Пет години Cinemascrotum

Днес блогът ми става на 5 /пет/ години. Пропуснах последните два празника и сега пак щях да се скатая, но този път цифрата е някак твърда, позакръглена и съдбовна, и сякаш сама подканва да я споменеш.

Ревю: „Годзила“ (Godzilla)

Мразя “kaiju” филмите. Голям човек съм и смятам това за нормална реакция. Някои ще го нарекат „жанрова непоносимост”, но аз имам малко по-конкретно обяснение, а именно – алергичен съм към боклуци. Не знам какво толкова интересно има в това да гледаш как гигантски същества сеят хаос из някакъв мегаполис, докато си бият шамари сто метра над земята. В целия премис има нещо много Лъвкрафтско, което е страхотно. Проблемът е, че в изпълнението има нещо Майкълбейско, което е ужасно. Почвам да си мисля, че тази обсесия по кайджута и други великански питомци, и то от хора, неусетно наближаващи, че и подминаващи Христовата възраст, е клинична мания, достойна за включване в DSM-5. Не ме разбирайте погрешно, като дете и аз бях силно впечатлен от растителния епос „Годзила срещу Биоланте”, когато го прожектираха в селското кино. По онова време даже си мислех, че това е един от най-великите филми, които съм гледал. /тогава бях гледал няколко/ Разбира се, по същото време си мислех и че чурката ми ще порастне с годините. Явно и в двата случая съм бил просто жертва на детската си наивност.

Терминът „кайджу“ означава странно същество /урод/, но Годзила не е обикновено кайджу, а „дайкайджу” т.е. голямо кайджу, демек бая тлъст урод. Не знам дали знаете, но Годзила представлява един доста дъртичък гущер. По българските закони някои биха казали, че вече наближава възрастта за пенсия и не е като да не е заслужена… или наложителна. Все пак тази година се навършват точно 60 години от първата поява на Годзила по бреговете на Токио, следователно първородните й фенове са вече на колко… 69 години? Там някъде. Но Холивуд не може да остави герой като Годзила да се наслаждава на пенсионерския си статут, особено след Фукушима, когато всички очи бяха вперени в Япония, очаквайки ексклузивни репортажи за побеснели земноводни. А и след като Гийермо дел Торо вече еректира малчуганите с „Огненият пръстен” бе очевидно, че е време някой да запретне ръкавите на потника си и да забърше мръсотията, оставена от Роланд Емерих през далечната 1998.