„Гравитация” е много неща, но едно от тях се набива на очи и не бива да се забравя: ТОВА Е ФИЛМЪТ НА 2013! Много добре го прочетохте, а сега го прочетете пак и обърнете внимание на авторитетната удивителна. Слабо ме интересува какво друго ще излезе до края на годината, защото аз вече гледах ФилмЪТ. При цялото ми уважение към останалите режисьори, чиито премиери се очакват /и по-специално “The World`s End” на Едгар Райт/ не виждам как някоя от тях ще смогне да надмине творечската уникалност на „Гравитация“. И уникалността й идва от това, че Алфонсо Куарон е постигнал всичко не чрез научна фантастика, а чрез фантастичен реализъм.
„Гравитация” откри фестивала във Венеция и получи бурни овации от множество мастити критици и артисти, включително самия Джеймс Камерън, който го обяви за „най-добрият космически филм”. Въпреки, че мнението на чичо Джим не ме интересува /всеки гледал „Аватар” е наясно, че пичът отдавна не знае какво означава „добър космически филм”/, не мога да не се съглася с твърдението му. Изисква се неимоверно усилие да направиш фееричен спектакъл като „Гравитация” и да го сглобиш така, че да работи по-прецизно и от медицински лазер. Това е иновативно, естетически издържано произведение на изкуството, което е обречено да остане вечна класика – някои от похватите вътре могат да влязат в учебниците, а Куарон бетонира името си като един от най-надарените визионери в Холивуд на XXI век.
Пътят на „Гравитация” е дълъг и обрасъл с бурени. Първоначалната идея се ражда през 2009-та и оттогава, почти до премиерата, екипът се е справял с безброй сценични и технологични спънки. А идеята е била доволно проста, даже бих казал гениално проста, но води до радикални последици. Колкото и лесно да звучи на теория, истината е, че работата върху „Гравитация“ се оказва едно от най-трудните неща, правени някога за филм. И същевременно едно от най-продуктивните такива. Четири години, последната от които изцяло в пост-продукция и монтиране, няколко молби към студиото за отсрочка, стотици безсънни нощи и хиляди мексикански псувни по-късно, Куарон може най-после да каже, че е готов. И чакането, смея да заявя, не само си е заслужавало, но и прави удоволствието от гледането на този шедьовър още по-оргазмично.
Историята проследява, най-общо казано, последиците от една катастрофа, показана ни през шлема на д-р Раян Стоун – емоционално натоварена астронавтка на първата си „извънземна” мисия. Денят за новобранката д-р Стоун /Сандра Бълок/ и ветерана Мат Ковалски /Джордж Клуни/ започва съвсем рутинно в LEO /Low Earth Orbit/, но всичко бързо се разпилява на майната си, щом парчета от руски спътник удрят совалката им, докато инсталират някаква хай-тек джаджа на телескопа Хъбъл. Градушката от отломки унищожава совалката и изтребва екипажа, а клетата докторица бива захвърлена в космическата бездна, където започва същинското й ходене по мъките, макар че точно „ходене” едва ли е най-удачната дума в случая. Действието протича in-real-time и този класически трик допълнително затяга обръча, подсилвайки чувството на безизходица. Проблемът е, че връзката с някой си на име Хюстън е прекъсната, така че за разлика от „Аполо 13”, тук Ед Харис няма как да я супервизира по радиовъзела. /иронично, но в „Гравитация” той пак е гласа на Mission control/ Определено не звучи като разходка в парка, нали? Всъщност, звучи като разходка в космоса и то наистина изумителна такава.
Задушевни разговори на 600 километра от Земята
Въпреки че главният герой и основен антагонист е самата Гравитация, действащото лице е това на Сандра Бълок. Ще кажа веднага, че Бълок ме изненада приятно. До последно си мислех, че тя е най-опасното нещо за „Гравитация”, но кака Сандра успява да играе така, както никога досега, давайки всичко от малкото, което притежава. Чуваме треперещия й глас, виждаме паническия й поглед, усещаме чистия й ужас, което е напълно достатъчно да проявим емпатия към героинята й. Бълок наистина се старае, понеже на нея се е паднала най-тежката част – да изнася целия филм на гърба си, боравейки с реални емоции, докато е нагиздена в неудобен костюм и плава в безтегловност. Нейната цел е същата, като тази на д-р Стоун – „да си стъпи на краката”, образно казано. Актрисата дори е прекарвала почивките между снимките, слушайки атонална музика, селектирана лично от Куарон, за да доразвие чувството на изолираност от външния свят, което показва похвална дисциплина от нейна страна. /ако една от песните е била „Austronaut” на Simple Plan, ще призная Алфонсо за голям майтапчия/
Клуни, от своя страна, има много по-малко екранно време и персонажът му ярко контрастира с нейния – Ковалски е егоцентричен US лейтенант на последната си мисия, а Стоун – гърмян заек с житейски травми. Образите им са коренно противоположни, но както знаем – „противоположностите се привличат” и в „Гравитация“ също има елемент на взаимно привличане, но не в клиширано романтичен аспект, а породено от свързващото ги въже. /ха-ха/ Забавно съвпадение е, че Клуни не надява скафандъра за първи път и може би затова героят му се чувства в свои води. Всички знаем за „Соларис” – жалкия опит на Содербърг да римейкне Тарковски преди десетина години – и на всички ни призлява, когато си спомним за него. Този път обаче случаят е различен, не само защото филмът е добър, но и защото ролята на Клуни е кратичка… ако ме разбирате.
Атмосферата е смазваща. Колкото и иронично да звучи това за филм, чието действие се развива извън атмосферата, „Гравитация” има най-страховитата и обсебваща атмосфера, на която съм бил свидетел. И всичко това е постигнато с един и половина актьори и почти никакъв звук. /за разлика от Майкъл Бей и останалите земни червеи, Куарон поне е наясно, че звукът във вакуум е невъзможен/ Представете си беззвучни експлозии и забиващи се около Вас шрапнели, които просто не може да чуете. Ако си мислите, че по този начин зрителите губят от цялостния експириънс, жестоко се лъжете. Ефектът е точно обратен и кара „Гравитация” да е от онези филми, след които ще Ви боли задника. Но не защото някой в киното Ви е изнасилил, а защото през цялото време сте търкали ръба на седалката от напрежение. Специално внимание обърнете на сцената с разрушаването на МКС – това са най-безшумните и стресиращи, а в същото време най-впечатляващи и зрелищни секунди, които съм гледал тази, миналата, че и по-миналата година.
Алфонсо обяснява колко дълбоко ще му бръкнат в задника от Warner Brothers, ако се стигне до още едно забавяне на продукцията
За това, естествено, спомага етеричната и наравно с това динамична музика на Стивън Прайс, която е така добре импрегнирана в тъканта на филма, че на моменти щях да се просълзя от благоговение. Но истинският саундтрак е учестеното дишане на Бълок. Това е най-силният, най-човешкият звук в Космоса. Той непрестанно ни напомня, че тази катастрофа не се случва на супергерои, а на обикновени хора, изпадащи в паника, когато нещата излязат извън контрол. Ще видите първичния ужас през гледната точка на д-р Стоун, ще усетите самотата й, ще почувствате истерията, ще се потите заедно с нея и сърцето Ви ще пропуска удар всеки път, когато й се случи нещо неочаквано. Куарон е хореографирал всичко толкова стегнато и максимално достоверно, че зрителят бива погълнат, а границата между публиката и героите бързо се размива. Не мога да си спомня друг sci-fi, след „2001”, който така умело да се възползва от слуховите и зрителни възприятия на публиката, за да ги хвърли в центъра на събитията. Това издига „Гравитация” много над стандартния фантастичен филм – трансформира гледането му от обикновен процес на наблюдаване в същинско съпреживяване на случващото се.
„Гравитация”, подобно на „2001”, е видимо изпреварила времето си, технологично и визуално, но докато „Одисеята” бе „космическа опера” в много по-разширен мащаб, то „Гравитация” е концентрирана и премерена „космическа пиеса”. На сценарно ниво филмът не открива топлата вода /някои даже го нарочват за орбитална версия на „127 часа„/, но даже да приемем, че идеята на „Гравитация” не е върхът на оригиналността, това няма никакво значение, понеже Куарон се е стремял към другия ъгъл – да направи филм, толкова нагнетен от напрежение, че практически да няма нужда от сюжет. /неслучайно прототипното заглавие на скрипта е било: „Gravity: A Space Suspense in 3D“/ Сценарият е писан от Куарон и собствения му син, и противно на семплостта му, той всъщност е дълбоко метафоричен. Няма да се впускам в разяснения, за да не обиждам интелекта Ви, но имайки предвид, че в процеса на пътуването си д-р Стоун преминава от ембрионалната поза, през символично рязане на пъпна връв малко по-късно, та чак до финалното „прохождане“, мисля че схващате замисъла.
– „Хюстън, имаме Проблем!“ – Значи си е лично Ваш проблем, ние сме в обедна почивка!
След като засне най-добрия Хари Потър от франчайза /”Затворникът от Азкебан”/ и най-депресиращата антиутопия /”Децата на хората”/, сега Куарон отново е надминал себе си. Откриващата сцена на „Гравитация” е едно от най-величествените и професионално заснети неща, които някога съм гледал. Това е не само начална заявка за високото качество на продукцията, но и поредната улика, че Алфонсо Куарон е креативен магьосник. Доказа го още с „Децата на хората” и по-специално онази сцена от първата третина, когато бастисват героинята на Джулиан Мур – камерата се върти вътре в колата нон-стоп, като в същото време прави close-up на всеки от петте героя. Тези осем брутални минути са заснети с един непрекъснат tracking shot. /предната година Спилбърг направи нещо подобно във „Война на световете”, но Куарон го надминава от раз/ С „Гравитация” Алфонсо изкачва следващото стъпало на гениалността. Филмът открива с 13 /тринадесет/ минутен single-take shot с безтегловна камера и още първите кадри принудиха ченето ми да увисне. Този Хичкок-style способ никога не е бил толкова внушително презентиран, или толкова сложно сглобен и развит, колкото в уводния сикуънс на „Гравитация”. И това не е всичко – обърнете внимание как малко след това камерата свободно влиза в шлема на д-р Стоун, показва на зрителя какво вижда тя и после спокойно си излиза оттам толкова плавно, сякаш си е у тях. След тези кадри останах, меко казано, вцепенен, а всички притеснения, че филмът може да се окаже поредният скрап от конвейера на sci-fi разочарованията, се изпариха на мига.
И това е само началото на верига от трудни, почти невъзможни, но в крайна сметка – стъписващо добри – сцени, заснети в условията на симулирана микрогравитация. Някои от тях са толкова дяволски въздействащи, едновременно свиващи сърцето от съспенс и засядащи на гърлото от емоция, че може да настръхнете от страхопочитание към зверското ниво на талант от страна на Куарон и оператора Емануел Любецки. Култовият латино-евреин Любецки е стар BFF на Алфонсо и отдалече си личи, че двамата се сработват като дупе и гащи. Работата му с камерата е феноменална, чисто и просто. В някои от драматичните сцени има голяма вероятност да повярвате, че Вие самите се реете беззащитни в космоса, а по-лабилните дори могат да усетят симптоми на клаустрофобия. Показателно за уменията на Любецки е също, че времетраенето на „Гравитация” е деветдесет минути, но е заснет само с 156 шота. /повечето дълги по шест, осем и десет минути/ При такъв минимален монтаж всеки ъгъл, всеки източник на светлина и таймингът на всяко движение е трябвало да бъде съвършено преценен и то предварително. За повечето сцени са използвани допълнителни съоръжения, по които камерата да маневрира около актьорите, създавайки илюзията за безтегловност. Имайки предвид неблагоприятните условия на снимки, ограниченото пространство, неконвенционалните похвати и високите изисквания на Куарон за осветлението, Емануел е направил нещо зашеметяващо и заслужаващо статуетка.
Д-р Стоун се опитва да пренастрои рутера на совалката, защото в тоалетната няма wireless
Но понеже на света няма нищо перфектно, „Гравитация” страда от някои миниатюрни кусури. Повечето са свързани с инженерната и физична правдивост на сцените, ала тъй като не съм rocket scientist, това не ме интересува. Все пак не бива да забравяме, че „Гравитация” не е инспириран от действителни събития и има пълното право да прибягва до художествени измислици, стига това да спомага за атмосферата. Активните религиозни послания също ми дойдоха в повече, но ще си спестя критиките, защото нямаше как да минем без тях, а и за разлика от креационистките глупости в „Прометей”, зад спиритуализма на „Гравитация” поне стои добре заснет филм. Като друг минус мога да отчета и последната третина, която като че ли изгубва надъхващото си темпо и първоначално натрупваният съспенс постепенно затихва, за сметка на емоционалното „прераждане“ на д-р Стоун. Това обаче са съвсем слабо забележими дефекти по иначе безупречно полираната повърхност на „Гравитация”, така че с нищо не опорочават душевния екстаз от гледането му.
3-D ефектът на „Гравитация” е опияняващ, на места хипнотизиращ. С ръка на сърцето мога да кажа, че вече съм гледал единствения филм, който задължително трябва да е в 3-D. Триизмерният космос на Куарон е буквално главозамайваща гледка. Спомних си думите на Нийл Армстронг, че когато след кацането на Луната видял Земята и я скрил с палеца си, се почувствал „много, много малък”. Съзерцавайки удивителната, но и меланхолична, красота на „Гравитация”, човек не може да не почувства собствената си нищожност. Не може да не осъзнае каква незначителна прашинка материя е един самотно блуждаещ астронавт в безкрайността на Вселената. И точно затова не може да остане безчувствен към него. Революционната комбинация на state-of-the-art CGI с фотореалистично 3-D в „Гравитация” доказва, че технологията е стигнала нивото, при което космосът вече не е „the final frontier” за киното. Напук на факта, че почти всеки детайл от екрана /освен лицата на актьорите/ е компютърно генериран, зрителят въобще не се чувства „измамен”. Даже напротив – благодарение на майсторски изпипаните визуални детайли в третото измерение най-после можем да усетим от „първа ръка” поетичния магнетизъм на Космоса, без всичко да прилича на картонен декор. Чувството е незабравимо.
– Еха, мога да си видя къщата от тук!
Няма нужда да продължавам с логореята. Ако досега не съм Ви убедил, че тук става въпрос за абсолютен must-see, значи никога не ще успея. Може би все още съм твърде поразен от гравитацията на „Гравитация” и не мисля трезво, но филмът на Алфонсо Куарон е безпрекословен game-changer и Ви заповядвам да го гледате при първа възможност. „Гравитация” е киното такова, каквото трябва да бъде през новото хилядолетие – идеална симбиоза между живи актьори, високи технологии и чисто човешка история. Той е и връхната точка в кариерите на целия му екип. Алфонсо сподели, че като младеж е бил силно повлиян от Стенли Кубрик и също като него показва еклектичен вкус и тотална педантичност в проектите си. И двамата са безкомпромисни перфекционисти, които експериментират с жанровете и работят по нетрадиционен начин. Очевидно е, че Куарон направи своята „Одисея в космоса”, значи тепърва остава да видим неговото „Сияние” или „Портокал с часовников механизъм”. В тази творческа прилика има един проблем – Кубрик, подобно на Хичкок, никога не е печелил режисьорски Оскар. Смятам обаче, че с „Гравитация” отличието на Куарон вече не е само гарантирано, но и задължително.
9.0/10
120 коментара
Comments feed for this article
04.10.2013 в 19:59
Валери
Страхотно ревю, Скротуме.И аз гледах днес филма.Уникален!Един от най-хипнотизиращите филми, които съм гледал.Единствено не ми хареса „Woof woof“ сцената.9/10
04.10.2013 в 22:46
Станислав
Някъде от Inception не съм излизал от киното задоволен, а ходя общо взето 1-2 пъти в месеца. Надявам се с Gravity да си припомня това чувство. Хайпа е убийствен около филма. Чакам и едно интересно трилърче – Prisoners с Хю Джакмън, но май няма да ни огрее на голям екран. Отзивите за него също са доста добри.
05.10.2013 в 20:08
cinemascrotum
@Валери, за тази сцена си имаше причина от чисто психологическа гледна точка, така че не я считам за минус. 🙂
@Станислав, аз не съм излизал доволен от кино от „Завръщането на краля“ насам, така че при мен културният шок беше още по-осезаем. 🙂 А хайпът не бива да те притеснява – това е един от малкото филми, които наистина заслужават суперлативите си.
05.10.2013 в 22:04
Philipotel
Наистина за пръв път гледам филм, който заслужава да е на 3Д, и изобщо от малкото филми напоседък, които си заслужават да отидеш на кино. След цяла година разочароващи фантастики като „Забвение“ и „Прометей“ и потресаващо тъпи като онова със семейство Смит, се молех да излезе нещо, което поне малко се доближава до „Луна“ или „Съншайн“. Аз щях да съм доволен и ако бяха минали без хепи енд, макар че тогава нямаше да я има метфората с раждането и прохождането. Също си мисля, че щеше да е по-въздействащ с по-неизвестни актьори, но пък и двамата си вършат добре работата – Бълок да играе, а Клуни да е клише. Пък и благодарение на тях няма да мине като някакво нзависимо кино, коетo не заслужава да го дават по родните кина. Разбира се, май спокойно можеше вместо тях да са Чарлийз Терон и Брат Пит, да речем 🙂
06.10.2013 в 20:00
cinemascrotum
Тя ролята е писана специално за Анджелина Джоли, но с тия забавяния във времето, се е отказала. Твоето каст-предложение е много по-удачно от това, което реално е можело да стане – някъде около 2010-та за главните роли са спрягани Скарлет Йохансон и Робърт Дауни Мл. Смятай какъв резил щеше да е. 🙂
06.10.2013 в 06:34
fc_bayern
Еее разгеле, доживях и аз да видя положително ревю от тебе. Бях се отчаял, че по-скоро ще видя живо извънземно, отколкото ти да харесаш някой филм. Нямам търпение въпросното произведение на изкуството да потропа и на моята врата, за да го оценя; сигурно ще е някакъв галактически шедьовър.
06.10.2013 в 21:13
Saifur
Toя пък не бил излизал от киното задоволен , ААХАХАХАХ ! Леле колко прост народ има в тая държава, не е за вярване. Като искаш да те задоволяват , има си места за това , не по кината
07.10.2013 в 10:06
D-Fens
Простият е този на който в главата му е само „едно“.
07.10.2013 в 10:07
monique
Saifur, човече, не разбираш ли, че думата задоволен има доста повече направления, от това да са ти врътнали една?? И защо, за Бога, си правиш труда да коментираш това?? И дали изобщо осъзнаваш, че като споменаваш простия народ в държавата, май говориш за себе си? / Много яка статия 🙂 Ще се възползвам от заповедта да гледам филма и може и аз, в името на Saifur, да си тръгна от киното задоволена 🙂
07.10.2013 в 10:20
D-Fens
Положително ревю от Скротум – това си е цяло събитие. Май ще се прежаля да го гледам на кино. Самият трейлър ми привлече вниманието но ме подразниха преиграното пъшкане и стенания на Бълок които са и нещо като клише и звучат прекалено еднакво в повечето и филми не че не е добра актриса поне според мен.
07.10.2013 в 22:41
Xenovobia
Гледайте eXistenZ-велик филм,страхотни идеи бъкат от всеки кадър.
09.10.2013 в 00:58
anonimenbloger
Първата снимка след постера е УНИКАЛНО СМЕШНА 😀 😀 😀
09.10.2013 в 01:30
anonimenbloger
Не се срамувам да си призная, че наскоро гледах 2001 Одисея в космоса. И сега като зачетох ревюто, намирам много сходства – тишината във вакуума при скачването на космическите кораби и при космическите катастрофи, заместена с класическа музика и дишането на Сандра Бълок (нещо заради което може да гледам филма и два пъти, така както, обаче, не бих гледал пак Одисеята, защото имаше ШИБАНО безсмислен край). А и три-дето няма как да стане по-добро, освен ако не е с шлемове.
09.10.2013 в 08:39
cinemascrotum
Може и да не се срамуваш, че наскоро си гледал „2001“, но заради това, че обявяваш края му за „шибано безсмислен“, трябва да се срамуваш поне малко. 😀 Прочети книгата на Артър Кларк и по-специално цялата шеста глава: http://chitanka.info/text/2072/42#textstart
11.10.2013 в 06:29
anonimenbloger
един от първите мъст хев гот ритън дъ бук муви 🙂 препратка е добра, мерси 🙂 🙂
Одисеята като филм обаче е доста помпозна, а краят не обяснява всичката тази помпозност отпреди това, а я превръща в съвсем случайна помпозност, според мен трябва да се разглежда като нещо много забавно в контекста на времето си; предполагам, че от книгата могат да се разберат повече неща, но все пак.
14.12.2013 в 11:58
Jerico
Oдисеята е един от малкото добре ще годе интерпертирани филми по книга. … и наистина ти препоръчвам първо да прочетеш книгата и след това да изгледаш филма … мисля че ще останеш очарован!
09.10.2013 в 09:44
cinemascrotum
Чак сега обърнах внимание, че премиерата на филма съвпада с годишнината от изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята – „Спутник 1“ на 04.10.1957. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA-1
Имайки предвид, че причината за аварията във филма е точно руски спътник, май премиерната дата е избрана доста иронично. /или става въпрос за някакво космическо съвпадение/ 😀
09.10.2013 в 23:04
Mihail
Това беше най-размазващия филм, който съм гледал от много време насам. Всъщност от Хобит-част1, до сега не бях гледал нищо свястно.
Филма се гледа буквално на един дъх, който през повечето време е спрял.
Но, все пак искам да споделя какви чисто технически грешки видях аз:
1. Хъбъл и МКС на са нито с еднаква орбита, нито са еднакво отдалечени от Земята. Хъбъл е на 600 км, МКС на 400. Следователно няма как всичко, което се случи във филма да се случи точно в една равнина.
2. Да допуснем, че Спутник избухне, взрива ще бъде сферичен, а не еклиптичен, от което следва, че отломките няма да се движат в една равнина, както беше на филма.
3. При тази скорост на отломките (80 000 км/час), Сандра Бълок не сямо няма да ги види как драматично идват, ами няма и да усети като минат през нея. Всичко ще стане за милисекунда.
4. Откачането на Клуни от въжето беше драматизъм за бедни. Тази клиширана алпинистка саможертва би била на място, ако катереха примерно К2, но в Космоса… Тялото на Клуни беше в покой вече, когато той откачи куката и се зарея в пространството. Какво го ускори?
5. Имаше и няколко челни удара по корпуса на различните космически апарати – МКС, Китайската станция, Союз – та се чудя това стъкло не шлема колко е здраво, та не успя дори да се пукне.
Но това са бели кахъри! Филма има различни нива на драматизъм, малко клишета, за да може да си изкара парите и т.н. Бълок определено заслужава втора статуетка, а самия филм няколко.
Някой тук го сравнява с Одисеята – ами има общо – Гравитация е Одисеята на новото хилядолетие. А че финала на Одисеята бил тъп – няма да коментирам…
10.10.2013 в 14:31
LukaG
Е, ако са взели под внимание асолютно вярните Ви съждения то тогава гледането на филма наистина щеше да е на един дъх.Буквално.Някъде около 3-4 мин.Освен ако не сте йога ,разбира се.
04.11.2013 в 03:13
abvgde
3. По мой спомен отломките на гръмнатия сателит се движеха с 32 000 км/ч и никъде не е ставало въпрос за 80 000 км/ч. Във всеки случай Бълок също се движи с няква огромна скорост в момента на удара, тъй като е прикачена към сателит, така че изобщо не е изключено разликата в скоростите им да е някви стотици километри в час и отломките да си се виждат, докато трошат сателита.
4. В този момент относителната скорост на Клуни спрямо Бълок е почти никаква, но и двамата ги ускорява спътника в някаква посока. Е, очевидно е, че след като Клуни се откачи, неговата тракетория ще е различна и ще почне да се отдалечава…
Наистина това са бели кахъри и по никакъв начин не създават видими пропуквания в цялата атмосфера, но все пак сметнах, че тези две забележки не са основателни.
По-основателна забележка ми се струва това, че в американската совалка имаше летящи ледени трупове… Това просто няма как да се случи, труповете ще са просто разкъсани заради въздушното налягане.
04.11.2013 в 13:53
cinemascrotum
Прекалено много се концентрирате върху техническите детайли, при условие че това е всичко друго, но не и документален филм на Дискавъри. 🙂 Обръщайки внимание на астрофизичните неточности, пропускате да обсъдите по-интересните аспекти на „Гравитация“, като например дълбоката му символика. /финалът има поне три различни интерпретации/ и недостижима визуална презентация. Скоро няма да гледаме подобен филм, това мога да Ви го гарантирам. 🙂
10.10.2013 в 15:39
fsdfs
Истинско кино изживяване! Днес ще го гледам за втори път! Главозамайващ филм! Убииствена визия, убииствен звук, уникално заснет, със зврска атмосфера, супер съспенсфул – действително те праща в космуса и се чустваш, че си част от филма. За да е 10 от 10 му трябва и сюжет, за съжаление такъв общо взето липсва…историята е доста простичка и не е от най-интересните, а сценария и историята все пак са едни от основните компоненти на всеки хубав филм. Но на Gravity му е простено, просто всичко останало е перфетно.
12.10.2013 в 20:25
Robi
Гравитация е пълна загуба на време. Има някои пейзажи и моменти, но толкова отегчителен и разочароващ филм не съм гледал скоро.
14.10.2013 в 17:48
Петко
Друго си е „Отмъстителите“, а? 😉
14.12.2013 в 12:01
Jerico
BURN…. хахаха много точно му го каза … тия дето нямат и една сива клетка за малко обективно мнение да си гледат Спиндер Мена
13.10.2013 в 05:47
vasko
Това, което не разбрах от филма е защо Клуни трябваше да умре тъкмо така. С какво й тежеше там, където тежест няма. Тя с едно дръпване можеше да го върне обратно. Хватки в стил „Катерачът“ в космоса не вървят. Ясно че саможертвата беше нужна, но можеше да е нещо по-хитро.
Това, което не разбрах от ревюто е как така гравитацията е основен антагонист, след като почти в целия филм я няма. И оттам всички мъки. Ако изобщо има абстрактен антагонист, това е точно липсата на гравитация. Но заглавие „Безтегловност“ просто нямаше да е ефектно.
13.10.2013 в 11:13
cinemascrotum
Естествено, че има гравитация. Фактът, че астронавтите са в безтегловност, не означава липса на каквато и да е гравитация. Те все още са под влиянието на земната гравитация и ако няма какво да ги задържа, ще започнат бавно, но сигурно, да падат към Земята.
14.10.2013 в 17:50
Петко
За мен този филм е такъв най-вече заради музиката си. Такъв нагнетяващ звук и то толкова премерен и навременен…Направо феноменален! Мога да си пусна филма и само да слушам музиката и пак ще разбера какво става! Уникален!
14.10.2013 в 21:36
Mihail
Скротума освен, че разбира от кино, май разбира малко и от астрономия.
Нека допълня – гравитация има навсякъде в космоса! Това е силата, която държи всичко заедно.
Безтегловността НЕ Е липса на гравитация, а нещо като свободно падане. Един парашутист, докато пада свободно, преди да отвори парашута се намира в безтегловност.
Същото ще стане и с пътниците във въображаемо дълъг асансьор, който пада свободно.
МКС и спътниците не падат на земята, тъй като се намират на точно изчислена орбита.
Тяхната орбитална скорост, противодейства на земната гравитация.
Всичко на борда на МКС е в безтегловност, до момента, в който имаме отнякъде ускорение.
Това, че даден обект е в безтегловност не означава че няма тегло. Той има маса. За да се приведе дадения обект от покой в движение е необходима сила, която да се справи с неговата маса.
В случая с Клуни и Бълок, мисля, че тя имаше нужната сила да го дръпне към себе си, тъй като тялото му беше вече в покой. Защо обаче са избрали точно този развой, мога само да гадая.
Както казах и по-горе – за мен това е една от грешките на филма, която обаче в никакъв случай не намалява негово въздействие.
Прекрасен филм!
НА който не му харесва да си гледа сейлоните.
15.10.2013 в 00:24
Saint Valentin
Ти сейлоните не закачай…
… соев физик такъв!
15.10.2013 в 01:35
vasko
Човек, нямаше нужда от тая лекция по физика за 6-ти клас. Всичко това е вярно, но не е релевантно в случая. Мисля, че филма има малко по-художествено отношение към гравитацията, като към нарицателното за сила, позната ни от опит, не от теория. Не виждам какво значение има, че по дефиниция гравитацията на всеки небесен обект достига навсякъде, нито какво значение има, че действието се развива в орбита, съществуваща благодарение на земното привличане.
В космоса спасението е на една ръка разстояние от теб и ти не можеш да го достигнеш. Това е. Най-естественото нещо на Земята – да додрапаш до убежището, изведнъж става безкрайно чуждо. Силата, на която всеки от нас разчита по инстинкт – я няма. И ставаш безпомощна мравка. Мисля, че това е по-важно от теорията на относителността в случая. Затова и приемам гравитацията като протагонист, който отсъства и ни липсва, а не както скротума казва. Но това са само мойте 2 стинки. Радвам се, че ревюто e позитивно, защото и за мен това е филма на годината.
04.11.2013 в 22:01
starq
Не ми пипай сайлоните с мръсни ръчички, ей ..
15.10.2013 в 22:03
Петко
Може за звучи смешно, но Ковалски вече ми липсва 🙂 Толкова истински филм, че чак съм загубил приятел!
16.10.2013 в 16:06
Chinaski
Уважаеми Скротуме, можеш ли да споделиш с нас кои са заглавията(освен филма на Едгар Райт), които очакваш с интерес?
А пък ако не е свръх нахално, можеш ли да изброиш филмите от личния си форевър топ 20? Не за друго, ами защото ревютата ти са ми персоналната киноманска метрична система.
16.10.2013 в 16:19
cinemascrotum
Това беше доста мазничко, затова ще отговаря, макар и лаконично. От тази година не чакам нищо друго – както казах вече няма какво да надмине „Гравитация“. Не казвам, че оттук-насетне ни очакват само боклуци, дори напротив, просто за момента не ме интересуват.
Колкото до личен ТОП20, нямам такъв и не ми се занимава да го мисля точно сега.
16.10.2013 в 18:32
kossy
Добре, че го гледах на 4D, та заради клатенето и вятъра не заспах 😀 Имаше супер пейзажи, добри сцени, добра игра от страна на Сандра Бълок(която по принцип не харесвам), но не ми се стори чак толкова добър и феноменален колкото го описа. А и за мен най-големият минус беше бързото елиминиране на Клууни – след като го запратиха някъде в далечния космос, филмът ми стана доста по-скучен… И между другото да попитам дали имаш намерение да надраскаш някакво бързо ревю на Rush?
16.10.2013 в 21:55
Георги
Пак руснаците им криви.
Когато арабите ще си изстрелят спътник, че техните отломки да тормозят бедните американци?
16.10.2013 в 22:11
cinemascrotum
@kossy, „Rush“ ще го гледам чак като излезе на HD, ако изобщо му дойде реда.
@Георги, за сметка на счупения руски спътник, д-р Стоун се прибра с китайска капсула, за да не се развалят отношенията с държавата, която скоро ще доминира САЩ отвсякъде. 🙂
16.10.2013 в 23:52
PhilosophyBG
Леле доживях този да даде положителен коментар за филм…. явно се е врътнало кротумчето от нещо и сега пише от някоя психиатрична клиника. хахахах не е за вярване и то за такава помия наречена „Шедьовър“. За кой ли път се убеждавам, че ти не е мястото тук и изобщо в нета да припарваш до блогове. Пък камо ли за кино.
Куарон е невероятен режисьор и наистина той направи най-добрият Х.П. , но тук момчето не са му стигнали „balls“ за такава лента. Не е лъжица за неговата уста… Като цяло филма е добре замислен, но пълен с невероятно много издънки както астрофизични, така и кинематографски, но ще ми отнеме цял ден да ги посочвам.
Вчера го гледах и единственото чувство с което излязох беше – нито начало-нито край. Хахаха развяни парашути във вакум – леле много има да чете това момче Алфонсо. При -278 градуса доста трудно се мисли там, а камо ли да се прави нещо по потниче, ама явно тия в капсулите имат от най-новите OSAKA климатици.
Добро филмче, ама не е за прехвала.
Я си се върни в негативните коментари – там си ми по-интересен Скротумче…Или ако ти се иска почни първите от 20 от IMDB от топ 200.Доста има да попишеш.
14.12.2013 в 12:06
Jerico
„така и кинематографски“ ,добре коспоииин велик режисьоре от студио бояна … 1029378 живота няма да ти стигнат за да постигнеш дори и част от гениалността на Куарон ..
17.10.2013 в 09:34
Alex Tsarkov
PhilosophyBG, може ли да ми дадеш линк, където си писал твои ревюта, за да прочета друга гледна точка на някои от филмите в този блог.
19.10.2013 в 19:29
PhilosophyBG
Потърси си ги…
18.10.2013 в 12:22
Bez Imenen
Звучи страхотно; ще се гледа! 😉
А сюжетът (долколкото успях да схвана) много ми напомня един разказ на Бредбъри:
http://chitanka.info/text/10309-kalejdoskop
18.10.2013 в 13:20
cinemascrotum
Имат нещо общо, но разказът представя много малка част от идеята на филма. За мен е по-близо до „Лято на Икар“ от гледна точка на елементите „авария-самотен астронавт-опасна космическа обстановка-ограничено време“.
19.10.2013 в 20:31
Chinaski
Скротуме може ли чак толкова да ти се свиди инфото? То бива-бива интровертност капсулирана, ма баш като твойта нигде я няма.
20.10.2013 в 02:42
duhaiwe
Преди няколко часа го гледах и останах донякъде доволен. Определено е филмът на годината. Музиката, тишината, стоновете и дишането на Бълок, пейзажната гледка, движението на предмети…допринасят за уникалното съпреживяване на зрителя. Лично аз се почувствах малък и нищожен, самотен, уплашен, но в други моменти радостен, спокоен, в центъра на вселената. Наистина добра работа по тази част.
Но дотук с похвалите. Без да броим като минус „физико-астрономичните“ неточности, филмът е пълен с клишета и баналности. Дали е с цел, за да е наистина гледаем от по-голяма аудитория, не знам, но разваля като цяло приятното впечатление. Почти всяка сцена е лесно разтълкуваема, а сценарият изобщо не е никак оригинален. Политическата символика даже не искам да я коментирам, за мен тя не е акцент, но все пак дразни.
Четох доста ревюта преди да отида на кино, а не трябваше. Очакванията ми не се оправдаха. Гравитация е по-скоро далече, отколкото близо до Одисеята. Да, кофти е да се правят подобни сравнения и може би и заради това останах разочарован. Очаквах наистина нещо, което да ми обърка и замая главата. Останах просто с едно неповторимо преживяване на 3Д, но само толкова.
Не съм от фанатизираните фенове на Кубрик, даже съм му гледал само 3 филма, но човека не знам дали ще го стигнат в скоро време. Куарон определено върви във възходяща посока, очаквам още добри филми от него.
И макар за мен да е филм на годината и вероятно ще го гледам още няколко пъти, макар и да обере някои друг оскар, за да бъде „шедьовър“ за всички времена му трябваше нещо повече.
20.10.2013 в 16:12
hhh
Скротуме, иди да видиш и RUSH да не се минеш само с един хубав филм за тая година!
21.10.2013 в 00:18
нел
Чух много добри отзиви, за филма, от приятели. А след това ревю задължително отивам на кино.
Какво ще кажеш за Now You See Me?
21.10.2013 в 11:17
Chinaski
кога можем да очакваме да драснеш и два реда за The Zero Theorem?
21.10.2013 в 11:44
cinemascrotum
@hhh, не си спомням за хубав филм на Рон Хауърд от “Аполо 13″ насам, така че имам големи съмнения в достойнствата на “Rush”. Както казах, ако нявга го гледам, то ще е на HD за без пари. 🙂
@нел, “Зрителна измама” е претенциозна комедия от грешки. Накара ме да се чувствам не толкова зрително измамен, колкото умствено унизен.
@Chinaski, изобщо не очаквайте такива работи от мен.
23.10.2013 в 23:02
PhilosophyBG
Абе скротум, ти явно си от друга планета…Как човек с 2 оскара и куп стойностни филми да кажеш, че не струва. Ти наистина си филмов олигофрен мамка му. Но понеже не ми се четат глупостите ти, а и те е страх да отговаряш.Като те гледам си избираш лесните отговори. За публиката ти ще поясна и припомня филмите и сами си преценете какво е направил този човек.
The Graveyard Book (in talks) (announced)
2014 Heart of the Sea (filming)
2013/I Rush
2011 The Dilemma
2009 Angels & Demons
2008 Frost/Nixon
2006 The Da Vinci Code
2005 Cinderella Man
2003/I The Missing
2001 A Beautiful Mind
1999 Edtv
1996 Ransom
Преценете си сами!
24.10.2013 в 01:11
cinemascrotum
Къде твърдя, че Рон Хауърд не струва?! Целият ти рант се основава на нещо, което сам си искал да прочетеш.
И не прави глупостта да даваш броя на статуетките като критерий. Мога да ти изброя много надценени режисьори с Оскари и още повече талантливи без.
Но иначе поздравления – успешно копираш филмографии от IMDB. Това умение почти компенсира факта, че коментарите ти са символ на неграмотността.
24.10.2013 в 22:40
PhilosophyBG
Къде си казал, че не струва ли?! Леле мен обвинява в къса памет… Абе точно над моя отговор отворко си се правил пак на умник въздесъщ. Цитат“ @hhh, не си спомням за хубав филм на Рон Хауърд от “Аполо 13″ насам, така че имам големи съмнения в достойнствата на “Rush”. Както казах, ако нявга го гледам, то ще е на HD за без пари. 🙂
И за едно си прав – наистина има много недооценени режисьори без статуетки, както и актьори, но това е друга тема и не цитирал нищо, просто давам точно инфо за хората за да не и мътиш главите отворко.
П.П Ако не ти беше толкова надут тона на писане и оплюването на доста стойностни филми, като „Pasific Rim“, защото той е пиршество за окото млади ми дисекшънчо на филми и това е единствената му чел и задача, а не да ти даде въздесъщият Отговор на вселената, щеше да си ми приятен. За случая чети други книги, но не гледай кино. Това правеше с Prometeus навремето и ме дразнеше адски много с невежеството си на самопровъзгласил се кинокритик на всички времена.
25.10.2013 в 13:55
cinemascrotum
Полека с напъните, шуте, че ще вземеш да си пукнеш някоя вена. 🙂
Правиш ли разлика между твърденията „не си спомням за хубав филм на Рон Хауърд от „Аполо 13″ насам“ и „Рон Хауърд не струва„? Защото ако не правиш… значи си олигофрен, сори. 😦
14.12.2013 в 12:10
Jerico
Госпоиин великя кинематограф от студио бояна отново беше попарен …
Нека сега и аз те цитирам велики режисьоре :
“ стойностни филми, като “Pasific Rim” “ честно не ти се смея … съжалявам те .. или си некой 30 годишен чичка с акъл на 12 годишен или си мега прост…
23.10.2013 в 23:12
PhilosophyBG
А и гламар тъп ако 8.3 в IMDB е нищо здраве му кажи.
http://www.imdb.com/title/tt1979320/?ref_=nm_flmg_dr_4
Ще ми хвали Gravity дето нищо не е разбрал то него. Лова бас. Впечатлила го камерата как минавала през скафандъра й…леле да ти имам впечатленията. Филмов профан… Съжалявам за грубия тон да ме извини аудиторията, но този ме вбесява отвсякъде. А не бях писал от година и повече.
24.10.2013 в 01:12
cinemascrotum
Тази вечер, в рубриката „Човешка утайка“, отново отговарям на PhilosophyBG:
Пич, авторитетното цитиране на оценки от IMDB като валиден аргумент показва, че акълът ти е на ниво „супер потребител“ в Zamunda.net. Осъзнай се!
Последно си писал не преди „година и повече“, а преди пет дни, но загубата на памет е разбираема при активните наркомани.
24.10.2013 в 22:54
PhilosophyBG
В рубриката „Самоотворкото скротум“ щото така се криеш от света с твоите псевдоними тъпи, тънката цел на този автор на „прословутите“ му бълвочи е единствено самоизтъкването на правилен словоред, но не с точния смисъл и семантика на думите, с които борави, а просто пародия на човешката низост проявена в т.нар. блог за кино или накратко Б.Ъ.Л.В.О.Ч – Сиреч: Българин Ъкъълия Люска Вулгарни Отявлени Чикии. 🙂 и то за ваша сметка.
Ужас! този ви „оправя“ блогърски всичките, но никой не се усеща просто…
05.11.2013 в 00:03
yayamii
Да ме извиняваш, ама някой насила ли те кара да си тука? Като не ти харесва, просто „х“ и толкова…Инак си тук за „блогърското оправяне“…
14.12.2013 в 12:12
Jerico
И отново BUUURN ! yayamii правилно те пита… и аджаба кой ти е упрял постилет вглавата и те кара да стоиш в тоз блог …
22.10.2013 в 17:42
Георги
А помните ли каква беше личната трагедия на героинята на Бълок? Дъщеричката й беше загинала нелепо, падайки от някаква катерушка или нещо подобно. Т.е., гравитацията я е убила. Това беше едно от най-поразителните и ключови неща във филма – простичката, напълно човешка история, лишена от патетизъм, героизъм и всякаквъв друг „-изъм“. Именно тя прави филма шедьовър. Напълно съм съгласен с казаното от Скротума.
22.10.2013 в 17:46
Георги Христов
Сега видях, че преди мен е коментирал някакъв друг, дето се казва Георги, та съм длъжен да поясня. Аз съм Георги Христов и предният коментар е мой.
24.10.2013 в 10:37
Pako
Гледах го на кино и смело твърдя, че е шедьовър. Брилянтна игра на Сандра, подправена с щипка чар от Клуни, великолепни ефекти, страхотна музика и в крайна сметка нещо по-различно от злободневните буламачи. Тази година гледах много филми на кино, но само два си струваха времето и парите. Това е единият, а другия беше „Най-добрата оферта“. Но и двата филма са само за истинските ценители на седмото изкуство. Не е за тези, които преоткриха киното чак в МОЛ-ерата и ходят, само защото стана модерно така да убиваш времето между шопинга и KFC-то.
27.10.2013 в 00:41
Георги Христов
Насилих се да прочета всички коментари на ФилософиБГ и смело мога да направя заключението, че и в тъпотията си има талант.
29.10.2013 в 10:32
PhilosophyBG
@Георги Христов и ти ли си безрезервен последовател на това нещо нарекло се скротум? Не ми се спори с такива като теб…Просто не си на ниво пич.
29.10.2013 в 10:43
PhilosophyBG
И наистина ви се чудя хора…Това, че този автора на ревюто го прехвалва този филм вие дълбоко във вас си сами виждате, че си е загуба на време реално. Това е лента недомислена вез начало и без край просто. Доста тъп сценарий и единственото добро нещо са панорамните кадри от космоса.Пълно с недомислици и технически грешки, за окито не ми се говори изобщо. Има невероятни други ленти, които разтърсват, но това не.Единствено помня че ми се до драйфа когато тази почна та се върти в безтегловност, но нищо друго не е впечатлително. Просто 3D-то го прави този филм и жалко за 100 мил. похарчени за това. Вчера пак си пуснах Prometeus и от самото начало просто настръхнах от визия, музика и идеи. Независимо, че го плюят „критици“ като този тук разбирач. Но това е визия , която те изпълва съчетана със невероятна музика.Уникален филм е за мен и дори минава много то предишните серии от франчайза.
А това тук е просто напън. Куарон е невероятен талан и го признавам, но явно проблемите покрай реализацията са си казали думата. 100% е притиснат това така да изглежда, а той е от режисьорите, които правят мрачно и реалистично кино и не мисля, че това е неговият стил.Това е стил на студиото.
29.10.2013 в 12:06
cinemascrotum
Авторът не е единственият, който прехвалва „Гравитация“. Много (други) интелигенти хора също го правят, което донякъде обяснява твоето негативно мнение.
От целия филм помниш само, че ти се е драйфало, но нищо друго не те е впечатлило т.е. впечатлява те само нещо, от което ти се драйфа? ОК, ето едно обяснение за изтънчените ти вкусове.
Не споря, че в „Гравитация“ има много недосмилсилици, но да даваш „Прометей“ като пример за шедьовър е смехотворно. Той е не само по-зле заснет, но и с много повече фрапиращи грешки. Освен ако мислиш за технически коректно астронавти да си свалят шлемовете след десет минути на чужда планета, разбира се. 🙂
Никой не е притискал Куарон, престани с измишльотините. Алфонсо спечели доверието на Warner Bros. още след успеха на „Затворника от Азкебан“ и студиото му е дало пълна свобода за действие, включително отсрочка от почти една година.
А сега сериозно. За толкова върл противник на ревютата ми, ти показваш почти романтичен интерес към блога напоследък. Бъди така добър, вместо да се излагаш с неграмотни изказвания, просто да се хванеш за оная си работа. От коментарите ти вече е ясно, че си свикнал да се хващаш за сламки.
29.10.2013 в 22:58
PhilosophyBG
Абе не, че давам Прометей за пример бе пич.Просто това гледах тогава, защото бяхме спорили за него.Но и колкото „интелигентни“ хора да ме убеждават в уникалността на „Гравитация“ просто няма как да ме впечатли. Впечатлявайте се вие.Просто това не е моето кино. Относно помненето от филма – да драйфаше ми се щото всеки нормален човек като го завъртят 100 му се додрайфа. А това беше ЕДИНСТВЕНОТО реалистично нещо, в това наречено кино. То ако погледаш LIVE канала на NASA има много по-интересни неща.И знаеш ли защо маниполатур неграмотен -защото там нещата са истински и реални, а не измислици-премислици. Пак казвам – жалко за Куарон – невероятен режисьор, но просто си е сложил главата в торбата.
А какво знаеш ти за кино бе пич?! Изброй ми поне 10 добри кинематографа и им кажи стиловете. Но едва ли знаеш и 2-ма.
Ти знаеш ли кой е Дариус Конжи и какво е заснел? Ама недей да тичаш сега към нета за помощ, ами ми кажи какъв е неговият стил. Какъв е стилъ на Любецки? На Камински? На Джон Тол?
Сигурно ти звучат като имена от борсата…хахаах
29.10.2013 в 23:34
cinemascrotum
Другият път като прибягваш до отчаян name-dropping поне не преписвай първите имена, които прочетеш в Google, защото пропускаш най-важните. Роджър Дийкинс защо не си го споменал? Ами Андрю Лесни? Станаха ли двама? ОК, вече e крайно време да си ходиш принудително, пич. Потърпях те от куртоазия, но ти се оля със спама . Сполай ти.
31.10.2013 в 16:56
AzUrAL
„Вчера пак си пуснах Prometeus и от самото начало просто настръхнах от визия, музика и идеи. Независимо, че го плюят “критици” като този тук разбирач. Но това е визия , която те изпълва съчетана със невероятна музика.Уникален филм е за мен и дори минава много то предишните серии от франчайза“ – Вие или сте под 20 г. възраст или интелектуално сте много под средно ниво.Видях, че и „Огненият пръстен“ ви е впечатлил – значи сте тийнейджър, това обяснява всичко.Само се чудя защо автора въобще обръща внимание на нелепостите ви.Глупоста ве е толкова чиста и неподправена, че чак стрясква с инфантилността си.
14.12.2013 в 12:13
Jerico
Честно казано като предистория на ALIENS прометей ме изненада приятно …
03.11.2013 в 01:22
Георги Христов
Днес гледах „Гравитация“ за втори път и смело мога да заявя, че това НАИСТИНА е шедьовър. Смазан от впечатляващата детайлност на визията му, първия път бях пропуснал десетки дребни на пръв поглед неща.
Но днес…
Да, днес мога със сигурност да заявя, че това е филм, заслужаващ статуетки.
Мнооого статуетки!!!
Не само заради иновативността си (не се сещам за друг филм, чието действие в 98% от времето да се развива в открития космос), не само заради простичката човешка история, разказана в него, както и пълното отсъствие на надървени тестостеронови супергерои, от които вече ми се драйфа, не само заради визуалното пиршество и зловеща реалистичност, но също (или най-вече) заради играта на Сандра Бълок.
Да, кака ви Сандра (както я нарича Скротума) играе така, както никога досега и, ако не вземе статуетка за това, значи в Холивуд наистина са пълни задници.
И на мен, също както и на Скротума, хич не ми дреме какви филми ще излязат тази, че и следващата година, защото ТОВА Е ФИЛМЪТ. Единствено вторият „Хобит“ би могъл да компенсира нещата и дано чичо ви Питър да се е постарал много, защото бате ви Алфонсо толкова вдигна летвата, че не знам кой би могъл да я прескочи скоро.
Дори и самият той.
Честно казано, не знам какъв трябва да е следващият му филм, за да бъде поне на нивото на „Гравитация“.
Но това си е проблем на Куарон.
П.П. Сега забелязах и още нещо. Потребителят ФилософиБГ наистина е уникално глупав, нахален и неграмотен човек. Явно детайлите наистина изпъкват при второ гледане/четене.
🙂
03.11.2013 в 21:46
философ2
Философче, в началото хранеше добре, до момента в който спомена pacific rim i бозата прометей. Единия ме е яд, че го теглих, а другия че го загледах по HBO. Не спирай да влизаш и да коментираш, да имаме с какво да се забавляваме до следващото ревю!
04.11.2013 в 15:34
starq
Без да изпадаме в хвалебствия, филмът си е добре направен, и става за гледане, при това не за един път. Няма нужда и да се обсъждат толкова недостатъците му, би могло да се пренебрегне дори заиграването с първоначалното лековато настроение – за да се подсили случващото се после (познато клише), и не е дразнещо дори това, че няма как приземил се астронавт да проходи отведнъж (почти), приемаме го за ненатрапчива метафора, за човечеството което тепърва има да прохожда, но първо да се поучи от грешките си, и как враждебната природа, която стъписва изведнъж става близка защото е от родната планета и тн.
Време беше да се направи такъв филм, в който границите на фантастика и реализъм са опасно близки, а пък някои неизбежни клишета, е, майната им !
06.11.2013 в 00:12
Stoyan Stoyanov
Не знам дали само на мен ми е дотегнало във всеки филм къде индиректно, къде не толкова да се втълпява на американците как трябва да се стегнат и да стъпят на краката си и да го живеят този живот… тия хора толкова ли тъпи и психически лабилни, мамка му… И оттук идва и едно то слабите неща, които забелязах у филма – надали човек с толкова травмирана и лабилна психика ще мине през гъстото сито на НАСА и ще се озове в открития космос, поправяйки Хъбъл. Трябва да е три пъти над нивото на най-добрите им космически инжинери, за да я пратят там.
Колкото до филма… излязох с омекнали колене от салона… откакто от 6-годишен съм зачел всякакви фантастични книжки най-сетне се намери човек, който да ме хване за ръка и да ме разведе подобаващо из космоса, такъв, какъвто е… Благодаря ти, Куарон, спести ми няколко милона долара за билет за полет с космическа совалка 🙂
10.11.2013 в 19:32
Петър
Често казано, филмът леко ме разочарова, защото след всички суперлативи тук очаквах нещо уникално. И вероятно наистина всичко е уникално без сюжета, който ми се стори твърде елементарен. А когато сюжетът е елементарен, и най-добрите режисура, актьорска игра и ефекти не могат да го направят голям. Красиво и ефектно беше наистина, но като изживяване и въздействие е на светлинни години след шедьоврите. Някак изобщо не мога да го сравня със „Завръщането на краля“. „Властелинът“ е велика сага, а това …догодина няма да се сещаме за него.
11.11.2013 в 00:00
Петко
Да, и мен ме разочарова – невероятно тъпа комедия е тоя филм! Едно време на „Американски пай“ се спуквах да се хиля, а сега – 1 смешка нямаше в тоя филм…
Може би защото не са еднакви жанрове! Знам ли?!
Как въобще можеш да сравниш „Гравитация“ с „Властелина“. За това което е „Гравитация“ е уникален по-рода си. Да не се изхвърлям с „гениален“.
13.11.2013 в 18:21
Георги Христов
Петре, понякога именно простичката история прави един филм голям. В „Гравитация“ просто нямаше нужда от кой знае какъв сложен и усукан сюжет, защото идеята му е била съвсем друга – да покаже борбата за оцеляване на едно човешко същество, поставено в изключително враждебна среда, напълно откъснато от света, без никакви комуникации и почти никаква надежда за спасение.
Извънредно тъпо е да правиш сравнение с историите на Толкин, защото двете неща са абсолютно различни. И ако във „Властелина…“ многопластовият сюжет, героизмът и епосът са НАПЪЛНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ, в „Гравитация“ те просто биха оплескали тотално нещата.
Вселената сама по себе си е епос и филмът целеше точно това – да покаже колко нищожен и безпомощен е всъщност човекът на фона на космоса и как трябва да ценим собствената си планета, защото тя е ЕДНА ЕДИНСТВЕНА.
11.11.2013 в 00:40
Mihail Mihaylov
Абсолютно съм съгласен с ревюто … хвана ме клоустрофобия от тоя филм,а не съм подвластен по принцип на такива неща!Иначе,бих добавил,че има още един филм,за който 3D има огромно значение и е задължително.Филм,на който бих искал да видя ревю тук,но едва ли,защото вече е стар.Това е филмът „Животът на Пи“.Гледайте го на 3D по възможност … ще бъдете смаяни … не само от красивия визуално филм … но и ще се замислите върху нещата от живота … хубав филм на кратко … 🙂
14.11.2013 в 20:43
Петър
Петко, по-горе авторът на ревюто сравнява „Гравитация“ със „Завръщането на краля“, т.е. казва, че нищо между двата филма не е успяло да го задоволи. Затова и аз използвах него. Разбира се, между двата филма няма нищо общо, напълно си прав, но все пак човек може да каже кой от двата му е харесал повече.
А „Американски пай“ не съм го гледал, сори. Сигурно защото съм на 47 г.
15.11.2013 в 14:40
Петко
Може би аз се изложих с примера 🙂
14.11.2013 в 22:16
DoomMachine
Скротумски – ще правиш ли ревю на „Ender’s Game“? Изключая факта, че са пропуснали съществени части според мен – въплъщаването на Питър и Валънтайн като Лок и Демостен, израстването на Питър като Хегемон, както и как и кога Ендър намира яйцето на кралицата на бъгерите (и техния разговор) – мисля, че филмът е една от по-добрите фантастики в последно време…
15.11.2013 в 14:12
cinemascrotum
Не, няма да го гледам скоро.
19.11.2013 в 03:51
Old fan
Моля всички, които смятят, че дума в множествено число в българския език не може да завършва на „й“, да прочетат това:
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2442305
Останалите да четата Философа от горните коментариЙ…
Good luck, Скротуме, къртиш. Gravitation rules, както е казал Нютон.
21.11.2013 в 10:48
cinemascrotum
Интересен short на сина на Куарон, показващ разговора на Стоун с Анингак от друга гледна точка. 🙂
http://www.hollywoodreporter.com/news/gravity-spinoff-watch-side-sandra-657919
Клипчетото е предложено за оскарова номинация в късометражната категория, което според мен е доста far-fetched, но пък не споря, че идеята да се покаже една коренно различна перспектива е доста хитра.
23.03.2014 в 03:04
Валентинов
Ако синът се окаже поне наполовина толкова добър, колкото бащата, това може само да радва. 🙂
21.11.2013 в 17:49
Pako
Скроти от къде го изкопа този клип бе, браво. Btw, дали случайно си се отърсил от наркозата по „Гравитация“ и си „разпуснал“ със „Съветникът“? Има едно малко досадно ревю на Дринов в http://operationkino.net/.
21.11.2013 в 20:49
cinemascrotum
От години не чета ревютата в горепосочения сайт, а „Съветникът“ ще го гледам веднага щом излезе на висока дефиниця.
04.12.2013 в 21:21
Koroviev
Дали ще се престрашиш да гледаш Бондарчуковия Сталинград? Ако да, гарантирам, че ще напишеш най- цветното ревю до момента.
05.12.2013 в 23:59
Georgiev
Скротуме, кои са филмите на близките изминали години за теб? Освен това, какво очакваш от новия Хобит?
06.12.2013 в 10:46
cinemascrotum
@Koroviev, на този молодец няма да му гледам нищо повече след „Обитаемия остров“, ако ще да стане следващият Тимур Бекмебетов. Предпочитам старите руски филми за Сталинград, които не са излишно холивудизирани.
@Georgiev, последните няколко години са такава кино-трагедия, че вече не мога да събера и пет филма, които да ми правят някакво впечатление. Някъде тук бях изброил добри филми от 2010 и 2011, но се опасявам, че се броят в шепичка.
От „Пущинакът на Смог“ очаквам да е най-добрата част от новата трилогия, което е лесно постижимо след „Неочаквано пътешествие“.
14.12.2013 в 12:18
Jerico
Бе да ти кажа ако премахнеш мащабните CGI сцени от хобита става една боза .. не впечатлява кой знае колко със сценарий … междудругото скортуме .. кефиш с блога поне аз му се кефя .. но за първи път решавам да пускам коментар .. Та да те питам .. гледал ли си Willow според мен най-добре правеното фентъзи някога …
14.12.2013 в 13:57
cinemascrotum
Гледал съм го на кино още като пре-пубер. Няма как да е най-доброто фентъзи правено някога /тъй като това е „LOTR“/, но със сигурност е най-доброто фентъзи на 80-те, нищо че се е оказал касов провал навремето. И ако обърнеш внимание, той се и чиста Лукас-ова имитация на сюжета на „LOTR“, само дето вместо хобит имаме джудже, вместо Арагорн имаме Вал Килмър, вместо пръстен имаме бебе, а вместо Саруман имаме дърта магьосница. 🙂
14.12.2013 в 16:51
Jerico
За това казвам според мен … през мойта си призма. .. LOTR единстгвено ме изкефи пълната не орязана версия на задругата на пръстена … със всичките му 3 часа и нещо филма завладява с фентъзи атмосферата си и великия саунд трак .. 2рата и 3та част някак са ми блудкави .. иначе си стават.
06.12.2013 в 19:26
Koroviev
@cinemascrotum, в такъв случай спасяваш живота на милиони от твоите нервни клетки, но публиката ти ще загуби едно разбиващо ревю.
07.12.2013 в 16:45
trut
Дай ново ревю, че скука…
09.12.2013 в 12:24
Pako
Скроти, гледа ли я тая прехвалена мрачна помия Prisoners? Аз лично съм доста разочарован.
09.12.2013 в 12:42
cinemascrotum
Гледах я с някакви плахи надежди, които напълно естествено, не се оправдаха. Чак разочарован не съм, просто очаквах повече от поредния надценен миш-маш.
Но пък винаги ми е било приятно да наблюдавам как Хю Джакман се заревава. 🙂
15.12.2013 в 18:04
P.Jackson
Скротуме чакаме ревюто на новия Хобит…. :))
16.12.2013 в 01:40
vasko
/От “Пущинакът на Смог” очаквам да е най-добрата част от новата трилогия, което е лесно постижимо след “Неочаквано пътешествие”./
Чак се притесних, докато не вдянах, че има едно изпуснато „не“.
12.02.2014 в 01:29
Оли
Йеййй. Отдавна бях заебал този сайт, но адски се радвам че авторът отново е на линия. Току що гледах Гравитация и нямам търпение да прочета ревюто тук, че имам нужда да прочета възмущението си написано от специалисти!
24.02.2014 в 23:34
Dimitar
Жалък филм. Безкрайно неправдоподобен – безцелно летящи космонавти, изоставени космически станции, живот отвъд кислорода … Гравитация заслужава не повече от 5-ца и то в очите на тийнейджър, възпитан от кабеларка.
05.03.2014 в 22:38
pinx
В крайна сметка Куарон, Любецки и Стивън Прайс си получиха заслужените оскари.
23.03.2014 в 00:57
Валентинов
Лошото на този гениален филм е, че никога няма да мога да изпитам това усещане, гледайки на телевизора, което изпитах в IMAX-а.. Иначе „Гравитация“ е не просто кинематографично произведение, а кино в най-чиста форма, изпълнено със съдържание в същото време. 🙂
23.03.2014 в 14:42
Sandyno
Следя блога от известно време и много се забавлявам както с коментарите на филмите, така и с коментарите на коментарите :))) Направо ми оправяте деня, евала!
БТВ (да не се чете Би Ти Ви, а BTW), Скротуме, все още не мога да разбера едно: как точно избираш на кой филм да направиш ревю?
Любопитно ми е просто…
P.S. „Гравитация“ Е Филмът на годината, безспорно!
23.03.2014 в 17:20
cinemascrotum
Аз не избирам филмите, на които пиша „ревю“. Те избират мен.
Защото ме заслужават.
21.04.2014 в 15:32
Bob
„Проблемът е, че връзката с някой си на име Хюстън“
Хюстън е името на станцията на земята,а не човек лол.Иначе страшно ревю.
18.06.2014 в 15:33
uncle scrooge
чувство за хумор от скротума. лесно е за хващане, мисля си…
29.04.2014 в 08:38
Станислав
Към всеки един филм подхождам по един и същи начин. Първо, гледам постера. Второ, гледам трейлъра. Трето, даже не гледам кой участва 🙂
Към този филм подходих изключително скептично по няколко причини: постер, трейлър и главни актьори. Клуни ми е един от онези холивудски образи, които в каквото и да се снимат (от уестър но фантастика) – все са ми едни и същи. Същото важи за Сандра Бълок. Те не се превъплащават в героите си. Те са си имам чувството себе си… Което е грешно и непростимо.
Та, сядам да гледам и какво виждам: филм, който претендира за научна фантастика, а всъщност е една нищо не струваща научна измислица.
Какви бяха тия ветрове около орбиталните станции? А на 10 метра от тях – затишие :-)))))
Сандра показа, че може да издържа без въздух повече от всеки един кит. Браво на мадамата. Да се чудиш с коя част от тялото си диша.
Тия от совалката приличаха на давени от преди няколко дена, а не на хора, умрели във вакуум. Всъщност, трябваше да са гръмнали в прекия смисъл на думата..Нейсе.
Колко станции и техника разби няма да коментирам – филм е все пак.
Но в момента, когато бълнуваше, тоя Клуни се влезна в капсулата като все едно влиза в градинската си барачка.. Голям смях падна. Верно, беше брътвеж, но все пак. Да, очаквах друго. Например Клуни да се залепи на някой от илюминаторите.. без очи, в кръв… Не познах наистина.
А това с пожарогасителя направо уби всичко детско в мен.
Така и така толкова пари са дали, да бяха наели малко знаещи консултанти. Такива, които са чували какво е физика, химия и анатомия.
Едно не мога да отрека: гледките бяха наистина зашеметяващи.
Скротуме, виж, че и „Ной“ ти е харесал толкова, колкото тая велика глупост. Нещо взе да изневеряваш на стила си. Или си спрял хапчетата или си ги започнал.
21.05.2014 в 22:59
Kirlifon
От любопитство – наистина ли не ти направи впечатление фактът, че героя на Клуни нямаше абсолютно никаква причина да умре или просто го ингорираш като маловажен?
22.05.2014 в 10:21
cinemascrotum
Проблемът със смъртта на Ковалски не е в причината, а в начина. Много преди да гледам филма, бях наясно със съдбата на Клуни, самата концепция на сюжета изискваше да има подържащ герой, който да пукне по средата. Клуни си каза в едно интервю, че това е филм на Сандра и нейната героиня е центърът на всичко. Вторият персонаж беше вътре за определена цел и после стана излишен. Така че смъртта на героя е оправдана, но да, определено можеше да бъде доизкусурена.
22.05.2014 в 14:59
Kirlifon
Ок да, начина имах предвид. По-точно беше ми любопитно дали просто си пропуснал факта, че в космоса човек (пък бил той и Джордж Клуни) няма тегло, т.е. няма никаква причина Сандра да го пуска след като го хвана; или по-скоро смяташ, че това не е от съществено значение.
22.05.2014 в 15:43
cinemascrotum
Наясно съм с грешката в сцената с въжето /пък и някъде в горните коментари бе отдавна посочена/, но не я смятам за чак толкова фатална, че да ми развали кефа от гледането, или да принизи останалите качества на филма.
22.05.2014 в 17:12
Kirlifon
🙂 Да, това ме интересуваше, мерси. На мен ми го развали.
23.05.2014 в 11:03
cinemascrotum
Обаче трябва да признаете, че съм нещо като медиум: http://www.cinemablend.com/new/Alfonso-Cuaron-Offered-Shining-Prequel-Overlook-Hotel-43126.html 😀
26.05.2014 в 14:10
ping
Филма е уникален, страхотни гледки има. Направо ми се иска да направят компютърна симулация като софтуеър да си обикалям над планетата. 😀 😀
26.05.2014 в 16:51
cinemascrotum
Не е точно това, което искаш, но е the next best thing – HD стрийм в реално време от камерите на МКС: http://www.ustream.tv/channel/iss-hdev-payload
П.С. Понякога не хваща образ, така че бъди търпелив. Иначе си има и раздел Videos, откъдето можеш да гледаш вече capture-нати кадри. От тях става адски скрийнсейвър. 🙂
19.01.2015 в 23:36
6opar
Тъкмо се бях отказал от по-нататъшното ми запознаване с твоя ловък и напудрен по Шекар-капурски тон, когато за щастие видях Гравитация като един изговорените филми. Ономастичните прозрения яко ми куцат, та не се изненадах, че не бях видял стойността на каламбурското (?) ти прозвище 🙂 Уви, твърде малко ценни филми, и прекалено много ненужни. Сигурен ли си, че си заслужава труда.
От друга страна ама изобщо не се изненадах, като видях коментара ти за Гравитация. Поздравления. Гледах го на imax, после на телевизорчето в кухнята. И знаеш ли, и в двата случая филмът си ме разтресе. Лаконичен, детайлен, фигуративен. Великолепен. Няма да коментирам визуалната страна. Справил си се блестящо там. Ще коментирам музикалната. Тоя саундтрак го въртя, когато нещо ми липсва. Когато нещо ми зее 🙂 Тих, жив и ужасно оптимистичен. Така ми действа crash на марк ишам.
Ще коментирам сълзата, заменила тоя път кръвта. Буквализирането в раждането на главната героиня.
Животоутвърждаващ и горд филм.
Мерси за ревюто ти.
04.01.2016 в 14:21
OBI_1
Филма е наистина добър въпреки липсата на сюжет. По-подходящ е за 40 минутен клип показващ възможностите на 3д звук и т.н. , но от него нямаше да се печелят пари. За разлика от него Одисеята, Сиянието и следващия филм, който ще пробвам на Кубрик, според мен са силно надценени и повечето казвате, че ги харесвате само да не ви сметнат за тъпи, че не ги разбирате. Единствено визията е уцелил на филмите тоя странен режисьор. Всичко друго е боза, която можеше да бъде избегната и филмите му нямаше да са по-малко класика, но дали от липса на въображение или краен нарцисизъм той си ги е правил в негов си стил. Не знам дали има автор, който да си е одобрил на 100 процента адаптацията от Кубрик.
10.02.2016 в 16:47
kafkaesque
Препоръчвам ви да гледате „Moon“ на Duncan Jones.