Най-депресиращият месец в годината почти винаги е запазен за най-негодните изцепки от магазина за мъртви идеи, наречен Холивуд, а този февруари е с един ден по-дълъг от миналия, което означава че човечеството има възможността да се радва на още повече филмова помия. Днес, в рубриката „На кого му дреме?”, Ви представям improv-ревю на супернатуралния хорър с дръпнати очи – „Гората”. Ето как стоят нещата – тъпотата на „Гората” /виждате ли колко поетично звучи/ се простира отвъд границите на човешкия речник и не мисля, че цивилизацията е сътворила достатъчно красноречиви думи за зловонието на този художествен мухъл. Свикнал съм да гледам извънгабаритни фъшкии с печат „хорър”, но „Гората” истински вцепенява с диетичните си jump scare похвати – толкова творчески пасивни, колкото и увредените умове, които са ги мислели.

forest_posterПрисъствието на Дейвид Самюел Гойър в списъка с продуцентите не бива да Ви мами – човекът най-вероятно е бил на поне три линийки кокаин, когато се е съгласил да инвестира в тази миазма. Не искам да се бъркам в хорските проблеми, но ако „Гората” Ви хареса дори в 1/10 от времетраенето си, значи има голяма вероятност да сте второ, или дори трето поколение ретарди и ако не го знаете, значи сте осиновени. „Гората” е пример за продукция, в която абсолютно нищо не работи, или с други думи кинематографична версия на автомобил „Форд”. Той е филм на ужасите, или поне се самоопределя като такъв, даже има всички необходими съставки, като страшни сънища, сбръчкани бабички и усмихнати японци, което е дори още по-страшно, но истинският му ужас идва от факта, че вътре участва Натали Дормър и то в две роли.

Кака Натали е позната на доста хора от TV появите си в „Тюдорите” и „Игра на тронове”, но сега за пръв път е leading актриса и ако сте оцелели до края на филма, ще сте наясно, че първият път ще й е за последно. Дормър играе близначките Сара и Джес /съкратено от Джесика, което означава че ако бяха тризначки, третата щеше да се казва Паркър/ и за да не се бъркате – едната е блондинка, а другата брюнетка, което означава че поне косата на Натали има някаква актьорска трансформация. Две Натали Дормър и нито една цицка на показ със сигурност е deal breaker за всеки нормален фен на актрисата, понеже никой не гледа филм с Натали Дормър заради лицето й на героиня от анимация с Бъгс Бъни. С „Гората” е очевидно, че единственият начин Дормър да задържи вниманието върху себе си за час и половина е, ако участва в романтична комедия или арт-порно. Или в нещо, което е по-кратко от час и половина.

За разлика от лентата, на която е сниман „Гората”, самият премис не е за изхвърляне. Оказва се, че Япония си има специална гора /без мобилен обхват за по-голямо усамотение/, където хората отиват, за да се самоубият. Посещават я кандидат-трупове от цялата страна и на никого не му пука, защото се е превърнало в нещо като традиция. Винаги съм знаел, че джапанците се гордеят с природата си, но да пътуваш с часове, само за да се обесиш на чист въздух, ми звучи малко снобарско. След кратко допитване с премъдрия бате Google, установих че тази гора наистина съществува под името 青木ヶ原 и което е още по-любопитно – суицидите в Япония са обществен проблем. Държавата е на 17-то място по самоубийства, докато България е на 61-во! Осъзнавате ли това? Ние сме по-щастливи от японците, да живее св. Бойко! Рядко имам приливи на патриотизъм, но самият факт, че стотици японци годишно са толкова нещастни и обезверени от реалността си, за да изберат смъртта пред живот в една от най-развитите икономики на планетата, ме кара да се чувствам родолюбец.

Гореспоменатият лес е култово място, където уморени от карате японци отиват, за да помислят върху нуждата от живот и евентуално да се лишат от него по разнообразен начин, най-вече чрез комбинирането на клон, примка и врат. Главната героиня Сара разбира, че близначката й Джес е отишла на екскурзия в гората, но е решила да поостане, ако ми схващате намека. /точно така, японците ходят на екскурзии до места, където витае смърт – после не се чудете, че Grudge-like проклятията са им национален спорт/ Дългата история накратко – Сара скача на самолета и отива в Япония, където /естествено!/ веднага открива човеци, които говорят свободен английски и /разбира се!/ попада на секси планинар, с когото споделят леки задявки, нищо че въпросната има сериозен приятел в САЩ. Нека не отчитаме това за минус, все пак говорим за Натали Дормър – ако тя не пофлиртува малко с първия срещнат, значи ролята просто не й отива.

Музиката е съществуваща. Не казвам, че е добра – казвам, че я има и дори може да й обърнете внимание. Наред със стереотипизацията на азиатците като шантоци, „Гората” успява да стерилизира дори най-емблематичните символи на Япония /непълнолетните момиченца с училищни униформи/ в будещи присмех карикатури. Американците имат фобия от диви пущинаци след „Deliverance“, но хорърът в „Гората“ е пресиран само в няколко отчайващи сценки на внезапен подскок, мигащи лампи или „странен шум в тъмното” /уа-а-у!/, докато целият бюджет е отишъл за самолетните билети на екипа до Токио, а каквото е останало, не е стигнало дори за субтитри на японските реплики. Второстепенните актьори също са избирани от домовете за социално слаби артисти, някои от които са толкова ощетени от талант, че биха имали екранно бъдеще, само ако участват с оранжеви дрехи във видео на Ислямска държава. Но нека мислим позитивно – винаги е по-добре американец да иде в Япония, отколкото Годзила в САЩ, така че донякъде филмът всъщност е оптимистичен. Плюс това към днешна дата никой от екипа не се е самоубил, което показва единствено, че никой от екипа все още не е гледал крайния продукт.

Има само два случая, в които е позволено да гледате „Гората”. Първият е, ако сте пили якорудска ракия – вторият е никога. Единственото добро нещо в него е, че не е български. Българските филми са си ужасни, даже без да претендират, че са хоръри. На всички, изгубили времето си с „Гората”, мога да пожелая приятно изтриване от харда, а на Натали Дормър пожелавам по-сериозно проучване на бъдещите си проекти, защото това че действието се развива в гора, не означава че ти пак не си най-голямото дърво вътре. Честит рожден ден, Натали!

1.5/10