„Ной” на Дарън Аронофски се превърна в мишена на свирепи и несправедливи плюнки от страна на милиони зрители, поради факта, че не уйдиса на предварителните им очаквания и бе недостоверен с писанията на Добрата книга. Да приемем хипотетично, че Аронофски е ползвал Библията като първоизточник и се е отклонил от нея. Нима това може да е фундаментален проблем за филма? Разбира се, че не, дори напротив. Припомнете си класиката „Сиянието”. Адаптацията на Кубрик контрастира с книгата на Кинг толкова рязко, че на моменти разликите са остро неуважителни към текста, което пък доведе до множество хорски ропот, а самият автор се дистанцира от готовия филм. Това обаче не попречи на „Сиянието” да си остане един от най-емблематичните представители на хоръра и един от най-обсъждани шедьоври на Кубрик.

poster

Сравнявам двете книги не защото смятам Стивън Кинг за Бог, а защото и двете се базират на художествени измислици, така че не се шашкайте. Сравнявам ги и защото историята се повтаря с „Ной”, а именно – критикува се филм, само понеже не отговаря на някаква книга, и то на базата на смехотворни доводи, които нямат досег с реални аргументи. Много хора още не проумяват, че „Ной” не е старозаветен Christmas-friendly филм, а зрелищна, нестандартна и пост-модернистична адаптация на една престара легенда, далеч предхождаща християнството. Doomsday-сценарият за Ноевия ковчег е универсална история, присъстваща в културата както на европейски, така и на арабски държави, и служи като притча за хуманизма, а не като ексклузивно християнска даденост.

Трябва да разберете това, преди да гледате филма, иначе рискувате да го видите през мръсен филтър и съответно да получите погрешни впечатления за качествата му. Трябва да си припомните също, че това е филм на Дарън Аронофски. А какъв е Аронофски? Точно така, атеист. Но преди всичко останало, той е отгледан от евреи и възпитан с ученията на един мистичен сборник от вярвания, наречен „Кабала”. А сега се върнете малко назад и си спомнете коя книга беше обсебила главния герой в „Пи”. Именно. Знаейки това, е въпрос на елементарно проучване, за да си дадете сметка, че „Ной” на Аронофски няма нищо общо с Библията и съответно никой не бива да очаква от него да бъде верен на нейните учения и морални поуки. Истинският текст на „Ной” идва от еврейската религиозна литература, комбинирайки части на „Кабала”, „Тора” и микс от още няколко езотерични идеологии, за които даже не съм чувал. Една от основните улики е свещеният минерал Зохар, споменат във филма. „Зохар” /или „Зоар”/ е името на книгата с може би най-силното влияние върху развитието на кабалистиката. Ако смятате, че това е само съвпадение, значи сте въведени в заблуда от Лукавия. /или просто не сте много умни/

1„Кабала“ – по-интересната Библия

Разминаването с представите и надеждите на християнската публика превърна „Ной” в жертвен агнец и го окъпа в ураган от сквернословия. По-простоватите зрители бяха объркани и стъписани от грубото поругаване на Светото писание, поради което машинално проектираха собственото си невежество в проблем на самия филм. И това при все, че „Ной” започва с изричен disclaimer, от който всичко става ясно, стига да четете внимателно:

„The film is inspired by the story of Noah. While artistic license has been taken, we believe that this film is true to the essence, values, and integrity of a story that is a cornerstone of faith for millions of people worldwide. The biblical story of Noah can be found in the book of Genesis.“

Къде в горния текст пише, че „Ной” е базиран на библейската притча? Забележете, че пише „вдъхновен от историята на Ной”, но не пише от коя точно. Истината е, че „Ной” е компилация от всички истории за Потопа и същевременно не може да се причисли към нито една от тях, въпреки че гребе с пълни шепи от еврейската литература. Това е събирателен филм, представящ Потопа по един обобщен, максимално реалистичен начин, и подхождащ от чисто човешка позиция.

В същото време /и това е най-якото в цялата работа/, напук на религиозната си тематика, „Ной” е открито анти-религиозен. Мога само да спекулирам дали причината е в това, че самият режисьор е атеист, или че просто е искал да направи нещо наистина провокативно, но опитът му е скандално успешен. Но как така, ще попитате Вие, та Бог е щедър, Бог е милостив! Да, разбира се, Бог е чудесен, неведоми са пътищата му и бля-бля, но тук Аронофски изобщо не работи с това понятие. Навсякъде се използва термина „Създател” /идващо от гностическия Демиург/ и това веднага би трябвало да Ви светне червената лампичка. Създателят създава Човека, но го оставя да се оправя сам и когато нещата се вмирисват, го приема като лична обида и решава да затрие Човека. /да рестартира бъгналия се софтуер/ Не го прави лично, а посочва един обикновен човек, който вярва в Създателя и живее според принципите му. Обикновеният човек изпълнява заръките с фанатична отдаденост /превръща живота на семейството си в Ад и оставя цялото население на Земята да се удави/, а за успешната мисия Създателят го „възнаграждава”… деградирайки го до самосъжаляващ се пияница, чиито син не иска да го вижда. Не ми звучи като особено мъдър, нито справедлив, а камо ли загрижен Създател, което води до въпроса защо си губим времето да му вярваме?

2Класическата картина на Ноевия ковчег е изпълнена е с много реализъм, комфорт и хармония.

Нещо повече – Аронофски поставя силата на личния избор на предна позиция. Това е застъпено в най-слабата последна третина, когато Ковчегът пори вълните на Световния Океан, а Ной започва бавно, но сигурно, да развива симптоми на социопатия. Обърнете внимание, че колкото повече слуша и изпълнява заръките на Създателя, толкова по-американски психар става Ной. Накрая е изправен пред кръвожадната дилема дали да заколи новородените си внучки, само и само да изпълни докрай изискванията на вярата си. Обратът обаче настъпва не заради намесата на Създателя, а заради собственото решение на Ной да ги пощади. С други думи, Ной демонстрира добродетели, чужди на Създателя – любов и милосърдие – което пак поставя резонния въпрос защо трябва да се прекланяме пред подобен садист? Дори Рей Уинстоун има реплика, в която твърди, че „Съдбата на човек се управлява от свободната му воля” или нещо от този род. Аронофски е категоричен във възгледите си – сляпата вяра е вредна за човека, а личният избор е по-силен от всички религии.

В едно свое старо интервю Аронофски предупреди, че неговата представа за Ной не е свързана с богопомазания моралист от Стария завет, а с един коренно различен, изтерзаван от вътрешни борби, мрачен персонаж. Затова не се изумявайте, че действието се развива в опустошен свят, излязъл сякаш от нечий пост-ядрен кошмар. Земята е сива, героите са трагични, а атмосферата е потискаща. Светът е пред разруха, а райската природа е унищожена от посегателството на хората. Суровата визия е съпътствана от няколко фентъзи елемента, които биха подразнили доста хора, забравили, че гледат филмиран мит. Или че дори в Библията има фентъзи елементи – например фактът, че там Ной е 500-годишен по време на Потопа. Ала същинският „Holy Shit”-фактор идва при появата на т.нар. Стражи – шайка ангели-аутсайдери, които са били изпъдени от Рая и обречени на изгнание в каменни тела. Огромните ходещи скали с визия на фосилизирани Трансформъри със сигурност са генерирали ужас в сърцата на калугери и клисари. Що за светотатство, нали? Само дето Стражите не са пълна измишльотина на Аронофски и присъствието им е изрично документирано. Взети са от първата част на „Книгата на Енох”, описваща ги като бащи на „Нефилимите”, а според лексикона Brown–Driver–Briggs, Нефилимите са „гиганти”, базирайки се на гръцкото значение на думата. Това кореспондира с текста от Битие 6:4, където пише: „В ония дни се намираха исполините на земята”. Отделно от това в много европейски митологии „гигантите“ са свързани с образуването на неизвестни мегалити, долмени и мистериозни скални образувания, както и че са помагали при изграждането на огромни стени и сгради. Защо тогава Стражите да не могат да се представят като титанични каменни юнаци, които помагат на Ной да построи Ковчега? Не виждам защо не.

3Според божествения дизайн, Ноевият ковчег е 300 лакти дълъг, 30 широк и 30 висок.

Колкото и различен да е от предишните му проекти, „Ной” е филм на Дарън Аронофски от-до. Вътре присъстват нюанси от всички заглавия на режисьора. Маниакалната обсесия от „Черния лебед”, наркоманските видения от „Реквием за мечта”, темата за саможертвата от „Кечистът”, необходимостта на човек да приеме смъртта като част от живота на „Фонтанът”, както и двигателната сила на „Кабала” от „3.14”. Като добавим и това, че съдържа неговата персонална трактовка за Ной и типично неговия стил на заснемане, излиза че заглавието трябваше да е “Aronofsky`s Noah”. За пореден път Дарън използва оператора Матю Либатик, отговорен за впечатляващите природни изгледи, а музиката отново е на Клинт Мансел, който заедно с квартет „Кронос” ни поднася един от най-добрите филмови саундтраци за тази година.

Основните негативи на „Ной” са свързани с грозноватите му компютърни ефекти и леко отегчителната финална третина, където много неща са показани за недостатъчно време и въпреки това всичко изглежда излишно разтегнато и предраматизирано. Последният половин час може да Ви се стори като прекалено брутална смяна на тона, особено гледайки почти подивялата мутра на Ной, дебнещ семейството си с маниакалното настървение на Чарлс Менсън, но тези моменти бяха задължителни за изграждането на многопластовия образ на Ной и сугестирането на анти-религиозната тема. Едновременно ми хареса, но и подразни, представянето на Сътворението. Допадна ми начинът, по който Аронофски е съвместил креационистките възгледи с теорията на еволюцията на едно място /от Големия взрив до Адам & Eва/, най-вече като се има предвид, че сикуънса е разказан на фона на давещите се и викащи за помощ хора извън Ковчега. Подразни ме само липсата на конкретна позиция, сякаш Аронофски е искал да угоди на всички, а това няма как да стане. От друга страна, фактът че Ноевият ковчег не е CGI, а practical effect с реални размери и построен в мащаб 1:1, показва че Аронофски е искал да бъде максимално верен на източниците си, независимо от разнообразието им. Напълно закономерно, най-зрелищният момент е потеглянето на Ковчега и баталната сцена между двете враждуващи поколения – синовете на Каин и Сет, в което меле Стражите успяват да спечелят обратния си билет за Рая, а семейството на Ной – еднопосочен билет за Атлантида.

5Винаги е неприятно да закъсняваш за потеглянето на кораба-майка.

Актьорската игра е почти безупречна. Всеки от героите си има собствен момент или сцена, в която изпъква самостоятелно от групата. Ръсел Кроу и Дженифър Конъли са отново екранни съпрузи след „Красив ум”, а самият Ръсел плава в свои води – и в двата смисъла на думата. Не само, защото притежава таланта да играе подобни сложни образи, но и защото умее да управлява дървени плавателни съдове /”Господар и командир”/, поради което е идеалният избор за капитан на Ковчега. Даже Ема Уотсън не ме дразнеше, макар и все още да смятам, че тя е най-забележимият miscast. Сър Антъни Хопкинс има малко, но запомнящо се участие като отдадения на аскетизъм дядо на Ной, готов да бъде пречистен от водите на Потопа, стига да се наяде с боровинки. Ник Нолти пък е дал дрезгавия си глас на главния Страж, а антагонистичният образ е представен от Тубал-Каин. /Рей Уинстоун/ Тубал е далечен братовчед на Ной и представител на алтернативния, вражески род на Каин. Той е огледална противоположност на Ной в принципите си и също като него не е нито изцяло зъл, нито изцяло добър в мотивацията си. Ной и Тубал са различни, само понеже единият се води от Висшата заръка, а другият – от собствените си човешки инстинкти, макар и от морална гледна точка, двамата да са еднакво сиви, също като вулканичните исландски пейзажи.

Невидимата заплаха и скритият злодей на „Ной“ обаче е Хам и това е загатнато съвсем леко, но достатъчно ясно, за да направи впечатление. Хам /онова лекенце от „Пърси Джаксън”/ е един от трите сина на Ной, който показва видими daddy issues и е представен като грешник, задето обича месото. /преди Потопа хората са били вегетарианци – Битие 1:29/ Хам се подава лесно на чужди влияния, а пубертетът му го тласка към импулсивни действия. За разлика от по-големия си брат Шем, Хам няма жена за след Потопа и отчаяно търси такава, а когато я намира в едно общо гробище /?!/, баща му я обрича на гибел. Това отключва прикривани досега чувства на омраза от страна на Хам и напълно естествено, на финала той обръща гръб на Ной и се отлюспва от семейството си.

9Ной разказва как Създателят е сътворил света за шест работни дни, а на седмия си починал в мир.

Може би тук е мястото да обсъдим един многозначителен момент от Библията, свързан с проблемните взаимоотношения между Ной и Хам, към който Аронофски е подходил по-умерено. Ще изляза малко от сюжета, за да Ви цитирам откъс, на който попаднах, докато четох библейския текст за Ной, описващ странна случка, след която Хам е бил прокълнат от собствения си баща. /за справка – това е сцената пред пещерата накрая на филма/

„В това време Ной почна да работи земята и насади лозе. И, като пи от виното опи се и се разголи в шатрата си. И Хам, Ханаановия баща, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън. А Сим и Яфет взеха една дреха и, като я туриха двамата на рамената си, пристъпиха заднишком та покриха голотата на баща си; лицата им гледаха назад, та не видяха бащината си голота. Като изтрезня Ной от виното си и се научи за онова, което му бе направил по-младият му син, рече: – Проклет да е Ханаан; Слуга на слуги ще бъде на братята си.”

Битие 9:20-25

Несъмнено напрегната, но най-вече неловка ситуация. Не съм експерт, така че нека видим дали съм разбрал правилно – Хам вижда баща си гол в шатрата, отива да каже на братята си да го покрият, а баща му го проклина? Това не може да е вярно. Какво се е случило в действителност, какво толкова му е „направил” Хам? Църквата мълчи по тази мистерия, но аз предлагам да погледнем нещата от човешкия им аспект. Хам е младо и комплексирано момче, преследвано от нагона си, което току-що е прекарало една година в морето без секс. Влиза в шатрата на баща си и го заварва чисто гол и удобно алкохолизиран. Не е необходимо да сте гледали „Планината Броукбек”, за да се сетите какво се е случило с нетрезвото тяло на Ной. По-късно Хам казва на братята си да покрият баща му, най-вероятно засрамен от постъпката си, но и за да прикрие следите от действията си. Ала когато Ной се събужда, болката отзад е осезаема и нещата излизат наяве. Обиден и осквернен, Ной проклина сина си да бъде вечен слуга на двамата си братя. За тези, на които подобен сценарий им изглежда прекалено far-fetched, ще добавя само, че според еврейските текстове фразата „да видиш голотата” на някого се използва, за да се опише сексуален акт /”Книга на Левит” 18:6–18/, така че предположенията за фамилна содомия може да не са чак толкова необосновани. Още по-интересното е, че с горния текст Ной се явява като първият библейски персонаж, който се напива, проклина и обрича на робство. Сами виждате, че Създателят е избрал верния тип за рестартиране на човечеството.

7„Ной, няма ли поне за Потопа да се избръснеш?“

Базирайки се на легенда, „Ной” притежава всички алогизми и противоречия, които съпътстват историята за Потопа. За някои се е погрижил сценарият – така например животните в Ковчега на „Ной” не са будни през цялото време, а биват поставени в състояние на анабиоза, посредством вдишването на пушек от пушилист. Това решава проблема с животинските фекалии на борда, но оставя други. На първо място, Създателят решава да накаже хората, понеже са се овълчили, вредят на Природата и убиват животните. Както сам Ной обяснява на сина си: „Животните са невинни, защото още живеят така, както в Райската градина”. ОК, обаче Потопът затрива не само хората, но и всички животински видове, извън Ковчега. Ако проблемът е бил в човешкия фактор, така ли не можеше да се използва по-рационален метод за геноцид – примерно газ, смъртоносен единствено за хора. /при Хитлер действаше/ Така животните щяха да оцелеят и Природата постепенно щеше да се възстанови, но явно не това е бил Великият План. На второ място, Ной и семейството му са единствените оцелели хора на Земя 2.0, но Създателят настоява от тях да се плодят и размножават. Не е трудно да се досетите, че при две семейства от кръвни роднини ще трябват по-малко от половин дузина поколения, преди планетата да се превърне във freak show от деформирани инбрийди. Или ако по някаква случайност кръвната линия се запази чиста и човечеството пребъде, остава другият наболял въпрос – откъде ще се вземат негрите, индийците, азиатците, арабите и индианците? Предполагам Създателят е планирал някакъв расово коректен Камбрийски взрив за в бъдеще. Изобщо, цялата идея за Потопа почва да ми се струва като грандиозен провал на организационно ниво.

6Огнени мечове и магии, тип „Heroes of Might & Magic“

Ироничното е, че „Ной” има по-забележима връзка не с християнската Библия, а с една друга Библия – тази на фентъзи жанра, наречена „Властелинът на пръстените”, по-специално трилогията на Джаксън. Естествено, приликите не са фрапиращи, но на моменти дразнят с прекалената си очевидност. Така например, флашбека с историята на Стражите и прадядото на Ной копира “LOTR” не само като постановка, но и с музикалния си мотив “The Fallen Ones”. /от 2:27 до 2:46 си е чист Хауърд Шор/ Самите Стражи също не помагат особено, тъй като и дизайнът, и басовите им гласове са взаимствани от Толкиновите енти. Друга прилика е стадото от синове на Каин, които коват мечове и индустриализират гората, като орките на Саруман. Въпреки че не са драстични, тези прилики накараха много хейтъри да принизят „Ной” до нищо повече от бледо копие на „Властелина”, а подобни тесногръди изказвания са продукт на умствен примитивизъм.

Надявам се, че досега вече сте разбрали защо за предубедения зрител, „Ной” може да изглежда на пръв поглед като катастрофа, докато в действителност е изключително дързък ход на съвременен холивудски творец. Да направиш „еврейска” версия на „Ной” пред множествено християнска публика, но така че дори те самите да не разберат от първия път, е доказателство, че Аронофски е един от малкото режисьори с топки, който рискува да излезе извън рамките на обществените очаквания, ограниченията на студиото и религиозните канони. Неслучайно сравняват „Ной” с ефекта, постигнат от „Страстите Христови”, с тази разлика, че „Ной” е по-комплициран, подхожда много по-философски и заслужава повече дебати. И да не забравяме също, че единият е /уж/ по Стария завет, а другият по Новия; единият е правен от евреин, а другият от антисемит; единият е апокалиптично фентъзи, а другият е torture порно. Говорейки за шамари по християнските бузи, Ръсел Кроу на няколко пъти се опита да инициира формална аудиенция с папа Франциск, за да получи благословия от католическата църква, което бе хитър медиен трик, но и проява на адска наглост. Накрая май успя, но съм сигурен, че същата вечер в полунощ, в компанията на селектирана група от висши кардинали и под музикалния съпровод на ERA, мистър Поуп е изпълнил заклинание от трета степен тип „Анатема” за Аронофски и целия му екип.

8В Ноевия ковчег вече има достатъчно жени. Кому са нужни още змии?

„Ной” бе забранен в някои ислямски държави, а по време на предварителните му прожекции публиката реагира крайно негативно. Хората не бяха готови и видяха грешния филм. Подвигът на Аронофски не е само в това, че експлоатира нестандартни идеи, но и че експериментира с публиката. Прави го на подсъзнателно ниво, много subtle, и хората не винаги успяват да възприемат истинската стойност на филма. Посланията на „Ной” не са пропагандни, а общочовешки и актуални, независимо дали сте свидетел на Йехова или поклонник на Муун. Но за да ги осмислите адекватно, трябва да свалите църковните филтри и да осъзнаете, че щом една интерпретация е различна, то това не я прави автоматично погрешна. Даже обратно. Трябва да сме доволни, че в Холивуд все още има смели и автономни творци, които могат да излизат от предварително поставените релси и да провокират, без да робуват на хорските предразсъдъци. „Ной” е далеч от перфектен и определено не е най-добрият на Аронофски, но за сметка на това е находчив, новаторски поглед към нещо познато, визуално издържан, емоционално безкомпромисен и безпрецедентен със своята неприкрита, но и ободряваща арогантност. Просто трябва да го гледате като интелигентни хора, а не като овчедушни naysayer-и.

7.3/10