Много хора обявиха „Блейд Рънър 2049” за визуален шедьовър и са прави, защото той е точно това. И нищо повече. Тридесет и пет години след вечната класика на Ридли Скот, която продължава да е стълб за научната фантастика в киното – не просто като жанрова супернова, но и като безпрецедентен world-building – продължението му не е нито едното от двете. Здраво стъпил върху гърба на титана Роджър Дийкинс, канадското чудо Дени Вилньов рисува разкошна авансцена, впечатляваща с носталгичен футуризъм, но изолирана от дълбочината на предшественика си. Алфред Хичкок е казал, че трите най-важни неща за всеки филм са сценарий, сценарий и сценарий, ала „Блейд Рънър 2049” е задвижван само от един елемент. И той е опаковката.
Ще започна с лошото, докато съм в афект – сюжетът на „Блейд Рънър 2049” е пълна дупка. 30 години след събитията от първия филм, блейд рънърите продължават да ловят хуманоиди, за да ги „пенсионират”. Един от тях е героят на Раян Гослинг – офицер К – който работи в Lа Lа LAPD и е натоварен с озаптяването на аскета Сапър Мортън /Дейв Батиста/, но вместо поредната рутинна задача, К попада на мистерия, която ще го отведе до бившия му колега Рик Декард /Харисън Форд/. Нищо особено, нищо невиждано или пионерско. Класически макгъфини, предвидима развръзка и излишно разточително повествование, което може да накара много зрители да заспят и сънуват електрически овце. На хартия изглежда така, сякаш имаме перфектната комбинация между нео-ноар детективска история и фантастичен екшън с екзистенциален оттенък, но реално получаваме грабнати оттук-оттам мотиви – леко зачекнати, след което подминати в бързината и недовършени в някаква консистентна форма.
Липсва и усещането за органично следващи събития – повечето сцени в „Блейд Рънър 2049” не се подчиняват на вътрешна логика, а просто се случват, защото се изисква от тях да го направят в уречения момент. /проститутка, която съвсем спокойно и без каквато и да е причина нахлува в апартамента на К, само за да получим сношаване с Раян Гослинг; или репликантка, която си влиза в полицията, краде веществени доказателства и убива служител, след което безпрепятствено си излиза; или фактът, че главният герой открива важна за сюжета сграда, просто защото неволно катастрофира близо до нея и т.н./ Такива нагласени моменти са контрапродуктивни за интегритета на историята, но и демонстрират структурни проблеми, както в самия сценарий, така и в монтажа, който можеше да е много по-премерен, без да лиши филма от предъвкания си замисъл – „what it means to be human” – по-известен като 80% от цялата научна фантастика, правена някога.
„Блейд Рънър 2049” е стъпка назад и поради отсъствието на онази специфична неопределеност, характерна за оригинала. Всичко в настоящия филм е обяснено, директно и без двусмислени намеци, не оставя нищо на въображението и парира всякакви опити за интелектуален ангажимент, макар че някои от капиталните му сюжетни линии остават висящи и сякаш молят за още едно продължение. Имаме злодей с божествен комплекс и антигероичен протагонист, опит за мелез между Илайджа Бейли и Р. Данийл от творчеството на Айзък Азимов, чиято единствена разлика с обикновения човек е умението му да носи на бой и да минава през стени. И въпреки че сценарият хитро се опитва да заличи границата между хора и не-хора, като въвежда рядката способност на репликантките да раждат бебета, този трик не променя наличния ефект, а именно – „Блейд Рънър 2049” работи с морално остарели теми, които само за последните две години бяха обширно изследвани в “Alien: Covenant” и най-вече в “Westworld”.
„Блейд Рънър 2049” прави грешката да е лесносмилаем и удобен за възприемане, което пък създава недоумение за огромната му продължителност от 160 минути. Оригиналът на Ридли Скот също не бе от най-кратките или най-динамичните заглавия, но зрителите бяха неспасяемо потопени в безпощадната му атмосфера, докато „Блейд Рънър 2049” така и не успява да ни концентрира достатъчно, за да се ангажираме изцяло. Всъщност, една от най-добрите сцени във филм и единствената, която породи някакво чувство на емпатия в мен, беше първата – „пенсионирането” на Дейв Батиста – и ироничното е, че тя изначало е била предвидена за оригинала от 1982-ра. В останалото време просто няма емоционален магнит към когото и да е от новите персонажи. Образът на К и непоследователната му градация от inhuman към human-curious бе криминално похабен, а внезапният му позив за ненужна саможертва бе удобно инспириран от стратегическата реплика, че „най-човешкото е да се жертваш за велика кауза” и той, клетият Пинокио, който много иска да е човек, тутакси се връзва. Много слабо, много. А може би трябваше да симпатизираме на холограмата Джой, влюбена в юзъра си – как, защо? Или на шефката на милицията, която очевидно е трябвало да бъде мъж, но някой е забравил да информира кастинг директора, поради което са взели Робин Райт и са я направили лесбийка с името „Джоши”? Не, разбира се. Тези герои не са нито достатъчно реални, нито изглеждат на мястото си в конкретните ситуации, за да им повярваме.
Освен пропилените Робин Райт и Макензи Дейвис, самоходната дърворезба Раян Гослинг продължава на автопилот от филмите на Никълъс Уиндинг Рефн, а Ана де Армас е избрана само заради хубавите си… щях да кажа „очи”, но цицките й са много по-изразителни. Джаред Лето и театралните му method-acting простотии ще впечатлят само възбудените фенки на 30 Seconds to Mars, а Силвия Хьокс явно е получила грешния сценарий и до края е била със заблудата, че играе в епизод на „Терминатор”. С други думи, актьорския талант е налице, минус правилната му употреба. Само Харисън Форд си стои твърдо на мястото, сигурно понеже вече и без това не може да ходи. Рик Декард е единственият персонаж, който показа едновременно силно екранно присъствие, достоверна емоция и задоволителна кулминация. Нищо, че ни е изтипосан като някакъв полудив Бен Гън-style отшелник, цитиращ „Островът на съкровищата” като парола за проверка на новодошлите и живее с грозна кучка, най-вероятно защото Форд е искал на снимачната площадка нещо, което да му напомня за Калиста Флокхарт. Декард от 2049 няма почти нищо общо с Декард от 2019, но дори на 74 години Харисън Форд е достатъчно харизматичен, за да събуди паралел със стария си образ. Той обаче е просто свързващото звено между миналото и настоящето, и работи повече като фенсървиз, отколкото като необходимост. Ролята му тук е по-кратка и от тази в „Епизод VII” – появява се за около 12 минути, в пет от които се дави безучастно и комай единственото, което прави както трябва, е да пребие Раян Гослинг. Но ако си мислите, че филмът губи от липсата му, обърнете внимание на изнемощелия му, почти комичен, старчески спринт, и ще се сетите, че е точно обратното.
Отново, по-скоро като фенсървиз, Декард се среща със старото си либе Рейчъл и сцената несъмнено би трябвало да е въздействаща, но подмладеното CG лице на Шон Йънг е откровено разсейващо, а интеракцията им е ампутирана от химия, което определено не поражда планираните чувства. Като компенсация забранената страст в „Блейд Рънър 2049” отново е на преден план, главно с К и порнограмата му Джой /Ана де Армас/, чийто отношения са забавни за наблюдаване, но нищо ново под слънцето, особено след филми като „Her”, които се справиха много по-умело със софтуерния романс. В общи линии, в „Блейд Рънър 2049” имаме безтелесна компаньонка, която иска да е истинско момиче и не-човек, който иска да е истинско момче – Ромео и Жулиета пасти да ядат, когато имаме класическата любов между Буратино и Буратинка. За жалост, тази им любов е представена твърде повърхностно и даже накрая, когато връзката им е буквално стъпкана, на никого не му пука. Освен на феновете на футуристичните тройки, тъй като са наградени с еротична сцена, където за нуждите на половото задоволяване на Раян Гослинг, холограма се „вселява” в репликантка, като някакъв шибан секс-призрак. The fuck?!
Филмът упорито се опитва да избяга от тривиалното и понякога успява /моментът, когато К разбира, че не е Избраният, е изключително умилителен/, но на други места се забива баш в центъра на клишето, като например изтъркания до болка акт, където доброто ченге е отстранено за това, че си е свършило работата и трябва демонстративно да сдаде оръжието и значката си. А аз, уви, си мислех, че гоним ретро излъчването на 40-тарско криминале, а не на тъп 80-тарски екшън. Няма да си отварям устата за арогантната религиозна символика в търсенето на Христос-ка, но ще се оплача, че „Блейд Рънър 2049” се възползва нагло от модерния феминизъм, защото дава много по-активна роля на дамите си. Полицейския началник е властна женска, репликантките могат да раждат и имат френска лидерка на ъндърграунд Ла Резистонс, целта на сюжета е откриването на някаква wonder woman, а дори обикновените проститутки проявяват алтруизъм. От друга страна насочва цялото внимание върху онеправданите представителки на нежния пол, вкл. няколкоминутна сцена на брутално издевателство върху гола робиня от страна на господаря й Ниандър Уолъс /Джаред Лето/. Може да ме наречете беснеещ шовинист, какъвто съм, но не смятам, че вселената на „Блейд Рънър 2049” е мястото за подобни евтини пропаганди.
И напук на всичко това, „Блейд Рънър 2049” е прекрасен, благодарение на демиурга Роджър Дийкинс. Еталон за операторско майсторство, макар и без нито един Оскар в кариерата си, професионалният отпечатък на Дийкинс личи във всеки кадър от „Блейд Рънър 2049”, стимулирайки сетивата както със стъписващите си панорами, така и със затворените пространства, където осветляването е феноменално. Специално внимание заслужават моментите в щаб-квартирата на Уолъс, в които светлината сякаш емитира от нищото и в същото време върши двойна функция – подсилва израженията с помощта на брилянтно преценени сенки и загатва за вътрешната емоция на съответния герой чрез майсторска употреба на цветове. Близките планове на Батиста и Форд са детайлна емоционална карта и това е показано само с помощта на икономична светлина, насочена под правилен ъгъл – изключителен пример за извличането на максимално информация с пестеливи ресурси. По-късно има почти извънземно отражение на летящи автомобили върху стъклена пирамида на фона на постнуклеарно оранжев фон, а изящната сцена, в която К си почива на стълбите, е поетично намигване към финала на първия филм. И освен ако Академията не се ръководи от слепци, Оскарът на Дийкинс вече трябва да е изработен, надписан и резервиран за догодина.
Дени Вилньов също помага, подхождайки с искрен респект към основните параметри и архитектура на оригинала, без да се впуска в егоцентрични импровизации. Може би най-видимата разлика в стилистичен аспект е обилното количество дневни сцени. Ярката слънчева светлина бе табу в „Блейд Рънър”, но тук е доста по-използвана, макар и филтрирана, за да придава циментово сиво излъчване на самота и обезличаване. В интериорните шотове Вилньов също вилнее, като най-запомняща е сцената, в която Декард и К се конфронтират в празна концертна зала с холограма на Елвис Пресли – идеален аналог за сблъсъка между старото и новото. Вилньов е съхранил даже мудния ритъм на оригинала, избягвайки динамика почти до финала и баш там се е олял жестоко. Полумървото ченге с катастрофиралата си кола успява да свали безпроблемно ескорта на лошата Любов /Силвия Хьокс/, след което да я пречука от бой и да спаси мишока Форд от удавяне. Всичко това заснето семпло и делово като за „Диема”-екшън. Съпоставете го с финала на първия „Блейд Рънър”, където в конфликта между Декард и Рой Бати /Рутгер Хауер/ имаше не просто скучна размяна на юмруци, а елегантен и трагичен дисонанс, и това тук ще Ви се стори като скеч от “Die Hard 2049”.
Музиката на „Блейд Рънър 2049” също не е това, което трябваше да бъде. Не говоря за факта, че е писана от музикален продуцент /Ханс Цимер/ и композитор на генерика /Бенджамин Уолфич/, а за това, че не е напасната с филма. Вангелис можеше съвсем непринудено да Ви удави в електронния си амбианс, докато „Блейд Рънър 2049” разчита на синтезирани имитации, подути от агресивни басове, които повече стресират, отколкото спомагат за плавния синхрон между мелодия и действие. За пример давам сцените с автомобила на К, обикалящ из небето над Лос Анхелес – просто си пътува, без някаква заплаха – и в същото време музиката е толкова натоварваща със стържещите си тонове, сякаш на екрана се случва нещо наистина ужасяващо. Това е несъответствие, което можеше лесно да се преодолее, но поради неведома причина, е оставено така. И дразни. Другото, което дразни, е продуктовото позициониране, защото създава усещането за комерсиален и типично конвейерен продукт, особено в сцени, които умишлено са кадрирани така, че на преден план да лъсне логото на SONY, петсекунден близък план върху надписа Peugeot и разбира се – бутилка Johnnie Walker на всяка маса. И защо 3-D, в името на Тлалок?! Отново порочна практика на зависим и контролиран проект.
„Блейд Рънър 2049” е чистокръвна естетика, но и добър урок за неубедителна история, захранвана само от енергията на стилизиран външен вид, защото зад пъстроцветния му параван няма нищо, което да задържа вниманието или остави храна за размисъл, освен наболелите въпроси – какво се случи с кучето на Декард и какво, по дяволите, прави сомалийският пират от „Капитан Филипс” в бъдещето!? Изкусно заснет и сензорно удовлетворяващ, но в същото време твърде обстоятелствен, натруфен, дистанциран и прекомерно апотеозен, „Блейд Рънър 2049”, за разлика от предшественика си, е обречен да се изгуби във времето… като сълза в дъжда.
6.3/10
84 коментара
Comments feed for this article
08.10.2017 в 15:23
Petia Ivailova
А аз го чаках с нетърпение…Имам чувството, че се оформя тенденция – всички филми в които участва старият Харисън Форд са повече или по-малко разочарование.
08.10.2017 в 15:33
cinemascrotum
Не си натрапвай моето мнение. Това, че аз си тръгнах по-скоро разочарован не означава, че филмът е разочарование по принцип. Просто се нервирам, когато филми с велик потенциал се принизяват до продукти за общо ползване. А и Харисън Форд всъщност е едно от добрите неща в него.
10.10.2017 в 21:49
Muggs
Въпреки „разочарованието“, за разлика от другите ти ревюта, в това си личи уважението, с което си подходил към филма.
08.10.2017 в 16:22
Annatar
Трябва да гледаш по-внимателно сцените с проститутката и катастрофата, пропуснал си няколко важни реплики. А иначе нещата, които коментираш като минуси могат да бъдат минуси и на оригиналният Блейд Рънър. Продуктовото позициониране и в 2049 и в оригинала си е там.
Иначе музиката мен не ме подразни, но това си е доста субективно. Историята ми хареса повече тук. Героят на Гослинг имаше арка. Извършваше и детективска дейност, което почти липсваше при Декарт. Краят ми хареса точно защото са избрали минималистичен подход – единственото нещо което виждаш са героите и разбиващите се вълни. Все пак идеята не е да се направи рибуут на Блейд Рънър, а да се разкаже отделна, до голяма степен, история в този свят. Но да сцената с Рейчъл ми дойде в повече. А иначе тройката с Джой и проститутката беше впечатляваща на техническо ниво 😉
08.10.2017 в 16:51
cinemascrotum
Кои са репликите, които съм пропуснал?
Има разлика между продуктовото позициониране от „Блейд Рънър 2019“ и този – в първия беше необходим щрих от сюжета, защото служеше като уточнение за корпоративната власт на бъдещето и се случваше във фона, а тук е натрапено, почти на ниво „Майкъл Бей“.
Разследващата дейност може и наистина да е била повече, но го нямаше онова чувство на сурово и порочно криминале с циничен детектив а-ла Реймънд Чандлър, който първият филм перфекционира. По-скоро имахме идеализирана форма на разследване, която, също както други аспекти от филма, просто служеше за добър външен вид, но не бе задвижвана от реална необходимост.
А това, че не е рибуут, е страхотно. На никого не му трябва нов „Епизод 7“. Но вселената на „Блейд Рънър“ е толкова концептуално богата, че новата история, ако наистина са искали да е нова, можеше да ни отвее главите. За жалост, историята на „Блейд Рънър 2049“ не е нова, а разчита твърде много на носталгичните референции, вместо на иновативния подход.
20.11.2017 в 19:43
Георги Георгиев
Хм, във филма отново имаше реклама на Pan Am.Това какво е – референция или продуктово? Нещата само на пръв поглед изглеждат прости…
08.10.2017 в 16:44
Quazimodo X5
🙂 Задълбочен анализ от скротум, който най-много през живота си да е заснел летящ жълт балон в парка, с телефона си….. :-Р
08.10.2017 в 16:56
cinemascrotum
Напротив, веднъж в парка снимах едно кучешко лайно в продължение на 90 минути и продадох правата за него на М. Найт Шямалан, който го пусна по кината с името „Явлението“.
08.10.2017 в 17:04
tttt
https://www.youtube.com/watch?v=HYRsDi4fGOA – хапсулютен шедьовър на ревютата.
08.10.2017 в 17:45
BlueOrange
Според мен доста добре си уловил слабите места на филма.
Интересно е, че тук се наблюдахме подобна маркетингова кампания като тази на „Пришълецът: Завет“ на Ридли Скот или „Дух в броня“: всяка снимка, всеки трейлър, допълнителен трейлър, плакат и т.н.; през ден, през два; да се създава хайп. Седмица преди премиерата почнаха да изтичат ревюта, че камо ли това е най-голямият блокбъстър в последните 5 години.
В началото с откриването на костите, чиито притежател, естествено, знаехме кой е, имаше известен интерес. По-нататък обаче нещата вървят леко насила, сюжетът излишно започва да криволичи и да се усложнява и персонажите стават малко повече от необходимото.
Интересно ми е до какъв бокс офис ще докара тази маркетингова инжекция такъв трудносмилаем тричасов продукт при фастфууд аудиторията в САЩ.
08.10.2017 в 18:01
cinemascrotum
Гордея се с факта, че не бях гледал нито един от маркетинговите клипове предварително. Не че това ми помогна де, просто казвам.
Не мисля, че филмът е трудносмилаем. Излишно протяжен, да, но не и трудносмилаем – даже напротив. Иначе актуалните бокс-офис цифри не са обнадеждаващи, но все пак и първият „Блейд Рънър“ е бил касов неуспех. Важното е филмът да издържи проверката на времето, а за момента това ми се вижда трудно.
08.10.2017 в 18:25
sn
Струва ми се, че провала в бокс офиса ще намали шансовете за нова адаптация по „Дюн“ 😦
08.10.2017 в 19:44
cinemascrotum
Едва ли някой е очаквал, че „Блейд Рънър 2049“ ще разцепи боксофиса, така че провал е силна дума. Критиците го обожават, а това е достатъчно добра новина за бъдещето на „Дюн“.
08.10.2017 в 23:00
BlueOrange
Вероятно не съм се изразил най-подходящо. Под трудносмилаем имах предвид, че е муден и че след началото по скоро се караш да го гледаш насила, а не си прикован, защото ти е супер интересно.
08.10.2017 в 23:03
BlueOrange
П.С.: И от Arrival миналата година бях „разочарован“ по подобен начин.
08.10.2017 в 23:16
cinemascrotum
Значи ставаме двама. 🙂
08.10.2017 в 18:50
Касабов
абсолютно съгласен!
08.10.2017 в 20:13
Quazimodo X5
Очевидно съм пропуснал нещо, каква е връзката и приликата с „Дюн“ ? Аз лично още чакам „Срещи с Рама“ да задвижат, ама…
08.10.2017 в 20:16
cinemascrotum
Приликата е, че и двете са класически жанрови епоси, а връзката е, че „Дюн“ е следващият проект на Вилньов.
П.С. На този етап можеш напълно спокойно да забравиш за „Срещи с Рама“.
08.10.2017 в 20:40
Quazimodo X5
А, благодаря 🙂
08.10.2017 в 20:50
Стоян
Гледах филма в петък и лично на мен много ми хареса.имаше някои разтегнати сцени и други неща , които спомена, но като цяло беше доста добър на фона бълвочите тази година! Абе скротуме, отдавна ти чета блога и от много време не си се изказвал толкова ласкаво за филм 🙂
08.10.2017 в 21:09
cinemascrotum
„доста добър на фона на бълвочите“ – ето го основният проблем. 🙂 Моментът, в който хвалим филм, само защото е по-добър от бълвочите, е моментът, в който филмът губи, независимо от качествата си.
08.10.2017 в 23:19
vяsko
Кефи ме как храниш Цимър при всяка възможност. Аз самия го харесвам, дори му ходя на концерти понякога, но ме радва последователността ти в громенето на разни елементи.
Това, дето пишеш за 3Д-то…предполагам си наясно, че е локален проблем. Малък пазар сме и няма сметка един и същи филм да се прожектира едновременно в два формата. Но в държавата производител не е така, всичко от Аватар насам вкл. може да се види и на 2Д, прожекциите в 2 и 3Д вървят паралелно в съседни салони с разлика от 15тина минути, няма форматен монопол.
08.10.2017 в 23:51
cinemascrotum
Нямам предвид това. Имам предвид факта, че Вилньов е клекнал – дали пред студиото, дали пред самия Ридли – и се е примирил, че въобще трябва да има и 3D версия, с което е пренебрегнал както собствените си принципи /това е първият му 3D филм/, така и тези на Дийкинс /който открито мрази 3D-то/, само за да изстиска някаква измъчена постконверсия, ненужна никому. С подобни номерца олеква не само филмът, но и режисьорът, който в случая уж имаше пълна свобода, ама май е нямал…
09.10.2017 в 07:02
Vasko
Не бъди наивен. Никой не е имал пълна свобода от много време насам! За това преебват продълженията на всеки як филм.
09.10.2017 в 08:49
cinemascrotum
Напротив. Куентин Тарантино отдавна е отвързан да прави каквото си иска. Уес Андерсън и Пол Томас Андерсън също. Кристофър Нолан /да се свети името Му!/ пък има абсолютна свобода в Warner Bros. Той буквално искаше да снима „Дюнкерк“ без сценарий и те щяха да му позволят. 🙂
Просто казвам, че преди време Вилньов се хвалеше за пълния контрол, който са му осигурили при „Блейд Рънър 2049“, а после ни изцаква със студийно пост-3D, което е жалко – за нас и за него.
09.10.2017 в 11:42
Vasko
Съгласен съм. Аз имах предвид по-скоро проектите и филмите където има пръст Р. Скот. Хем на него му се бъркат, хем той се бърка…
09.10.2017 в 11:06
whotheff
Sony в последният момент са запълнили дупка от 90 000 000 в бюджета, та барем едно лого са могли да покажат за толкова. За Пежо се говори, че искат да се връщат на американския пазар. Както надписа ЦЕЛИНА в началото, множеството други надписи и раговори на чужди езици, идеята за тотално смесване (и изчезване) на държавите се подсилва от небивалицата – Пежо в LA. (За Атари нищо не споменавате)
За мен няма лошо в продуктовото позициониране, понеже показва разгръщането на корпоративната сила в бъдещето.
Колкото до музиката, перфектна е. Просто сякаш са се облегнали на Play бутона и я има и където трябва и където не. (Ако сложим коментара за нея към Дюнкерк, съм 100% съгласен)
Филма е лесносмилаем, особено ако се резнат 10-ина минути.
Гослинг играе дърво и се справя идеално, но пък е полу-човек без детство, промиван ежеседмично и безропотно изпълняващ заповеди. Отгоре на всичко за два дни, два пъти си сменя представата за това кой всъщност е. На базата на това, играта му си е на място. Всичките му емоции (без една) са вътрешни и ако човек е по-внимателен може да ги усети.
За дупките в сценария – с два палеца нагоре. Добавям и необяснения апокалипсис на всички носители на информация, за който трябваше да гледам анимацията, епизод: „Black Out 2022“
Добавям и факта, че Кей не се подчини на шефката си (което трябва да е невъзможно), правейки собствено разследване. А ако съдим за момента, в който тя е насаме с него и си пийва, не е лесбийка.
Относно феминизма, съм съгласен и мнoго дразни и в този филм.
Може би и затова се зарадвах толкова, когато Кей я удуши, нелогично повдигайки я във въздуха. Вместо да я топне с лекота, в и без това заливащата я вода, даде възможност да може да се наслади човек,
Началаната сцена с любителя на чесън, чисто визуално, ми напомня за Сталкер.
За останалото съм на почти същото мнение и подкрепям и Annatar.
09.10.2017 в 11:17
cinemascrotum
Е, ако имаш предвид закачливия псевдо-сексуалния намек на шефката в апартамента на К, това може да се приеме и като поредния тест за реакцията му – все пак него постоянно го калибрираха и проверяваха дали не е кривнал от “базовото ниво”. Или просто e още едно доказателство, че Раян Гослинг е толкова красив, че всички искат да го изчукат на 50 грама алкохол. 😀
P.S. +1 за “Сталкер”-асоциацията.
09.10.2017 в 23:14
cinemascrotum
Ma nigga! 😀
10.10.2017 в 09:53
AzUrAL
Всички мацки харесват Гослинг. Факт. Явно това дразни повечето мъже, преди няколко дена един колега се оплакваше, от него защото не изглеждал „корав“, много бил доволен, от „Само бог прощава“, защото го били размазали с юмруци. Уес Андерсън и Пол Томас Андерсън са просто в друга графа режисьори. Странно, Анита Димитрова се оплакваше от играта на Джаред Лето, бил слабото звено във филма. Учудващо слаб сценарий същите сценаристи, от първият филм, явно не са им стигнали 35 години да го измислят, за разлика от Линч.
10.10.2017 в 14:18
cinemascrotum
Джаред Лето си е натегач, но проблемът не е в играта, а в персонажа му, който е твърде стереотипен и недоразвит – типичният мегаломан с нарцистично разстройство.
Предпочитам спиноф за Д-р Баджър. 🙂
11.10.2017 в 18:56
KIRI
След Бла Бла Ленд установих, че нито една моя позната не намира Гослинг за дори умерено привлекателен (тука да уточня, че и аз съм една от тях). Просто го нарочиха за секс символ и упорито го промотират като такъв. Мисля, че „самоходна дърворезба“ му пасва перфектно. Изненадващо висока оценка от Скротума, явно си струва да се види, поне заради кинематографията, но ще пропусна 3Д-то и ще изчакам блу-рей-а. Ревютата, които изчетох досега са горе-долу идентични. Красива опаковка, но без съдържание. Жалко наистина.
11.10.2017 в 19:39
margo
Фактите ти са за боклука, колега:) Остава да ме обвиниш, че харесвам Скарсгард(който и да е от тях) и ококореното гадже на жената-чудо:) Гослинг е причината да не отида на кино на Blade Runner!
10.10.2017 в 13:21
Тъжно
Да се посмеем и поплачем – https://www.vesti.bg/lyubopitno/kultura/blejd-rynyr-2049-poliarizirashtiiat-shediovyr-na-godinata-6074706
10.10.2017 в 16:23
...
Да чакаме ли нещо за новото copy-paste-извращение на междузвездния скрап 1534-ра серия или вече и мазохизма ти не те мотивира достатъчно да си причиниш гледането му и писането на каквото и да е за него?
„Това не е порно. Това е още по-зле. Това са междузвезни войни.“
Сега очаквам нещо от рода на:
„Това не е снъф-порно. Това е дори още по-зле. Това са междузвезни войни: последните жабари с работно заглавие: доубийте оставеното от Лукас.“
10.10.2017 в 21:04
cinemascrotum
Днес гледах трейлъра – не е плачевен, но по-правилно е да се нарича „реклама на новата плюшена играчка на DISNEY“:

P.S. Трейлърът сугестира, че Кайло ще взриви Лея. Ако искат да направят качествен поклон към Кари Фишър, корабът й трябва да избухне в облак от кокаинов прах.
10.10.2017 в 20:09
BlueOrange
10.10.2017 в 20:12
BlueOrange
Добре прекарани 45 мин.
10.10.2017 в 21:03
Rangel
А какво мислиш за The Handmaid’s Tale , благодаря предварително!!!!
10.10.2017 в 21:11
cinemascrotum
До пети епизод е изключително обещаващ. Добре заснет и Елизабет Мос се справя страхотно. След това обаче историята почва да потъва яко и последният епизод беше Дъното. Едва ли ще си причиня втория сезон.
13.10.2017 в 18:51
pavel717
а успя ли да цъкнеш втория сезон на Expance?
13.10.2017 в 20:44
cinemascrotum
Не. Изгледах първите 3-4 епизода, но го оставих на пауза, защото подхванах третия сезон на „Фарго“ и после съвсем забравих. Сега нямам и време, но може би ще го довърша зимъска.
10.10.2017 в 23:55
Христо Михайлов
Здравей , моля те прочети това
http://www.imdb.com/news/ni61600475?pf_rd_m=A2FGELUUNOQJNL&pf_rd_p=2540377602&pf_rd_r=1WJR668GZ9TSKZDEQ06R&pf_rd_s=center-6&pf_rd_t=15061&pf_rd_i=homepage&ref_=hm_nw_uk_tp1_sm
ако се случи Аз ще се откажа от филмите завинаги.
11.10.2017 в 09:24
cinemascrotum
Не съм шокиран. В Тинсълтаун отдавна вече няма нови идеи, а само рециклаж. От цялата работа ми е най-любопитно кой би режисирал това нещо, защото Лана & Лили не трябва да барат повече там – двете продължения на „Матрицата“ бяха достатъчно течни говна още в мъжките времена на Уашовски.
12.10.2017 в 15:00
Baba Fet
Филмчето е разпиляно, но анализа ти е балансиран и справедлив.
Само забрави да изкоментираш Инженера от първата снимка най-вдясно. 😛
13.10.2017 в 01:50
chavdar
Това е един от редките случаи, в които намирам CinemaScrotum за прекалено снизходителен. Визуално филмът е невероятен, но клиширания сценарий, разочароващата актьорска игра и музика заслужават по сериозна критика. При условие, че имаш възможност да доразвиеш един невероятен сюжет на Ф.К.Д. и да се концентрираш само във визуалната му част си е направо подигравка и то не само за феновете.
13.10.2017 в 09:06
cinemascrotum
@Baba Fet, жалките easter-eggs на бай Ридли не ми се коментират.
@chavdar, развитие на историята има /все пак филмът не е soft reboot/, само дето продължават да дъвчат теми, които за последните 30 години са предостатъчно дъвкани. Опитват се да бъдат интересни с разни безмозъчни носталгични референции /някой да ми обясни какъв изобщо бе смисълът от сцената с дъртия Гаф/ и в същото време допускат множество сюжетни пропуски, които нервират още повече. /лошите оставят К в Лас Вегас без да го убият; Уолъс не знае, че Исус-ката работи за него и т.н./ Но пък визуалната част наистина си струва. Определено не си струва чакането, но поне си струва гледането.
13.10.2017 в 09:35
Тора
Прекрасен, точен и изчерпателен коментар за филма. Аз също се посмях на сцената с пирата от един друг филм. Само ще добавя, че освен абсурдното и безсмислено натрапчиво озвучаване, малко в повече ми дойде появяването на Елвис и Мерилин Монро и Франк Синатра.
Що се отнася до Райън Гослинг, ролята му явно се изчерпва с това да гледа като пребозало теле, майсторство, което лесно достижимо след взимане на подходящи транквиланети.
По мое мнение, филмът изобщо не си струва парите, дори и за билет с намаление, който имах „късмета“ да си купя. Но от друга страна, много се смяхме с приятелите ми, докато обсъждахме, че флмът е замислен като психотронно оръжие.
13.10.2017 в 11:29
Az
Чисто и просто ревю с цел заяждане в стил „grumpy old man“. Мога да го докажа на много места, но най-вече ми се наби недоволстовто, колко бил феминистки филма. Репликантките можели да раждат! Чок проблем брат! Че ти какво искаш – репликантите ли да раждат? Това би било феминистко наистина. И не – репликантките не могат да раждат – нали това е най-големият шибан проблем на героя на Джаред Лето! А шефката на K била силна независими жена! Да не искаш да кажеш оная същата актриса, дето преди 30 години (не толкова феминистки времена) смачка гъза на не един а два терминатора от бъдещето? Тогава май не беше много феминистко, не бяхме ревнали против Сра Конър колко била независима.
Глупости в „ревюто“ колкото щеш. Какво бил правил там пирата от един друг филм. Ми що не пита кво прави там Индиана Джоунс деба майка му?
Музиката била мрачна? Ми ти не забеляза ли леката идейка на филма да е мрачен? Така тънко се бяха опитали да я прокарат, че изтъкнат филмов критик дори не успя да забележи, че е малко депресарско бъдещето във филма…
Продуктово позициониране? Я си прегледай оригинала!
Мудни сцени? Я си прегледай оригинала!
И т.н. и т.н…
Много много слабо ревю. И не забраяй, че тези от които си откраднал идеята за блога си (и дори името му) не винаги само сипват по ревютата си, а се опитват да дават и конструктивна критика.
13.10.2017 в 11:52
cinemascrotum
Първо се успокой, че аневризмите така стават.
Вижда се как самият ти нямаш конструктивна критика, а си чел само това, което искаш. Първо, никъде не твърдя, че раждането на репликантките е проблем – даже споменах, че е хитра добавка към сюжета. Проблемът ми е излишният феминизъм, който напоследък почна да се налива в киното, ама на грешните места. Второ, никъде не съм казал, че музиката е „мрачна“, а че е твърде помпозна и нехармонична със сцените. В горен коментар вече посочих и какво не ми хареса при продуктовото позициониране, но специално за теб ще се повторя – в „Блейд Рънър“ работеше като част от експозицията на света и не се набиваше на очи, особено за времето си, докато тук е вече извън пропорции и разсейва. И проблемът не са мудните сцени, а мудните сцени, които не носят нито атмосфера, нито информация, а просто влачат филма.
Само за уточнение – Робин Райт никога не е играла Сара Конър! /?!?/ Фактът, че не можеш да различиш две актриси издава не просто елементарната ти филмова култура, но и сексизма ти.
Така че, пак казвам, успокой се и не се излагай повече, ако е възможно.
P.S. От кого съм „откраднал“ името на блога, моля?
13.10.2017 в 16:37
Az
„От кого съм „откраднал“ името на блога, моля?“ Сериозно ли задаваш този въпрос? Отговори си сам, моля те. От същия човек, от който си откраднал идеята да rant-ваш.
И да, обърках Робий Райт с Линда Хамилтън, за което се извинявам, но да пич – много сексистко от моя страна.
Оправданията ти няма никакъв смисъл да ги коментирам. Пак казвам – изсмукана от пръстите критика. Нищо повече.
13.10.2017 в 16:44
cinemascrotum
Напротив, има смисъл да ги коментираш, но ти нямаш капацитета за това, защото си неадекватен пеон. Нищо повече.
17.10.2017 в 08:46
Силвия
wow scrotum-е, верно ли има и друг някой по белия свет, дето рант-ва??? Ни моъ повярвам чуееееееек.
@Az, кат’ го знаеш другия хейтър, що не го споделиш за останалите дето четем комнтарите на скротума докато лапаме мазни банички? Що си го пазиш за себе си.
И мноъ мъ дразнят некви дето използват коменатрите за лични разговори. Алоооу това е публично изливане на помия дето и други лочат после от нея. Пиши кат’ за целио свят. Гугъл транслейт се справя мноу добре, а аз лично препращам транслирани версии на скротума към чуждоезични приятели. Малко се губи магията, ама се кефят хората. Явно и те не го знаят прочутия „друг рантър“.
И изобщо как може да не знаеш Линда Хамилтън, сириъсли…..
13.10.2017 в 12:24
Vasko
Името на блога е върхът. Много ме кефи! Много се кефя,че никой друг няма подобно име, а е напаснато от българин! Евала за името!
13.10.2017 в 17:25
Anton Kostadinov
Някои от критиките изумително съвпадат с моите, но по-голямата част изобщо. Филмът е невероятно красив и за блокбъстър е прекрасно направен. Все пак много се забавлявах на ревюто 😉
14.10.2017 в 18:38
Кондьо Варварина
Скротуме, много се надявам да гледаш и направиш ревю на „Вездесъщият“….
14.10.2017 в 23:04
Unta
Ще гледаш ли The Snowman? Проси си едно твое ревю.
15.10.2017 в 13:14
Tonz
Бре, дори и хейтър като Скротума е дал над 6 оценка. 🙂 Филмът беше уникален! 10/10
Бтв скротуме имаш ли поне едно ревю на филм, където да си дал 9 или 10? То е ясно, че анонимници като Спилбърг, Нолан, Скот и другите не са достойни за твоя вкус, ама все пак трябва и на теб да ти харесва нещо.
15.10.2017 в 19:24
cinemascrotum
@Кондьо Варварина, новото BG кино води до реален риск от СПИН /синдром на придобита интелектуална недостатъчност/, така че няма да предизвиквам съдбата.
@Unta, не планирам да го гледам.
@Tonz, филм за 10/10 не съществува. В блога съм давал 9 само на „Гравитация“ и „Бърдмен“.
17.10.2017 в 07:53
Tonz
E, пак е нещо! Бърдмен беше доста добър! Макар и да не разбирам защо за Гравитация може 9, а за Блей Рънър – не… 😦 Не, че има някакво значение, де. Кефи ме, че си имаш собствено мненое и можеш да го защитаваш. И все пак оставам крайно несъгласен с ревютата ти за Дънкирк (тук ти личи как доста не се кефиш на Нолан in general) и Блейд Рънър. Лично за мен – филмите на годината. Ако не си гледал „Хищници в мрака“ – гледай го! Просто ще ми е любопитно какво ще напишеш и за него. 😉
17.10.2017 в 08:45
cinemascrotum
„Nocturnal Animals“ беше един от най-добрите филми на 2016, това не подлежи на дебат.
16.10.2017 в 22:15
Bro
Мейнстрийма на съвременната фантастика е толкова отровен, че в този случай съм склонен да пренебрегна липсата на сюжет. Много проятна изненада от Батиста. Има няколко спин-оф филмчета в youtube,които също не са зле.
17.10.2017 в 23:25
Емо
Хм, този филм ме накара да проумея, че най-големият грях на Холивуд днес не е обсесията от комикси или рециклирането на стари филми, а предсказуемостта. Толкоз ли никой няма топки да разчупи малко шаблона, да провокира публиката. Не съм фен на стария Блейд рънър – филм скучен и муден, но не мога да отрека уникалната му атмосфера, стил и запомнящ се финал.
Това тук взима наготово визията на оригинала минус музиката на Вангелис и играта на Рутгер Хауер, заменяйки отегчителния сюжет с банално клиширан. Крайният продукт на тази рецепта няма как да е кой знае колко впечатляващ… Справедлива оценка.
18.10.2017 в 14:18
cinemascrotum
@Bro, проблемът не е в липсата на сюжет, а в недостатъчната дълбочина на сюжет, който е имал 30 години време да еволюира. Но пък Батиста наистина е изненада. За момента е единственият спортист с убедителен преход към сериозна актинг кариера в Холивуд.
@Емо, ироничното в случая е, че точно обсесията по комикси е фактор, който извисява толкова „Блейд Рънър 2049“, защото на фона на стандартните супергеройски пръдни за последните години, той изпъква като монолитна sci-fi класика, каквато обаче не е.
21.10.2017 в 18:02
alexander
С нетърпениЯ очаквам ревюто за Гейосторм. Ако отцелееш след прпжекцията и не ти геоунищожат и последните остатъци сиво мозъчно.
Аз след като видях трейлъра и постер директно копие на постера на Инсепшън вече съм с кравешки поглед и явно съм пипнал СПИН от този интелектуалния…
23.10.2017 в 17:51
darkprokoba
Според мен цялата история с Джой беше монументална загуба на време. Единствените й функции бяха (1) заместител на порнхъб и (2) да бъде стъпкана. Не знам защо, но продължавам да очаквам появата на ИИ в филм със собствена мотивация, ценности, цели или (може би) проблясъци на… интелект? Ще трябва да почакам за Blade Runner 2089 май!
Още по-голям проблем е отчайващата липса на мозък в самите репликанти:
1) Малоумната кучка-робот пропусна поне две идеални възможности да довърши главния робот (I guess some things cannot be helped in Hollywood movies);
2) Лидерката на съпротивата изпя цялата игра пред главния робот, след което го прати на мисия срещу хората на Жокера. В случай, че хората на жокера не успеят да изтръгнат цялата информация от Индиана, да имат още един шанс за приятелско интервю с ранения и омаломощен главен робот. Мисля, че стъпканата Джой би се справила по-добре с воденето на съпротивата;
3) Главния робот вместо да свърши поне една работа като хората, взе че остави Индиана жив, след което удобно пукна, давайки още един шанс на Angel Face да погребе революцията!
5/10
30.10.2017 в 11:18
Стефан
Скротум, да очакваме ли ревю на Възвишение?
Лично аз, няма да имам търпение.
30.10.2017 в 17:09
cinemascrotum
Мразя българските филми. Повръща ми се от тях и често ме карат да се срамувам от произхода си. Така че не, няма да има „ревю“.
01.11.2017 в 10:50
Стефан
Знам. Но пък имаш от време на време ревюта(макар и по-стари) за БГ филми.
Особено на „Възвишение“ ще ми е интересно с оглед претенцията и замаха.
Да знаеш, имаш поне един читател, на който би му било интересно :Р
03.11.2017 в 19:02
Боби
А книгата чел ли си я?
Не искам да те осъждам, уважавам мнението и познаията ти на критик, но си е грехота човек/българин/ да гледа Тор Рагнарок, а да не отиде на Възвишение.
03.11.2017 в 19:48
cinemascrotum
Същото чух и за „Дякон Левски“. 🙂
Бих избрал всеки US „тор“ пред това да гледам тричасови холивудски напъни made in BG. Предпочитам да имам добър вкус, отколкото да съм „българин“.
31.10.2017 в 14:09
Светлозар Кременлиев
Скротуме, о славни Скротуме!
В името на всичко свято, аз те моля да направиш ревю на някой индийски сериял! ( препрепоръка: ,, Ритъма на мечтите“ )
П. П.
Не търси логика, така и няма да я намериш!
П. П. II
Съжалявам ако има правописни грешки! Бързах.
31.10.2017 в 23:30
pavel717
Гледа ли Тор?
01.11.2017 в 00:17
dorko
Започва да изглежда нормално за репликанти/андроиди да имат форма на самосъзнание, овеществяваща се във вид на дървени фигурки, кой знае защо, конски. Сещам за Двестагодишния човек.
01.11.2017 в 10:55
cinemascrotum
@pavel717, гледах го. Хареса ми като ексцентрично забавление, имаше яки ефекти и някои наистина добре заснети сцени, а с Кейт Бланшет исках да злоупотребявам Харви Уайнщайн-style, но цялата стратегия да се миксира самоиронията на „Дедпуул“ с шантавата космическа оперета на „Пазителите на галактиката“ беше толкова насилена, че на моменти стана направо досадна.
@dorko, конете олицетворяват независимата воля, а дървото е символично за антропоморфните персонажи, които искат да бъдат хора. Все пак самият Пинокио е дървена фигура. 😀
06.11.2017 в 21:00
pavel717
Съгласен с досадата, ама карай да върви, а иначе Катеринката на стари години яко е блъскала във фитнеса, много ми го вдигна!!
09.11.2017 в 23:01
violetaa
Защо не харесваш българските филми и новото българско кино ? И още едно въпросче – може ли да дадеш мнение за „Възвишение“ след като го гледаш, дори и да не е статия, просто като коментар? Мерси много.
09.11.2017 в 23:27
cinemascrotum
Съпротивите ми към българските филми са дълга тема, изпълнена с много вулагарности и цинизъм, така че няма смисъл да я почваме.
А „Възвишение“ няма да го гледам на кино. Може би ще му хвърля един поглед, когато излезе по торентите след няколко години.
10.11.2017 в 00:15
violetaa
Надявам се българското кино да се подобри още следващите години и да започне да ти харесва. Аз ще ида да гледам „Възвишение“, хареса ми трейлъра, мисля, че ще е направен добре, надявам се. А и не може да отречеш, че има напредък. Виж последните години колко много филми се правят, има някакви опити, което е хубаво.Все от някъде се почва.
14.11.2017 в 01:40
emil monev
хайде напиши нещо за новата визуална полюция ВАЛЕРИАН …. и т.н.
очаквам ревюто с нетърпение
14.11.2017 в 14:08
cinemascrotum
Щом досега няма „ревю“, значи няма да има „ревю“. Филмчето ми хареса ма-а-лко повече, отколкото очаквах, но пък аз очаквах да е потресаващо тъп, така че това не е комплимент. Някъде около 3.9/10 по милост.
19.11.2017 в 17:54
Jorro
Не знам защо ,но очаквах тези дни да видя ревю на „Лигата на справедливостта“.Не е тотална щета , но има много материал за скротума според мен 🙂
19.11.2017 в 19:09
cinemascrotum
Тотална щета бяха „БvS“, „Самоубийците“ и „WW“. „Справедливите лигльовци“ е ма-а-алко над тях. Не си струва да си губя времето, но утре може да нацвъкам нещо като „ревю“.