westworld

Колкото и да е странно, светът най-после имаше някаква полза от президентските избори на САЩ, защото благодарение на дебата между Клинтън и Тръмп довечера, HBO решиха да пуснат новия епизод на „Westworld” с два дни по-рано, така че ако някой, някъде, е имал причина да благодари на бай Доню за каквото и да е, тя е точно сега и никога повече.

„Chestnut намигва към оригинала и в същото време служи като огледален на първия, показвайки ни парка през очите на т.нар. „гости“ – отново двама души, този път представляващи пълните противоположности на клиентите на атракцията. Логан идва за пореден път и търси единствено удоволствие, а Уилям е дебютен посетител, мотивиран по-скоро от любопитство и доведен с видима неохота. Логан е изигран от Бен Барнс, по-известен като Принц Каспиан от друг филм за алтернативна реалност, а до него е Джими Симпсън, който е по-печен като уродлив комик /особено за феновете на It’s Always Sunny in Philadelphia”/, но има също толкова осезаем капацитет за сериозна драма, забелязан дори от Дейвид Финчър в „Zodiac”. Хм, сега като се замисля, още някой от It’s Always Sunny in Philadelphia” е имал вземане-даване с продукт на Ейбрамс /Роб МакEлъни имаше кратка поява в третия сезон на „Изгубени”/, ала това са дреболии, които само болен човек /като мен/ може да регистрира, така че нека не се отплесваме.

1

„You know why this beats the real world? The real world is just chaos; it`s an accident. But here, every detail adds up to something.“

След Inception-style събуждане във влака, първите минути ни показват процедурата по посрещане на гостите, всеки получаващ индивидуално внимание от служителки, които са прекалено отдадени в доставянето на комфорт, ако ме разбирате правилно. По време на ориентацията става ясно и че най-сигурното място в парка е началната точка, гр. Суитуотър, а колкото повече гостите се отдалечават от центъра, толкова по-смъртоносни стават приключенията им. Това е любопитен противовес на „The Lost World: Jurassic Park”, където беше обратното и хищниците обитаваха средата на острова, а безопасността бе в периферията. Изборът на облекло е добър момент да стане очевиден и контрастът между героите на Логан и Уилям, макар и по прекалено директен начин – чрез цвета на шапките им. Двамата се опитват да изглеждат като приятели, но поведението им е на съперници, което неминуемо означава бъдещ конфликт, но по-важното е, че те характеризират различните цели на контингента на футуристичното заведение – някои се концентрират върху първичните му прелести, като възможността за бисексуални оргии, а други върху по-абстрактните и романтични такива.

Публиката, тръпнеща за незабавно продължение на връзката между Долорес и Теди, ще остане леко разочарована, но липсата им е напълно обяснима, не само заради тематиката на самия епизод, но и поради естеството на парка. Не бива да забравяме, че интеракциите между андроидите са ентропични, което означава, че всеки ден може да бъде тотално различен от предишния, независимо от предварително скриптираните им уейпойнти. Точно по тази причина, сега Теди е останал в бара /тъй като Долорес е изведена на таен разпит/ и любовната им линия е разтурена, но поне константата е, че някой винаги трябва да застреля Теди… /пък аз си мислех, че на красивите им върви в живота/ Докато Логан и Уилям се шляеха из града, направих още едно наблюдение, което заличи негатив от миналия епизод, а именно – че отчитах уестърн-сетинга като доста по-неубедителен от суровата автентичност на Deadwood”. За щастие прозрях тъпотата си навреме и осъзнах, че всъщност точно това е идеята на сериала/парка – да покаже идеализирана версия на Дивия Запад, която е едновременно максимално достоверна /за пред гостите/, но и видимо изкуствено изградена /за пред външния зрител/.

2

„Can you imagine how fucked we`d be if these poor assholes ever remembered what our guests do to them?“

Двамата юнаци показват, че фокусът е изместен от андроидите към хората, към вътрешните взаимоотношения в Комплекса и напредъка на Мъжа в черно. Въпреки това, драмата на Мейв /Танди Нютън/ е интегрална част от епизода и с нея е свързана една от, да кажем, “хорър” сцените, показваща как андроидката се събужда по време на оперативна интервенция и попада в помещение, пълно с „трупове“ на нейни синтетични колеги, където голотата отново е използвана като символ на безпомощност и дезориентация. Не съм сигурен как би изглеждал такъв буден кошмар за примитивно съзнание, но даже хората, твърдящи че са отвличани от извънземни, едва ли могат да измислят по-зловеща обстановка. Шокиращите спомени на Мейв от „предишен живот” предполагат наличие на взаимосвързана история между нея и Мъжа в черно, който продължава да се навира прекалено навътре в ядрото на парка и очевидно е някакъв Maze Runner, защото е фиксиран да открие някакво „maze”. /това беше майтап/ Тук се потвърди и предположението ми, че управителите на Западен свят са напълно информирани за деструктивното му поведение, но му оставят картбланш, поради причини, все още неизяснени, но може би свързани с факта, че Ед Харис има опит на тяхната позиция в „The Truman Show”. /това също беше майтап/

Като стана въпрос за Харис, епизодът е пълен с няколко майсторски реплики, повечето от които са в неговите уста. Мъжът в черно има брутална сцена, където пръска доста позитронни мозъци, но донякъде това го лишава от първичния му ореол на страховит злодей, по простата причина, че всичко му се случва прекалено лесно. Той има колосално преимущество пред андроидите, което всъщност не го прави толкова голям пич, колкото чийтър. Съвсем друго ще е, ако попадне в ситуация на класическа уестърн-престрелка с реални оръжия. Нещо подобно е намекнато, когато Долорес, следвана от някакъв, да го кажем, „вътрешен глас”, открива заровен револвер, който, мога само да предполагам, е напълно истински и с функцията да отстрелва хора.

3

„Everything in this world is magic, except to the magician.“

Режисьорът Ричард Дж. Луис има няколко идейни момента, но като цяло не оставя впечатление за някаква запомняща се стилистика. Музиката обаче е добра /вкл. инструментала на Radiohead/, с точно правилния тон и съвсем ненатрапчиво поддържа чувството на напрежение, дори в статичните сцени. Започвам да се убеждавам, че ръководителите на Западен свят отразяват самата телевизия HBO, зрителите на която също предпочитат нея пред алтернативите, заради свободата да гледат повече секс и насилие. /срещу такса, разбира се/ На финала даже присъстваме на нещо като pitch-ване на нов проект, отрязан от шоурънъра /Хопкинс/ с монолог, който донякъде се отнася не толкова за парка, колкото за очарованието на самия сериал.

Вторият епизод, макар и съвсем предвидимо по-различен от пилотния, затвърждава интоксикиращия ефект на шоуто, което бавно, но с тревожна сигурност, Ви влиза под кожата. Следващият е дело на Нийл Маршал /”The Descent”/, така че очакванията ми са големи, а до другия понеделник има цяла седмица, което във фенбойско време се равнява на около една година чакане.

Останалите епизоди:

01 – „The Original“

03 – „The Stray“

04 – „Dissonance Theory“

05 – „Contrapasso“

06 – „The Adversary“

07 „Trompe L`Oeil“

08 – „Trace Decay“

09 – „The Well-Tempered Clavier“

10 „The Bicameral Mind“