“DARK” – Season 1 (2017)

24774844_1775925312448606_4602702169189809061_n

Германският сериал на Netflix се котираше като европейска комбинация между “Stranger Things” и “Туин Пийкс” и след двудневния ми маратон с десетте му епизода смея да твърдя, че всъщност е много по-комплициран, зрял и натоварващ от първия, като в същото време е в пъти по-разбираем, но не по-малко очарователен в мистерията си, от втория.

Нека жълтата шубичка от постера не Ви подлъгва, така както най-вероятно е подлъгала множество малоумни американци – “Dark” не е базиран по Стивън Кинг, нито отнякъде ще Ви стресне озъбено„ТО“, а най-малкото ще сереете от него. Ако трябва наистина да се сравнява с нещо, то това са заглавия като „Завръщане в бъдещето”, “Frequency”, “Ефектът на пеперудата”, „Predestination” и дори щипка от “The Killing”. Сериалът борави с няколко времеви линии и изисква сравнително висока концентрация, за да следите нишката, оставена из лабиринта от подистории, което най-вероятно ще отегчи по-разсеяните, но тези, които вникнат в пяжината му от семейни връзки, ще бъдат възнаградени с рядко качествен продукт за мислещи зрители.

Историята е поднесена в депресиращо сиви нюанси, персонажите са опорочени, а детската смъртност е завишена и това вероятно ще отблъсне много от феновете на “Stranger Things”, но точно те ще изгубят един от най-добрите сериали на 2017г. “Dark” е магнетично кинематографичен, атмосферично озвучен и технически удря професионалния зенит за не-американска продукция /още в първия епизод има раздвижена, почти три минутна сцена, заснета в непрекъснат кадър, която повечето от Вас дори няма да усетят/, а грижливо ескалиращият съспенс се покачва пропорционално с всяко разкритие, било то логично или фантасмагорично.

Вложеното старание към микроскопичните детайли и лекотата, с която балансира наука, философия и чисто човешка драма, карат “Dark” да сложи в малкия си джоб много от US конкуренцията, задвижвана единствено от носталгични напъни. Няма да правя преразказ, защото част от интригата е да събирате поетапно пъзела сами, но сюжетът е микс от познати неща, разбъркани в нестандартен творчески блендер, а негов създател е сценаристът/режисьор на криминалния трилър „Das letzte Schweigen”, където също имаше разследване в две времеви линии. С други думи, ако сте любители на прецизно изградените TV мистерии и убедително изиграните персонажи, без да имате нищо против хронологичната непоследователност и time-travel парадоксите, значи трябва незабавно да прибавите “Dark” към ”Какво да гледам?”-списъка си.

8.1/10