Тези от Вас, които искрено ценят седмото изкуство, отдавна са спрели да следят Оскаровите церемонии, превърнали се в еманация на снобизъм, популизъм и политическа коректност. Ако исках да гледам как група хора биват оценявани от консервативно жури, само на базата на цвета на кожата си, щях да ида на търг за роби. Снощното представление в Лос Анхелес не беше изключение и съм видимо доволен, че вместо да кисна по нощите като социален отпадък, предпочетох да се наспя като бял човек. /извинявам се за расистката фраза/

Но 89-тата церемония ще се запомни с най-грандиозния гаф в историята на наградите, който бе сътворен за десерт, баш в категорията за „най-добър филм”. Ако имате инсталиран Google, вече сте разбрали, че победител е негърската версия на “Boyhood”“Moonlight”, но куриозното е, че за няколко мига, победителят бе “La La Land”. За няколко наистина неловки мига.

Обективната действителност е следната – Фей Дънауей и Уорън Бийти излизат на сцената и почват да дрънкат глупости, преведени като „Вижте ни, още сме живи!”, късат свещения плик и вадят свещената хартия, и когато Дънауей я прочита, екипът на “La La Land”, начело с продуцента Джордан Хороуиц, хрипка на сцената, за да благодари на всички /вкл. на Академията – голяма грешка!/, чиито гъзове е лизал, за да пробие. И хепиендът щеше да е завършен, ако някой не се изсипва с тихи стъпки на подиума и съкращава 15-те минути слава на Хороуиц, а също така най-вероятно и толкова години от живота му.

streep-oscars-2017

Изражението на Мерил Стрийп, когато публиката осъзнава недоразумението, е класика в няколко жанра

Очевидно Академията бързо е схванала, че е на път да даде Оскар на филм без главни чернокожи, а секундите, в които Хороуиц разбира объркването, са безценни. Ако моят филм /и под „моят филм” имам предвид проекта ми за адаптация на „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада”, който все още е в дълбока пре-продукция, а именно – само си мечтая за него/ спечели Оскар /целя се нависоко/ и малко по-късно някой ми каже, че всъщност е спечелил филм на братята Уеянс, най-вероятно някои хора нямаше да излязат живи от Dolby Theatre, но Хороуиц реагира кавалерски, тихо преглъщайки разочарованието и избягвайки етнически конфликт. В последвалата суматоха тъпото парче Джими Кимъл тушира напрежението с клоунски импровизации, а клетият Уорън Бийти изпада в обяснителен режим и като всеки нормален дядо, прехвърля вината върху бабата си. Резилът е пълен, а излагацията е на българско ниво, макар че дори на наградите на телевизия „Планета“ едва ли е имало подобни провали. Почти съм сигурен, че ако бяха пратили писмото с нетренирана гугутка, това щеше да е признак за по-успешна комуникация, но Академията е толкова политически коректна, че сигурно ползва неграмотни емигранти да разпределят пликовете.

89th Annual Academy Awards - Show

От една страна, фиаското може да се приеме като груба подигравка с „Ла Ла Ленд”, който, въпреки че си тръгна с доста златни човеци, накрая изяде най-голямото Ла Ла Лайно, а от друга страна, никой не би се учудил, ако цялата история е нагласена, за да се буустнат потъващите рейтинги на Оскарите. Конспиративните теории настрана, циркът можеше да се избегне лесно, ако Бийти и Дънауей просто бяха видели грешката в картона, преди да го прочетат машинално, така че може би следващия път не пускайте възрастни хора, които са на 80 метра от гроба, да Ви декламират пощата, ОК? Харисън Форд не може да уцели километрична писта за кацане, а искате тези дъртаци да разчитат ситен шрифт без очила, Вие нормални ли сте?! Така ли нямаше по-млади зевзеци за обща употреба, бе? Къде са сополанковците от „Странни неща”, когато имаме нужда от тях, а?!

Позор за Академията, позор за Дънауей и Бийти, позор и за киното като цяло, щом Ема Стоун печели Оскар за някакъв шибан водевил, вместо Изабел Юпер за бруталното й изпълнение в „Тя”. Добрата новина е, че поне тази година наградите бяха наистина „неочаквани”, но каквото и да си говорим, при ОскУрите е ясно само едно – който и да спечели, губещи са винаги зрителите.