1

Не знам дали сте попадали на това, но аз попаднах от него и вече искам да увисна с примка на врата от терасата. Късометражен BG хорър, макар че фразата “BG хорър” е оксиморон, при условие че всеки BG филм малко или много /но най-вече –  много/ е чистокръвен филм на ужасите. Този обаче е целенасочен рип-оф на холивудските хоръри – от ония, в които тийнейджъри, изиграни от 25-годишни аматьори, отиват в гората и на показ винаги излизат две неща – простотията и червата им.

Студентският проект се ежи с горделивото лого на НБУ и носи гръмкото заглавие „Остани жив“, но Вие няма да останете такива, ако го изгледате докрая. Сюжет липсва, защото ако имаше, трябваше да има и сценарий, а хартията е скъпа и бюджетът от 20 лева нямаше да стигне. За сметка на това има две поразително некадърни момичета на повикване, придобили егото на актриси, само защото са вкусили пишката на преподавателя си, и един бъдещ продавач-консултант в хипермаркет, който очевидно иска да посрами семейството си и успява. Те се качват в планината, понеже според древната мъдрост „Когато планината не слиза до Мунчо, Мунчо отива в планината!”, ала за своя голяма изненада там попадат на група шантоци, маскирани по-зле от онова бедно дете на Хелоуин, което няма пари за маска, затова си слага мръсния чаропогащник на майка си. /какво, само аз ли съм го правил?/

Следват най-просташките смъртни сцени в историята на глухонямото кино /26:10 – 26:32/, най-стъписващо отвратителната актьорска игра, заснемана някога от самобитен оператор, който би имал бъдеще с камерите, само ако се намира от вътрешния край на газови такива, и не на последно място – един от най-патетичните злодейски монолози в съвременната култура. /24:22 – 24:37/, който автоматично заслужава минимум два Аскеер-а едновременно – един за главна мъжка роля и втори в задника на мъжа в главната роля. Първо бях толкова афектиран от гротеската, че се притесних дали това не е едно от онези апокрифни видеота, които са толкова кошмарни, че след края им получавате телефонно обаждане, където гласът на малко момиченце Ви информира, че ще умрете след 7 дни. После реших да съдя НБУ за причинени психически щети, ала сетне се сетих, че това все пак е НБУ – те и без това са си достатъчно осъдени от природата.

2

Актьорчето прилича на някой, който не би отказал на Кевин Спейси.

Музиката е невинно преписана от темата на Джон Карпентър за „Хелоуин“, а актьорските изпълнение потрисат, вцепеняват и обезвъздушават. Съгласен съм, че това са клети студенти, най-вероятно репетиращи за пълнометражното порно, но ако досега не са се научили да мислят, най-малкото трябваше поне да се научат да говорят. Интонацията и тембърът се сменят на всеки 45 секунди, рязко и понякога без причина, диалозите са като извадени от буквар за аутисти, а някои от уж драматичните реплики са изнесени като от скеч на Бени Хил. Русата актриса не си сменя каменното изражение през цялото време, дори след като убиват брат й Том /често срещано българско име/, а другата е нон-стоп в нервна криза, най-вероятно понеже осъзнава, че никога няма да се дипломира. Защото ако това е курсова работа, то тя не заслужава дори двойка, а някаква негативна цифра от тъмната страна на оценъчната таблица.

В една от сцените, главната героиня /русата/ се е качила на балкана и отегчено казва: „Гледката си струваше!” Само че гледката на „Остани жив” не само не си струва, ами направо ми дължи вредни, защото рязко влоши българокинофобията ми. /това е заболяване/ Вярна на модните тенденции, суперпродукцията си има и пост-кредит сцена, което показва какви оптимисти са били авторите – те, завалиите, наистина са таяли надежди, че някой ще стигне до финалните надписи, камо ли до след тях.

Повече няма да говоря, тъй като филмът говори сам за себе си и то с ужасен диалект на столичани в повече. Никога не съм гледал нещо, което дотолкова да ме накара да се срамя да се нарека болгарин /освен мачовете на националния ни отбор по футбол, разбира се/, но този хорър-епос ме накара да се свия в ембрионална поза и да проклинам родителите си, че не са ме продали на търговци на плът от Азия, докато е било още време. Сега вече е късно. За мен, за Вас, но най-вече за т.нар. българско кино.