Това беше темата за трейлъра на „Огненият пръстен“ от 13.12.2012. Тъй като не ми се отваря нова публикация, а и тук вече има доста коментари, ще редактирам съдържанието на поста и ще добавя впечатленията си от филма, без да цапам излишно другаде.

„PACIFIC RIM“ (2013)

pacific_rim_ver15_xlg

Снощи направих беля! Ще ми се да не я бях правил, но важното е, че я направих и сега е време за гняв. Най-после гледах „Огненият пръстен”, за пръв и последен път. Филм ли бе да го опишеш? Почти съм сигурен, че някои неща са неописуеми, особено когато са толкова внушително простодушни, но ще се пробвам.

Все си мислех, че Холивуд е стигнал Дъното. Сега обаче става ясно, че освен Дъното, вече пробива и подпочвените води. В случая говоря буквално, понеже иде реч за филм, в който Интердименциални Демони излизат от океанското Дъно и нападат Земята, но не наведнъж, а един по един, та да се губи повечко време. „Огненият пръстен” не е просто разочарование, той е интелектуална трагедия. Предполагам, че идеята е придошла, докато Дел Торо е блъскал фигурките на Оптимус Прайм и Годзила, издавайки нечленоразделни звуци, и внезапно е решил, че това е занимание, което милиони други биха искали да гледат. Кой не би искал? Големи роботи да вкарват крошета на великански рептили –  не знам дали звучи повече като следобедната дрямка на диагнозиран шизофреник, или като рециклиран микс от азиатски анимета /по-специално „Neon Genesis Evangelion„/, но всички сме наясно как най-добрите идеи идват в тоалетната и „Огненият пръстен” е доказателство за това.

Да, да, почти чувам оправдателните писъци, че това е филм за забавление, че трябва да се гледа с изключен мозък, че е предназначен само като дъвка за очите и т.н. клиширани извинения на хора, които очевидно са финализирали умственото си развитие някъде във втория срок на 5-ти клас. Забавлява ли „Огнения пръстен”? Ами да, забавен е, досущ като тъпа комедия, но с тази разлика, че тук не сте сигурни кой е комичният персонаж, защото всички са такива. И наистина трябва да се гледа с изключен мозък, включително главен, централен, гръбначен и за по-сигурно – костен мозък. Така може да Ви хареса нещо от него – примерно финалните му надписи, които са готини, но и успокояващи, понеже знаете, че мъката Ви най-после е свършила. /поне до сцената след тях, където и последният Ви останал разсъдък ще се изпари/ Близо 200 милки бюджет са отишли за някаква несвързана халюцинация – от ония, които преживяват хората в кома. Два часа на роботи и демони, нагазили до колене в Тихия океан и млатещи се толкова свирепо, сякаш са клиенти на селска кръчма по време на спор кой ще плаща ракията. Въпреки че е ефектен, мащабен, с добър дизайн на гадините и отгаварящ на основните стандарти на „mecha“-жанра, „Огненият пръстен” не е дъвка, а локум за очите – разтяга се изкуствено и е сладичък в началото, но след малко почва да Ви се гади. Зрелището не е достатъчен критерий, особено когато е деривативно. Филмите на Роланд Емерих и Майкъл Бей също са зрелищни, но това не ги прави по-безароматни фъшкии, нали така?

Историята /о, да, историята!/ е следната. Четете внимателно, тъй като сюжетът е комплексен и мултипластов. През Две хиляди и не-помня-коя-точно-година ни атакуват суб-океански Демони /техническият термин е „кайджу”/, но всичко е ОК, защото излизат бавничко и някак лежарно, така че да имаме време да си подготвим защитата. Бих попитал какво точно е това – инвазия или екскурзия? Не си спомням Хитлер да е пращал само по един танк на месец, докато е превземал Полша. Но неведоми са пътищата демонски, а основният от тях минава през Процеп в Тихия океан, който нашите трябва да затворят преди да е станало късно. Ала Е късно. Поне за Дел Торо. Човекът избяга от „Хобитът”, за да снима този убиец на кариери и просто не знам какъв шедьовър трябва режисира тепърва, за да измие инициалите си от горното безумие.

pacific-rim

Но да се върнем на историята. /знам че не е приятно, но малко остана!/ Защитата на хората се състои в огромни роботи, управлявани от двама души, свързали съзнанието си в едно. Нямам идея защо. Може би е обяснено, но явно тогава съм се смял и не съм разбрал логиката. Както и да е, тия роботи /”йегъри”/ трябва да нокаутират всеки излязъл кайджу и до известно време го правят успешно, но после идват още по-силни кайджута, после още по-силни и така, сякаш на майтап, Тихият океан вече не е толкова тих, колкото бозав. Един от пилотите на тия масивни тенекии е русолявото човече Чарли Хънам, който е изгубил брат си в устата на едно кайджу и е изпаднал в толкова тежка депресия, че чак е станал строителен работник. Пет години по-късно, бившият му бос /солидният негър Идрис Елба/ планира последен щурм срещу Процепа и отново връща Чарли на работа. Сцената на ре-вербуването е толкова жалка, толкова комична, че ако след нея продължавате да гледате, без едното ъгълче на устата Ви да е в перманентно изкривена усмивка, значи пипето ви е повредено. Нека Ви опиша петсекундния диалог:

– Имаме нужда от теб!

– Никога! Махай се!

– Краят на света иде! Къде искаш да умреш – тук или в някой йегър?

– Добре, убеди ме!

И воала, вече имаме мотивиран за действие главен герой. Стана някак бързо, но за сметка на това пестим час и половина от зрелищни междувидови схватки, така че няма проблеми. За да има и малко романтичност, вторият пилот на йегъра е някаква джапанка (Japan-ка), която иска да отмъщава, защото е джапанка, а те винаги имат да отмъщават. Пък и ако светът научи нещо от радиацията на Фукушима, то е че опасността от мутирали гущери никога не е била толкова осезаема, така че присъствието на азиатка е по-задължително и от морбили по сирийско бежанче. Двамата трябва да управляват големия робот Gipsy Danger /”Опасният Циганин”, което – честна дума! – не е потребителското име на М. Найт Шямалан в IMDB/ със свързани съзнания, а това е драматично начинание, тъй като всеки може да чете мислите на другия – така например джапанката има травматични детски спомени, а Хънам постоянно мисли за букаке. Освен тях има и други герои. Не си ги спомням, но ги имаше, сериозно Ви казвам. В малка роля е задължителният урод от филмите на Дел Торо – Рон Пърлман, който отново играе шанток доста реалистично. Предполагам, че когато е попитал режисьора как да презентира образа на смахнатия нещастник най-рационално, Гийермо го е потупал приятелски по рамото с думите: „Просто бъди себе си!”

Ако можех да се добера до сценария, това щяха да са най-интересните пет страници, които съм чел в клозета. А ако „Огненият пръстен” беше само с половин час по-кратък… щеше да е също толкова тъп, но поне с половин час по-кратък. Времетраенето му обаче не е проблем, проблемът е в пълнежа или по-скоро в липсата на такъв. Диалозите са генерични, драмата е патетична, а веселите лафчета са обратното на комични. „Огненият пръстен” е порнография – порно с гигантски играчки, порно за деца. Но пък за сметка на това спечели доста приходи, което бих обяснил само, ако е прожектиран в целодневни детски градини. В него имаме големи роботи с големи оръдия, и дори един голям меч – всичко е толкова голямо в детските умове! Ако някога сте искали да хвърлите куклата на Волтрон в терариума и да наблюдавате в продължение на два часа как игуаната Ви се опитва да я изнасили, значи „Огненият пръстен” е Вашият филм. За останалите – изобщо не си помисляйте да припарвате до него.

3.0/10