Ревю: „Ад“ (Inferno)

Ако трябва да подредя книгите на Дан Браун по КПД-то им, то на първо място бих поставил най-дебелата му /не знам коя е/, защото има много страници, което означава, че печката ми ще гори с няколко секунди повече. А това, плюс удобството да бъдат използвани от джуджета, стъпващи върху тях, за да стигнат до по-интересните книги на горните рафтове от библиотеката, е единствената полза от творчеството на г-н Браун, и ако сте на различно мнение, значи милионите сперматозоиди, които сте изпреварили по време на зачеването си, са загинали напразно.

Днес обаче няма да говорим за литературните качества на бай Даньо, а за поредната трансформация на негов, позволете ми да използвам гръмката дума „роман”, за големия екран, и като казвам „голям екран”, имам предвид екрана на 40-инчовия Ви телевизор, понеже едва ли някой ще го гледа на кино. Самият аз реших да посетя киносалона не толкова, защото ми се наблюдаваше американец в двора на папа Франциск, колкото защото имах нужда да остана сам за два часа. А в празна зала и по време на филм, който по никакъв начин не изисква от Вас да изпитвате каквото и да е, освен съвсем дискретна самоомраза, е най-подходящото време да изчислявате наум режийните си сметки. Даже установих, че може и да не успя да спазя срока за плащане на мобилния си телефон и това бе единственият момент, когато „Ад” породи някакво реалистично напрежение у мен.

„Westworld“ – трети епизод

Напълно очаквано “Chestnut” бе под нивото на “The Original”, ала това е нормално за вторите епизоди, особено при по-хитовите сериали, така че няма никакви поводи за притеснение. “Chestnut” затегна обръча, пропусна само няколко лъча информация и постави още належащи въпроси, които да задържат вниманието и тренират наблюдателността на публиката. Сега “The Stray” разгръща богатата митология и символика на сериала, като в същото време добавя малко повече уестърн-динамика в повествованието.

„Westworld“ – втори епизод

Колкото и да е странно, светът най-после имаше някаква полза от президентските избори на САЩ, защото благодарение на дебата между Клинтън и Тръмп довечера, HBO решиха да пуснат новия епизод на „Westworld” с два дни по-рано, така че ако някой, някъде, е имал причина да благодари на бай Доню за каквото и да е, тя е точно сега и никога повече.

„Westworld“ – пилотен епизод

Старият Бил Шекспир е казал, че „целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея.” Напълно нормално изказване за човек с опит и от двата края на перото – не само като автор на пиеси, но и като актьор в тях. Ала защо творчеството му е споменато многократно в пилотния епизод на „Западен свят” под формата на цитати, произнесени от синтетични човеци? Може би, защото и тук имаме огромен свят, населен с манипулирани „актьори”, играещи пред публика и контролирани от хора със съмнителни морални устои, печелещи пари от тяхната трагедия. Какво е „Западен свят” ли? Ами представете си „Джурасик парк”, но с опцията да застрелвате и изнасилвате динозаврите вътре.

Базиран на филм на Майкъл Крайтън от 1973 година, но не и следващ стриктно неговите параметри, съответно не толкова римейк, колкото съвсем различен поглед, „Западен свят” е най-новият телевизионен феномен, който още с първите си петнадесет минути успя да ми отвърти главата, комбинирайки завидни нива на философски, теологичен и психологически багаж в един от най-впечатляващите пилотни епизоди в историята на HBO. Мога да продължа със суха статистика от премиерата на „Западен свят”, като например факта, че вече е най-гледаното нещо след „Игра на тронове” и дори по-гледано от него, ако трябва да съпоставим пилотните епизоди на двете шоута. Някои дори побързаха да провъзгласят „Западен свят” за следващия „Игра на тронове”, но подобни изказвания са не само преждевременни, но и неадекватни, поради ред причини, най-малкото, защото тук става въпрос за сериал от нов калибър, за когото много хора още не са готови.