Ревю: „Конг: Островът на черепа“ (Kong: Skull Island)

Ако четете този текст, значи можете да четете, поздравления! Но което е по-важно – можете да осъзнаете, че четете глупости. Същото обаче не може да се каже за хората, които са прочели сценария на „Конг: Островът на черепа” и са си казали нещо по-различно от „Докарайте шредера!” Последното би било логично решение, ако сте попаднали на разказ, където многоетажна горила jump&run-ва из планини зелени, докато в същото време раздава тукати на военни хеликоптери и Shoryuken-ъперкъти на микро-годзили. Вместо това, дерогативният скрипт е стигнал до продукция, викнати са някакви Големи Имена, чието его да отговаря на размерите на самия Конг, и воала – получаваме най-зрелищния боклук на 2017 до момента. Зрелищен ли казах? О, да! Боклук? Още повече.

Филмът представлява плахия опит на Legendary Pictures да се потупа по гърдите и да се изрепчи на MARVEL, DC и Hasbro, че, видите ли, и те могат да си направят собствена мултивселена. В случая, тя е чудовищна /понеже е пълна с грозни мутанти – Годзила, Кинг-Конг, Джон Ц. Райли/ и името й е MonsterVerse, което звучи супер, но само ако току-що сте духнали 15-те свещички на тортата. Вселената на Legendary е бедна и включва само някакъв гига-гущер и гига-примат, но не бройката, а размерът има значение, нали така? Досущ като тъпите порно актриси, публиката е длъжна да пъшка от екстаз на нещо грозно и миризливо, стига да е едро, черно и венесто. И някои наистина го правят, но на тях им е простено, тъй като са от ония зрители, които обичат да наричат ригидните си мозъчни клетки с галеното име „The One”.

За да бъда честен трябва да призная, че филмът е страшно тъп. Нека го кажа по този начин, та да ме разберат и интелектуалците – ако това нещо се класифицира като “филм”, значи аз също пуснах един тлъст “филм” в кенефа си тази сутрин. “Конг” е поредица от аудио-визуални злополучия, започващи от потенциално добро начало, към постепенно отегчаващо заключение, в което маймуните са повече от хората, или поне така ми изглеждаше, щом повечето хора демонстрираха мозъчните данни на средно умен парапитек. Опитите да се военизира сюжета с кофти имитации на “Апокалипсис сега” и спорадични коментари за войната във Виетнам, будят онова чувство, което се пада като липсващото звено между погнуса и съжаление, а героите са абсолютни и непростими отрепки, които са несъвместими с живота като цяло. Но за тях след малко. Нека първо кажа и нещо хубаво за този клоунфест.

Звездите на филма показват как да си прекарате в мола по-добре, отколкото на прожекцията на „Конг“.

Директор на “Островът на черепа” е Джордан Воу-Робъртс, популяризиран като инди-режисьор и не знам дали знаете, но това не означава режисьор на индийски филми, честно Ви казвам! Когато научих, че Legendary са дали на толкова прохождащ творец да се заеме с грандиозния им проект, първоначално се почесах по рядко окосменото теме в недоумение, но после си припомних, че “Конг” е филм, където великански саскуоч пляска гущерчета с корабно витло на верига, така че очевидно цялото студио е било с лютеница по устата, щом е одобрило нещо, което по принцип витае в сънищата на клет наркоман. Истината обаче е, че Воу-Робъртс е най-оптимистичното нещо в цялата двучасова разходка из Тъполандия и неговият хитър начин да превърне свръх банални кадри в свеж полъх, е достоен за ръкопляскания.

А сега нека не прекаляваме със суперлативите – като казах ръкопляскания, имах предвид от хора с една ампутирана ръка, защото колкото и да ми хареса като презентация, работата на Воу-Робъртс не е достатъчна да извади “Островът на черепа” от септичния танк. Натрапчивите асоциации с епоса на Франсис Форд Копола бяха изцяло ненужни, а някои от кадрите се повтарят до досадни нива /Конг на фона на огромно изгряващо слънце, Конг на фона на огромна луна и прочее – всичко в тоя филм е огромно, освен бицепсите на Том Хидълстън/ Майтапът настрана, но Джордан Воу-Робъртс има бъдеще в Холивуд и определено го заслужава повече от други свои инди-колеги-станали-високобюджетни-режисьори, като Колин Тревъроу /“Jurassic World”/, известен с това, че ако потърсите името му в Google ще излезе съобщение Да не би да имахте предвид „кретен?” Така например, някъде към края на „Конг”, ни в клин, ни в ръкав, видях dolly zoom, което е готин похват, ако има причина за него, докато тук нямаше, което доказва че Джордан владее арсенала на киното, но трябва да се научи да го използва рационално. За щастие, поне бъдещето е пред него, което е повече, отколкото може да се каже за Legendary Pictures.

Мъхестата брада на режисьора е почти толкова голяма обида за добрия вкус, колкото и филмът му.

И така, малко за сюжета и като казвам “малко” не хиперболизирам, понеже сюжетът на “Островът на черепа” може да се побере върху прашките на сомалийка. Фабулата се развива 24 часа след края на войната във Виетнам и представя неволите на етнически коректна група човеци, попаднали в погрешното време и в още по-грешния филм, с мисия да открият и озаптят дива горила с размерите на Кинг Конг. Мисията включва военни, водени от хардкор полковника Пакард /Сам Джаксън/ и подпомагани от британски следотърсач /Том Хидълстън/, плюс бонус – военната фотографка Мейсън Уийвър /Брий Ларсън/, чиято основна дейност бе да позиционира продуктово фотоапарата си Leica М3. Гореописаното стадо от 80% трупове се насочва към Острова на Черепа, за да пуска бомби, но като цяло идва с Мир и като казвам “Мир” нямам предвид руската космическа станция.

Бомбите пробуждат задрямалия Конг и мелето започва, погубвайки живота на десетки военни, и даже чуваме вечната кино-реплика, с  която някакъв онеправдан негър ридае, че имал само един ден до пенсия. Но както е казал народът “Само един самолет 9/11 не прави” … не, не, грешка, това го е казал Джордж W, народът всъщност е казал “само една лястовица пролет не прави”, а в конкретния случай само една горила филм не прави, така че за нашето добро настроение се грижат още няколко представители на дивата черепно-островна фауна, като гигантски бивол, гигантски инсекти, гигантско дърво и други приказни твари, очевидно крадени от хвърлени в коша скици на Гейермо дел Торо.

По данни на Холивуд, във всеки „kaiju“ филм трябва да има азиатско присъствие, иначе събитията не са достоверни.

Джунглата на „Островът на черепа” е живописна и препълнена с креации, които искат да ядат човешка мръвка, а във всяко гьолче дебне хищник. Това е иронично, тъй като половината филм си мяза на пародия на „Хищникът – говоря за епизодите с отряда армейци, изтребвани на класическия принцип „един-по-един” от непознат враг с видимо по-висок IQ от техния, а именно – този на горила. И спокойно – ако не усетите приликите с „Хищникът” по екрана, ще ги усетите в ушните си канали от темите на Хенри Джакман, които упорито мимикрират Алан Силвестри. А сега малко уточнение – Конг не е злодеят в „Конг”, нека не Ви въвеждам в заблуждение! Конг е нинджа, стъпваща толкова тихо, че никой не разбира за присъствието му, докато е буквално на десет метра от него, като за сметка на това земята кънти от нозете му, щом си тръгва /!?/, предпочитаните му оръжия са дървени пръчки /от дървета в реален размер/ и има афинитета да си хапва прясно суши под формата на речен октоподец. С други думи, Конг е островният Феодал, който, също като мутра-рекетьор, държи в подчинение група селяндури от местно племе, срещу т.нар. „охрана”. Пази ги от зли същества, подвизаващи се в дълбините на кухия остров и приличащи на рептили с маски от черепи, и тъй като нямам време да повтарям тази фраза още няколко пъти, ще ги наричам „черептили” – първо, защото звучи яко и второ, защото още в първия абзац уточнихме, че четете глупости.

Та, черептилите са истинските злодеи на филма, а техният баща /или майка, не му загледах гениталиите/ дори си е позволил/а да убие родителите на малкия Конг. Този акт озлобява невръстното зверче и ни запознава с праведната причина Конг да мрази влечуги, и съответно – да мрази Годзила в предстоящия „Годзила срещу Конг” през 2020-та, където /spoiler alert!/ двамата ще си бият шамари, но по някое време ще стане ясно, че баба им се казва „Марта” и после ще станат приятели! Legendary очевидно наистина искат да се ежат на комиксовите студиа, понеже клишето смърт-на-родители е запазено за супер героите, както и за персонажите на DISNEY, и не искам да спекулирам дали „Конг” е комиксов или детски филм, но ще Ви кажа едно – не е комиксов филм.

Част от актьорите погребват кариерите си.

Много иска да е военен филм, но не е и това, даже ако се съсредоточим върху първите двадесет минути, където преобладават слоумоушъни на въртящи се хеликоптерни перки и гръмогласен рокендрол. Или поне аз не мога да приема за военен филм нещо, където единствената тема за разговор на войниците е чия майка кого е обичала повече и други басни с Едипов оттенък; в който Том Хидълстън коли демонични прилепи със самурайски меч, докато спринтира с противогаз, но най-вече – включващ най-смехотворната „саможертва” в историята на всички видове изкуства. /говоря за оная сцена с гранатите, на която и Вие сте се разхилили, признайте си!/ Най-общо казано, ако искате да гледате реалистичен военен филм с по-малко плоски смешки, по-добре си пуснете „Тримата от запаса”.

А сега идва време за дефилето на актьорите, така че спрете да ядете солети и ми обърнете малко внимание! Хидълстън играе ролята на британски трапер, но нито загарът от евтиния лондонски солариум, нито рехавото му лицево окосмяване на тийнейджър с ниски нива на тестостерон, могат да ни залъжат, че човекът става за екшън-адвенчър-герой. Хубаво момченце е, но всеки трябва да си знае попрището и неговото определено е някъде в предния двор на Абатство Даунтън, а не в задния двор на Виетнам. До него е Брей Ларсън, която обикаляше острова без никакъв багаж и въпреки това изхаби приблизително сто ролки фотолента. По някаква причина получаваме и Джон Гудман, който иначе е симпатичен добряк, но тук носи каризмата на онкологично болен, а кончината му е също толкова безсмислена, колкото и тази на Браян Кранстън в „Годзила”.  Самият бигфут е mocap-нат от Тобаяс Кебъл /поне мутрата му/, а той има опит в пърформънса на човекоподобни след “Warcraft”. Като награда за добре свършената работа, Воу-Робъртс му е дал и втора кратка роля на военен, убит от черептил. Определено стъпка нагоре след римейка на „Бен-Хур”, спор няма.

В редиците на военните също имаме звезди, най-ярката от които блести на тъмно с абаносов цвят. Говоря, разбира се, за Самознай „Мадафака” Джаксън, мързеливо дублиращ ролята си от “Basic”. Още по-забавното е, че играе човек, който всячески се опитва да репресира свободата на черен екземпляр, а именно – играе расист. Плюс това, само от неговите уста реплики като „Bitch, please!”, изцепени в най-драматичните моменти, могат да минат метър. Обаче най-големият шут /имам предвид клоун, а не ритник в гъза, но сега като се замисля, може би имам предвид и двете/ идва в лицето на Джон Тцъ Райли и той единствен е на мястото си, понеже така или иначе прилича на нещо, избягало от острова на д-р Моро.

Марлоу прилича на един педофил, който познавах като малък.

Райли е всестранно надарен артист, справящ се еднакво комично във всеки свой проект, дори когато не е комедия. В случая героят му /Марлоу/ е прекарал 28 години на самотен остров, където се е разбил в разгара на WWII, заедно с Japan-ски пилот и известно време двамата са разигравали “Enemy Mine”-сценарий, после са станали добри приятели, а по-късно може би са станали и нещо повече от приятели, кой знае? Суб-сюжетът на Марлоу е доста ретрограден, но всичко щеше да е добре, ако завършваше добре, само че то не го прави. Вместо това, завършва с някакъв found-footage хорър архив, показващ как пилотът се събира със съпругата и сина си. Уау, жена му го е чакала на вратата, това някакъв майтап ли е? Наречете ме безнадежден романтик, но по-лесно бих повярвал в неоткрит остров с беснееща горила, отколкото във факта, че млада жена ще чака MIA льохман в продължение на 28 години. Само за справка, съпругата на Том Ханкс от „Корабокрушенецът” не го изчака и 3 /три/ години, така че това какво е, някакво фентъзи? Хм, току-що проверих в IMDB и филмът наистина е описан като “фентъзи”, така че… може и да греша, не знам.

Финалната битка между Нинджа-Конг и Черептил Мастър е главозамайваща и знам какво си мислите, но грешите, защото го казвам в лошия смисъл. Зрелищното шоу е ефектно, но крайно хаотично и ако трябва да говоря на езика на лаиците – някои кучета са били по-малко дезориентирани след ритуала „Тричане”, отколкото бях аз след „Островът на черепа”. Но в цветните филми нищо не е само черно и бяло, така че „Конг” има и сива зона, където нещата се траят – това е визуалната част, поверена на smooth operator-а Лари Фонг, който, особено след колаборациите си със ЗакС, е трениран да показва естетически картини на дигитален фон, затова и някои кадри са достойни за уолпейпъри. Други – за тоалетни пейпъри. Мисля че схванахте намека, така че е време да приключвам. Изводите са ясни – рибуутът на Кинг Конг е технически съвършен /VFX майсторите на ILM отново са свършили перфектна работа, особено с очите и козината на маймуняка/, но му липсва онова малко нещо, което Хичкок обича да нарича „смисъл”, а то е много по-важно за една история от двучасов зоологически кеч за примитиви.

4.0/10