. Глупостите му също бяха в повечко на моменти, ала ако не друго, то “MI: Fallout” е увличащо изключение от модерния кинематографичен мизерабилизъм на Холивуд и по-стойностно прекарани два часа в киносалон от всеки комиксов шит за изминалите няколко години. Том Круз може да е беснеещ неверник, но продължава да доказва, че е не само последният екшън герой на своето поколение, но и че когато хукне да спринтира, даже Форест Гъмп не би могъл да го догони.

7.5/10