„Капитански дневник, Звездна дата”… не, не, това е от друг филм. „Преди много време в една далечна”… не, и това не става. Чакай малко, ще кажете Вие, “Rogue One” не е ли “Star Wars”? Ами не точно. В смисъл има “stars”, има и “wars”, но няма джедаи, уукита и йоди, а светлинен меч се върти само за пет секунди накрая, така че ако тръгнем да сравняваме, дори Космически топки е повече “Star Wars” от него. /и е с по-големи топки/ ОК, преувеличавам – връзката на “Rogue One” с Нова надежда” е доста интегрална, като интересното е, че се получава нещо средно между прикуъл /защото финалът му стои на минути от началото на Епизод IV”/ и спиноф. /защото се развива паралелно с други герои/ Не знам какъв е техническият термин в случая /може би „спинкуъл”?/, но ако приемем, че “Star Wars” е едно семейство, то “Rogue One” е странният чичо, с който никой не иска да запознае децата си.

poster_small

Не казвам, че Рог 1 не е за деца, тъй като не съм расист и не деля зрителите на деца и старци. Всъщност, „Роуг Едно” е притча за всички възрасти, стига представителите на тези възрасти да са с акъла на 14-годишен мушморок с бъдеще в Бойчиновци. Тонът на филма e по-мрачен от следобед в Шотландия, а атмосферата му е по-депресираща от разходка в музея на Холокоста. От една страна, това е добре, защото “Star Wars” се нуждаеше от по-сериозна трактовка, но тук иде реч за нескопосан и предраматизиран опит за космически боевик, който прави Звездни рейнджъри да изглежда като епос на Спилбърг.

Инструментът, посочен от лакирания нокът на Катлийн Кенеди за режисьор на първия самостоятелен “Star Wars”, носи името на Гарет Едуардс. Нямам представа каква форма на временна невменяемост е накарала г-жа Кей Кей да избере този хомункулус, но най-вероятно не е гледала римейка на „Годзила” или й е писнало да го среща всеки ден пред портите на DISNEY, размахващ мръсно парче от кашон, на което с крив почерк е написал „Духам за храна!” Режисьорският опит на Гарет Едуардс е по-малък и от този на Люси Иларионов, затова не е чудно, че белите робовладелци са го наели за личната си кучка, превръщайки “Rogue One” не просто във филм по команда, а във филм на командно дишане.

Както си му е реда, нещата бърже излизат от контрола на Едуардс и заснетият продукт се оказва дебалансиран, което принуждава DISNEY да призоват на помощ Тони Гилрой. /серията за Борн/ Първоначалният план е Гилрой да оптимизира леко сценария, за което да получи 200 000 долара в кеш. Продукцията обаче се оказва така опорочена, че Гилрой е повишен във втори режисьор, отнемайки правата на Едуардс и презаснемайки целия финал, за което хонорарът му скача на $5 милиона в немаркирани банкноти. Обърнете внимание на драстичния скок в сумата и си направете сметка колко забатачени са били нещата.

1

Освен Тони Гилрой, в сценария са оставени краката на Крис Уайц /”Златният компас”/ и Гари Уита /”Земята: Ново начало”/, които са по-известни от снимките, раздадена на охраната в холивудските студиа, с надпис „ДА НЕ СЕ ДОПУСКАТ В СГРАДАТА!” Не знам колко рула тоалетна хартия им е отнело написването на скрипта, но съм почти сигурен, че в някои първобитни рисунки може да се открие по-смислен sci-fi сюжет. Гилрой е бил привикан, за да осуети фекалната детонация на Уайц и Уита, и да удари едно рамо на Едуардс, като под това имам предвид, че го е блъснал с рамото си, за да не му пречи. Общо-взето, фиаското с “World War Z” се е повторило и ако се опасявате, че „Роуг Уан” е безформена каша, в която няколко различни мастършефа са бъркали с неизмити ръце, не сте твърде далече от истината.

Но бедите не спират дотук. Още в началото, Едуардс направи полезния избор да вербува Александър Деспла за композитор не третата си пълнометражка, тъй като Джон Уилямс бе твърде ангажиран да пазарува за ковчег. След месеци на търпеливо чакане и погнусен от дивата аматьорщина на Едуардс, Деспла се отдръпна от проекта само пет седмици преди премиерата, оставяйки “Rogue 1” в трета глуха. Ала щом става дума за глухи, винаги може да се разчита на общия музикант Майкъл Джакино, който също като духчето от лампата, незабавно ще изпълни желанията на всеки режисьор, стига да бъде потъркан по чучура. /на лампата/ Все пак Джакино има опит да имитира Джон Уилямс, както помните от Супер 8 и сте си забравили от Джурасик Свят, така че никой няма да усети разликата, нали така? Ами не, ще я усети дълбоко, понеже удоволствието между композициите на Уилямс и Джакино е сравнимо с удоволствието между метално и дървено дилдо – второто все още има трески за дялане. Извинението на Джакино е краткото време за реакция, затова темите му звучат като подута temp music, галено промиваща ушните канали, докато минава през лявото ухо и излиза през дясното по пътя си към забвението, но ако DISNEY са му платили повече от остатъците на кетъринга след снимачния ден, значи са се набутали.

2

Фабулата описва приключенията на европеидната революционерка Джин Ерсо /Фелисити Джоунс/, дъщеря на главния инженер на Звездата на смъртта, Гейлън /Мадс Микелсен/, която бива отгледана от пещерния негър Соу Герера /Форест Уитакър/ и очевидно това не й се отразява добре, защото пораства като престъпничка, сменяща килиите по-често от Анита Мейзер. Идва време, когато уменията й /каквито и да са те/ стават нужни на Съпротивата и те я вербуват да открадне плановете на Звездата на смъртта, преди унищожителното устройство да е пуснато в експлоатация. Обаче „Звездата” е вече построена, така че въпросът ми към бунтовниците е „Досега спахте ли, аланкоолу”? Станцията се гради от 15 /петнадесет/ земни години и Вие, хайдути прости, сте решили да откраднете плановете й 24 часа преди да й включат щепсела? Това някакъв майтап ли е? Очевидно не, понеже филмът се взема изключително насериозно и което е по-важно, всички в него умират – от Роуг Първия до Роуг Последния. Вечна слава на героите и т.н., но жертвите са обясними – практиката е показала, че когато води жена, мъжете около нея винаги страдат.

Друга грешка на “Rogue One” е прекалената му политизираност и коректност, които задушават повече от Силата. Добрите пак са нюансирана група от биологично разнообразни етноси, като лидерката е оперено женско, докато лошите са бели мъже с репресивна функция. /не видях само LGBT представител, но за сметка на това видях C-3PO, което е горе-долу същото/ Расовата диверсификация в киното е хубав блян, но ако рекламите на прах за пране са ни научили на нещо, то е, че каквото и да се случи, Бялото винаги побеждава останалите Цветове. Затова едва ли е спойлер, че Империята успява да изтреби бунтовническата измет и да остави само шепа оцелели, които някак си успяват да се вземат в ръце и да се мултиплицират за „Епизод IV. Смешното е, че ако Империята дефилира с нацистките си идеологии, то Бунтовници са представени като британски офицери от WW2 със своите аристократични мустачки, анемични лица с рижави коси и мазен англосаксонски акцент. Стереотипизирането е издигнато в култ, но децата не го осъзнават, така че това няма да повлияе на продажбата на играчки. Аз самият съм с неприятни спомени от мърчъндайзите на “Star Wars”, понеже, когато бях в V клас, социалният психолог използва точно фигурка на стормтрупър, за да му посоча къде ме докосваше учителят по физическо, но ако попадна на кукла на Джин Ерсо в реални размери и анатомически коректна от кръста надолу, със сигурност ще я използвам по предназначение, ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха! /това беше малко по-дълъг и нервен смях, отколкото планирах/

3

Само за четири месеца видяхме три отделни блокбъсътра, където седем мултикултурни отрепки се съюзяват срещу тиранията – браво, Холивуде!

Да се върнем към rogue-овете, че и без това не им остава много. Имаме добър мучачо от братско МеХико /Диего Луна/, двама азиатци /за по-сигурно, че току-виж DISNEY загубят китайската публика/, Черен робот /Алън Тъдик/, Афро-Мъдрец /Форест Уитакър/ и пакистански свързочник /Риз Ахмед/, който съществува, само за да предаде някакво съобщение. Знаем, че във вселената на “Star Wars” това е типична задача за дроид, но в случая героят умира, а DISNEY са наясно, че ако трябва да избират между дроид и индиец, винаги е по-добре да отстрелят индиеца. /това не е расизъм – просто дроидите продават повече SW играчки, докато индийците повече ги крадат/ Е, да, ваклият киборг К-2SО също се гътва възнак, като с бластер ударен, но Алън Тъдик, явно потиснат от тайпкаста да играе A.I. отново след Аз, Роботът, така или иначе не си даде зор да му придаде някаква индивидуалност, за да ми пука. /честно, във voice acting-а на Тъдик имаше по-малко живец отколкото в урната с дядо ми/ Всъщност, какво говоря – те всички гушват букета, независимо от пол, раса и религиозна принадлежност, така че никой не би трябвало да обвинява филма в неравноправие.

Новото в „Роуг 1” е, че показва част от историята през гледната точка на елитния персонал на Звездата на смъртта, представен от директор Креник /Бен Менделсън/ и командир Таркин, който трябва да получи Оскар за най-добро CG лице на мъртво тяло. /сори, Пол Уокър/ Таркин има изненадващо голямо участие, предвид факта, че актьорът е изгнил отдавна, което си е сериозен deal-breaker за всеки филм, различен от зомби-хорър. На помощ идват реаниматорите от ILM и Питър Къшинг бива дигитално възкресен, макар и с противоречив резултат – на места motion capture-ната му физиономия изглежда ОК, но на други изглежда просто ужасяващо, в лошия смисъл. Тези компютърни чекии можеха спокойно да се тушират с по-далечни планове на лицето му, защото сега, освен че е в рязък контраст с „Нова надежда”, мъртвешката /pun intended/ мутра на Таркин най-вероятно ще принуди много родители да перат напикани детски чаршафи.

Но, както се казва, за умрелите или хубаво или нищо, така че нека обърнем поглед към колегата му Орсън. Директор Креник е антагонист от нова порода за “Star Wars” и представлява злодей-бюрократ, което е директно уточнено с дизайна на униформата му, която буквално показва якичка на риза. Преди се радвах, че за ролята е викнат австралийският изверг Менделсън, но талантът му е похарчен по-бързо от минимална работна заплата през декември. Тихата заплаха в погледа и маниакалността в артикулацията са на място, но те не бяха достатъчни, за да може героят му да остане като запомнящ се гадняр, а йерархичните конфронтации между него и Таркин бяха на ниво чиновници в селско кметство. Тук лъсва и поредният проблем на Едуардс – да утилизира пълноценно ветераните в каста. В „Годзила” имахме дъртия звяр Браян Кранстън, който изкара само десет минути в празни приказки, след което се гътна пред очите на сина си, сега получаваме Мадс Микелсен, който също плямпа десет минути, преди да се утрепе пред очите на дъщеря си, а в същото време козове като Форест Уитакър и Бен Менделсън остават по-неупотребени от гребена на Захари Бахаров.

5

По-наблюдателните от Вас ще забележат, че много сцени от трейлърите са отрязани като гангренясали крайници, заради агресивните решуутове. Личи си, че последната третина е човъркана повече от учебен труп в медицински колеж, но въпреки че изпълнява целта си да съшие Rogue 1” с „Епизод 4”, го прави с доста тънки и бели конци. Персонажите са абсолютна карикатура, с екзистенц-минимум от персоналност, колкото да ги изтраем до финалните надписи и да не ни е много яд, когато пукнат. Също така са ходещи клишета и с 50% повече от нужното. Какъв беше кярът от индийския пилот? Да бъде еротично опипан от слузест октопод и едва да свърже двата края… на един кабел? Ами китайският картечар? Той какво, по дяволите, направи? Каза ли нещо? Не помня. Същото се отнася и за сляпата ярост на Дони Йен. Каква беше файдата от героя му, освен да демонстрира религиозния аспект на Силата, посредством шаолински бастун, трансформиращ се в арбалет, когато е богоугодно? Освен ако Netflix не направят сериал за незрящите му авантюри, “Daredevil”-style, ползата от присъствието му бе само да докаже на света, че Дони Йен говори по-разбираем английски от Издислав.

„Рог Едно” /или „Едно Рог”, ако сте болни от дислексия/ иска да се разграничи от другите “Star Wars” предложения, но и да се намърда най-отпред в поредицата, затова хем се старае да покаже позната история от различен ъгъл, хем ползва абсолютно същите похвати. Пак търпим остроумен робот; тайно съобщение, насочено към бунтовник; инфилтриране на вражеска база, чрез дегизиране в имперски костюми и мащабна космическа схватка за свалянето на някакъв щит. Дежа вю-то е пълно, нищо че действието се развива предварително, а ако „Епизод 7” бе римейк на „Епизод 4”, то „Роуг Уан” е микс между „Великолепната седморка” и „Мръсната дузина”. Най-хитрото нещо в сценария е запълването на 40-годишната сюжетна дупка, свързана със слабото място на Звездата на смъртта, но всички останали опити за авторски иновации водят до глупости на търкалета. Един дрислив кораб-чук сваля два имперски унищожителя наведнъж, само като ги побутне? Суперпартизаните виждат огромните АТ-AТ едва десет метра, преди да ги стъпчат? Сляп шанток обезврежда дузина стормтрупъри, благодарение на магическа пръчка и молитви към мидихлорианите? Напрегнато дърпане на шалтер в джунглата по време на престрелка и мъкнене на HDD с големината на чекмедже? WTF! Даже Джордж Лукас в най-лошите си дни /т.е. тези, в които диша/ нямаше да се унизи с подобни измишльотини, а тук разни врели-некипели са показани като военна документалистика. Радвам се поне, че пуканките в МОЛ-а бяха толкова скъпи, иначе щях да си купя преди прожекцията и неизбежно да повърна част от тях, докато следя напъните на Кейтлин Кенеди да имитира Елена Йончева.

4

Заглавието е насвяткано с нездраво количество easter egg-ове, камеота и препратки към оригинала/прикуълите/анимациите, но най-добрият фенсървиз си остава появата на Лорд Вейдър /Анакин Скайуокър/ с наистина зловеща и, признавам, страшно ефектна сцена баш на финала – със сигурност хайлайтът на този разточителен студентски филм. Любопитно е, че след „Силата се пробужда миналата година, сега „Роуг 1” също завършва с close-up на герой от оригиналната трилогия или по-скоро с калпавото CGI лице на младата Кери Фишър, защото, нека бъдем честни – лицето на старата Кери Фишър може да докара сърдечен арест на всеки естет. Също като казуса с Таркин обаче, този ход е по-скоро акт на показно самохвалство от типа „Виждате ли какви магьосници сме, щом сме способни да подмладим мумия като Фишър?”, така че можехме да минем и без това байганьовско тупане по гръдния кош, благодаря! Останалите специални ефекти са добри, най-вече заради факта, че самият Гарет Едуардс е много по-талантлив VFX експерт, отколкото режисьор. /знам какво си мислите, но това беше комплимент/ Приветствам и операторската работа, включваща буквално същите old-school лещи на Panavision, използвани от Тарантино за „Омразната осморка”. Крийчърите също са сполучливи и което е по-важно – не са компютърно генерирани, а истински Уоруик Дейвис в костюмче. Дизайнът на сетовете пък е изцяло в тон с ретро духа на оригиналите, като преобладаваща е употребата на практически ефекти и миниатюри, а дори лаиците знаят, че в днешно време това е по-голяма рядкост и от трезвен Калин Терзийски.

В общи линии, Гарет Едуардс наистина се е постарал да вкара визуални прелести и “Rogue One” съдържа някои от най-красивите “Star Wars” шотове евър, но това не променя факта, че миризмата на претупване, дезорганизация и цялостно бездушие се усеща по-силно и от миризмата на изгоряло в Хитрино. Креативният сатър на DISNEY е причината „Роуг Едно” да изглежда повече като преценена инвестиция, отколкото stand-alone продукт и ако някой се интересува какво мисля за бъдещето на франчайза, ще цитирам думите, които чистачката на офиса ми повтаря всеки път, преди да влезе в запушена тоалетна: „Имам лошо предчувствие за това, дейба!”

6.1/10