Ревю: „Star Wars: The Force Awakens“ („Междузвездни войни: Силата се пробужда“)

Преди много години, в една далечна държава, брадат капут на име Джордж Лукас промени статуквото. Промени хода на филмовата история, създавайки първия летен блокбъстър /крадейки с шепи от „Дюн”, „Флаш Гордън” и Акира Куросава, ама айде/, промени стандартите в кино технологиите с революционните си специални ефекти /които всъщност не бях чак толкова „революционни” 9 години след „2001: Одисея в Космоса”, ама айде/ и нещо повече – промени представите на хората за аритметика, започвайки да брои от 4, вместо от 1. Повече от четвърт век по-късно, „Star Wars” се е превърнал в интегрална част от тъканта на съвременната поп-култура до такава степен, че даже хората, които мразят поредицата, знаят всичко за нея. След всички разклонения в телевизията, литературата, гейм индустрията и анимацията, дори талибаните са наясно с джедайските дертове. Всъщност, може би практикуват джедаизма, защото и те като Оби Кеноби в „Епизод 4” са брадати пещерняци, трениращи млади атентатори, които да въстанат срещу доминацията на черен лорд /Обама/ и бял император /Путин/.

Майтапът настрана, но “Star Wars” наистина се оказа крайъгълен камък за киното, както в добрия, така и в много лошия смисъл на думата. Няма да Ви губя времето с празнословия за художествените достойнства на предните шест епизода, защото това е работа на хора, чиято възраст изключва наличието на срамни косми, затова ще превъртя времето с 35 години напред. През 2012 година, капутът от първото изречение – малко по-стар, но определено не и по-мъдър – реши да продаде компанията си Lucasfilm за колосалната сума от 4 милиарда долара – 3 за франчайза и 1 милиард като гаранция, че никога повече няма да се занимава с режисура. Купувач бе „евреядата” /плеяда от евреи – б.а./ на DISNEY, които иронично отказаха да разпространяват „Нова надежда” през 1977 и сега плащат прескъпо за грешката си. Още по-забавното е, че DISNEY вече притежават MARVEL, а скоро ще притежават и света. Не искам да ставам кинематографична баба Ванга, но животинските кости ми казват, че след по-малко от десетилетие, всеки втори холивудски филм ще е за супергерои, за джедаи, или за Никълъс Кейдж.

За президент на Lucasfilm бе нагласена бившата секретарка на Стивън Спилбърг – Кейтлин Кенеди, която тутакси обяви зелена светлина за “Епизод 7” – дългоочакваното продължение на взаимоотношенията в дисфункционалното сем. Скайуокър. Сред спряганите режисьори бяха Христофор Нолан и Брад Бърд, първият от които бе прекалено интелигентен, за да си цапа кариерата си с подобни смехории /затова си я изцапа с „Интерстелар“/, а вторият предпочете „Томороуленд”, който неясно защо бе гледан от няколко души. Джорд Лукас, останал единствено в ролята си на „консултант” /под това разбирайте да консултира техниците за годишния данък на „Хилядолетния сокол“, репродуктивната система на гънганците и други важни за галактиката подробности/ собственоръчно посочва лицето Джей Джей Ейбрамс за свой наследник. Историята мълчи за точните причини, но най-вероятно, бидейки надарен с интелекта на говедо, Лукас е смятал, че Дж. Дж. е съкращение от Джар-Джар.

И така, г-н Ейбрамс получи изключително трудоемката мисия да терапевтира мухлясалия франчайз. Организирането на мултимилиардна сага може да изглежда сложно на пръв поглед, но след „Невидима заплаха” и „Атаката на клонираните” летвата бе срината толкова ниско, че дори наведеният Уилоу Ъфгуд можеше да мине под нея, така че задачата на Джей Джей всъщност бе по-елементарна и от състезание с еднокрак спринтьор. Ейбрамс форсира на свръхсветлинна скорост и вербува Лоурънс Каздан, който вече има полубожествен статут, заради сценария на пети епизод; успя да убеди Св. Троица на „Star Wars” – Марк Хамил, Харисън Форд и Кари Фишър да излязат от старческите си домове и което е още по-важно – вдигна легендарния Джон Уилямс от смъртния му одър, за да композира новата трилогия. Малко по-късно ще разберете защо нито един от тези актове не струва и пукнат грош.

Социални дегенерати по цял свят, познати с кодовото име „фенове”, започнаха да изпадат в еуфория, лъскайки светлинните си мечове и броейки календарните дни до премиерата. Типично за Ейбрамс, маркетинговият щурм не даде много информация на хипервентилиращите падуани. Даже официалният постер предизвика повече въпросителни, като например къде се е дянал Люк Скайуокър и кой, по дяволите, е дал светлинен меч на този зулус? Напрежението ескалира при втория хаотичен тийзър, който се превърна в онлайн сензация /20 милиона гледания за 24 часа/ и в продължение на месеци бе по-обсъждана тема от мигрантската криза. Последвалата предварителна продажба на билети пък постави нови рекорди в сфери, в които рекордите са по-голям показател за човешка деградация, отколкото за някакви подвизи. Спекулациите около сюжета изродиха стотици страници форумни текстове и хиляди безсънни нощи, в които хора-с-пъпки преглеждаха всяко пуснато видео кадър по кадър, само за да зърнат нов детайл, с който да се фукат пред останалите девствени гийкове. Светът преживяваше културен Апокалипсис, а човечеството ставаше свидетел на поредното масово измиране – този път на мозъчни клетки.

Но стига съм разчеквал локуми, да си дойдем на думата! Силата се пробужда! И напълно нормално да е била заспала, след като самият Лукас я прати в кома с прикуълите за льохманчето Анакин. Пробуждането настъпва 30 години след събитията на Ендор, където, ако не ме лъже паметта, някакво стадо от плюшени мечета победи цялата Империя. Сюжетът вече не е омотан около Люк & Лея feat. Хан и питомния му саскуоч, а около чисто новички и готини персонажи, които по един или друг начин пак ще се окажат роднини. /явно Космосът е като цигански катун – всички вътре са поне братовчеди/ Започвам веднага с добрите новини – Джар-Джар Бинкс е аут! Клепоухото земноводно е заличено от съществуване и се надявам, че уродливият му труп гние в някое общо гробище, което впоследствие е превърнато в пасище, за да може всеки ден отгоре му да уринират банти. ОК, това беше леко вулгарна мисъл, но нека бъдем честни – на кого му дреме за Джар-Джар Бинг-Бонг? Със сигурност не и на Ейбрамс, който още в ранните етапи на продукцията ощастливи феновете с уверението, че за разлика от “Епизод I”, най-гротескното нещо, което ще видят в „Силата се пробужда”, ще е сбръчкания фейс на Марк Хамил.

Ако Джей Джей е известен с нещо повече от ко-креацията на суперсериала за загубеняци „Загубени”, то това е фактът, че зад гърба си има само пет заглавия, нито едно от които авторско. Четири са продължения на вече изградени франчайзи /”Стар Трек”, „Мисията невъзможна 3” и “Star Wars”/, а петият е “Супер 8”, който си беше директен Спилбърг-фетиш. Обективно погледнато, Ейбрамс е режисьор без собствен стил, освен вредния му навик да прекалява с две неща – lens flare и Саймън Пег. По-интересното е, че той е единственият режисьор, който едновременно е снимал епизоди на “Star Trek” и “Star Wars”, а това със сигурност води до смущения в Силата, и/или до появата на пространствено-времеви аномалии. Първоначално се опасявах, че Ейбрамс ще разбунтува зрителите с разни смели решения /феновете на „Ентърпрайз” нивга няма да забравят травмиращия кадър, в който най-великият кораб на Звездната флота е строен на къра/, но тук режисьорът е действал стерилно, разчитайки само на две неща – зрителския сантимент и преработеното старо.

От опит знам, че не е лесно да си тъп, но Лукас винаги го е правил да изглежда лесно. Джордж има собствено ранчо, където експериментира с добитък и имайки предвид трилогията за идиотчето-савант Анакин, която получи по-слаби оценки и от тези в циганска диплома, предполагам че се е вдъхновявал от лайната на кравите си. За разлика от дигиталната оргия в първите три епизода, „Силата се пробужда” използва минимум CGI, за сметка на практическите ефекти. Нещо повече – противно на брадатия си предшественик, Ейбрамс се концентрира върху персонажите, отколкото върху излишната визуална плънка. /като например безсмислено състезание с реактивни шейни, присъстващо само заради необходимостта от midpoint екшън сцена/

Ала наред с добрите режисьорски намерения, „Силата се пробужда” клони везните към кинематографичното клише. Не говоря за преекспонирания, но и задължителен wipe-ефект при смяната на сцените, а за факта, че Джей Джей борави с похвати, които не са на мястото си в подобен филм. Такъв например е пошлият трик да се позиционират летящи обекти на фона на изгряващо/залязващо слънце, в добрите традиции на „Апокалипсис сега”, но и в многократно по-срамните традиции на анти-режисьори като Майкъл Бей и Зак Снайдер. Лесно можеше да се избегне и баналният snap zoom на две-три места, особено ако очилатият семит наистина иска да се разграничи от прикуълите, където бе използван няколко пъти в „Епизод 2”. Друг проблем е прекаленият и на моменти противопоказен хумор. Не казвам, че предпочитам сухи и натоварващи сцени, но ако исках да гледам космически майтапчета, щях да си пусна „Пазителите на галактиката”. Най-противното е, че за филм като “Star Wars” е необходимо авторско въображение, докато Ейбрамс очевидно не страда от такова, което превръща „Силата се пробужда” в една от най-слабите му режисури до момента.

Новата генерация герои са представени от Дейзи Ридли и Джон Бойега – две млади британски надежди, чието IMDB портфолио включва по-малко участия и от тези на Джорджано. Дейзи играе вехтошарката Рей, а Бойега се поти като дезориентирания щурмовак Фин, чиято драма е максимално нереалистична /през целия си живот е програмиран да убива, а още на първата битка внезапно решава, че е добряк?/ но пък участието му доказва холивудската максима, че всеки филм трябва да има поне един чернокож с репликата “Hell, no!” Като казах „чернокож”, Ейбръмс бе сериозно критикуван за избора си на главни герои. Причината е, че “Star Wars” винаги е бил предназначен за демографията на „белите млади мъже” /разбирайте тийнейджъри и надолу/, а сега аудиторията е принизена да гледа приключенията на жена и негър – нетипично екранно дуо в сюжети, различни от порното. Ако Ейбрамс искаше да привлече повече женска публика, трябваше да кастне Крисчън Грей в ролята на ситски милионер и нещата щяха да се нагласят сами.

Колкото до засиленото африканско присъствие, явно Джей Джей отчаяно се старае да промени тенденцията на старите трилогии. За 6 филма Лукас се опита да ни убеди, че в необятния космос има само 4-5 негри, двама от които не се броят, защото единият беше само глас, а другият беше Джар-Джар. Решението му може да звучи ксенофобски, но все пак не бива да забравяме, че действието се развива „преди много време”, а както добре знаем от американската история, преди много време чернокожите са висели предимно по дърветата.

Както видяхте по-горе, Ейбрамс се е стремил да покани неизвестни /и нископлатени/ актьори в главните роли. Ето защо е повикал отново Марк Хамил. Общото му присъствие в „Епизод 7” е по-кратко, отколкото последното ми ходене до нужника, но въпреки това Хамил придава усещане за автентичност, а и липсата му от постерите доведе до спекулации, че героят му се е обърнал към Тъмната страна. /или просто дори Photoshop не е бил достатъчен, за да го направи лицеприятен/ Този ход оцвети образа в по-мрачен оттенък, макар че ако трябва да мислим рационално, преходът на Люк към Тъмната страна би бил повече от заслужен. Само проследете житейския път на горкия човечец. Татко му е Галактически Масов Убиец, който ежедневно му докарва комплекси; отгледан е от непознати селяни на пустинна планета; детството му е минало в робски труд, а най-добрият му приятел се оказва дърт отшелник, който го учи да си пипа меча. /образно казано/ Впоследствие разбира, че има сестра, която страстно го е целувала по устата, духовният му гуру е таласъмче с повреден словоред, а като за капак – ръката му за чекии бива отрязана. Кой нормален човек би издържал на такова съществуване, без да потърси някаква алтернатива?

Колкото до другите ветерани, при тях ситуацията не е по-розова. Пословична е клюката, че Кари Фишър се е друсала до козирката през първата третина от „Империята отвръща на удара”, което иронично е и единственият начин възрастен човек да хареса филм на Джордж Лукас. В новия епизод тя вече не е „Принцеса Лея”, а „Генерал Органа” /съкр. „Гергана“/, но смяната на името не прикрива прогресивните стадии на мумификация. Едновременно бореща се с наднорменото тегло, циклофренията и зависимостта към наркотиците, някогашната секс-робиня на Джаба Хътянина не прилича толкова на секс-робиня, колкото на Джаба Хътянина. Харисън Форд пък отново се превъплъщава в мъжествения контрабандист Хан Соло, чиито кораб е стигнал до еди-къде-си за по-малко от 12 парсека, което определено го прави велик пилот, най-вече защото „парсек” е мерна единица за разстояние, а не за време.

Също като Исус Христос, Форд е бил просто каризматичен дърводелец, преди да се превърне в медийна суперзвезда. Разликата между двамата е само, че вместо да бъде разпнат от евреите, Харисън им носи печалба. Няма да си кривя душата и ще призная, че дори на 70+ години Форд е най-доброто нещо в „Силата се пробужда” и може би единственото, което си струваше в целия филм. Любопитна, но и злощастна подробност от продукцията е инфарктният момент, когато Харисън строши глезена си, затиснат от хидравличната врата на „Хилядолетния сокол”. Едва ли има по-тъжен ден за киното от този, в който Индиана Джоунс не може да дръпне част от тялото си, точно преди някаква тежка порта да се затвори зад него, но явно дори Харисън Форд е само човек от плът, кръв и както стана ясно – счупени старчески кости. Конкретната причина за сценичната малфункция тъне в мистерия, но предполагам, че Форд е сложил крака си под вратата, за да я спре, по същия начин, по който се спира вратата на асансьор. Нямам представа защо си е помислил точно това, но понякога възрастните хора могат да се държат много странно, ако не са си пили гинко билобата.

Виждайки как Харисън се гърчи на пода, Джей Джей е получил прилив на мидихлориани и храбро се е притичал на помощ, опитвайки да вдигне хидравличната врата от клек. И ако всичко бе „като на кино”, Ейбрамс щеше да повдигне вратата, да освободи актьора, след което двамата да се прегърнат и посмеят неловко на фона на бурните аплодисменти от екипа. За жалост, живият живот е малко по-брутален и още при първите напъни на Ейбрамс, който сигурно не е вдигал нищо по-тежко от собствените си сценарии, кръстът му зловещо е изпукал /техническият термин е „сецване”/ и някак неусетно, режисьор и актьор са закрещели в един глас, приковани заедно в агонията на собствената си непохватност. Само за няколко секунди, снимките са се превърнали в ортопедичен кошмар, последиците от който били хоспитализиране на Форд за няколко седмици и спешна визита до най-близкия чакръкчия за Джей Джей. Добрата новина е, че графикът на снимките не бил променен, защото, както вече разбрахте, от пострадалите нямало никой важен за филма. С това обаче, напрежението около д-р Джоунс не свършва. Само няколко месеца по-късно, дядо Харисън бе замесен в още една медийна каскада с катастрофални резултати /този път буквално/, когато хипердвигателят на самолета му се повреди в движение и Форд бе принуден да предприеме аварийно кацане на голф-игрище в Ел Ей. Силата отново бе с него, понеже човекът се размина само с мозъчно сътресение и житейския урок, че не бива да лети повече Соло. PR-агентите решиха да го изкарат като „герой” и след три месеца Джеймс Хорнър се пробва да дублира подвига му. За жалост, с малко по-различен резултат. /R.I.P./

На фона на перипетиите с Форд от последните два абзаца, изглежда сякаш самата Сила е давала сигнали, че времето му е дошло. И в „Силата се пробужда”, времето му най-после идва! Следва тъжен спойлер, затова ако не сте гледали филма, спрете да четете или си пригответе носни кърпички. Да-а-а, клетият г-н Соло приключва /извън/земния си път в „Епизод 7” по възможно най-безцеремонния начин. /Не-е-е-е-е!/ А сега млъкнете! Тази новина изобщо не е изненада – нито за хората, които са наясно с принципите на трилогиите /в първата серия винаги умира важен играч/, нито за тези, които са запознати с отношението на самия актьор към ролята. /Харисън е умолявал Лукас да затрие персонажа му още в „Епизод VI”/ Така че не ми се заревавайте, защото смъртта на Соло е едно от най-адекватните неща в „Силата се пробужда” – тя не е само психологически издържана, но и точката, която категорично разграничава новата трилогия от старата.

Така или иначе, образът на Хан винаги е бил продукт на 80-те, а псевдо-романсът с баба Органа би допаднал само на върлите геронтофили, така че единствената му мотивация в „Силата се пробужда” бе да служи като промоутър. Иронично, тук Форд бе по-expendable, отколкото беше в “Expendables 3”, затова кончината му е оправдана и очаквана. Не знам за Вас, но предпочитам Соло да пукне с достойнство сега, отколкото да гледам как се влачи с проходилка в “Eпизод X”. Въпреки това не споря, че лобната му сцена върху нещо, което опасно много наподобяваше sci-fi версия на моста на Хазад-дум, бе подобаващо емоционална и съм убеден, че милионите фенове по света са посрещнали съдбата му със смесени чувства и влага в очите. Смъртта на детски идол е дълбока загуба за хората без реални приятели, каквито са повечето фенове на “Star Wars”, така че ударът е наистина възтежък. Най-жално обаче ми стана за Чубака, с когото Соло имаше прекрасни взаимоотношения тип „Сърдити старчета”, а накрая горкото човекоподобно остана само с бълхите си.

Тъмната страна е представена от Адам Драйвър /Кайло Рен/ и домоуправителя на базата “Starkiller” – Донал Глийсън. /синът на Брендан Глийсън/ Адам има огромен актьорски кредит в „Силата се пробужда”, защото блести с може би най-добрата игра, показвана от някого в шестте серии на “Star Wars”, докато образът на Глийсън Мл. е ролеви модел за гордите последователи на Hitler Youth. Другият нов злодей е Гуендолин Кристи от „Игра на тронове”, която играе капитан Фазма. За разлика от габаритите на актрисата, ролята й е малка – появява се за две минути и накрая приключва по смехотворен начин на боклука. /буквално/ Това, което я отличава, са уникалните полирани доспехи, ярко контрастиращи с типичния имперски дизайн. Виждате ли как си личи, когато стормтрупърът е женски? Единствено жена може да отдели толкова време в почистването на дрехите си до огледален блясък, само и само останалите от компанията да забележат тоалета й.

За десерт не може да минем без върховния лидер Сноук /Анди Съркис/, който всъщност e “Star Wars” аналог на MARVEL-ския Танос. Кратко камео има и Макс Фон Сюдов, ала то е обяснимо при факта, че „Заклинателят” е оставил огромна следа в спомените на режисьора. /може би, защото го е гледал едва 10-годишен и „следата” е била по гащичките/ Интересна подробност е, че рожденото му име е Карл Адолф фон Сюдов, което прави колаборацията с Ейбрамс като един от малкото случаи, в които човек на име Адолф общува с евреин, без вторият да се озове в някаква пещ. /това беше хумор от Тъмната страна, прощавайте/

Горе споменах за активите на Лоурънс Каздан в писането на сценария и ако сте помислили, че това превръща филма в „Гражданинът Кейн”, сега е моментът да Ви попаря илюзиите. Вече разбирам защо Ейбрамс охраняваше сюжета толкова свирепо по време на рекламната кампания, понеже истината е, че „Силата се пробужда” не притежава такъв. Това, което притежава, е рециклиран колаж от сюжетните елементи на „Епизод 4”, пълен със стряскащо арогантни и направо обидни прилики, недопустими за който и да е почитател на сагата. Няма да се впускам в дреболии, но някои от сцените са дословно преработени от тези в „Нова надежда”, а героите са синтетични клонинги на оригиналните персонажи. Ало-о, DISNEY, Вие нормални ли сте!? Дори миризливите прикуъли на келеша Джордж имаха по-креативно повествование от мошеническия copy-paste на „Силата се пробужда”. Комай Ейбрамс толкова е искал да повтори успеха на „Епизод 4”, че всъщност е заснел римейк на „Епизод 4”. Да видим! Пустинно селянче, откриващо дроид с тайно съобщение? Имаме го! Дърт перверзник с менторски функции, който я информира за битието на джедаите? Опа, ето го и него! Черен злодей с маска, който взривява планети? Ми чи кък, идва и той! Сцена, в която дъртият перверзник е убит от свой близък? Иска ли питане! Звезда на Смъртта, която е унищожена по същия начин, както в „Нова надежда”? Аб-со-лютно! Усещате ли накъде бия? „Силата се пробужда” въобще не е „Епизод 7”, а по-скоро „Епизод 4” v.2.0 и не мога да проумея за колко малоумни ни смятат от Холивуд, щом ни сервират подобни мастиленоструйни копия, очаквайки да вием от радост, само защото вътре има космически корабчета и светещи сабички. Аман от йезуитски маневри, бе!

“Star Wars” без Джон Уилямс е като спагети-уестърн без Енио Мориконе, затова очаквах, че музиката ще е един от най-силните козове на филма. Както почти всичко останало в „Силата се пробужда” обаче, композициите на Уилямс са генерични преработки на стари шлагери. Тук не говоря за липса на талант, не ме разбирайте погрешно, тук говоря за шибан мързел. Дори „Невидима заплаха” изглеждаше като стойностно преживяване, когато накрая тръгна “Duel of the fates” – една от най-добрите теми на Уилямс за последните 15 години. В „Епизод 7” няма нищо, което да остане в съзнанието Ви, освен тотално безличен и деривативен саунд, достоен за освиркване. Колкото и грозно да звучи, Ейбрамс трябваше да използва персоналния си композитор Майкъл Джакино, защото той, за разлика от Уилямс, все още е във възраст, която не изисква от него да носи слухов апарат.

Знам, че се уморихте да попивате остроумията ми, затова ще привършвам. Завръщането на джедаите е насочено към всички възрасти и интелекти, но ще допадне само на по-ниските такива, защото е клиширан адвенчър в джувенилна облицовка. Въпреки динамиката и носталгичната атмосфера, „Силата се пробужда” не е нищо повече от ефектно дестилиран, но реално презаснет „Епизод IV”. Всъщност той е само първата стъпка от макиавелския план на DISNEY да източи всяка капка от и без това увисналите вимета на Lucasfilm, правейки по един “Star Wars” филм годишно – от днес до края на времето. Следващата Коледа излиза опълченската версия на „Бандата на Оушън” – „Rogue One”; през 2017 идва „Episode VIII”, през 2018 ни очаква соловия прикуъл за Хан, 2019 остава за „Episode IX”, а после? После предлагам спиноф за живота и творчеството на Джаба, гето-драма с Ландо Калрисиян, хомоеротична комедия с C-3PO и вариант на „Бързи и яростни”, само че с реактивни шейни и Вин Дийзъл в ролята на Себулба от „Невидима заплаха”. Както виждате, със златна мина като “Star Wars” възможностите са безкрайни и ако съм прав в предположенията си, ще трябва да живеем много повече от бай Йода, за да видим окончателния финал на сагата.

5.1/10