Ревю: „Х-Мен: Апокалипсис“ (X-Men: Apocalypse)

Привет, фенове на доброто кино, интелигентния хумор и останалите неща, които няма да откриете тук. Мина още един месец и е време за още един комиксов блокбъстър, този път свързан с игривите цветни педерасти от отбора на Хикс-меновете. Сигурно си мислите, че три поредни месеца с три суперпродукции за костюмирани зевзеци, биещи се помежду си, е някаква космична случайност, също като рокер без татуировка или добър български филм, но не бива да забравяме, че говорим за Холивуд, който е като зеленчуков пазар – всяка седмица на сергиите има по някой зеленчук. В случая зеленчукът е „Х-Мен: Апокалипсис”, защото е поредният ГМО, обработен от хора с интелекта на аграрни босове и като такъв, ще е най-полезен за здравето Ви, ако просто го подминете с пренебрежение.

 

Преди да започна, ще изповядам ужасен грях, който не смея да изповядам пред свещеник, защото не обичам чужди мъже да масажират половия ми орган, освен личния ми лекар, разбира се, но само докато ми мери кръвното. Говоря за това, че не съм гледал „Дни на отминалото бъдеще”, или може би по-правилно е да кажа „не съм го догледал”. Спрях го на половината, от една страна защото сюжетът бе по-усукан от мократа шепа косми в сифона на банята ми, а от друга – защото бе пълен с повече парадокси, отколкото роми се побират в незаконна постройка.  Да не говорим, че бях разкрил и главния туист на целия франчайз, а именно – че Професор Х ще оплешивее. Може би това, което се опитвам да кажа е, че вселената на Х-Мен ме интересува по-малко и от фиксинга на азербайджанския манат, затова ако по-долу ме хванете да дрънкам неща, които не разбирам, значи това е първото мое „ревю”, което четете. /що за пропуск?!/

Още ли сте тук? Явно имате някакви вътрешни проблеми, затова ще се наложи да Ви говоря бавно и с прости думи, удобно прикривайки факта, че не знам много сложни такива. Режисьор на „Апокалипсис” е лицето Браян Сингър, който реанимира „Х-Мен” през 2000 година, после осакати „Супермен се завръща” през 2005, а накрая бе обвинен в изнасилване на непълнолетен през 2014, с което отбеляза една закономерна холивудска кариера, пълна със своите възходи, падения и анални прониквания. Бидейки пословично известен с гей-наборните си партита, Браян Сингър изглежда природно надарен за режисирането на пищни бурлески като „Х-Мен”, но напоследък Холивуд цвъка супергеройските филми така, както ято гугутки с нередовни стомаси цвъкат върху паркирани автомобили, а публиката вече има по-завишени изисквания за качество и в случая Сингър не успява да ги задоволи, поне не и така, както задоволява младите си асистенти.

Въпреки че изгря с култовия „Обичайните заподозрени”, Сингър все още не може да се похвали със сигнатурен стил и визуалните му решения бледнеят, износени след 15 години в комфорт-зоната. От една страна, след четири „Х-Мен” заглавия, Сингър е дотолкова обигран с комиксовата им вселена, че сигурно може да снима и насън /което пък обяснява защо „Апокалипсис” прилича на хомосексуален кошмар/, но от друга, страничните му опити се оказаха изумително безпаметни – “Джак Убиецът на Великани” се превърна в приказен бокс-офис провал, а бас ловя, че вече никой не помни „Валкирия”. /дори хората, участващи вътре/ Мога само да гадая за художествената смрад, която ще се носи от екранизацията на „20 000 левги под водата” догодина, но пък щом Fox са решили да заменят Дейвид Финчър с Браян Сингър, значи може би предпочитат аромата на неподмити гъзове.

„Х-Мен” филмите се отличават с това, че ако сте гледали един от тях, значи сте гледали прекалено много от тях. Тук включвам и мачовските разклонения на „Върколака”, които бетонираха Хю Джакман като най-венестата чичка в Холивуд и ако се вярва на градските легенди, понякога се прожектират в кланици, като хуманен начин за евтаназия на добитък. Сценарият на новия „Х-Мен” е обида за хартията, но пък за сметка на това превръща „Апокалипсис” във филм, който ще Ви изненада с всяка своя сцена… защото ще сте забравили какво се е случило в предишната. Да започнем с това, че действието се развива 20 /двадесет/ години след „Първа вълна”, но никой от героите не е остарял и с бръчка. Минаваме към злодея, който е криминално клише за мегаломан, чиято фикс-идея е /седнали ли сте?/ да унищожи човечеството! Уа-а-ау! После идва и същинският му поход за пречистване на цивилизацията, извършен от някакви лапнишарани, половината от които минават в другия отбор, още преди да е свършила финалната битка.

Апокалипсис /Оскар Айзък/ е първият мутант, който е нещо като екстра от „Петият елемент”, а основните му умения включват вграждането на хора в стени и боядисването на женски кичури. Затворен за няколко хиляди години под Египет, той е пуснат да шета през 1983 и решава да занули планетата, защото не е доволен от качеството на сателитната телевизия. И тъй като се вика Апокалипсис, е редно да има четирима „конници”, които всъщност не яздят коне, но нека не се замисляме върху очевидното, ОК? Антуражът му включва първите четири мутанта, които среща – Буря /единствената негърка е показана като нагла джебчийка, но това не е расизъм, нали?/, белият гълъб Ангел, някаква S&M шматка със светещи бичове и, разбира се, магнитът за неприятности – Магнито.

Тъпото е, че уводният сикуънс на ”Апокалипсис” е изненадващо поносим, макар да прилича на изтрита сцена от „Старгейт”, и настройва честотата за нещо повече от това, което следва. А следва мелодрама от латиноамерикански калибър, особено в историята на Ерик Леншър, който живее в Полша, маскиран като Майкъл Фасбендър, със съпруга и дъщеря, чиято групова кончина води до емоционална сцена на викове към небето, от типа на „Кой съм а-а-аз?” и други въпроси, които се задават със страдалчески тон, докато камерата снима отгоре. Излишна бе и образователната екскурзия до Аушвиц, по време на която Магнито разрушава концентрационния лагер на своето детство, преизпълнен с омраза и възмущение към Холокоста, сякаш току-що е изгледал „Son of Saul”, но пък действията/бездействията му по-късно причиняват смъртта на хиляди невинни жертви, за които хич не се чувства отговорен.

Ала не си мислите, че проблемът е само в агитката на Апокалипсис – нека видим как стоят нещата в плейбойското имение на Чарлз „Воайора” Екзейвиър. Също като героя си, Джеймс Макавой има уменията да изтрива спомени, защото няма да запомните играта му с абсолютно нищо, освен с факта, че си е обръснал косата за ролята, тъй като бюджетът на филма не е стигнал за дигиталното й премахване. „Дни на отминалото бъдеще” рестартира времевата линия на хикс-менската вселена, затова сега се срещаме с новите версии на Джийн Грей, Циклоп и Найткроулър, но този път в пубертетския им период. И ако миналия път бяхме удостоени с присъствието на леприкона Тирион Ланистър, то сега компенсираме с представител на вражеската фамилия, а именно – Санса Старк, ако това изобщо е истинското й име. Всъщност, истинското й име е Софи Търнър и не се откроява с нищо като младата Джийн Грей, освен с 50 нюанса по-рижава коса. Циклоп пък е оня с готините цайси и отношенията между него и Джийн са по-нажежени от ходилата на флегматичен нестинар, а Найткроулър е религиозното дяволче Фют, изиграно от Коди Смит-Макфий – отново заедно с Майкъл Фасбендър след „Slow West”.

Брех, как неусетно пак стана дума за тоя Майкъл Фасбендър, явно наистина е много Магнит-ичен. Не че предизвиквам Съдбата, но ако ми е писано да умра от някой маниак, искам той да изглежда като Фасбендър, понеже лицето му е атлас на психопатията, но в разкошния и успокояващ смисъл. Нищо чудно, че в следващия си проект „Entering Hades” отново ще играе сериен убиец, след като го направи брилянтно в „Макбет”. Любопитно е, че актьорът е любовник на Алисия Викандер, което ги прави единствената звездна двойка, с която бих участвал в тройка, дори и само като наблюдател през дупка в стената, но по-ироничното е, че и двамата се записаха в адаптации на Ubisoft игри, така че ако бъдещите им деца имат Едипови/Електрови комплекси, ще могат да ги избиват безопасно като геймъри. /комплексите И родителите – загряхте ли?!/

Нищо не загряхте, защо ли изобщо се мъча! Както и да е, „Апокалипсис” се рекламираше основно с антагониста си, но талантът на Оскар Айзък е отишъл нахалост. Айзък притежава огромен потенциал за много по-заплашителни и мултипластови злодеи /”Мохаве”/, затова не проумявам как се е навил на подобно недоразумение, освен ако се е обзаложил, че може да направи нещо по-тъпо от „Силата се пробужда”. Не стига, че Апокалипсис е купен от магазина за стереотипи, ами отгоре на това Айзък обикаля с пет килограма грим, което го прави практически неразпознаваем и рязко стеснява актьорския му диапазон. Още повече, че да си син мутант във филм, където има още трима сини мутанти, едва ли е правилният начин да изпъкнеш.

Здравко от „Биг Брадър“ прилича повече на Оскар Айзък, отколкото Оскар Айзък прилича на себе си в „Апокалипсис“

Като казах „син мутант” е редно да хвърлим поглед и на говорителката за права и свободи на уродите – Мистик /Дженифър Лоурънс/, която продължава да се вживява като реалния Х-човек /Малкълм Х/, служейки за гордо лице на цветнокожите и като казвам „цветнокожи” нямам предвид новия кмет на Лондон. Проблемът е, че Дженифър Лоурънс изглежда твърде незаинтересована към ролята си, реагирайки по-сковано и от Принс. /имам предвид Принс в „Purple Rain” – сега е скован поради други причини/ Енергията, която Лоурънс показа в „Първа вълна”, се е изпарила като камилска урина в пясъците на Сахара и не знам колко е бил хонорарът й за „Апокалипсис”, но смятам че е редно да върне 70% ресто на студиото. След четири „Игри на глада” /където също бе рекламно лице на онеправдани дегенерати/ и един Оскар по невнимание, Дженифър явно се има за повече от останалите в каста, или може би си е внушила, че филми като „Х-Мен” са под нивото й. Последното не е далеч от истината, но е най-малкото непрофесионално да играеш с ентусиазма на лесбийка в мъжка съблекалня, докато другите около теб дават всичко от себе си… колкото и малко да е.

А „другите” са хикс-бизона Звяр, агентката от ЦРУ Мойра МакТагърт, чието присъствие бе по-ненужно и от сватбен фотограф на погребение, и Куиксилвър, с когото е свързана най-добрата сцена в „Апокалипсис”, но преди да се възбудите, имайте предвид, че героят е безобразно крадена версия на Светкавицата от DC Comics. Не знам дали усещате, но при Куиксилвър имаме персонаж, изигран от различни актьори в две паралелни вселени на една и съща компания и представлява нещо като котката на Шрьодингер – в „Х-Мен” е жив, а в MCU е мъртъв. Подобен случай има и в конкурентната фирма – DC въртят TV сериал с един актьор, играещ Светкавицата, а скоро ще пуснат игрален филм в алтернативна реалност, с друг актьор. Звучи по-объркващо и от сценарий на Ричард Кели, но такива са последиците, когато Холивуд се занимава с квантова механика. И още нещо, което не ми дава мира – пет пъти е натъртено, че Куиксилвър е незаконен син на Магнето, но никой не споменава, че Найткроулър е син на Мистик. Аз ли съм тъп или… не, това е риторичен въпрос, ще перифразирам… само аз ли не разбрах защо този детайл бе оставен да виси неловко, като празна бесилка в Алабама от 19-ти век?

Може да не съм телепатка като Джийн Грей, но почти мога да предусетя какъв въпрос си задавате в момента – „Кога ще спреш да пишеш, боклук?!”… Опа, прощавайте, неволно копирах един от фенските имейли, които получих наскоро. Имах предвид, че се питате „Ще се появи ли Върколака Логан?” Нека отговоря така, както децата, отвлечени от педофили, отговарят, когато непознат ги попита дали искат да се качат в микробуса му, за да ги почерпи със сладолед, а именно – „Да, но за малко!” Въпреки че изявата на Хю Джакман е по-кратка и от тази на зомби в сериала „Живите мъртви”, феновете на мъжествените му гърди не би трябвало да останат разочаровани, понеже епизодът с него е глътка свеж въздух /дори само заради кадрите, в които самият Браян Сингър бива заклан/ и ако обещанията за твърд R-рейтинг на „Wolverine 3” се окажат верни, може би най-после ще видим „Х-Мен” филм, който не води до изблици на автоагресия.

Фундаменталният минус на „Апокалипсис” е, че излиза толкова скоро след „Дедпул”, който пък се превърна в еквивалент на „Страшен филм”, от гледна точка на това, че след пародията на братята Уеянс, всички следващи „Писък”-style слашъри изгубиха необходимия си shock value. „Апокалипсис” много иска да е ултрадраматичен, но вече няма кой да приема Х-мените насериозно, щом само три месеца по-рано герой от същата „вселена” е ръсел бисери като „Предай на Звяр да не ми сере в двора!” Друг дефект е, че сюжетът страда от по-голямо стълпотворение на безполезна сган и от това на концерт на Пайнер, а героите вътре се влачат асинхронно из сцените, като туристи без GPS, раздувайки времетраенето без да влагат някакво развитие. Най-добри примери са Мойра и Сайлок, като втората е ръгната в сценария буквално в последния момент, поради което има по-малко реплики и от тези на глухоням статист, а 60% от екранното й време е в трейлърите.

А сега приключвам, защото „трябва да върна едни видеокасети”. По скалата на най-травмиращите преживявания в живота ми, където 1 е това да видя баба си гола, а 10 е това да видя баба си гола за втори път, но този път без да искам, „Апокалипсис” е някъде около номер 1. Той е мъртвородено и унизително извинение за зрелище, слагащо финалния гвоздей в ковчега на една неориентирана поредица, а истинските „супергерои” са зрителите, които са го издържали до края. Единствената полза от филма е хипотетичната възможност някой да претрепе Браян Сингър с кутийката от DVD-то му, защото така в акта за смърт ще пише „починал, вследствие на удар с тъп предмет”.

3.2/10