Ех, този февруари – време за любов, инфекции и смърт! Какво по-добро време за филм, съдържащ и трите в безобразно количество? Докато четете тези редове, най-актуалният символ на авангардната простотия, „Гордост и предразсъдъци и зомбита”, вилнее над бащино огнище и причинява непоправими щети върху тийнейджърския мироглед. Не знам дали знаете, но за хората, които не би трябвало да са живи, обаче някак си все още продължават да мърдат, си има биологичен термин и той е „зомби”, което е странно, защото аз винаги съм си мислел, че е „лилииванова”. Но тъй като само няколко деформирани същества филм не правят /освен ако не броите каста на „Непобедимите”/ в „Гордост и предразсъдъци и зомбита” се зачекват и любовните трепети на богати сърове и разгонени лейдита. Резултатът е като безглутеиново ястие – изглежда добре на външен вид, но Ви оставя с анален послевкус.

poster

„Гордост и предразсъдъци и зомбита” не е дело на Джейн Остин. /или Джей О, ако сте американчета, родени след Y2K/ Дори и да беше, нямаше да разбера, понеже съм класически илитерат и знам за сестрите Бронте точно толкова, колкото и за сестрите Кушлеви, а именно – че са сестри. Не съм чел книгата на г-жа Остин, нито съм гледал екранизациите й, защото продължавам да си повтарям, че съм мъж, но дори аз съм наясно, че клетата авторка не е имала намерение да цапа любовните си фантазии със слузестото присъствие на немъртви телеса. За това се е погрижил един наш съвременник на име Сет Греъм-Смит, по-известен като автор на друг исторически хорър миш-маш – „Ейбръхам Линкълн – ловец на вампири”, който покоси световните екрани преди няколко години и също като януарски вирус остави зрителите със симптоми на разстройство и повръщане.

Ще отворя една скоба и ще попитам каква е тая мода да се комбинират книжовни и/или исторически личности с измишльотините на душевно болни хора, чието място е в изолатора на ЦПЗ? Първо дядо Ейб, после Кралица Виктория? Мотаят се слухове и за Каин + Авел + вампири! Кой следва? За Мишките и хората и извънземните?! Или неразказаната история на „Роналд Рейгън – унищожител на мутанти”? Аз предлагам да се ориентираме и към нашенските произведения, докато темата е още топла. „Време разделно” с дракони! Какво ще кажете, а?! Или Гераци-върколаци? Или Баба Илийца – убийца на вампири? /тя поне е добра с дървените колове/ Дякон Левски срещу Хищника, а?! Защо да не се възползваме от световния тренд – току-виж българското кино най-после сътвори нещо, което не праща двамината си зрители в коматоза.

А сега сериозно! Питали ли сте се от какво винаги е имала нужда книгата „Гордост и предразсъдъци”? Повече голи сцени и по-малко страници? Прочетохте ми мисълта, но не! Оказва се, че е имала нужда от самоходни трупове. Що за гени/т/ална идея, нали? Не знам кой роднина е блудствал със Сет Греъм-Смит като малък, че да му влезе подобно нещо в главата, но предполагам че човекът просто си е събудил един ден и си е казал „Как да сторя така, че целият интернет да разбере какъв смотаняк съм, без да си правя блог?” Ако не сте наясно със сюжета на „Гордост, предразсъдъци и зомбита”, не унивайте. Просто вземете книгата на Джейн Остин, отворете я на произволна страница, изходете едно пулсиращо изпражнения отгоре, след което я затворете и воала – вече имате пълна информация за романа на Сет Греъм-Смит.

Толкова книги… Кунева е объркана!

Турбулентната одисея на продукцията започва още през 2009-та, когато в главната роля е предвидена Натали Портман, по непонятни за мен причини, но най-вероятно, защото актрисата не е искала най-тъпият филм в кариерата й да е ”Епизод І”. Впоследствие проектът лека-полека потъва от А-листата в дълбоката В-група, докато не попада на най-отчаяните кандидати, а принцеса Ами/г/дала става продуцентка. Режисьор е Бър Стивънс, за разлика от епоса за петдоларовия президент, който бе режисиран от татарското бедствие Тимур БакембардовБеклеметов? Правилно ли го написах изобщо? Ту-мор? Бър Стивънс е нещастник, понеже само нещастник може да има на разположение такъв потенциал за отприщване на краен талант, като „Гордост и предразсъдъци и зомбита”, а да заснеме шедьовър на досадата, евакуиран от хумор и атмосфера, но преизпълнен с екшън сцени тип „Пол W.C. Андерсън с левкемия”. Като изключим факта, че началните надписи не са лоши и че Бър има набито око за красиви момченца със силно изразен женски хормон /последните му два проекта бяха с Зак Ефрон, а в този участва Дъглас Буут/, филмът е недодялан мелез, еднакво нетърпим както за феновете на зомби-хоръра, така и за нормалните хора. Бър-р-р-р! Чухте ли? Дори името му звучи като неволно изпусната пръдня.

Кастът включва колекция от прекрасни лица, някои от които исках да запозная с половия си орган, а други с юмрука си. Имаме една англичанка от „Абатство Даунтън”; един англичанин от другаде; един който прилича на англичанин и една, която говори на английски – какво повече? А да, тук са и семейство Ланистър, защото когато става дума за замъци и за умрели, те са някак задължителни. Специално Лена Хеди стои като изрязана с ножичка от лентата на „Игра на тронове” – жената дори не си е направила труда да промени церсейската си интонация, но за сметка на това обикаля с превръзка на окото, защото след като има зомбита, значи трябва да има и пирати. Повечето актьори са ветерани в аристократичните афери и впечатляват със сериозността, с която рецитират драматичните си реплики. Заебете Леонардо Ди Каприо – всеки, който може да изговори реплика от „Гордост и предразсъдъци и зомбита”, без да прихне в гърлен смях, заслужава Оскар за старание.

Сюжетът описва „алтернативна” действителност на Англия, опустошена от набезите на бежан… извинявам се, на зомбита. Хората са построили огромни стени, за да се защитават от щурмовете на умрелите, а момиченцата тренират азиатски бойни техники в изящни рокли, натъпкани с хладни оръжия. По-голямата част от ежедневието на младите дами преминава в аргументирани беседи за това кого да си вземат за съпруг, като 30% от обсъждането съдържа внезапни експлозийки на нервен кикот, сякаш някой ги гъделичка по срамотиите. Разбирам, че да се ожениш за богат англичанин е голяма работа, но по-спокойно, ма!

Млада блондинка смуче кръвта на дърт богаташ? В нашето село на такива не им викаме „зомби“, а обикновени курви.

Тъй като по принцип британците са бледокожи индивиди с общо нездрав вид и рядко се различават от прясно починалите, на помощ идва г-н Дарси. /Сам Райли/ Той е виден терминатор на зомбита /зомбинатор?/ и обикаля остатъците от Кралството, разконспирирайки живи от умрели, посредством ято от питомни мухи-цеце в бурканче. Ха-ха-ха? Не, това е сериозно, това се случва, ОК! Г-н Дарси, бидейки обикновен човек, също има трудности да познае кореняк англичанин от купчина мъртво месо, затова прибягва до скритото си оръжие – няколко специално подбрани, дългогодишно тренирани и висококвалифицирани инсектоидни хрътки, надушващи разложена плът. Ако мухите кацнат върху някого, значи той е мъртъв, чисто и просто. Разбира се, мухите кацат и върху лайна, но нека не обиждаме англичаните чак толкова. Неведомите пътища събират г-н Дарси с г-ца Бенет /Лили Джеймс/ и почват да хвърчат едни искри, направо мамата си е-бало. После идват някакви зомбита и става страшно, честно Ви казвам! Има и балове, изпълнени с празни приказки; има малко разум и много чувства; има няколко предложения за брак и като всяка романтична комедия от Англия, и тази завършва със сватби и погребения, но с тази разлика, че сватбите са само две, а погребенията… повече от едно.

„Гордост и предразсъдъци и зомбита” е абсолютен “no-brainer”, но не защото вътре участват безмозъчни същества, а защото само такива биха го харесали. Нека го кажа по този начин – ако болен от вируса „Зика” се изплюе върху гробовете на братята Люмиер, това би било по-малка обида за киното, отколкото е „Гордост и предразсъдъци и зомбита”. Самото съществуване на подобна продукция е оскръбление за всеки интелект, равен на или по-висш от този на орангутан. Филмът е по-вреден за здравето и от турска ваксина, а страничните ефекти от гледането му включват дезориентация, краткотрайна загуба на съзнание, конвулсии, пристъпи на самонараняване и, разбира се, мозъчна смърт. Единственият плюс е, че може да възпита европейските жени на умения, които биха им помогнали следващия път, когато решат да празнуват Нова Година в Кьолн.

1.1/10