Изненада, кучки! „Пазители на галактиката”, без всякакво съмнение, е Летният Хит на 2014-та и трансформира най-рисковата инвестиция на MARVEL в едно от най-успешните й попадения изобщо. Група от ексцентрични персонажи, включваща мускулеста фиданка и циничен енот, постигнаха това, което доказани легенди като Тор и Капитан Америка пропуснаха – да вложат сърце и душа във фантастичен епос, който не се взема прекалено на сериозно, но за сметка на това е много по-интересен, вълнуващ и шантав от последните епизоди на “Star Wars” и “Star Trek”. Като изключим първия „Хълк” и третия „Железен човек”, всички останали MARVEL-ски филми смърдят на потни мишници. Не знам какво е накарало Кевин Фийг да бръкне в най-долните чекмеджета на продуцентското си  бюро и да разлисти точно този комикс, но решението му е удар в десятката. Добрата новина е, че „Пазители на галактиката” е далеч от шаблонната MARVEL-ска помия и не прави грешката да Ви губи времето с приспиващи origin-истории. Вместо това Ви запраща директно в Космоса, където Ви очакват два часа на неподправено развлечение.

posterНестандартният екип от космически разбойници, самообявил се за Пазители на галактиката, се появява по страниците на хартиен носител през 1969 година, като оттогава досега, дизайнът на героите и състава на групата претърпяват няколко визуални промени до версията от 2008, върху която е базиран настоящият филм, макар да не следва нейния сюжет. И ако комиксът е наблъскан с десетки персонажи, запомнянето на които може да Ви доведе до симптоми на мигрена, то екранната адаптация е много по-стегната откъм герои и едва ли ще имате трудности да опознаете главните действащи лица. Основно защото, за разлика от останалия добитък на MARVEL, всеки един от „Пазителите” има неотразима персоналност. А и кой не би искал да опознае дървени стволове и говорещи бозайници, вървящи ръка за ръка по-неотлъчно от Пижо & Пенда?

Филмът бе една от най-пазените тайни на MARVEL и стана популярен с крайно арогантната си рекламна кампания, ала въпреки че черпи вдъхновение от най-добрия космически комикс след „ЕЛО”, „Пазители на галактиката” е поредица, с митологията на която са запознати много малко хора. Първоначално дори Стан Лий отрече да има някаква връзка с „Пазителите”, твърдейки категорично, че не знае кои са те и се дистанцира от съществуването им, но само няколко месеца по-късно, когато хапчетата против склероза най-сетне подействаха, дядо Лий призна, че е рисувал техни комикси. Не можем да виним изцяло старческата сенилност за това срамно объркване. Стан Лий е изродил толкова шарени отрепки през последния половин век, че вече му е трудно да се ориентира кои са негови и кои чужди. Ако Анджелина Джоли завари странно мургаво същество в хола си, тя също би изпаднала в шок: „Бра-а-ад! В хола има някакъв гоблин!”, поне докато Брад не изкрещи от спалнята: „Анджи, това е сирийското бежанче, което осинови миналата седмица!”. После Джоли ще се плесне по челото в стил „Оле, колко съм тъпа!” и ще продължи да брои останалите си 20 приемни деца, пропускайки да забележи как сирийчето бавно се изнизва с беззъба усмивка, влачейки чувал със сребърните й прибори. Но стига за семейната идилия в дома на Бранджелина. Идеята ми беше, че когато човек е отговорен за толкова много уроди, е трудно да им следи бройката, затова и моментното объркване на Стан Лий е изцяло логично.

1

В размирни времена, в които Холивуд /респективно Disney, респективно MARVEL/ се опитва да източи и последната жълтица от джоба на феновете си, обмисляйки скандални spinoff-трилогии за Джаба Хътянина с Делян Пеевски в съответната роля, появата на толкова предприемчиви и видимо неконвенционални формулировки като “Пазители”, е повече от добре дошла. Да, вярно, „Пазители” не е драматичен /въпреки че първата сцена е може би най-трогателното нещо, правено някога от MARVEL/, няма дълбок философски смисъл и е препълнен с клишета, но за сметка на това е еманация на първичния entertainment – дързък, самоироничен и лудешки бяг по ръба между фантастиката и абсурда; между интелигентния хумор и умерената простотия – който Ви зарежда с добро настроение, вместо да Ви натоварва психически. „Пазителите” е правилният летен блокбъстър и изпълнява същите функции като кислородната маска за пасажерите на падащ самолет – успява да Ви зашемети със струя свежест, та поне за няколко минути да забравите, че животът Ви отива по дяволите.

Въпреки, че е самостоятелен елемент от вселената на MARVEL, а действието се развива „в една далечна галактика”, „Пазители” има много общи черти с „Отмъстителите” и тук не става въпрос само за задължителните референции към други марвелски заглавия. И двете продукции делят еднакъв прародител и се въртят около отбор комиксови герои /с по един зелен и на двете места/, събрани заедно за спирането на общ противник. Приликите обаче не спират дотам. Отделни части от музиката на Тайлър Бейтс за „Пазители” са като преработена мелодия от темата на Алан Силвестри за „Отмъстителите”, а наскоро стана ясно, че точно Джос Уидън е ходатайствал пред MARVEL за наемането на Джеймс Гън. Сега, може би, вече съжалява за шуробаджанащината си, имайки предвид че „Пазителите” се оказаха много по-добри отмъстители, отколкото бяха „Отмъстителите”, ако ми схващате намека.

2

А препратките и намигванията са наистина много – не само към епохата на 80-те /вкл. аркадната класика „Space Invaders“/, но и към оригиналния комикс, че даже и към сериала на Джос Уидън “Firefly”. Едва или има MARVEL -ски филм, в който да има повече easter-eggs, някои толкова умело натикани във фона, че ще Ви трябва „ястребово око”, за да ги видите. /това се получи неволно, извинявам се/ Самият сценарий не е нещо, което ще се обсъжда след години в часовете по литература, но съдържа достатъчно динамика, интрига и хумор, за да задържи вниманието, дори на зрителите с дефицит на такова.

В най-общи линии, историята се завърта около Питър Куил /Крис Прат/ с никнейма „Звезден повелител” – обикновено момченце, което през 1988 е отвлечено от Земята и отгледано от космически пирати. Години по-късно, Куил попада във владението на странна сфера, наречена „Кълбото”, която крие в себе си оръжие за масово поразяване. Събитията запознават Куил с наемниците Ракета и Грут /озвучени респективно от Брадли Купър и Вин Дийзъл/, които са едновременно представители както на земната фауна /единият е енот/, така и на земната флора. /другият е дърво/ Впоследствие към групата се присъединява обучената да убива Гамора /Зоуи Салдана/, която прилича на анорексичната сестра на Хълк, а за десерт получаваме и машината за юмруци Дракс /Дейв Батиста/, с което отрядът от загубеняци вече има пълен кворум. Притежанието на „Кълбото” обаче събужда интереса и на по-мрачни субекти – това са Ронан Обвинителя, Небула и разбира се „лудият титан“ Танос с кратка поява в motion capture форма, благодарение на Джош Бролин.

3

Крис Прат отново пуска в действие своето типично момчешко излъчване и добродушна недодяланост, останала му още от “Parks and Recreations”. Забележете колко неведоми са пътищата холивудски – само допреди 2 години Прат беше едробузо шиле с колебливо бъдеще в телевизията, а днес вече не само играе по-успешен междузвезден ебач от капитан Джеймс Т. Кърк, ами отгоре на това е спряган за наследник на авантюристични персонажи като Индиана Джоунс, Нейтън Дрейк от PS3 серията „Uncharted”, а защо не и циганчето Диего от Nickelodeon. Като казах Индиана Джоунс, е редно да отбележа, че „Звездният повелител” е пряка кръстоска между герои на Джордж Лукас – своенравен космически наемник със собствен кораб /Хан Соло/, който в същото време обикаля с кожено яке и търси странни артефакти. /Индиана Джоунс/ Майтапът настрана, но Крис Прат определено е заформил кариера с приключенска насоченост – следващият му проект е „Юрски свят”, където ще бъде преследван от малки динозаври. /би трябвало да е свикнал, след няколко години брак с Ана Фарис/

Зоуи Салдана окончателно се запечата като синоним на термина „тайпкаст”. Но не защото почти винаги играе чернокожа, а защото това е третата й извънземна роля, след „Аватар” и „Стар Трек” и четвъртото й пътуване в Космоса за последните 5 години. Салдана играе зеленясалата Гамора без да си дава много зор, но пък защо да го прави? Тя не изглеждаше да си дава зор в далеч по-сериозни проекти, като римейка на „Бебето на Розмари”, та сега ли да почва? Забавно е, че Питър Куил и Гамора катализират някаква мини-любов и Питър рискува собствения си живот, за да я спаси. Първо се почудих защо му трябваше, но после си припомних, че в началото Куил обяснява на майка си как се е сбил с някакви деца, понеже са убили невинна жаба. Явно тази детска травма е останала дълбоко в подсъзнанието му и сега Куил инстинктивно се притичва на помощ на всичко, което носи жабешки черти.

4Ако Зоуи Салдана е искала да покаже, че се гордее с африканския си произход като играе с цветовете на знамето на Занзибар, значи е успяла на 100%

Колкото до генно-модифицирания енот Ракета, той дава отговор на вечния въпрос с повишена трудност, зададен още от Йордан Йовков, а именно – какво биха ни казали животните, ако можеха да говорят. Макар че е част от менажерията на Disney, Ракетата притежава точно обратната ценностна система, която миличките животинки на анимационната компания промотират. Той е агресивен, криминално проявен, обича да разрушава и е по-голям „гризач” даже от Луис Суарес. Признавам си, че първоначално бях скептичен спрямо образа му, тъй като единствените еноти, които толерирам, са под формата на кожен шал върху врата на скъпоплатена проститутка. Бойното хайванче обаче успява да се отличи с индивидуалните си таланти на оръжеен маниак, чиито нисък ръст е компенсиран от високо самочувствие и джобен арсенал, достатъчен да анихилира малък град. С други думи, ако винаги сте си мечтали да гледате как космати бозайници стрелят с автоматични оръжия, значи Ракетата е гарантиран кандидат за Вашия нов идол. И не се притеснявайте, той не е единственото животно във филма – в музея на Колекционера /Бенисио дел Торо/ виждаме съветското куче-астронавт Космо /един от активните герои в комикса/, а ако изчакате до сцената след финалните надписи, ще видите една патка.

Нямам коментар за WWE подвизите на Дейв Батиста, тъй като не съм на 14 години и следователно не гледам кечове, но Дракс е може би най-сложният образ от компанията и Батиста се справя перфектно в балансирането на емоционалната му тежест и детинска наивност. От друга страна, изборът на Вин Дийзъл за Грут ми докара вълни на песимизъм, понеже Дийзъл е от актьорите, които бих гледал с желание само под формата на снимка върху некролог. „Пазителите” обаче бяха милостиви към мен, тъй като изобщо не ми се наложи да го гледам. Той е глас. С една единствена реплика от три думи, та да му е по-лесно да я запомни. И което е още по-чудесно – картофената му глава е заменена от много по-фотогеничния и каризматичен CG образ на Грут. Вин Дийзъл несъмнено е роден за тази роля, по същия начин, по който Майкъл Кларк Дънкан бе роден за ролята си на горила в „Планетата на маймуните“ на Тим Бъртън. Предполагам, че мечтата на Вин да играе дърво датира още от училищните пиеси, когато отчаяно е молил даскалите да го кастват във всяка постановка като дърво на фона, но те постоянно са го игнорирали с довода, че е твърде плешив и вместо него са викали малкия Дуейн Джонсън в ролята на скала. Оттогава Дийзъл си е поставил за цел не само да се съревновава със Скалата във всички възможни жанрове, но и да не почива нито миг, преди да стигне до кулминацията на кариерата си, а именно – така жадуваната роля на дърво.

6Вин Дийзъл играе не само ролята на живота си, той играе дърво на стероиди, а именно – себе си.

Злодеите на „Пазители” са колоритни и заплашителни, но с прекалено малко екранно време и бекграунд, което ограничава ресурсите и потенциала им. Мега-гаднярът Танос има престъпно кратка поява, а Лий Пейс е адски ефективен като Ронан, но финалът му е смехотворен. Да не говорим, че аналогията с Дарт Вейдър е неизбежна, а Пейс декламира репликите с осезаемо театрален патос, все едно някой го е излъгал, че комиксът е писан от Уилям Шекспир. Синята слива Небула е изиграна от Карън Гилън, която показа такава ангажираност към ролята, че даже си обръсна хубавата тиква, за да влезе по-навътре в образа. Небула е безпощадна и безкомпромисна атентаторка, отгледана и възпитана от Танос и определено си личи, че се е метнала на него, но не защото е плешива, а защото има най-големите топки от всички останали злодеи във филмите на MARVEL.

Напуснал Земята още като дете в края на 80-те, Питър Куил носи в сърцето си поп-културата на онова време. Това внася една доволна атмосфера на носталгия, която е гарантирана и подсилена от Джеймс Гън с няколко умишлени фактора. На първо място, това са десетките референции към „Рейгън”-ерата, които „Джъстин Бийбър”-поколението едва ли ще схване. Така например, корабът на Звездния повелител – „The Milano” – е кръстен на актрисата Алиса Милано /дъщерята на Шварценегер в „Командо”/, по която момченцето Питър е мастурбирал. За щастие, Куил е бил отвлечен от НЛО много преди любимката му да стане наистина „известна”, иначе едва ли щеше да кръсти кораба си на малка курвичка. Друга витална част от retro-чувството е т.нар. Awesome Mix от песни, специално селектирани от Гън и практически употребени по време на филма. Всяка песен има точно определена позиция и причина, като пълният микстейп включва хитове на David Bowie, The Jackson 5, Blue Swede, The Runaways и т.н. Аудиосасетката и антикварният уокмен Sony са едни от малкото спомени на Куил от Земята, поради което присъствието на Awesome Mix-а е със сантиментална цел, колкото и нетипично да Ви се стори използването на подобна музика в космически екшън.

6

Техническата страна е почти безупречна, като в това число броя и 3D-то. Има филми, които печелят от третото измерение и такива, които дразнят с него, и „Пазителите” безусловно е от първия тип. Цялостното усърдие към детайлите е феноменално, както в декорите, така и в компютърно генерираните пейзажи. Не се заблуждавайте от лековатия тон и общата несериозност – „Пазители на галактиката” е космическа опера от най-висока класа. Той показва, че Холивуд все още има куража да експериментира на едро и когато експериментите са успешни, получаваме наистина импресивни резултати, даващи отражение на цялата индустрия. Въпреки че това е първият високобюджетен проект на Джеймс Гън /известен с недооценените си щуротии “Slither” и “Super”/, режисьорът влага максимума от креативната си енергия, нестандартен хумор и авторска инициатива, за да покаже, че стотиците милиони не са достатъчни за един качествен филм, ако в него липсва онази малка „искра”, която да възпламени вниманието на зрителя. „Пазителите” притежава тази искра, притежава и неприкрит чар, откровен позитивизъм и собствен дух, което го превръща в нещо повече от тривиален блокбъстър – превръща го в старомодно и чистосърдечно приключение.

Awesome/10