Ако в съвременното общество има нещо, което ме отвращава повече от клошарите, това са т.нар. поп-културни феномени. Тези социални сензации ни заразяват като оръжие за масово затъпяване, а ние им се радваме, само и само да не изоставаме от модата. 2012 година бе предвидена за Края на Дните, но Апокалипсисът ни пропусна. Дали наистина? Дали всъщност тогава не започна Началото на Края? Защото през 2012 година се случи Феноменът „50 нюанса сиво”. Никому неизвестната простачка в пре-критическа възраст Ерика Мичъл издаде трилогия, която нагря световните страсти до най-горещите нюанси на червеното. Пълна с правописни грешки и написана в елементарен стил, но за сметка на това претъпкана с порнографски сцени, които биха изчервили дори Наталия Кобилкина, „50 нюанса сиво” се превърна във второто най-четено нещо от американските домакини, след упътването за вибратора им.
Успехът на книгата се случи изневиделица, доказвайки за сетен път, че Америка е страната на неограничените възможности и ограничените интелекти. Ако си мислите, че BDSM и романтика не могат да вървят ръка за ръка, то значи сте бая изостанали от актуалните тенденции. Десетки милиони отчаяни съпруги разгръщаха страниците в екстаз, четейки как секси извратеняк бие младо момиче, но го прави с много любов и топли чувства. За първи път след Великата Инквизиция, връзването и бичуването на девици бе показано като нещо, което буди повече любопитство, отколкото ужас. По думи на авторката Е. Л. Джеймс, книгата е „my midlife crisis, writ large. All my fantasies in there, and that’s it.“ Схващате ли? Нормалните жени мечтаят за стабилен съпруг и здраво дете, докато нейните гащички подгизват от възбуда, когато бленува за парафилии. А щом мокрите мечти на граматически сакат девиант се превръщат в социално явление от исторически калибър, човек започва да си задава уместните въпроси в какъв свят живеем и дали Бин Ладен не е бил на прав път?
Ако случайно сте прекарали последните три години като пленници на “Ислямска държава”, сюжетът е следния: студентката по литература Анастасия Стийл интервюира богатия бизнесмен Крисчън Грей и докато смята наум броя на милиардите му, женската й интуиция веднага засича потенциален съпруг. Грей също се влюбва в нея, ала без да знае защо, може би защото му хлопа дъската. Двамата попадат във вортекс от изпепеляваща страст, докато Ана не разбира, че концепциите им за „любов” са диаметрално противоположни. Ала напук на това, двамата продължават да имитират нормална двойка – жената се опитва да променя характера на мъжа, та да й е удобно на нея, а мъжът едва се сдържа да не посини бузите на жената. Звучи като закъснял римейк на епизод от „Дневниците на червените обувки”, но без радостта, че продължава само половин час.
Направих си труда да прочета малко от книгата, за да проверя колко оправдан е целият този шум. Още на първата страница ми стана ясно едно – този, който е излъгал Е. Л. Джеймс, че може да пише, трябва да бъде посечен с ръждясал сатър. Стилът на повествованието варира от жалък до нечитаем, а художествената му стойност е малко по-ниска от тази на най-слабите ми „ревюта”. Повече прилича на нещо, което замечтано момиченце, още неподмито след първия си цикъл, би написало в тайния си дневник, на корицата на който има цветни лепенки на барбита и еднорози. Ако не вярвате, ще дам пример. Целият първи абзац на една от най-четените книги в съвременната литература, е посветен на фактическата невъзможност главната героиня да си среше косата и агонията, произтичаща от това. Уа-а-ау! След този драматичен старт реших да прескоча направо към секса, където развратът да ме хипнотизира. Няколко минути по-късно, с нарастваща досада стигнах до сефтето между г-ца Анастасия и г-н Грей. Оказа се, че сцената не е нито романтична, нито емоционална – даже през цялото време имах чувството, че агресивен фермер шиба дъщеря си в семейната каравана. Моят съвет е да направите като мен и да четете в тоалетната – така няма да Ви се налага да търсите специфичен ъгъл, за да си изповръщате червата.
Половите актове в романа са обрисувани толкова графично, че може да подушите аромата на неизмити гениталии. Не съм книжен критик, затова ще си спестя коментарите, но ако жените се кефят на подобни глупости, то жените /без да обиждам никоя конкретно, разбира се/ са дементирали кокошки. Дебютното чифтосване между Ана и Криско е описано като перфектен експириънс, по време на който девственица бива проникната от непознат мъж и тутакси получава 2-3 оргазъма. Звучи по-абсурдно и от политическата кариера на Бареков! Още повече, че ако се съди по текстовата дължина на акта, Грей приключва само след две-три минути, но десетина реда по-късно фалосът му е отново ригиден. /?!?/ Мда-а, нека обобщим – имаме девица, оргазмираща от първия мъж, който я барне и мамин хубавец, еректиращ на всеки пет минути. А после хората твърдят, че жените не разбирали от научна фантастика!
Поредната гениална доза книготворчество, което най-вероятно ще остане в историята на прозата, се случва, когато Анастасия извършва орално себеоткриване, смучейки средния крак на Грей във ваната. /за щастие, тази сцена отсъства във филма/ По време на сочното фелацио, Ана не спира да се възхищава на суперчлена му и приема цялата ситуация с гордост, че видите ли, тя можела да прави свирки. Не искам да ти акам на егото, г-це Стийл, но и 13-годишните ученички могат да правят свирки – ако не ти се вярва, просто влез в интернет! Прекалено изчерпателно е описано как Крисчън ръга половия си маркуч дълбоко в устната й кухина – толкова чевръсто, все едно й чисти зъбния камък – без тя да реагира враждебно. Имам новина за теб, господарю Грей – щом целият ти пенис влиза в устата на жена, която прави свирка за първи път, без това да я задави, значи кренвиршът ти май не от най-големите, о, мъжествени Аполоне!
Малко се отплеснах, но мисля че ми схванахте мисълта – „50 нюанса” е писана от сексуално и ментално обременена женичка, затова ако не сте рядко тъпо парче, не бива да се докосвате до страниците й, освен за да си избършете сополите с тях. Но тъй като не съм Ви събрал да ревюирам книгата, спирам дотук. Ще приключа с това, че преди години Стивън Кинг написа романа „Играта на Джералд”, където една жена е оставена вързана за леглото, след като нейният „г-н Грей” получава инфаркт. Споменавам това не само, защото е много по-реалистичен поглед върху „тъмната страна” на BDSM-а, но и понеже за около триста страници в „Играта на Джералд” не се случва абсолютно нищо и пак е в пъти по-добре написана от ученическите въжделения на Е. Л. Джеймс.
Някои наричат „50 нюанса” с термини като „mommy porn” и „чиклит”, докато аз предпочитам да й викам „книфла” /книга за кифли/, но истината е, че тя е надценен фенфикшън на „Здрач”. За незапознатите, фенфикшън е аматьорски текст, базиран на съществуващ франчайз, който доразвива, но по-често регресира оригиналната история. В случая г-жа Ерика Мичъл е започнала трансформацията си от форумната тролка “Snowqueens Icedragon”. /какво, по дяволите, означава това, ма?!/ в обикновената тролка Е. Л. Джеймс, пишейки измишльотини, копиращи книгите на Стефани Майер. В пристъп на плагиатски гений, Е. Л. сътворила онлайн творбица, наречена „Master of the Universe”, която звучала като пародия на филма с Долф Лундгрен от 1987, но по същество била просто свръхеротичен прочит на „Здрач”. Фен-обществото се изкефило да чете за това как Едуард малтретира Бела и Джеймс осъзнала, че от цялата схема може да се изкара някой лесен долар. Следващата стъпка била да излезе от сянката на кака Стефка, затова променила имената, сетинга и заглавието, и воала – родил се световен Бестселър!
Бидейки изродена форма на Бела и Едуард, героите в „50 нюанса” доста наподобяват здрачните си протообрази. Стийл е безхарактерна и леко разлигавена /но си прехапва устната по същия идиотски начин/, а Мастър Грей е богат и емоционално изсушен, но за сметка на това красив и с гъста коса. За щастие поне тук няма вампири. /освен ако не броите енергийните такива, разбира се/ Първоначалният кастинг предизвика много смут и анархични помисли сред феновете, главно заради избора на Чарли Хънам /”Синовете на анархията”/ в ролята на Крисчън Грей. Хънам изглеждаше жалък в изначало несериозни продукции като „Огненият пръстен”, така че тук наистина щеше да стои като в небрано лозе. Принуден от тълпата да се откаже, Чарли напусна проекта с подвита опашка, заменен от ирландския CK модел Джейми Дорнан. /познат от сериала „The Fall”/
Интересно е да се правят паралели между героите на Дорнан от „The Fall” и „50 нюанса”, тъй като Пол Спектър и Крисчън Грей си приличат като две капки кръв. И двамата са привидно нормални мъже, криещи скелети в гардероба си. /в преносен смисъл/ И двамата са вманиачени на тема „контрол” и получават сексуална наслада, само чрез издевателства върху жени. И двамата поддържат физическата си форма със сутрешно бягане. Разликата е само, че Грей е по-богат, докато Спектър има доблестта да довършва жертвите си, а не да си играе с чувствата им. Иронично погледнато, комбинацията между образите им прави един съвършен Американски психар. Колежката му Дакота Джонсън пък е още по-неизвестна. Най-любопитният факт от съществуването й до момента е, че е дъщеря на Мелани Грифит и Дон Джонсън, и че участва в „Нужда от скорост”. Ако приемем, че „нуждата от скорост” е фактор и за героинята й в „50 нюанса”, това би обяснило защо Анастейша е винаги доволна от креватната издръжливост на сър Крисчън.
Режисьорката Сам Тейлър – Джонсън не е известна с филмите си, а със съпруга си Арън Тейлър – Джонсън. /”Годзила”/ Какво не е наред с това изречение ли? Ще Ви кажа какво – Сам е на 47 години, а Арън на 24, като уловката е, че се е омъжила за него, когато той е бил още на 22. Единствената морално позволена причина възрастна лелка да се задява с толкова младо юначе е, ако смята да го ползва като жертва в сатанински ритуал за постигане на вечна красота, но за Сам Тейлър – Джонсън този кораб е отдавна отплавал. Естествено, някои дърти хиени биха приели като сбъдната мечта да ги тъпче момче, което може да им е син, а защо не и да си представят, че им е син, докато ги тъпче? Може само да спекулираме кой кого бие в спалнята на семейство Тейлър – Джонсън, но изводът е, че Сам има социално неадекватен поглед към романтичните връзки, което я прави точната режисьорка за социално неадекватен сюжет като „50 нюанса сиво”. Майтапът настрана, но проблемът на филма не е нито в режисурата, нито в музиката, нито дори в актьорската игра, тъй като Джейми и Дакота се справят задоволително. Проблемът е в самия текст, в произхода му и в авторката му.
Имайки предвид, че майка й е чилийка, Е. Л. Джеймс със сигурност е наследила латиноамериканския нюх към мелодрамата, но също така е наследила и присъщата за тази раса неграмотност. В книгата има толкова грешки, че трябва да се преподава в университетите като пример за граматическото дъно. Не мога да проумея с какво подобна дилетантщина привлича хорското внимание. В сърцевината си „50 нюанса” е модерна вариация на „Хубава жена”, само че с BDSM. /и с по-хубава жена/ Ала връзката между Крисчън и Ана е изградена върху фундамента на подчинението – Грей изпитва възбуда да доминира, а Стийл получава многократни оргазми, докато изпълнява нарежданията му. Той упражнява емоционален тормоз и тотално обсебва личния й живот, а тя му се кикоти насреща. Даже е принудена да подпише специален договор, според който следва да бъде посбивана, ако наруши задълженията си на робиня. Не знам за Вас, но на мен това ми звучи повече като мъжка фантазия. Също ми звучи като нещо, което не бива да се подписва, без да е прегледано от адвокат по човешките права. Вярно е, че всички актове стават със съгласието на г-ца Стийл и тя участва в подробно обсъждане на договора, но това е като да изтеглите банков кредит – уж всичко се върши с Ваше одобрение, а накрая пак Ви боли гъза.
„50 нюанса” обещаваше разкрепостено показване на BDSM техники, но реално ги описва съвсем повърхностно, като за сметка на това обърква биенето на жени с демонстрирането на любов към тях. Шокиращото в случая не е самият BDSM мотив, а фактът, че Анастейша реагира охотно на посегателството върху личността й, след като очевидно коженият камшик и гъзните плясъци не й доставят удоволствие. Припомнете си, че това момиче агонизира от едно сресване на косата, което означава, че прагът на болката й е стряскащо нисък, но се разкрачва за човек, използващ чуждата болка като екстази. Твърде неубедително, ако питате мен.
Айде, ако героинята беше чернокожа, тогава нямаше да имаме проблем – добре знаем, негърките имат генетична поносимост към бичове и окови, но в случая става въпрос за 21 годишна бледолика студентка от Сиатъл. Някак си не се „връзва”, сещате ли се? Ако проблемът е бил в политическата коректност, можеха да изтипосат Грей като афроамериканец – нещо като reverse-slavery фетиш. Пък и бяла жена плюс черен мъж правят минимум един нюанс „сиво”, прав ли съм? Така поне филмът щеше да спечели милиони допълнителни приходи от посещения на чернокожи, не толкова впечатлени от сюжета, колкото искащи да видят на голям екран своите pimp-мечти. Това последното обаче няма как да стане, понеже никой не би повярвал в черен Грей – все пак човекът е милиардер, управляващ собствена компания, а не квартален наркодилър без здравни осигуровки.
Г-ца Стийл е показана като непохватна, миловидна и простовата девойка /”Домашен ремонт ли ще правиш? Това стаята ти за компютърни игри ли е?”/, но истината е, че и тя не е цвете за мирисане. Героинята е девица на 21 години, но няма телесни деформации или други видими недъзи, които да отблъскват ухажорите. Изрично е посочено, че си има студент-обожател на име Хосе /Джейкъб от „Здрач”/, който й отваря вратата, подава й якенце, когато е студено и се опитва да я целуне, докато е пияна, или с други думи – борави с всички класически романтични ходове. Анастейша обаче го отрязва, защото коя нормална ще тръгне с безработен на име „Хосе”, за Бога?! Съзнавам, че използвам латиноамерикански стереотип и сигурно си мислите, че преувеличавам, но малко по-късно има сцена, в която съквартирантката на Ана казва, че си е местила мебелите и познайте кого е викнала като евтина работна ръка – шибаният Хосе, човече!
Както и да е, имах предвид, че г-ца Стийл съзнателно се е пазила за своя Принц Чарминг. В това няма нищо лошо, даже е рядко срещано явление, което уважавам, ала кой ще да е нейният рицар на бял кон? Богат перверзник, издигащ чуждото унижение в култ. Той я бие, а тя му се отдава и получава оргазми, мислейки си за банковата му сметка. Звучи като целеустремена gold-digging курва в зародиш. Добродушният образ на Анастасия доказва на практика универсалната максима, че жените биха преглътнали всякакви грубиянщини, стига любовникът да им да купува скъпи коли. Да, вярно е, че накрая си тръгва от Грей със сълзи на очи и болки в дупенцето, но няма какво да се лъжем – следват още две книги, така че Анастасия най-вероятно си е променила решението още в асансьора.
Представям си какво е на мъжа на Е. Л. Джеймс, знаейки, че съпругата му е станала световноизвестна с порнографските си копнежи, в които той очевидно не е действащо лице. Задоволените домакини не си губят времето с непостижими фантасмагории, което ме навежда на мисълта, че „50 нюанса” никога нямаше да види бял свят, ако съпругът си беше изпълнявал задълженията по подходящ начин. Освен, ако в тяхното семейство той не е бил подчиненият, а тя доминаторката, в който случай му е простено. Представете си, че сте вързани с белезници и туловище с формата на Е. Л. Джеймс се е засилило към Вас, крещейки мръсотии и размахвайки камшик – всеки нормален мъж, колкото и полово атлетичен да е, мигом би развил хронична еректилна дисфункция.
На фона на ритмичните звуци на търкащи се чатали, тук-там се чува и музиката на Дани Елфман. Имайки предвид, че буквално 1/5 от времетраенето е заета с копулации, очаквах да чуя много повече porn groove инструментариум, но Елфман е наблегнал върху композициите на пиано /типично в стила на Крисчън/ и темите му е едно от добрите неща във филма. Селектираните песни за саундтрака също са порядъчно цивилизовани. Въпреки привидната еклектичност на парчетата, включващи от Ролинг Стоунс, през Ани Ленъкс, та чак до Франк Синатра, компилацията не може да избегне „здрачните“ препратки – Sia пя в саундтрака на „Затъмнение”, а Ели Голдинг имаше участие в OST на „Зазоряване – Част 2”. Най-доброто попадение е ремиксът на “Crazy in Love”, припевът на който се превърна в новия музикален фон, звучащ в главата ми, докато си представям, че изнасилвам някого.
Като всеки уважаващ себе си ненормалник, и Грей има специално помещение в снобарския си апартамент, където да изпада в Нирвана. За разлика от ТV колегата си мистър Профит обаче, Крисчън не спи гол в кашон, а прекарва свободното си време в своята Червена стая. Ако тази фраза Ви навява асоциации с последния епизод на „Туин Пийкс”, забравете! Червената стая на Грей е просто showroom на садомазохистични оръдия на труда, които дори не са утилизирани с пълния си потенциал. Изненадващото е, че пословичният цинизъм на книгата е компенсиран от минималната вулгарност на екранизацията. Рейтингът е строго R, но сексуалните аберации не са хардкор, а тонът е много по-балансиран към отношенията, вместо към излишната перверзия. Естествено, авторите не са пестили срамотии и похотливите искри са нажежени от регулярни сексове, но като изключим някои по-неудобни сцени в Червената стая, всички очакващи софт порно в стила на Пол Верховен може би ще се разочароват, че Сам Тейлър – Джонсън е решила да изреже по-гротескните моменти от хартиения носител и да насочи филма към психологическата еротика в стила на Ейдриън Лайн. /има сцена с ледено кубче, която е взета директно от „9 ½ седмици”/
„50 нюанса сиво” дава отговор на вечния въпрос „Какво искат жените?” – съдейки по успеха на историята, явно искат богат, красив и мистериозен батко, който да ги бие и люби, понякога едновременно. Обективно погледнато, КПД-то му е по-високо от „Здрач”, но това не означава абсолютно нищо, тъй като и двата продукта са различни нюанси на едно и също лайно. Каквито и рационални аргументи да хвърляме против него, „50 нюанса сиво” ще си остане санитарен продукт за ясно дефинирана аудитория, която ще го възхвалява, аплодира и финансира, и само Естественият подбор ще промени това. Добрата новина е, че ако сте мъж и си търсите гадже, няма нужда да се регистрирате в сайтове за запознанства. Трябва само да посетите прожекция на „50 нюанса” и вероятността да забиете разгонена блудница ще скочи от нула на плюс безкрайност.
3.9/10
151 коментара
Comments feed for this article
16.02.2015 в 10:01
cinemascrotum
То все още е живо:
07.03.2015 в 19:52
Гражданин
Кой го е писал това ревю? Къде мога да намеря името на автора?
08.03.2015 в 18:55
1
Това е типично по български.Не разбирам всички тези негативни коментари или както в случая , цяло ревю относно книгата, филма или каквото и да било друго. Не говоря конкретно за“ Петдесет нюанса сиво“ . Мисля , че когато нещо не ви харесва , не го четете или , не го гледате , но не виждам смисъл да заливате интернет с негативното си отношение към него. Много злобни хора.
08.03.2015 в 19:27
asd
По-скоро нямате развито чувство за хумор, съответно или сте някви скучни/досадни хора, или глупави.
16.02.2015 в 10:56
mimitar
Ами kudos, че си се наредил сред опашката от лелки, за да го изгледаш! Аз тепърва се опитвам да се наканя да го изживея, за да напиша нещо и в моята страничка…трудно е!
16.02.2015 в 11:23
Oktavian Avgust
На тоя муфлон кво са му дали?
16.02.2015 в 11:27
Biliana Georgieva
Изненадахте ме/приятно/ с това ревю, не очаквах, че ще си загубите времето с с тази боза..и не , той не дава отговор на въпроса какво искат жените.Съдейки по това, което сте писали излиза, че филмът е за предпочитане пред книгата.Дали ще отида да го гледам..НЕ,но ще прочета още веднъж текста Ви 🙂
16.02.2015 в 12:08
cinemascrotum
Благодаря. 🙂 Със сигурност филмът е за предпочитане, най-малкото защото е естетически и художествено издържан.
16.02.2015 в 11:29
Solaris
Слава богу, че „героите“ попадат във вортекс от изпепеляваща страст, а не в сфинктер.
16.02.2015 в 11:45
Мъж, НЕзащитаващ книгата
Само едно нещо искам да отбележа:
„Направих си труда да прочета малко от книгата, за да проверя колко оправдан е целият този шум. Още на първата страница ми стана ясно едно – този, който е излъгал Е. Л. Джеймс, че може да пише, трябва да бъде посечен с ръждясал сатър.“
Никой критик не си позволява да съди книгата само по корицата (първа и втора страница). Не казвам, че книгата е шедьовър (има много по-добри в жанра, друг е въпроса колко сексуална култура има българина), не далеч не съм на мнение, че книгата е загуба на време (за филма – все още съм на кантар), но прочетох и трите книги и опитах някой от нещата там и честно да ви кажа, пичове… приятлеката ми остана доволна.
16.02.2015 в 11:55
Philipotel
Пич, не се обиждай, ама ако от това недоразумение си разбрал за тези работи, дето си опитал, не върви да говориш за сексуалната култура на другите 🙂
16.02.2015 в 12:08
Мъж, НЕзащитаващ книгата
Познанията ми в областта далеч не са само от прочитането на тази трилогия. Само казвам, че е добър софт вариант за навлизане в материята.
16.02.2015 в 12:13
cinemascrotum
Прочетох повече от две страници, може би дори двадесетина. Не се гордея с това, но пък ми даде обосновано предположение за остатъка. Ако това е учебник по сексуална култура, предпочитам да си остана необразован.
16.02.2015 в 12:20
Мъж, НЕзащитаващ книгата
И другото нещо, на което ми се иска да ти обърна вниманието – научи се да пишеш правилно и тогава коментирай правописните грешки на останалите.
16.02.2015 в 12:25
cinemascrotum
Смехотворно е човек, който използва фрази като „някоЙ от нещата“ и „приятЛЕката ми“ да говори за правилно писане.
19.02.2015 в 23:31
Stefania Koleva
Ооо…аз прочетох по 10 от началото,средата и края!За толкова ми издържаха нервите.Попадала съм на тъпи книги,но на такова гов*о не бях.Отвратих се!Една незадоволена,психично обременена жена си изляла болните фантазии на хартия и това ми било творчество.Е*а ти помията!Речника ми не е това по принцип,но заговоря ли за този боклук(книгата) и ми идват отвътре само обиди да сипя.
19.02.2015 в 23:50
mahamadurche
Приятелю, не си прав. Не просто от две страници може да се разбере способността на автора да борави с текст, а от два абзаца.
Когато книгата нашумя аз се бях изолирал от всякакви контакти с поп културата и не знаех за нея. Влизайки в една голяма верига книжарници, забелязах щанд промотиращ книгата. Погледнах – хубава реклама, готино оформление и ми привлече погледа. Отворих я, зачетох, буквално, два параграфа и я затворих. След два месеца разбрах какъв бум е станал заради нея. А дори не бях предубеден, че е зле. Сега като зачитам и част от текста й в оригинал… леле-мале. Работата е трагична.
16.02.2015 в 12:09
Syalkotia
:DDDD!!!!!
Страхотен текст. За книгата и филма знам съвсем малко – само това, че някакъв дразнещ фонов шум се появи из фейсбук и така ще си остане във всички квантови вселени, но този текст made my morning, mate!Thanks! O my God, O My Goood!!! :DDD
16.02.2015 в 13:43
Assassin
Като човек, който се занимава професионално с английска литература, мога да кажа, че книгата ми докара brain damage. Не е за прочит независимо от възрастта. Би послужила само за подпалки.
27.05.2022 в 16:08
Andy Rouse
За каквото и да послужи книгата факт е ,че печалбата ще бъде за автора така или иначе ,а ти ще си дал пари за нищо.Тази книга е поредното доказателство ,че секса продава ,а значително по – стойностна литература никога не вижда свят или не бива прочетена.А в този случай печалбата е единствено за автора.Не е виновен този ,които яде баницата…..Явно има мозък дотолкова че да знае ,че писането за секс ще и донесе печалба.Вината е на тези ,които си купуват книгата.
16.02.2015 в 13:47
Syalkotia
(devil)
16.02.2015 в 13:48
Syalkotia
Поздрав!
16.02.2015 в 13:52
skandity
Любопитно ми е как г-н Cinemascrotum не е описал публиката и нейните реакции. Как още в началото на залата те спират застаряващи лели, молещи се да ги снимаш, тъй като селфито не би обхванало цялата им компания. Как на най-пикантните сцени някой се провиква в киното „Ехо, последния ред, искам да ви видя ръцете“ или как на бабичката отляво през целия филм не й се виждаше едната ръка, тъй като беше умело прикрита под якето, оставено в скута… Слава Богу че звукът в киното беше силен, тъй като на моменти имах чувството че ще се чуе едно много по-истинско озвучаване от задните редове…
16.02.2015 в 13:58
cinemascrotum
Прожекцията ми беше културна – имаше проблясъци на фотоапарати преди началото и лигави хилнежи по време на някои сцени /интересното е, че се хилеха жени, а не мъже/, но като цяло нямаше ексцесии. Само на излизане един пич зад мен каза: „Тоя главният приличаше на Григор Димитров!“ 😀
17.02.2015 в 14:10
Ksharp
Рева. От смях. Обожам гнусният Ви сарказъм и уместните политически закачки с Атака и Бареков. Те са си лика-прилика – тая, тия и ония.
Никога не ми е идвало на акъла да чета книгата или да гледам филма, ама сега пък хептен разбрах що за дивотия е творила госпожата с наднормените фантазии.
16.02.2015 в 13:59
Syalkotia
ПХАхаХАхаХА!!! Ама сериозно ли има нормални ора дето ходите да го гледате това чудо на чудесата?!? :)))))))
16.02.2015 в 14:00
margo
Знаех си аз, че няма да го пощадиш! Ревюто надмина очакванията ми, браво!
16.02.2015 в 15:14
Станислав
Само аз ли не знаех какво е „Петдесет нюанса сиво“ (Fifty Shades of Grey), поне до последната седмица? Реших да погледна трейлъра да видя за какво е цялата дандания и лъхаше на неприятни миризми още от него. Докато хората продължават да ходят масово на такива бози ще си ни заливат с помии.
16.02.2015 в 16:27
Не от Перник
Ами значи жените от Перник са сбъднали поне наполовина тези женски въжделения – всички те си имат мъже, които ги бият и обичат. Е, не са богати, ама то не може всичко да имаш на този свят, нали? 🙂
16.02.2015 в 16:33
Аля Стоянова
Скротуме, иде ми да те потупам по главата, само не го приемай твърде сексуално. Ревю и половина.
Аз също съм чела солидна част от книгата. Не цялата, но това не е прибързано съдене по корицата. Корицата е достатъчно семпла, за да не намеква какво количество помия прикрива.
P.S. Също така, ако някой иска BDSM, а не мокрите сънища на жена с IQ-то на суха ряпа, но пък с телосложението на Емпайър Стейт Билдинг, да гледа Quills.
16.02.2015 в 17:04
Весела
Това ревю ми изчерпа почти всичко, което имах да кажа. Не съжалявам, че го гледах, поне трябва да придобивам от време на време представа какво е модерно. Да отбележа като жена един пропуск в критиката към главната героиня – можеха да се постараят поне да я епилират, да й мацнат малко лак на ноктите или просто да предпочетат някоя с не толкова увиснали като за 20-годишна гърди и задник, склонен към грозен растеж. Обаче имаше размазан грим около очите – перфектно, изглеждаше като ученичка, която не знае, че спиралата за мигли трябва да и се маха от време на време. Ама сериозно ли някой има фантазии как развлечена, рошава, неподдържана и космата 20-годишна спъната студентка ще впечатли чаааак толкова милиардер? Вярно е извратено.
16.02.2015 в 18:00
cinemascrotum
За грима не знам, но телцето на Дакота Джонсън хич не ми се стори зле. /може би защото не съм милиардер/ 🙂
25.03.2015 в 14:34
x
http://www.justjared.com/photo-gallery/3203424/dakota-johnson-shows-off-bikini-body-in-silicily-01/
ok e
16.02.2015 в 18:16
Trayana
Покрай истерията за филма не удържах на пиър прешъра и посегнах към книгата. Някъде на четвъртата глава получих мозъчна смърт от поредното изчервяване на героинята.
Чисто информативно: но кой йебън спира да се изчервява?
16.02.2015 в 19:13
Весела
A, тя си остава невинна през цялото време. Чак към педофилия избива, щото изчервяването в живота обикновено приключва след като малките момиченца пораснат. Аз размислям да се вдъхновя – ако леля ти Е.Л. Джеймс се е възхитила от Здрач и е пренесла Бела и вампира в някаква садо-мазо връзка, бих могла да напиша садо-мазо роман за групов секс между двамата герои на 50-те нюанса с върколаци. Даже може да е по-възбуждащо от филма, че мен той ме приспа по едно време.
16.02.2015 в 19:31
margo
Давай, сестро, а и порното за жени е доходоносно, както изглежда..
16.02.2015 в 20:49
vяsko
В „Нимфоманката“ някви женки, които можеха да имат когото си щат се редяха на опашка при един сульо, за да ги спенква по дупето в мазето на Първа градска. Верно, че тогава не си развалих гледката със съждения от рода на за чий им е, но пак бе ясно, че не е за пари. Хора всякакви, банковата сметка на мъжа не винаги е мотив, но пък винаги е повод за критика към героинята.
16.02.2015 в 20:59
Pepa
Блестящо, поздравления.
Аз изчетох и трите книги миналата година защото след първата реших ,че съм някак много тъпа щом намирам написаното за пълен боклук, а света откача по него. Майка съм на три момичета и да си призная откровено малко се агресирах:-) . След трите книги със сигурност мога да кажа ,че съм тъпа, защото маса мозъчни клетки ми се удавиха в тая рядка боза. Няма никакъв начин да си причиня филма. Никакъв!
16.02.2015 в 22:39
cinemascrotum
Абе, съветът ми е да рискуваш с филма, дори само защото е изчистен и премерен, също така и нелошо заснет. Кой знае, може да ти измие горчивите спомени от книгата. 🙂
16.02.2015 в 22:50
Диляна
Радвам се, че не съм единствената, която прочете по диагонал и трите книги:-))) През цялото време, докато се насилвах да чета, си мислех, че ако някой намира в описаните секссцени нещо изключително и невероятно, значи има много беден сексуален живот…
16.02.2015 в 23:21
pepper
Some good came out of this crap pool…
and my second favourite –
17.02.2015 в 00:16
click
Авторката на този текст…като е толкова компетентна и веща, поне да си беше направила труда да напише правилно имената на героите в книгата… Не мога да кажа, че е най-добрата книга, която съм чела но…определено съм на мнение, че толкова крайно отрицателно мнение могат да дадат само хора, които са изключително тесногърди и с адски закостеняло мислене, за които е абсолютно невъзможно да приемат различна гледна точка от тяхната, различно разбиране от стереотипите. И интересно ми е как толкова много хора, така радикално отричат и книгата, и всичко описано в нея…определено не мислих, че практикувалите този тип секс са чак толкова много, а някакси съм на мнение, че човек може да е толкова краен и категоричен за нещо, с което е наистина добре запознат. За това, което не му е толкова познато едва ли има как да даде обективна оценка. Както казах, не мога да кажа че съм фенка на книгата, но просто истински се възмущавам от негативизма, с който са изпълнени не малко хора, било то за книги, филми или просто защото са си такива по default…
17.02.2015 в 00:24
click
Извинявам се, Авторът* …
17.02.2015 в 02:29
SS
Аз съм част от D/s общество и смятам, че цялата история е крайно нереалистична, пълна с фактологически грешки, и написана по възможно най-жалък начин. BDSM подтекстовете във Властелинът на Пръстените са по-близко до Old Guard от това лайно.
17.02.2015 в 00:35
Александър Кръстев
Разрешавате ли да го гледам чак пиратско? 🙂 Да кажем, че съм продал достатъчно от книгата, за да ми простите. Моля, моляяяя!
17.02.2015 в 00:46
Innah K.
Първо да отбележа, че далеч не съм почитател на книгата – филмът обаче ме изненада, вероятно защото бях с очаквания, възлизащи на отрицателна стойност.
Второ, признавам ти тотално вмъкването на Наталия Кобилкина и Бареков, смях се с глас!
Но… ревюто ти не почива на реални основи (предвид че не си прочел книгата), да не говорим, че с коментари за външния вид на авторката веднага ставаш въздух под налягане.
Епитетът по адрес на жените, харесващи подобни сцени/определено ниво на насилие по време на сексуален акт също прави коментара ти недостоверен. Оплюваш едно огромно течение, без всъщност да имаш представа от нея. Препоръчвам ти да изгледаш няколко документални филма за БДСМ.
За сметка на това обаче не си засегнал основната конфликтна точка, която вълнува всеки буден мозък, попаднал на книгата по някакъв начин (тоест, всеки който се замисля по темата), а именно – до каква степен книгата отразява реалните отношения между доминант и подчинен и може ли да служи като… един-вид научно-популярен източник на информация.
Проблемът е далеч по-встрани от „ама той я бие, това е грешно и евтино и който се възбужда от това, е извратен“, а би следвало да се концентрира върху „какво послание предава това и има ли начин то да бъде поднесено по разбираем начин“.
С други думи – плоско и едностранчиво ти е ревюто. И в най-простата „социална сензация“ може да се намери поле за размисъл – най-малкото би следвало да се запиташ (като човек, претендиращ за интелигентен) ЗАЩО определено явление е толкова масово и до какви последствия би довело 🙂
17.02.2015 в 02:32
SS
Минала е авторката покрай BDSM. Вземи да пратиш нея да се образова по D/s въпросите. Абсолютно потъпкване на SSC в тази история, което е едно от фундаменталните правила в Lifestyle-a.
18.02.2015 в 00:34
Innah K.
И аз това твърдя.
Просто авторът не го е засегнал и вместо този хейт, който Ивелина така добре характеризира, можеше да насочи коментара си именно в тази насока – че книгата дава грешна представа за BDSM Lifestyle-a.
17.02.2015 в 09:57
cinemascrotum
@Innah K., благодаря за препоръката, но гледам документални филми само за неща, които ме интересуват. 🙂 Виждам, че си навътре в темата и си приела доста лично някои моменти от „ревюто“, което не е мой проблем. Нали си наясно, че не всички фенки на книгата са от BDSM съсловието, а нормални домакини на средна възраст, които просто се кефят на съвкупността от женски фантазии, описани вътре?
Колкото до реализма на отношенията, можеш да прочетеш ТОВА, ТОВА и ТОВА.
Аз не видях отношения между „доминант“ и „подчинен“, а отношения между доминант, който почти насила се опитва да конвертира обикновено, но все още несигурно във вкусовете си момиче за собствените си нужди.
И още нещо относно реализма. Някъде бях прочел, че на финалните надписи има повече хора изброени като кетъринг, отколкото като BDSM консултанти. 🙂
Edit: Епитетът ми относно жените, които се кефят на подобна „еротика“ е доста точен, особено като се има предвид какво се случва на страница 235 от книгата. /spoiler alert: кървав тампон/
17.02.2015 в 19:24
I. Kostova
PinkPanther, is that you?
17.02.2015 в 02:01
Ивелина
„Ако в съвременното общество има нещо, което ме отвращава повече от клошарите“ … изключително слабо интро, което ме отказа да приемам насериозно всичко написано в това ревю. Да не си на 12?
„добре знаем, негърките имат генетична поносимост към бичове и окови“ – Bitch, are you serious?
Поскролнах все пак, ядосах се, кво да направя… и веднага пролича как ревюто е пълно с фактически грешки. Заеби граматическите.
Като критикуваш нещо, драги авторе, няма да е зле да се запознаваш с материала, който хулиш. Главната идея е до болка позната- че 50 нюанса сиво е боза. Ама цялото ревю прилича на налучкан отговор.
На първо място, главната героиня не е gold digger, изписано е почти на всяка шибана страница на шибаната книга, дори ако се позачетеш съвсем бегло – Сашка през цялото време е силно притеснена от купищата подаръци и простотии, които й дава Сивия. Второ- и това вече адски ме дразни, майка му да еба, садо-мазото е вече почти изчистено в третата книга- тъпата кифла успява да промие мозъка на садиста, и вече започват да се държат почти като нормална двойка.
Вземи прочети шибаните книги, и после прави ревю. Съпоставай. Казвай колко е зле, като имаш реална база и основа. И ако сега си мислиш „да бе да, ще й чета книгите на таз мастия“… ами тогава да се беше спрял да правиш ревю in the first place.
Нищо не може да ме спре да мисля, че цялото ти писание е преповтаряне на хейт без покритие- като с книгата на Конрад, която масата народ изхейти, преди дори да са надникнали в първите няколко страници.
Да, петдесет нюанса е просто четиво, пълно с банални глупости, но for fuck`s sake, провери си данните.
Като цяло ревюто ти е вулгарно и смотано, все едно е правено за жълт вестник. Но явно такъв ти е стила.
17.02.2015 в 10:06
cinemascrotum
Първото изречение беше целенасочена провокация за първосигнални коментари, благодаря. 🙂 Може би по-интригуващо начало за теб щеше да бъде, ако бях описал подробно как си реша косата пред огледалото?
„Не трябва да си лягам с мокра коса! Не трябва да си лягам с мокра коса!“
ОК, Ана може и да не е gold-digger, но не отказва разходки с глайдери и нови лаптопи, също така орева света как не можела да приеме първото издание на „Тес от рода Д`Ърбървил“, обаче не помня да го върна. Демек, на подаръците съм навита, ама като дойде моментът да си ги заслужа, почвам да се дърпам. 🙂
08.03.2015 в 13:36
Габриела
Ами ето,че не си достатъчно запознат с книгата,за да знаеш,че тя ги връща,но няма проблем коментирай на воля..Всеки има право на мнение и да се изкаже за нещо,с което не е толкова добре запознат…но ако ще се правиш на критик,първо трябва да прочетеш всичките творби от една поредица,за да можеш качествено да коментираш !!!
17.02.2015 в 02:33
SS
Скротуме, пич, отвори си чадъра, че пръска менструална кръв от коментарите!
17.02.2015 в 09:10
Диляна
Не струва трилогията, най-лошо похарчените ми пари за книга…Що се отнася до текста по-горе, беше ми забавно! Тази умствена полюция, наречена „Петдесет нюанса сиво“, лично според мен, разбира се, е обида към всеки средно интелигентен читател, съшита е с бели конци, издиша в опита си да смесва жанрове и накрая да излезе със зашеметяващ хепиенд. Та аз лично предпочитам да поговорим, каква боза е, отколкото да оплювам този, който се е опитал да й направи анализ. Е, малко се е поувлякъл и е обърнал прекалено много внимание на подобен опит за литература. Както и да е, радвам се, че тук прочетох и мненията на други хора, които буквално са страдали, докато са се опитвали да четат…На останалите, хубав ден и много здраве!
17.02.2015 в 08:00
Мирон Крумов
Изключително ревю! Сърдечни поздравления! Мисля, че много от засегнатите коментатори не са прочели целия текст, също както авторът не е чел „книгата“. Понеже не искам да влизам в спорове с никого, ще кажа само, че ако едно литературно произведение е неграмотно написано, няма как да очакваме високо интелигентни хора да си причинят мъката да го четат докрай (или изобщо). Дори да има някаква стойност, то тя се губи в грубото непознаване на фундаменталните правила на писането. Това е все едно да очакваш някой да си купи сносна рокля, опакована в смачкан мръсен вестник, вонящ на риба, и с петна от машинно масло.
17.02.2015 в 09:30
Мая
Някак си ми се струва, че тона и езика на статията много се доближават до този на творбата, която се описва. Личи си, че автора не е литературен критик, както и авторката на книгата, казват, не е писателка. Звучи като лично сърдит за това, че Нюансите са видели бял свят на хартия, че и са филмирани даже. Можеше да е по-интелигентно, а не така улично саркастично, с нюанси на рап текст.
Съвсем скоро, всъщност вчера, видях книгата, защото колежките си я разменят. Един ред не съм прочела от нея, нямам и потребност. От всичко, което прочетох като коментари за този „литературен шедьовър“, стигнах до извода, че това е книга за самотни стари моми, самотни разведени жени, срамежливи майки и домакини, чиито интимни преживявания с благоверния съпруг са се изчерпали със сътворяването на наследниците, което означава, че не съм таргет на този тип произведения и правилно не крещя от желание да изтръгна книгата от ръцете на колежката и да погълна съдържанието и за една нощ. Те пък и трите са омъжени… Защо този интерес към тази книга, не мога да си обясня. 🙂
Колкото до издаването и филмирането – свидетели сме на милиони парадокси как се дават огромни суми за пълни безумия и безсмислици, та едно повече или по-малко, какво пък? Да не би предаването, което води известната като известна Николета Лозанова да е по-стойностно? Но ето и за него някой идиот дава пари. Да не би Благо Джийзъса да е национален герой, смел, самоотвержен и достоен за пример, та е любим гост в сума предавания и любимец на масите? Потребностите на плебса се задоволяват със зрелища. Това представлява и тази тъпа книжка в колко, три тома? Тъпо зрелище, за тъпа, незадоволена публика.
Приятно четене и приятно гледане на нуждаещите се. Тяхнато отношение към книгата ми дава отговори на въпроси, които иначе не е учтиво да се задават, защото възпитаните хора не коментират интимния си живот.
17.02.2015 в 17:05
Виктор Митев
Първо да поздравя автора на рецензията за добре направеният аназли без да е прочетен Сивият „шедьовър“ и второ, от всички коментари след статията този отговаря най-истински на въпроса „Защо по дяволите им е притрябвало на жените да се радват толкова много на тази пошла книга?“ и ако се върнем в средата на 90те, предполагам си спомняте как лавиците на майките ни бяха заляти с изпотени любовни романи по 100 страници :). Това пак потвърждава че домакините са почнали да почитат тази пошлост още преди време, само че сега вече излизаме от поставените рамки и вместо за неповторимата романтичност на един сексуалне акт в плевнята, превъртаме напред към съвременността в която модерните домакини имат нужда да четат и да са съпричастни на „горкото момиче“ което получава по 2-3 оразЪма на страница. Колкото и да е разкрепостено модерното общество, все пак съвременните домакини си остават неспособни да изпитат истинско сексуално изживяване и затова имат нужда да си лягат с подобни романчета.
Въпреки всички негативни коментари срещу автора на тази статия аз казвам едно голямо БРАВООО!!!! продължавай все така да сипваш на проститията и пошлостта 🙂
17.02.2015 в 13:50
Maya Ninova
Много добро ревю, единствената ми забележка е относно, коментарите по адрес на чилийците и тяхната ‘раса’…. Мисля, че беше излишен този расистки коментар… разваля впечатлението от вас като автор
17.02.2015 в 14:02
cinemascrotum
Такъв е стилът на блога, няма нужда да приемате всяка дума толкова буквално.
20.03.2015 в 13:20
anonimenbloger
Евала Скротумче 🙂
Аз лично мисля, че чилийците са супер пичове 🙂
17.02.2015 в 15:28
FiftyShadesOfGandalfTheGrey
Очевидно е, че в блога е пълно с циничен, хейтърски, черен, тенденциозен и хитър хумор, мен това ме кефи и за това и чета ревютата и винаги се забавлявам.
Освен че са си цяло шоу, критиките обикновено са верни и разумни, и за тъпите, и за хубавите филми(примерно за The Social Network е от най-добрите ревюта които помня).
Не мисля, че ревютата са претенциозни или строго сериозни, и като добавим горните факти просто няма причина да се плюе по блога, или те кефи, или не, хейтърските коментари даже правят ревюто по-забавно.
А относно филма – скучен и безполезен, ако искам нещо по-съдържателно което да включва и сексуални извращения, ще си пусна Salo или Caligula(които са доста повече от извратените сцени заради които ги гледат хората).
17.02.2015 в 17:38
STR
Скротуме, не те слуша главата да ходиш на подобни бози. Аз чакам нещо за Boyhood, Whiplash и тн. сериозно ревю, а той… Поне се оправдай с жена, приятелка. 😉
17.02.2015 в 18:59
Miglena
Няма да обсъждам книгата, искам обаче да изкажа мнението си за статията и да се обърна към автора с няколко малки забележки. Обиждайки хора, които не познавате, с нарицателни като „тъпо парче“,“дементирали кокошки“ и „разгонени блудници“ (и то доста хора, имайки впредвид тиража на книгата), заради избора им на четиво или филм, оставя впечатление, че или не зачитате правото на всеки да избира сам за себе си, или просто ви доставя удоволствие да ръсите глупости и епитети, които прилягат повече на недорасли пубери. Аз изчетох и трите книги, не ми харесаха, но съвсем не смятам, че е редно да обиждам по какъвто и да било начин някой, на който са му харесали. Относно ревюто-как може въобще да се нарече такова, при положение,че дори не сте си направили труда да се запознаете малко по-обстойно с книгите? И за Ваша информация, Анастейжа всъщност се опитва да върне първото издание на „Тес от рода Д’ъбървил“, но Вие, разбира се няма как да знаете това, при положение, че не познавате материала, върху който изливате толкова помия.А колкото до коментарите Ви за авторката, клошарите, чилийците, чернокожите и режисьорката, дори не знам какво да кажа. Дано не съм засегнала Вас и стила Ви, но наистина много зле написано ревю.
17.02.2015 в 19:29
FiftyShadesOfGandalfTheGrey
Сигурно Паоло Коельо и Хорхе Бухай четеш също.
И автора не обижда, ами по-скоро изброява факти.
Като гледам ти е харесала книгата, ама явно читателите ги е срам да си кажат, което не е хубаво.
17.02.2015 в 19:40
cinemascrotum
@Miglena, ако книгите не са ти харесвали, защо за бога, си ги прочела и трите тогава? Не ми отговаряй.
„Ревюто“, ако изобщо може да се нарече такова /тук си права/ е за филма, а не за хартиената трилогия. Самият факт, че се принизих да чета от първата книга, говори за стъписващи нива на отдаденост от моя страна.
Колкото до подаръка на Грей – в крайна сметка тя само „опитва“ ли се да го върне, или го връща реално, щото първото не се брои. 🙂
17.02.2015 в 21:01
Miglena
😀 Не чета Паоло Коельо и Хорхе Бухай,съжалявам, ако не оправдавам очакванията Ви.А защо ги прочетох и трите ли?Захванах се да чета първата без да знам какво да очаквам,просто доста хора ми я споменаха,и тъй като беше доста различна от това,което обичам да чета, я изчетох до край.А за другите две части-просто реших, че като съм се хванала на хорото, ще го доиграя,а и малко ми се получи същото като да гледаш скучен филм, все очакваш да се случи нещо интересно и докато се усетиш, той вземе, че свърши 😀 (такава съм си аз) И между другото, първата част ми беше по-интересна, не ме е срам да си го призная, не ми харесаха останалите две, много бозави станаха.А за подаръка-да,Тя се опитва да го върне, както се опитва да му откаже и всички други скъпи подаръчета, но Грей не търпи възражения, все пак е „доминант“.
18.02.2015 в 14:31
Asi
Е, извинявай обаче няма „доминант“ на света, който да ме накара да приема скъпите му подаръци само, за да ме „обича“ с бича. Това просто няма как да стане, защото имам нещо, което се нарича себеуважение, морал, етика и да не забравим нужният опит. Всяко момиче в процеса на израстване попада на някой богат чичко, който да й сбъдва всички материални мечти, но както се казва в един български филм: „Няма нищо безплатно!“. Предпочитам да запазя тялото си непокътнато, от колкото някакъв извратеняк да се гаври с мен. Всеки мечтае за малко hard приключения, но това си е друга работа. В тази книга някакъв си ще се прави на интересен като малтретира момиче с лабилна психика. То това не е голяма работа, всеки би могъл да го направи! Но вместо да я осквернява, пускайки я в неговият извратен свят се опитваше да се промени – ето виж това би ми харесало. Нещо в стил „Красавицата и звярът“, но поне да има обрати. Идеята на книгата е добра до някъде, но подобно поведение трябва да бъде осъждано (визирам синдрома „енергиен вампир“ и насилието като цяло). Не може една жена, колкото и да обича някого, той да я мачка (което всъщност няма никаква разлика с физическото и психическо насилие) по този долен начин! Жените не са изтривалки, с които да задоволяваш болните си желания. Жената е човешко същество и тя заслужава уважение (с риск да прозвуча като феминистка) и всеки мъж, който го знае е достоен за уважение и обич! Всички други да си запишат час при психотерапевт (без да обиждам, това си е лекар като всеки друг), за да разберат какво и кога се е объркало и да се осъзнаят преди да се събудят пребити от феминисти Активистки, същото се отнася и за жените! Явно е, че такива жени имат проблеми, какво срамно има да се опитат да ги решат преди да се впускат в пропастта, от която няма измъкване?! Много жени, които са били малтретирани от мъжете си са оставали при тях именно заради любовта си, но и те в даден момент разбират, че нещо не е наред! Чога Регина е една от авторките, които разказват за ужасните мъже с болни мозъци. Хайде обяснете ми, къде е разликата? Насилието си е насилие, в каквато и форма да е! Това поведение не трябва да буди възхищение, а тъкмо обратното! Надявам се все повече хора да се замислят сериозно над това, а не да подходят лекомислено.
17.02.2015 в 23:03
kur
„50 нюанса сиво” дава отговор на вечния въпрос „Какво искат жените?” – съдейки по успеха на историята, явно искат богат, красив и мистериозен батко, който да ги бие и люби, понякога едновременно.“
Дал Бог всекиму! На теб най-вече нека ти даде един кур, че имаш страшна нужда от ебане в гъза с бой и скубане под мишниците.
17.02.2015 в 23:38
Панчев
Скротуме, ще има ли за „Дякон Левски“ нещо?
17.02.2015 в 23:51
cinemascrotum
Не мисля, че имам останали нерви за още продукти на Новото Българско Кино.
18.02.2015 в 00:34
Mustafa
Само този, който е кихал над торбичката на прахосмукачката, знае какво е това “50 нюанса сиво”.
18.02.2015 в 01:16
chitatel
Браво! Много ми допадна анализът и доказателство за това е, че се смях на глас 😀 Чела съм част от книгата – и там се смях, ама после ми стана тъжно как може такава повърхостна глупост да стана бестселър и хората да се прехласват по фантазиите на една незадоволена американска лелка.
18.02.2015 в 01:51
snoopus
Abe hora, kak moje da ste se nasilili da chetete neshto tolkova gadno i to ne edna ami 3 takiva knigi??? Moje li da se vodite po tova kolko sa poludeli drugite? Ami malko li gnusotii, perverznici, ubiici, iznasilvachi, bolni mozuci i drugi muchiteli ima na taq zemq che da tursim oshte nishi za originalnost? Ne vi li e chudno che originalnostta otiva v posoka izvrashtenie do bezkrainost, vmesto kum choveshtina? Vie ste maiki na deca, momicheta, i ste se nasilili da chetete? Ami kato vi vidqt decata vi nqma li i te da poiskat da se nasilqt za da ‘napravqt kato mama’? S kakvoto izrasnat horata, tova namirat za normalno po-natatuk i ot tam se vurvi oshte po-nadolu. Sus samiq fakt che ste se ‘nasilili’ dokazvate ideqta na knigata i osmislyate sushteshtvuvaneto na takiva izvrashteniq. Az opitah da svalq sample na knigata da vidq za kakvo e tozi shum i mnogo burzo mi stana qsno che mozukut mi nqma da moje da q ponese. Komformizmut moje da e mnogo hubavo ili mnogo losho neshto v zavisimost kakvo sledvame kato primer. Kolkoto poveche patuvam tolkova poveche me uchudva degradaciata na sveta. Horata sa jestoki, decata sushto! Bulgaria e edno ot malkoto mestenca kudeto horata sa vse oshte ne dotam gnusno oporocheni, ne se vodete po drugite! Sushtestvuvaneto trqbva da ima smisul, a ne da obiva skukata i vsichko choveshko!
18.02.2015 в 01:59
Бени
Авторът обяснява уж как е прочел няколко страници от книгата, а от ревюто му ясно си личи, че я е погълнал цялата от корица до корица. Имаше моменти от статията, на които се смях много, но точно една част не ми допадна изобщо – частта със сравнението с робството! Как може да се подиграва с такова нещо?! Забавна ли е темата за роби?! Струва ми се, че авторът на ревюто го раздава много оборотно. Колко ли оборотно ще го раздава ако случайно някой мастър Грей го окове с вериги и му плесне 100 камшика? К’во мислиш по тоя въпрос Сийке 😉
18.02.2015 в 02:58
Brit
„Добре знаем, негърките имат генетична поносимост към бичове и окови“ Пич, спри да пишеш на секундата, имаш нужда да поживееш малко и тогава пиши критики, моля те. Също препоръчвам да попътуваш извън България и да видиш различни светове и различни хора…остави книгата и филма, ама ти си изключително ограничен и провинциален в мисленето си. Quit!
18.02.2015 в 03:27
Tsanka Ilieva
http://www.dnes.bg/kino/2014/09/29/dakota-djonsyn-si-navleche-gneva-na-bashta-si-zaradi-50-niuansa-sivo.240342
18.02.2015 в 09:44
cinemascrotum
Ако Дон Джонсън знае какви неща вероятно е правила дъщеря му на кастинг директори и продуценти, за да се добере до ролята, сцените във филма ще му се сторят като детска игра.
18.02.2015 в 03:41
snoopus
Abe hora, kak moje da ste se nasilili da chetete neshto tolkova gadno i to ne edna ami 3 takiva knigi??? Moje li da se vodite po tova kolko sa poludeli drugite? Ami malko li gnusotii, perverznici, ubiici, iznasilvachi, bolni mozuci i drugi muchiteli ima na taq zemq che da tursim oshte nishi za originalnost? Ne vi li e chudno che originalnostta otiva v posoka izvrashtenie do bezkrainost, vmesto kum choveshtina? Vie ste maiki na deca, momicheta, i ste se nasilili da chetete? Ami kato vi vidqt decata vi nqma li i te da poiskat da se nasilqt za da ‘napravqt kato mama’? S kakvoto izrasnat horata, tova namirat za normalno po-natatuk i ot tam se vurvi oshte po-nadolu. Sus samiq fakt che ste se ‘nasilili’ dokazvate ideqta na knigata i osmislyate sushteshtvuvaneto na takiva izvrashteniq. Az opitah da svalq sample na knigata da vidq za kakvo e tozi shum i mnogo burzo mi stana qsno che mozukut mi nqma da moje da q ponese. Komformizmut moje da e mnogo hubavo ili mnogo losho neshto v zavisimost kakvo sledvame kato primer. Kolkoto poveche patuvam tolkova poveche me uchudva degradaciata na sveta. Horata sa jestoki, decata sushto! Bulgaria e edno ot malkoto mestenca kudeto horata sa vse oshte ne dotam gnusno oporocheni, ne se vodete po drugite! Sushtestvuvaneto trqbva da ima smisul, a ne da obiva skukata i vsqka choveshtinka!
18.02.2015 в 12:42
nani
След всичките ти “ гениални“ разсъдения, крещи един единствен въпрос: Ти вдигаш ли го изобщо?
18.02.2015 в 13:05
cinemascrotum
Чувствам се поласкан, че половият ми орган те интересува толкова лично, но не си мой тип, съжалявам. 😦
19.02.2015 в 14:23
nani
О…, със сигурност не съм твой тип. И е жалко от какво се чувстваш поласкан, но като гледам-така си я караш. Очевидно не си даваш сметка, но си изтипосал всичките си страхове и комплекси и средно богатата си обща клтура …ми…щом ти допада, давай!!!
19.02.2015 в 14:41
cinemascrotum
Напълно наясно съм с образа, с който се представям в „ревютата“ си. Не се излагай с ученически психоанализи.
19.02.2015 в 15:41
nani
Е, това променя нещата. С каква цел…щом си наясно?
19.02.2015 в 16:09
cinemascrotum
Ами огледай се и ми посочи друг сайт за кино в България, който да е с толкова вулгарен и политически некоректен стил; който да се отнася към филмите толкова цинично и саркастично; да борави с толкова нездрав черен хумор и в същото време да се отнася към себе си с елемент на самоирония. Май съм само аз, нали? Ето това е целта. Не казвам, че е особено интелигентна цел, но е нещо, което ме отличава. Редовните читатели го знаят и следят блога именно заради това.
18.02.2015 в 13:02
AzUrAL
„просто доста хора ми я споменаха“ Добихме представа в какви извисени интелектуални кръгове летите.
18.02.2015 в 13:58
Asi
Наистина беше време някой да каже нещо хубаво за тази „творба“. Аз обожавам книгите, защото те са извор на знание, но тази е обида за всяка рационално мислеща жена! Ако моите колежки се интересуват от богат мъж, който има склонност към насилие било то в сексуално отношение, това е сериозен психически проблем или силно изразен фетиш, не знам! Познава жени, които са били жертви на изнасилване и такива, които са преживели типичното за целия свят насилие, нима това е забавно??? Е, да всяка жена малко или много си фантазира разни перверзии, но за целите милиони на света няма да се съглася на това, на което се е съгласила главната героиня (явно проблема е в мен, съдейки по книгата и по нейните фенове)! Що за унижение, за бога! В някои култури издигат женското тяло в култ и учат на уважение и почит към красотата на извивките й, но това тук ме накара да се отвратя от собственото си тяло (а съм доста либерална)! Но иначе съм благодарна на книгата, защото поне разбрах до къде стигат моите граници и освен това съм ужасно доволна от факта, че моят приятел е страхотен и няма нищо общо с този извратеняк тук. Шарен свят или както би казал Алеко Константинов: „Разни хора-разни идеали!“ и все пак това е неприемливо!
18.02.2015 в 23:57
vяsko
Това за книгите като извор на знание е клише, от тях както и от хубава тв или филм може да научиш нещо, също и да затъпееш и да те изманипулират, зависи какво четеш/гледаш. Сигурно вярваш и че Минута е много е предаване за интелигентни хора, щото като назубриш имената на всички върхове в Непал си много интелигентен?
И що да е неприемливо нещо, което двама пълнолетни правят по свое желание без тoва да вреди на трети човек? Сама използваш глагола „съгласила се е“ за главната героиня.Личните ни граници на приемливо не могат да накривят шапката на околните освен в С. Корея и подобни места.
18.02.2015 в 15:35
Mihail
Скротуме, както винаги супер ревю!
Ако намериш време и желание, драсни нещо за Нимфоманката на Триер, или някой друг негов филм. Ще ми бъде интересно да чета.
Поздрави!
18.02.2015 в 17:24
Генерала
Здравей, чета ревютата ти с голям интерес, не съм ги коментирал до този момент, но сега просто исках да споделя, че нямаше нужда да си губиш енергията с този филм. Книгата е ужасна, филмът не става, просто нямах сили да прочета ревю на ужасен филм, по-лош и от ужасната тийн книга. Много съжалявам, но нямам сили да прочета ревю-то. Моля те, пиши повече за по-качествените заглавия. Поздрави за всичко, което правиш!
18.02.2015 в 21:33
STR
Напълно споделям мнението на Генерала, имаш потенциал да пишеш добри анализи и от доста време си имаш една групичка, която те чете. Зарадвай ги както направи с Бърдмен, а не 50 нюанса и Костенурките нинджа. 🙂
18.02.2015 в 22:51
Satin
Този, който е написал ревюто, много искам да ми се обади ЛИЧНО, да направим римейк на „50 нюанса сиво“, нищо че няма да е като Крисчън Грей, а аз още по-малко като Анастейжа Стийл!!!
21.02.2015 в 11:01
бай хуй
Ако искаш може аз да те наебъ.
18.02.2015 в 23:01
Tyler_Durden
Престанете с тая книга бе! Т’ва е кино блог и ревю на филм! Никой не го интересува тоалетната Ви хартия! Най-мразя репликата „Книгата е много по-добра“. Това е все едно да кажеш „ябълката е по-добра от крушата“. Нещата са различни и не трябва да се сравняват.
Как можело да се критикува книга, която Скротума не бил прочел цялата? Ами много лесно – като ти отрежат едната ръка, знаеш че няма да ти хареса да ти отрежат и другата 🙂 Филма няма да го коментирам изобщо, един от малкото , на които бих дал оцената минус 1 без да съм го гледам. За това посетих блога, защото бях сигурен, че Скротума обича да пише за лошите неща, които се случват на киното и ще ме развесели с ревю.
Скротуме, за кой качествен филм ще е следващото сериозно ревю?
19.02.2015 в 10:45
cinemascrotum
Когато попадна на стойностен филм, който да ме мотивира, ще разберете. Най-вероятно няма да е скоро. Вчера гледах „Whiplash“ и смятам, че повечето му суперлативи са оправдани, но просто беше „not quite my tempo“.
24.02.2015 в 23:33
pavel717
точно се връщам от един „гюлти плежър“
няма начин да не ти хареса, „Kingsman“ се зове ….
19.02.2015 в 12:23
Julia
Съгласна съм, че книгата (а и филмът, базиран на нея) е доста повърхностна, без художествена стойност, няма дълбочина на изградените образи, няма върху какво да се размишлява.
Според някои дори не трябва да се чете/гледа, тъй като пропагандира нездравите връзки и нелогично и наивно има щастлив край, докато такава история в дейсвителността със сигурност не би свършила с промяна на любителя на садо-мазо към нормални взаимоотношения с партньорката му – http://www.miriamgrossmanmd.com/an-open-letter-to-young-people-about-fifty-shades-of-grey/. Статията е интересна, въпреки че не мисля, че забраната за гледане/четене е ОК – за да критикуваш, трябва първо да се запознаеш.
Има обаче неща в тази статия/ревю, които ме изумиха, например „Имайки предвид, че майка й е чилийка, Е. Л. Джеймс със сигурност е наследила латиноамериканския нюх към мелодрамата, но също така е наследила и присъщата за тази раса неграмотност“.
Това изречение е също толкова абсурдно, повърхностно и необосновано, колкото всичко в книгата/филма. И ако ще се критикува стилът, наивността и прочие негативни страни на „50 нюанса сиво“, не мисля, че самата критика трябва да бъде толкова повърхностна, да бълва стереотипи и предразсъдъци.
Като човек, който познава добре Латинска Америка – културата, хората и литературата там, съм много възмутена и трябваше да си го изразя.
Ако се поинтересувате малко от литературата на този регион, независимо дали говорим за Чили или друга държава, ще откриете доста интересни неща. Дали би ни станало приятно, ако някой се изкаже по този начин за България, Балканите или Източна Европа?
19.02.2015 в 16:26
Mihail
Хахах как наскачаха тука разни лелки възмутени разбираш ли!
От какво се възмущавате – от ревюто или смотания филм? Я си признайте!
Научете се да правите разлика между кино и халтура!
19.02.2015 в 17:55
Генерала
Whiplash беше доста силен, но съм съгласен, че няма как да те мотивира за дълго ревю. Гледа ли Frank?
19.02.2015 в 20:40
cinemascrotum
Хареса ми, но само дотам. Не бих го включил сред най-добрите филми на 2014.
P.S. Във Facebook съм пуснал списък с всички заглавия, които съм гледал миналата година – вместо да питате, по-добре го прегледайте и ще си спестим спама.
19.02.2015 в 19:49
Svetla
Привет!
Първо бих искала да започна с няколко думи за филма (след като този блог има претенциите за такава насоченост), като на кратко ще кажа, че с оглед липсата ми на каквито и да е очаквания (въпреки невроятно масираната реклама, секси асансьорни целувки от всеки ъгъл, рилейтед артикълс енд стъфф), след като го изгледах, осъзнах, че съм прекарала тези 124 минути съвсем приятно.
Прекрасен саундтрак, много добре подбран за моментите, с текстовете и т.н., красота и изчистена елегантност.
Актьорът, играещ ролята на Грей, прилича много на Хенри Кавил (който, до колкото знам, е вдъхновявал авторката на „Здрач“ за образа на Едуард, към момента написане, а нали все пак 50НС е фенфикшън на Здрач), сигурно е било целенасочено.
Както някой някъде каза за филма- „сякаш направен с капкомер“- всичко премислено и представено по най-добрия и необиждащ, ненатрапващ се начин, особено що се отнася до „чувствителните“ и деликатно сцени, свързани с бдсм. Мисля, че до сега не бях гледала по-добре премерен филм, който по възможно най- достъпния и семпъл начин подхожда към темата-табу. За повече разбиране по темата – SM Rechter (2009), правен по действителен случай.
Що се отнася до книгата (мога да си позволя да говоря само за първата, другите не съм ги чела) и авторката – нямат много общо с действителността, така е. Даже съм озадачена, че авторката на книгата твърди, че това са нейните фантазии (може би си е останала само на фантазно ниво, всъщност), защото начинът на описване на бдсм сцените по-скоро изглеждат така, сякаш са разказани от разбиращ на неразбиращ (ванила), който после ги е преразказал, но без цялостното разбиране на разбиращия… Единственото положително от това е, че все пак тази тема вече не е чак такова табу и хората с такива интереси може би малко ще си поотдъхнат.
Краят на филма направо би ми разбил сърцето, ако бях на 16 🙂 Чак ми домъчня за Грей. Онзи момент, в който тя му казва – „Наистина ли ме искаш такава“ (разбирай- със зачервени от 6 броя удари с колан задни части и разплакана, но не от болката, а от това, че човекът, когото обича, може да й даде само тази обич, а тя – не), а той безпомощно казва- „Нищо не мога да направя, такъв съм“ (разбирай – такъв съм- така съм се родил и животът ми не ми позволява да променя себе си, просто защото съм си такъв – както не мога да променя и истинския цвят на очите си ,колкото и лещи да си слагам, те пак си остават сиви/сини/уотевър).
Именно тази безпомощност е важна – човек трудно или изобщо не може да промени това, което е, както се е родил, какъвто е бил моделиран от обстоятелствата, в които е израсъл. ВКлючително що се отнася до хората със садо-мазохистични интереси. Те са си такива. Не е нужно да им търсим извинение или те да се извиняват за това, което са. Включително и що се отнася до милионите хора, които ги гледат като да са луди/изроди/извратени/перверзни/неморални/насилници/т.н.
Ето защо е наистина неприятно да четеш от хора, които очевидно и понятие си нямат от това, към което ти имаш необходимост, като от това- да дишаш, как те обиждат с най-различни цветущи епитети. Нелепо е. Все едно аз да започна да обиждам чернооките колко са тъпи и задръстени, и ненормални, понеже били чернооки…. Така ми звучат и коментарите на блогъра, написал това ревю.
БДСМ не е насилие. БДСМ е доверие. БДСМ е взаимно съгласие между индивиди, които имат сходни интереси, също като рисуването, скалното катерене или колекционирането на пеперуди. БДСМ дори не е нужно да е свързано със секс. Това е интерес, като всеки друг. И повярвайте ми, на хората,които имат такъв интерес, им е писнало да се оправдават, да се извиняват, да се крият, да се опитват да се приемат и да търсят как да се почувстват и те не като изроди. Най-вече им е писнало техни близки и приятели, когато/ако разберат за техните интереси – да ги гледат с онова отвращение, което не би искал/а никога да видиш в очите на който и да.
Писнало им е и от разни „разбирачи“, които „разбиращо“ заклеймяват, обижда и се подиграват – включително и авторът на това ревю. Това е стилът на блога- ок – никога повече няма да отворя този блог за друго ревю, просто защото именно отличителният белег на този стил е в противоречие с моя. Обаче аз не съм експерт в блогването и писането на ревюта на филми и поради това не си позволявам да критикувам. Не съм „разбирач“. Обратното би било недостойно.
06.03.2015 в 17:14
Serena
Джейми Дорнан много приличал на Хенри Кавил, вие добре ли сте със зрението… За мен Кавил щеше да е страхотен Грей, като изключим, че очите му са сини, но затова пък има много по-силно излъчване.
19.02.2015 в 20:34
cinemascrotum
Ок, айде пак. Филмът не е учебник по BDSM, а романтична фантазия, в която BDSM е само екзотична подправка. Грей не се държи като класически доминант, а като маниак-ентусиаст, който използва BDSM, за да доставя удоволствие единствено на себе си. Поради тази причина, връзката му с Ана е емоционално изкривена и изградена върху принудата, а не върху взаимното съгласие. В повечето случаи тя му се отдава, за да му угоди, а не за да се почувства добре. Доста запознати с тази парафилия вече го коментираха онлайн.
19.02.2015 в 20:57
Pippi
Посмях се на анализа макар да го намирам за малко злобничък и краен 😉
В продължение на няколко месеца многократно се връщах към първата част на книгата, която ми беше подарена в оригинал, но още не съм я завършила – предполагам никой не би се учудил защо. Не мисля, че си заслужава усилието, защото нито ме кефи как е написана, нито изпитвам нужда да чета бози, написани от недоклатени лелки с перверзни сексуални желания.
Още се чудя за филма, въпреки, че съм любопитна 🙂
Като гледам препоръките обаче май ще го гледам, дано поне той не е поредното разочарование от поредната посредствена американска боза…
19.02.2015 в 23:40
mile
Поздравления. Книгата се насилих да прочета до около 30 страница, но този коментар четох с удоволствие. Отдавна съм се смяла така – отразяването на текста е точпо както го чувствам и аз. Чудесно е да намираш и други, които мислят в същата посока.
20.02.2015 в 16:29
Charger
Имаше един филм,“Исторята на О“,та там в софт вариант се разказва за същото,вагина,влюбена в гаджето си ,отива в замък,да се научи да я пердашат,след което се шлипка с таткто на гаджето си и той я пердаши.Та това ховно е по съвременен софт разказ на оня филм.
21.02.2015 в 14:41
mnenie
@cinemascrotum между другото какво мислиш за Кубрик, Тарантино и Финчър като режисьори и творчество?
21.02.2015 в 15:21
cinemascrotum
Кубрик е кинолегенда без аналог, Финчър е перфектен в изграждането на мрачна атмосфера, а Тарантино е майстор на диалога, но издиша като режисьор.
27.02.2015 в 11:49
Сателити-мателити
за тарантино… https://vimeo.com/19469447
06.03.2015 в 19:02
mnenie
Е да Тарантино „взима“ отвсякъде, но филмите му „къртят“, забавни са, оригинални, с правилно подбран саундтрак, не познавам някой който да не се е изкефил на макс на Pulp Fiction, Django, Inglourious Basterds, Kill Bill, дори и „обикновените“ му филми като Jackie Brown и Reservoir Dogs са качествени класики.
Поне аз ги предпочитам пред вариантите които „нормалният“ Холивуд продуцира, т.е. обикновените криминални клишета, ВСВ и екшъни, с няколко изключения нямат място за сравнение.
22.02.2015 в 11:53
Георги
23.02.2015 в 02:38
Д
Като имаш време отдели внимание на American Sniper, добра режисура на Eastwood, макар този филм също да си има минусите. Само Wild остана от номинираните за гледане.
24.02.2015 в 22:13
Satin
Най-после гледах Филмът на Голям екран, приятно се изненадах и установих, че той наистина е изчистен и премерен, а двата часа минават неусетно. Книгите са написани много елементарно, в стил женски списания и сайтове от типа на „Космополитън“, но в тях има нещо много важно – драматургия, която е послужила за добра основа на първият филм от трилогията, а вече се знае и, че ще има втора и трета филмова част. Установих и, че след поредицата „50 нюанса…“ много книги са написани в същия стил и със същите намерения, но са бледо копие на оргиналите, което също е показателно
25.02.2015 в 21:33
ddd
Искамe
review на Juputer Ascending
25.02.2015 в 22:39
Панчев
Нe e по темата, но…. та-да-да-дааааа: http://www.imdb.com/title/tt3899796/
26.02.2015 в 18:31
Vasko
Авторе, от време на време чета сайта ти. Много ми харесва, дори да не съм съгласен с някои неща, кефиш ме, дори те популярисирам сред колегите.
Имам три въпроса:
1. Харесваш ли фантастика и фентъзи? Ако да, как е възможно да не им обръщаш достатъчно внимание?
2. Би ли коментирал Оскарите. Все по-скучни и слаби мисля че стават
3. Не харесах Birdman, но не разбрах на теб какво токова ти хареса. Четох ревюто един път, но не разбрах защо чак така го похвали? Какво му е по-странното или по-вишето? Глеах филма и едвам го издържах, скучен и специфичен.
Мерси
26.02.2015 в 20:47
cinemascrotum
1. Блогът не е само за фантастика или фентъзи, а за всякакви боклуци.
2. От две-три години вече не гледам Оскарите, точно поради причините, които си споменал.
3. Всеки има право на грешно мнение. Нямам намерение да те убеждавам да харесваш филм, който не си разбрал.
27.02.2015 в 13:33
Vasko
мерси за отговора.
Ще опитам да го преслушам пак Birdman.
Пожелавам ти още ревюта и да напреднеш с ревютата за сериалите ( 2,3 и т.н. сезони на някои от тях ) и успех с кратките ревюта които май си заебал 😉
До скоро
27.02.2015 в 00:28
kaka
Аз харесвам Бърдмен! И ревюто Ви за 50 нюанса 🙂 Завиждам Ви за богатия речник и чувството за хумор. Не усетих злоба, не знам защо в някои коментари Ви обвиниха в това. Успех и продължавайте!
28.02.2015 в 23:13
Stoyan Stoyanov
„Автора няма право да коментира филма, щото не бил прочел всички книги задълбочено“… А бе ей, недоеволюирали примати, я да ви задам един директен въпрос за 100 лева: „Трябва ли да изядеш цялото лайно, за да си сигурен, че не е черен хайвер?“ Не се прескачайте да ми отговаряте, явно е, че любимото ви занимание е да дегустирате съдържанието на ректума си всеки път, когато реши да дефекира. Разумният човек се е научил да отбягва подобни продукти още при най-малкия полъх на заобикалящия ги аромат.И не си мислете, че лайното, изсрано в библиотека, е някакво по-висше, ерудирано лайно – то все пак си е обикновен, вонящ екскремент. И този, който го е изсрал там, не бива посрещан с аплодисменти, а по най-бързият начин изпращан за срочна поправка в съответното медицинско заведение…
Това, разбира се, в един малко по-разумен свят, в който ние, ежедневно убеждавайки се, не живеем….
06.03.2015 в 14:27
Dom
Уеуе, колко недоклатени женици наизскочиха… Много ми харесва, как някакви кифленца, негледали никога порно, защитават филмчето! Как изведнъж тия книжки ги накараха да искат да експериментират! Добре бе, оФчици, ние мъжете гледаме порно от 13 годишни и отдавна искахме това. Но не – как така, как онака! А сега като го има на голям екран – вече можело. Еми сори, но едно 90% от жените сте си прости! Няма как да е иначе. Както и не мога да разбера, това за негрите. Каква тъпа овца трябва да си, че да се хванеш с някакъв такъв? Някъде по-нагоре някоя се възмущаваше – сигурен съм че полапва черния банан и затова е толкова сърдита! А и еволюцията си го е казала – белите сме по-напред умствено, а черните – физически. И не трябва да ти пука какво мислят чилийците за теб, както и тях не им пука, какво мислим за тях! Смешни сте…
06.03.2015 в 18:55
mnenie
Тоя път разбиха, дано и за 50 shades да пуснат скоро.
08.03.2015 в 02:20
Bai Lazo
Хаха, чудесно ревю! Точно, остроумно и забавно. Впрочем именно стилът, различен от баналностите на отхранените с безвкусна кашичка беззъби казионни критици, го прави толкова очарователно. Тук му е мястото да информирам почитателите на соцстилистиката, че, слава Богу, отдавна последната не е критерий за доброкачественост – дори тъкмо обратното.
Колкото до опитите за ъперкът с аргумента, че авторът не разбирал (пък и не уважавал, моля ти се) БДСМ лайфстайла… абе бОли ме фарът за вашия лайфстайл. Откога насиненият с камшици гъз стана условие за добър естетически вкус? Точно отникога.
Да, за съжаление постмодернът позволи на всевъзможни сволочи да повярват в творческото си призвание и – дори още по-неприятно – да претендират за овации пред артфъшкиите, изсрани в конвулсиите на „нетрадиционно ориентираните“ си мокри сънища.
08.03.2015 в 13:12
Габриела
Така ….Начетох се и се наслушах на глупостите Ви…Ето какво ще ви кажа и напиша аз на вас за „малките кифли“,“незадоволените домакини“ и т.н.Не всеки разбира този жанр,който авторката пише..в това няма нищо срамно,да показвате вашата некомпетентност …Не всеки е чел достатъчно,за да различи и да направи връзка между едното и другото…Авторката пише за това как от любов героинята се отдава на своя любим,но това вече го знаете,тъй като сте гледали филма и сте чели коментари и т.н. Няма значение жената в какво отношение ще се отдаде на мъжа,който тя желае и обича,дали в домакинството,дали ще му роди деца и тя ще се грижи за тя,а той ще си вее байряка,защото нека бъдем честни,малко мъже ги бива да отглеждат деца…Не сме свикнали с това,някои да изразява така своята любов,затова мислите,че книгата е сбъркана,но единственото сбъркано сте Вие… Да авторката не е първа прелест,никой не оспорва това,но нужно ли е да ругаете някого,защото не е достатъчно красив за да пише в такъв тип жанр?Нека аз Ви питам нещо,тъй като по-горе прочетох нещо си за някакво „лайно“ и един „хайвер“,което е пълна безсмислица,с извинение,но това си е простащина и явно този, който е написал това,не е разбрал,че първата книга е увода..ако разбира се знае какво е увод,но няма нищо не всеки влиза или е бил в часовете по БЕЛ,за да се образова,но нека не се изказва по въпрос,който не може да разбере и показва границата на своята некомпетентност…та да се върна на въпроса..Нужно ли е да е красива,за да има такива фантазии,а ако беше красива какво щяхте да пишете тогава,че сигурно тя е упражнявала тези неща и как Вие „мъжете“ бихте направили същото на нея?“Незадоволените домакини“се възхищават на тази книга,защото те търсят това-страстната връзка..А замисляли ли сте се,че мъжете им не стават за нищо,а те виждат в главният герои това от което се нуждаят..не се срамувайте мъже,че Вие не можете да осигурите на любящата си приятелка или жена това което тази книга им предоставя,усещане което Вие не можете да им доставите и не говоря за сексуалното,а за страстното отношение,за това как от най-неочакваното се заражда нещо голямо,не всичко е като в любовните филми започва трудно,но изведнъж от нищото хоп са заедно и заживели щастливо без никакви проблеми..или в екшъните „големият страшен герои“ спасява света и се връща за своята любима и филмът свършва с репликата:“Ти си това за което се борех бейби“,това ,тази книга не е нещо което простите ви главици могат да разберат,както и не всеки може да разбере картините на Пикасо и на други известни художници и не сравнявам авторката с Пикасо или нещо такова,защото ще залеят коментари от типа:“Сравняваш велик художник с тази авторка ли?“ или „Леле засрами се как може да казваш,че този велик художник е на едно ниво с Е.Л.Джеймс“ защото нали Вие много добре знаете,какво е творил Пикасо и т.н.,но не е ли почти едно и също да сравнявате порното с тази творба,защото и порното си има особености,които трябва да се изпълнят,за да се определи продукцията в порно,а явно по-интелигентни хора от Вас“хейтърите“ са определили,че това не е порно,но както казах не всеки е образован интелектуално,или творбите на едни от най-известните поети и разказвачи,не всеки може да вникне в тях,но тези които са могли са ги оценили,защото не са ограничени като Вас и като повечето народ,не са кон с капаци,ако разширите мирогледа си,ще видите,че светът се е развил,защото хората са си позволили да махнат капаците от очите си и да видят какво ги заобикаля,ето защо има кои да ни управлява, защото не виждаме по-далеч от носа си,така е и с книгата вдълбили сте се в едно нещо,че е порно,че е комедия и не става за нищо,защото не сте достатъчно отворени към това да прогледнете,че светът около Вас се развива,че жените Ви обожават тази книга,поради простата причина,че Вие не им осигурявате това от което се нуждаят,а същото се отнася и за жените,който не могат да разберат тази книга,а мъжете им са я чели..няма нищо срамно един мъж да е прочел тази книга и да му харесва ,но не искам да ви разубеждавам,а искам да си махнете бариерите и границите на Вашето съзнание и да погледнете,какво всъщност представлява тази книга,този шедьовър.
Трите книги са издадени и се допълват взаимно,както и всяка една..не на всеки му харесва увода и не всеки го разбира,за да прояви интерес ,за да стигне до завръзката,кулминацията,развръзката и епилога,но както казах не сте виновни Вие,че знаете единствено да критикувате нещо,което е бестселър.Какво лошо има в секса?… Не правите ли секс?…Не искате ли,да имате страстна връзка?…Това не е порно,но явно Вие гледате достатъчно,че да кажете че е…Това,че във филмите,комедиите,драмите,екшъните не са описани тези сцени,защото са запълнение с някаква друга „тъпотия“,не значи,че когато видите нещо по-различно и по-откровенно,относно тази област(секса),да казвате и да го свързвате с порно.Всяка една жена и мъж гледат,но повечето са мъжете,защото не знаят,как да си го поискат и да си го намерят,но не всеки го бива в това,не всеки получава това което иска,и именно това ги дразни повечето читатели и тези които са гледали филма,че героят получава това което иска,но после го губи,но въпреки това,какво има във Вас,завист ли? …Авторката умее да показва и изказва на Вас,че не всичко е като по филмите страстен секс,мисионерската,цветя,рози,любов и т.н.Тя показва както всъщност е животът…че той не е перфектен.. и го показва чрез героя си..НИКОЙ не е перфектен,но ако намериш правилния човек,недостатъкът ти може да се превърне в положителна страна,в нещо прекрасно,както се разказва в останалите части,а не онзи коментатор,който ми пише дали било нужно да се изяде цялото лайно,за да се разбере,че това не е хайвер,а аз на него мога да отвърна,по малко по-интелигентен и образован начин-А ти би ли зарязал любовта на живота си,само защото си разбрал,когато си заживял с нея,че не е това което очакваш,че не може да пере,че е мързелива,че не може да готви,общо взето,че не я бива в домакинските работи,то и животът ни на почти всеки човек е изпълнен с провали,но нужно ли е да се самоубиваш,защото не ти харесва или ще продължиш да го живееш,за да се бориш да постигнеш нещо? …Не нали?Но се обзалагам,че ще почнете с това:“Какво общо има това да сравняваш живота с тези неща и т.н.?“ и това само ще ме накара да се усмихна,защото това,с което съм се изказала,ще се окаже правилно,че сте като кон с капаци,че не можете да пресметнете 2 и 2,че не виждате връзката между едното и другото,както и в творбите на повечето автори,че те чрез едното описват другото,че Далчев олицетворява камъка като най-чистото нещо,най-невинното,разбира се който го е изучавал ще ме разбере,и тогава наистина ще се зарадвам,че съм права.Тъй като всеки се променя,както и в книгата,самите герои се нагаждат един към друг,за да са заедно,защото се влюбват един в друг,а към автора на тази глупава статия,това което мога да напиша е да спре да се прави на критик,не му ходи,не е достатъчно интелигентен,за да коментира подобно нещо,трябва да си образован, относно всяка сфера и жанр в литературата,за да можеш да намериш косурите на една творба,а единственият косур на тази творба,е че не е за простия народ,който не може да вникне в нищо друго освен в своята си тъпота и да се изказва на места където трябва да замълчи…Преди да коментирате и да обсъждате нещо,премислете го два пъти,помислете си дали това което ще кажете,ще има смисъл и дали Вие сте запознати с нещото,за което ще коментирате…
08.03.2015 в 18:17
asd
Щом мислиш, че тази книга е трудна за разбиране или е шедьовър, явно не си чела качествена литература през живота си.
Цялата работа е, че главния герой е хубав млад милиардер. В сравнение с него няма да стават повечето мъже, но и жените им не заслужават по-добро.
Най-добре си намери беден страстен любовник, щото богатите обикновено общуват с богати жени.
Ама ако е беден, дали може да бъде страстен докато те е завързал на дивана в панелката?
09.03.2015 в 16:48
Петко
Това момиче се е раздало… Някой успя ли да дочете коментара и докрай?
25.03.2015 в 20:00
cinemascrotum
Габриело, първо овладей изкуството да си служиш с интервали, после формулирай детската си мисъл в по-редуциран вариант и чак накрая се излагай с невежеството си.
17.02.2017 в 23:13
Nenko
tl;dr
09.03.2015 в 01:07
нел
Това беше един от най-тъпите филми, които съм гледала. Издържах го буквално на инат. Ревюто беше забавно, но направо любезно в сравнение с личните ми впечатления.
11.03.2015 в 02:31
Уточнител
Не мога точно да определя, дали книгата е толкова тъпа (миля, че филмът е по-добър), но за авторът на Ревю-то това може да се каже със сигурност…
11.03.2015 в 21:10
изи
Тъпият филм още не съм го гледала, трейлърът засега ми стига със свещената му простота и изнасилена романтика.
Явно мацката по-горе, ( Габриела) е изчела около 2-3 любовни романа- мила, съветвам те първо да се запознаеш със сестрите Бронте и Парижката Света Богородица на Юго, преди да обявяваш посредствен, плиткоумен блудкавеж за “ шедьовър“.
Четох аз около 50 стр. от 50-те нюанса, е то бива секс-сцени, бива, ама поне да бяха красиви, изящни, еротични- а те са вулгарни, пошли, първични- не ме възбудиха, по-добре да си пусна XXL.
Всеки долнопробен чиклит, като се почне от А. Потър, та до Дневникът на Б. Джоунс е 10 000 пъти по-забавен, поне не се взимат насериозно, пълни са със свеж хумор.
Таз книга, 50-те нюанса, от любопитство се мъча да я чета- карам я по диагонал, явно ще ми отнеме поне 2 месеца.
Сега чета На изток от рая на Стайнбек- 300 пъти по-интересен от всички филми и комерсиални книги, взети заедно!!!
20.03.2015 в 23:51
Marccus
Неподражаем както винаги. Надминаващ само себе си с всяко следващо ревю.
Поклон пред таланта на Скротума.
26.03.2015 в 11:33
linas
Не съм си правила труда нито да чета книгата, нито да гледам филма, по принцип винаги стоя мнооооого далеч от комерсиалното, по което всички са луднали… Но изводите, които си бях извадила от разкази на запалени „приятелки“ , преди да прочета ревюто се оказаха напълно верни…
Книгата е просто за стари моми с несбъднати болни фантазии и за малки недоклатени пикли, които „знаят“ всичко, щом са прочели „50 нюанса сиво“ , очаквайки една книга да им даде не само имидж на разкрепостени „мадами“ (извинявам се, че така изопачавам значението на думата) , но и да стане техен духовен пътеводител.
Пази Боже! Много жалка картинка ! Направете нещо, което ще ви развие мозъците!
10.04.2015 в 20:28
Д
За EX Machina едно ревю? Преди малко излизам от залата и определено това мини sci-fi с 4 героя приятно ме изненада. 🙂
13.04.2015 в 00:07
TheLykan
Може ли да направиш ревю за новия Fast and Furious 7 или поне напиши тук някакво мнение за филма? 🙂
13.04.2015 в 12:41
cinemascrotum
Не съм гледал нито „Ex Machina“, нито „F&F7“ и така ще си остане, поне докато не излязат на HD.
13.04.2015 в 21:28
u know
ами гледа ли https://www.youtube.com/watch?v=wZfs22E7JmI
13.04.2015 в 22:37
cinemascrotum
Още не, ала вече ми е на харда, така че скоро.
25.04.2015 в 03:30
Mira Cekova
Скротумче, здравей. Снощи изгледах филма, а тази вечер отскочих и до блогчето ти, за да прочета ревюто. От 2-3 години следя блога ти, но признавам, не успявам да прочета всяко ревю, колкото и да ми се иска, а наблягам на филмите, които ме интересуват. Случвало се е първо да прочета твое ревю към конкретен филм, за да разбера какви са възгледите ти към него, случвало се е и обратното, по същатата причина. Нямах търпение да прочета конкретно това ревю, наистина. Преди да се запозная с начина ти на изразяване и с пасивната ти агресия към холивудския обор, и аз бях върл твой онлайн враг и се заяждах с теб(както по-горе опитващите се), но с времето разбрах колко всъщност си интелигентен и какви сложни изрази и словосъчетания използваш, че на човек му се приисква да е малко по-умен, да се изкачи до нивото ти и да води интелигентен и цивилизован разговор с теб, конкретно в областта на филмите, и най-вече – да разбере какво се опитваш да кажеш на 200%. Освен да спечеля от това като се образовам малко, аз и съм се смяла много с твоите излияния. Много уважавам интелигентните хора, ти си такъв и ти благодаря за това, че ме караш и аз да искам да съм интелигентна, въпреки че не те познавам itrl. Харесвам и хуморът ти, колкото и краен, и арогантен да е (viva abolitionism).
Относно филма:
Не съм фенка на бондажа, но филмът като цяло ми хареса, защото има хубави еротични моменти, въпреки че бият на евтино порно. Самата история е малко нереална, понеже младите секси милиардери, за които си мечтае всяка (не)девствена пикла, са малко на изчезване и не всеки ден се случва невзрачна, комплексирана млада жена, с нюх за репортерсво като на домашните ми чехли, да попадне на такъв. Но пък в любовта (и в БДСМ-а) няма невъзможни неща, не е изключено това наистина да се случва някъде по света. Доста ми напомня на корейските сериали, само че при тях семейството на богатият наследник е твърдо против мърлявата, влюбена в него, бедна ‘мадама’, да стане част от семейството. Изключвам и факта, че в корейските сериали единственото, на което безнадеждни роматички, като мен, могат да се порадват, е някоя и друга целувка. Става за еротичен старт на нощта, както и за жените, които искат да оплакнат очи по главния герой и да си помечтаят. Нищо повече. Но със сигурност ще гледам и 2-рата част, макар че имам своите предположения как ще се развие историята занапред: той ще й каже, че я обича, ще се съберат, тя ще навлезе в елита и до края на филма ще има яко любов, шампанско и е*ане(за камшици не съм сигурна). Иначе, не смятам да си губя времето с книгите, мисля да се придържам към фентъзито.
Ревюто:
Както казах, нямах търпение да прочета това ревю и, в духа на темата, разбира се, останах задоволена. Не изневеряваш на стилът си, отдавна ми допада страшно много как и какво пишеш. Затова и написах нещатата по-горе, скротуме, винаги ще има негативизъм към това, което правиш, но аз зная, че ти е през скротумчето, също така и, че си наясно, че читателите на този блог накрая остават тези, които оценяват и се интересуват от това, което правиш, а останалите – прасетата ги яли. Продължавай все в същия дух и дано съм те подразнила минимално!
25.04.2015 в 14:10
cinemascrotum
Брей, доживях да ми кажат, че съм интелигентен! /отдавна го предполагах, но е друго някой да го потвърди/
Майтапът настрана, благодаря за коментара – думите ти ме стоплиха по един необясним начин. 🙂
25.04.2015 в 17:41
Mira Cekova
Надявам се, не само в областта на скротума ти, ха-ха. Пак заповядай.
18.06.2015 в 08:20
Бакх
Брей…… уж съм бил станал асоциален(от което се предполага, че съм предимно пред РС-то), но явно доста и съм пропуснал, задето въпреки часовете прекарани в нета не съм попаднал на този блог през всичките тези години на съществуването му.
Голямо евала!
Човече, ти стопли деня ми!
10.07.2015 в 12:32
Alantoin
мдам в булгаристан даже кифлите са „типов хляб“ набират се , и рипат когато някой им хвърли в лицето факта че ако имаха с една единица по малко IQ ]щяха да са растения. Браво на автора!
04.09.2015 в 13:14
Herr Dick
г-н , Hodensack, някакъв коментар на това:
http://vbox7.com/play:052f5dfa53
:)))
Като го видях се сетих, че това, дето пишете, ако е под формата на видеоматериал със сглобка, (д)ефекти и т.н. ще избие рибата в youtube и не само, даже смятам, че ще накара honest trailers и др. такива да изглеждат като блудкава болнична супа срещу индийско къри със тайландски люти чушки, сготвено от луд пакистански готвач. Вече си представям и шапката – луд татуиран хакер с фанелка с надпис „Салам за #Блат****“ и стрелка надолу. :))) Просто има НЕВЕРОЯТЕН потенциал и някой истински мениджър може да направи от това невероятен удар, вместо да купува пицензи за поредната *брадър; *фактори и т.н. мозъчна мизерия, които бълват подобиите на телевизии в наше време.
04.09.2015 в 13:44
cinemascrotum
Най-вероятно си прав, но нямам подобни нездрави амбиции.
П.С. „50-те шейда на Бийн“ заслужава цял филм повече, отколкото двете продължения на Грей взети заедно. 🙂
04.09.2015 в 14:00
Herr Dick
Абсолютно.
Последното дето го гледах – реклама, а от тях по принцип ми се повръща. Конкретно рекламата на оня натъпкан с ГМО боклук, който 10 минути след като си го изял си два пъти по-гладен, беше супер докато в нея беше Mr.Been – такъв уникален бъзик с китайските порно-кунг-фу-екшъни на килограм. Частта след това е толкова разочароваща като да гледаш как на печелещ състезание във формула 1 да му свърши горивото и спира на 300 метра от финала.
25.09.2015 в 16:58
Grinder
https://www.youtube.com/watch?v=sAKH6V2Uswg Watch this 🙂
23.04.2016 в 04:41
kall
Баце, на анимации правиш ли ревюта, има много готини, заеби ги тия нюанси и т.н. порно за недоебани курви
27.07.2016 в 17:04
Антон
Злоба, омраза и ненавист! Български боклук си и такъв ще си умреш завистлив, беден и осран! Защото нищо друго неможеш в този живот тъпи ми българино, освен да завиждаш и да ти гният мозъчните гънки от омраза! Аре завиждай си и си мисли, че ти си велик/а шматка проста! А авторката на най-продаваната трилогия в света си харчи добре изработените милиони и почти всички жени прочели книгите й и се кланят и й се радват!
Скрий се в миризливата си мишешка дупка и умри от злоба! Мърша!
04.08.2016 в 23:57
Бакх
Абе, човек(? предполагам си…), как не те домързя да коментираш ревю, дето е вече отдавна забравено и НАЙ-ВЕЧЕ постигнало целта си(защото на скротума(евала му правя за което) му е ТОЧНО ТОВА целта). А, сега виж добре ТИ САМИЯТ какви злоба, омраза и ненавист си вложили, та белким разбереш кой тука е истинския хейтър… 😉
10.12.2016 в 15:55
...
@Антон
Уау! Е т’ва е садо-мазо! Ако напишеш книга, запази ми 5-6 бр.