GET OUT (2017)

getout.jpg

„Get Out” е расистки хорър с елементи на тъпа комедия, удобно маскиран като „социален трилър“ /това е жанр?/, за да заблуждава хората, че е нещо повече от това, което е.

Режисиран от Джордан Пийл, по-грозната половина на дуото “Key and Peele”, филмът е мелез между „Познайте кой ще дойде на вечеря”, „Степфордските съпруги” и „Шперцът”, с инжекция от неловък хумор на етническа основа, тонове клишета и монохромни актьори от а-зависимото кино, чиято популярност не би напълнила и епруветка. Последното обаче е съвсем в реда на нещата, при условие че Пийл не иска да ги виждате като Имена, а като Цветове. Ако вече Ви смърди на глупости, то това е, защото от бая време не съм си проветрявал блога, но също така – защото филмът изобилства от такива.

Като за хорър, “Get Out” е малко по-страшен от дипломна работа на студент в НАТФИЗ, но въпреки това се оказа съвременен феномен, оставайки в историята като първия дебют на афро-режисьор, прескочил приходната бариера от $100 милиона само за три седмици, и то с бюджет от мижавите $5 милиона. В същото време, мастити критици, които са а/лицемерни популисти или б/страдат от „white guilt“, го обстрелват със залпове от суперлативи, възвеличаващи колебливите достойнства на продукцията, някои от които дори сравняват Джордан Пийл със Стенли Кубрик. /ха-ха-ха-хах… чакайте, че малко повърнах!/ Нещо повече – още в първата седмица след премиерата, „Get Out“ се закарфичи със 100% в Rotten Tomatoes и задържа тази оценка доста време, което звучи наистина гордо… поне докато не осъзнаете, че това го прави само около 10% по-добър от първия „Акулонадо“.

И всичко това, защото имаме прехвален хорър ОТ чернокож, С чернокож, ЗА чернокожи, който човърка невралгичната тема за репресия срещу малцинството и където чернокожите буквално са олицотворени с дивеч, следователно ако някой се осмели да го оплюе, ще бъде заклеймен като ксенофоб от всички дебнещи SJW подлоги в интернет. (EDIT: По-малко от 20 часа след публикуването на този текст, линкът му във Facebook бе премахнат, което потвърждава горното твърдение.)

“Get Out” изпъква с напрегната Хичкок-ова атмосфера, подсилена от клаустрофобичния минимализъм на сетинга, притеснителните близки планове, сюжетните обрати и убедителната актьорска игра на Даниел Калуя. Ала цялата му тежест е убита от абсурдните туистове и смехотворна фабула, която промотира афроамериканците като физически превъзхождащи останалите раси – това го казвам, ако се чудите откъде попада в категорията „комедия”. След два мандата на чернокож президент, подобни експерименти са излишна провокация и вредят на публиката, най-малкото защото са лошо извинение за кино. А най-ироничното е, че напук на напъните си да разобличава западните стереотипи, Джордан Пийл се проявява като много по-голям расист, отколкото съсловието на привилегировани бледолики, което се опитва да осмее.

Почти съм сигурен, че дори циганин, натровен с уранова вода, не би могъл да получи по-параноична халюцинация от сюжета на филма, но отвъд мултикултурния символизъм и сатирични коментари, “Get Out” е просто посредствено и тонално неуравновесено сефте на телевизионен зевзек, който хитро използва актуалните обществени настроения, но всъщност е налапал по-голямо KFC бутче, отколкото може да сдъвче.

4.0/10