Понякога излизат филми, които могат да Ви въздействат. На начина на мислене, на емоционалността Ви, на каквото щете. Просто да оставят една трайна и забележима следа в психиката Ви. Понякога тези филми са толкова зле, че може да Ви прилошее и/или да Ви се прииска да се самозапалите. /напоследък е модерно/ Но за сметка на това понякога, но само понякога, тези филми са толкова шибано зле, че преминават отвъд нормалните човешки възприятия. Такъв е телевизионният хибрид на SyFy Channel с гръмкото име „Акулонадо”. По десетобалната скала, където 10 е “LOTR”, а 1 е „О, Господи, прости ми, че го гледах!”, филмът е някъде дълбоко под нулата. Всъщност, не съм изцяло убеден дали съществува математическа оценка за „Акулонадо”, понеже тъпотата му е до такава степен изчистена и концентрирана, че пресича границите на земните мерни единици. Той не може да бъде оценен с общоприетите цифрови знаци. По-вероятно е да бъде оценен с някаква драсканица или завъртулка, защото така обикновено се подписват монголоидите.

posterВариант 2-10-10-10-4-1 от „Генератора за сценарии

„Защо, по дяволите, го гледах?” Въпрос, който може да задавам и на смъртния си одър. Нима не можех вместо това да си почистя ушите? Можех, разбира се – пак щеше да ми отнеме час и половина, но поне щях да съм свършил нещо полезно. А сега? Как да възстановя наранените си и силно обидени мозъчни клетки? Истината е, че исках да си почина от висок-о-бюджетните холивудски изгъзици и реших да се прицеля в нещо, чиято безрезервна глупост да действа успокояващо. После попаднах на ето тази новина и разбрах, че съм открил истинска Класика – филм, отговарящ не само на тематиката на блога, но и на нивото на автора му. Защото никой нормален човек не би се занимавал да го гледа, а камо ли да пише „ревю” за него. Но „Акулонадо” спечели интереса ми с това, че още след появата си породи страхотен онлайн buzz, постави рекорди по Twitter коментари и се превърна в най-гледаното заглавие в историята на SyFy. Запитах се нима е възможно? Нима американците бяха направили поредната си стъпка към real-life Idiocracy? Акули в торнадо? Това просто… не може… да бъде… нали?

Може, може. И още как! Първо си мислех, че ще е от ония долнопробни заглавия на Asylum /известна с мейнстрийм ментетата си/, които са толкова тъпи, че чак са забавни, но „Акулонадо” е от филмите, които са толкова тъпи, че чак са изключително много тъпи. Напълно резонен резултат за компания, чието име показва в каква институция трябва да влязат феновете й. „Акулонадо” е фундаментално безумие с библейски мащаби, но с тази разлика, че от небето не валят жаби, а акули. На негов фон други рибешки карантии като Акулска нощ и Bait приличат на произведения на изкуството, достойни за Лувъра, или поне за мазето му.

NUP_156643_0044.JPGАкулите падат… падат от небето

Но едновременно с това, този TV бисер се оказа феномен, взривил Световната Мрежа и привлякъл още няколко хиляди реднеци към редовните зрители на щатската кабеларка. По време на премиерата си миналия месец „Акулонадо” е „зарибил” около 1.4 милиона публика, но благодарение на магията /и рекламата/ на Twitter се е наложило да бъде излъчен още веднъж /1.8 милиона/ и даже още веднъж /2.1 милиона/ – рекордна за SyFy Channel цифра, отговаряща на промилите алкохол, които трябва да имате в кръвта си, за да го харесате. Да не говорим, че успя да си извоюва лимитирани прожекции в истински кина, което си е чиста проба ерес. Не знам на какво се дължи този успех. Може би на завишените слънчеви изригвания през летния сезон, които влияят на хорския акъл. Каквато и да е причината, с „Акулонадо” SyFy удариха кьоравото, което е иронично, понеже трябва да си кьорав, че да видиш нещо интересно в подобен буламач.

SyFy са известни с колекцията си от филми, в които гигантски „мега” земноводни мутанти атакуват Сушата, поради някакви много важни лични причини. Не съм гледал никой от тях, защото съм сравнително интелигентен човечец, но пък и няма нужда. Продукциите на SyFy са като азиатците – всички са еднакви и щом сте видели един… значи завинаги сте прокълнати. Зрителите на SyFy имат много общо със зрителите на „СКАТ”, тъй като и двете телевизии се гледат от пасивни ненормалници, но само едната обръща повече внимание на представителите на животинския свят. /другата е на английски език/ Честно казано, бих предпочел да гледам новия епизод на Гъбата Боб с квадратните гащи по Cartoon Network, отколкото каквото и да е по SyFy Channel. /в първото като че ли има една идея повечко реализъм/ Но за „Акулонадо” се жертвах, най-вече защото наблюдавайки къпещите се туристи по Черноморието, изпитах остра и внезапна нужда да гледам нещо брутално с акули. А какво по-добро от филм за акули? Точно така, филм за акули в торнадо.

2

„Акулонадо” е толкова слаб, че дори не е смешно. Някои филми са умишлено зле, други са неволно зле – този е копирал и от двата вида. Ако нещо вътре Ви се стори смешно, значи имате нужда от съответната риза с усмиряващи функции. Нека Ви дам пример – онзи ден в парка видях как един малък лигльо бе така масивно напляскан от баща си, че чак падна от инвалидната си количка. Ето това е смешно! В „Акулонадо” няма толкова свеж и натурален хумор. Най-сполучливата ебавка е сцената, където тлъстичък wannabe-актьор бива премазан от една от буквите на знака “Hollywood”, като последните му думи са: „Мама винаги повтаряше, че Холивуд ще ме убие”. Истината е, че заглавия като „Акулонадо” нямат нужда от смешки, понеже самите те са един огромен анекдот. Не че се взема насериозно, напротив. Отлично съзнава деградиращата си малоумщина, но не е наясно как да я използва в пълен капацитет и някои от най-идейните скечове са опропастени. Подобни заглавия могат да са или най-добрите пародии, или най-дебилните неща, показвани някога на екран. „Акулонадо” не е пародия, защото задава важни въпроси за негативните последици от глобалното затопляне, като например, „Къде е тоя сценарист да му затопля глобално бузите с шамари?” и други от същия род. „Акулонадо” е по-скоро апокалиптичен филм, но не заради сюжета си, който практически е мислен в продължение на една цигара марихуана, а заради факта, че щом подобни истории се приемат с възбуда и дори водят до сикуъли, значи Апокалипсисът наистина наднича зад ъгъла.

Напоследък американската телевизия успешно се превърна в синоним на „задник”, защото и от двете ежедневно излизат само фекалии. „Акулонадо” е гордо отроче на този тип изкуство. От край време US аудиторията много си тачи акулите, пираните, питоните, крокодилите и всяка друга сган, щъкаща в /к/аналите на Холивуд, така че филмите за тях са нещо напълно нормално, но „Акулонадо” изнасилва и извращава жанра. Той е дотолкова over-the-top, кичозен, бутафорен, клиширан и абсурден, че имате само два избора: да се забавлявате на простотията му, или да си пръснете черепа. И за разлика от истинските хоръри, не бива да го гледате сами и на тъмно, а в компанията на поне едно същество, с което може да проведете диалог, независимо дали е Ваш приятел /реален или в моя случай – въображаем/, член на семейството, домашен любимец или надуваема кукла – важното е да обсъждате случващото се на екрана, защото точно там е силата на трашове като „Акулонадо”.

3

Ако някога сте обмисляли какво би се случило щом стадо акули бъде понесено от торнадо и общият сбор от тези две стихии започне да всява смут сред ЕлЕйското население, а после сте се ухилили и сте си казали: „Баси, т`ва звучи яко!”, значи „Акулонадо“ е филмът, който сте очаквали цял живот. Също така значи, че не зле да си направите едно изследване в Центъра за психично здраве. Просто за всеки случай. Но по-късно. Сега вижте какъв е новият еталон за „сюжет” в САЩ. Имаме голям град /Лос Анхелес/, големи акули и големия ураган Дейвид. Последните две се събират в едно и удрят първото. Настава шок и ужас! После идва Финли, накратко Фин /от англ. “fin” – перка, т.е. Перко/ и събира група поддръжници, с които да стигне до семейството си. Както си му е реда, Перко е с разведена жена, отчужден син и дъщеря, която го мрази. /имайки предвид, че във всяка втора американска продукция героите са разведени, нямам идея как брачната институция в САЩ все още съществува/ Но важното е, че Финли е семейно дисфункционален в необходимите норми и отговаря на критериите за „обикновен-човек-който-трябва-да-спаси-някого-по-време-на-Нещо-Голямо”.

Перко е барман, но и бивш сърфист, а това, както отлично знаем, е най-добрата комбинация от умения, ако в града Ви завалят акули. Десетки-дузини акули. Толкова акули няма във всички сикуъли на „Челюсти” взети заедно и умножени по Пи. Сякаш всички тихоокеанските акули са се събрали на Вселенски събор и точно тогава ги е възнесъл палавия ураган. Перко обаче е мъж с мисия. Той трябва да спаси първо жена си и дъщеря си, а после и сина си. /точно в този ред/ Прави го, естествено. Около него умират хора, но повече умират акули, следователно всичко е ОК. Финалният шоудаун пък е на някакво летище, близо до старчески дом. /Патка 1: „Защо са построили старчески дом до летище? Патка 2: Защото възрастните хора са глухи./ У-а-а-у!

5

Краят е пълен с победа за хората и „много хепи енерджи”, което е жалко за Природата, тъй като акулите поне се държаха като акули, докато хората се държаха като шарани. И понеже „Акулонадо” е филм за акули, а добрите филми за акули се броят на лявата перка на делфин и са от реколта`75, значи задължително имаме референции към „Челюсти”. Повечето струят от устите на секси барманката Нова, която като малка била ухапана от хищна риба по крака. /но съвсем нежно, разбира се – не бива да разваляме това хубаво бедро, нали така?/ Накрая същата дори врещи: ”Ще ни трябва по-голям хеликоптер!” Не, пръдло, ще ти трябва по-добър сценарий! Останалите препратки са на подобно плоско ниво и биха накарали Стивън Спилбърг да си изяде ямаката от яд.

Четейки горните редове, няма как да не се замислим за липсващо звено, измъдрило подобна история. Вината не е само на сценариста Тъндър Ливайн /нищо, че наистина се казва Thunder/, тъй като от Asylum са му заповядали да напише сценария по вече определена идея от SyFy Channel. За самата идея сигурно е виновен някой вдъхновен вундеркиндер от телевизията, който в пристъп на гениалност е нахлул в офиса на изпълнителния директор и запъхтян е pitch-нал проекта си. Мога само да си въобразявам как е минал разговора. „Сеньор Хефе, знам че съм само чистач на тоалетни, но мисля, че имам ел гранде идея! Трябваше да Ви я кажа лично, неграмотен съм, не мога да пиша… Не, не, изслушайте ме, пор фавор, не съм крадец, приберете револвера! Вижте, освен че работя за минимална надница, аз съм редовен зрител и знам от какво имате нужда. От акули в торнадо! От „Акулонадо”, компренде?! Ще бъде хит! Оле!” В една идеална вселена правилният респонс на директора би бил да вдигне телефона с думите „Повикайте охраната!”, но в нашата вселена, костюмарят е примляснал два пъти, почесал се е замислено по двойната гуша и е рекъл: „Печелиш, Мигел! И този месец няма да се обаждам на имиграционните.” Оттам нататък вече е било лесно – евтин режисьор, отчаян сценарист, и шайка залязващи звезди, които да оформят екип от отрепки. С две думи – нормално заглавие на SyFy Channel.

Емоционалният диапазон на Тара Рийд:

4
Кастът е представен от семпла орда минали-далече-покрай-актьори същества, някои от които са млади и неизвестни, но за щастие останалите са поне възрастни и неизвестни. Свързва ги само общата им неталантливост. Най-популярното име, което евентуално си спомняте от годините, през които гнойта от младежките пъпки е била единствената бяла телесна течност по лицето Ви, е това на Тара Рийд. Кака Тара е известна като „оная русата” от „Американски пай”, но е по-известна с това, че ако не беше „Американски пай” нямаше да е известна с нищо. Даже първоначално мислех да й пусна малко голи снимки, но после прецених, че акулите са достатъчно ужасяващи. Блондинката е олицетворение на скоропостижно залязване, тъй като след Пая, тя просто изчезна безследно. /сменяйки няколко пластични и детоксикиращи клиники/ В своя прочут монолог Куинт от „Челюсти” каза, че най-страшното нещо в акулата са черните й безжизнени очи, но най-страшното нещо в „Акулонадо” е стъкленият поглед на Тара Рийд. Това е погледът на жена, несигурна дали случващото се пред нея е реалност, или LSD халюцинация. /в някои сцени Тара дори не гледа в правилната посока/ Предполагам, че не е лесно да участваш във филм, в който акулите са по-интересни от хората, а компютърно генерирани риби играят по-добре от теб, но Тара издържа на напрежението със стоическо мълчание. /породено от следващата забравена реплика/

Друг що-годе celebrity в каста е Джон Хърд от комичния наръчник за борба с педофили „Сам в къщи”. Хърд е стигнал до точката на кариерата си, където ще участва навсякъде, стига да му се даде бутилка с уиски предварително, затова не е голяма изненада, че в „Акулонадо” играе алкохолик. За щастие, ролята му е кратка, тъй като бутилките с уиски все пак не са бездънни, а и сюжетът е изисквал акулите да изядат поне дърта звезда от 90-те. Друг е въпросът, че умира, докато спасява някакво куче, ерго животът на псето е бил по-ценен, отколкото този на героя му. Това потвърждава хипотезата ми, че единственото нещо, което Хърд може да изиграе добре, е пълнител на ковчези.

Sharknado - 2013

Водещият нъкълхед пък е отритнат TV актьор /Йън Зьеринг/, чиито хайлайт в резюмето са пет серии на „90210”, ала за нуждите на евтинджос като „Акулонадо”, всяка утайка е добре дошла в отбора. Интересното е как тук пичът е обграден от толкова противни твари /а също и от акули/, че човек ще го помисли за роден екшън герой. Това, естествено, не е вярно, а просто поредният грешен импулс от мозъка Ви, който всячески се опитва да процесира логично случващото се на екрана.

Диалогът е простодушен и съставен от кратки изречения, пълни с безсмислици. Личи си, че е пестено откъм дубЪли, понеже на никой не му се е занимавало да губи излишно време. А може би защото всеки път, когато режисьорът е викнел „Режи!”, актьорите инстинктивно са грабвали по някое хладно оръжие и са започвали да кълцат реквизитни акули. Монтажът също е непоследователен, като някои сцени сменят други без никаква свързаност помежду си. Същото важи и за цветовете – различни кадри от една и съща сцена са заснети с различни багри, а върхът на наглостта е използването на тъмни филтри, които изкуствено правят супер слънчев ден да изглежда като следобед в меден рудник. Напук на това обаче, операторът заслужава най-големите аплаузи. През по-голямата част от времето картината е стационарна и се движи плавно, което е върховен показ на професионализъм – ако някой друг бе на негово място и гледаше какви глупости се разиграват пред очите му, щеше да се попикае от смях и постоянно да тресе камерата.

Вие също ще се смеете, когато накрая Перко Младши стига до извода, че ако се качат с хеликоптер на пет метра от торнадото, а после хвърлят вътре home-made граната, ще уравновесят температурата на туистъра и ще го неутрализират. /?!/ Тара Рийд отвръща с равен тон: „Прекалено е опасно!” Опасно ли? Не, не, кучко, не е опасно. Невъзможно, да, абсурдно и малоумно – определено, но не и опасно. После мачо-гърлата Нова е погълната от летяща акула и същата тази акула пада върху Перко, който чевръсто разпорва вътрешността й с моторна резачка, спасявайки по пътя прясно погълнатата какичка. Ха-леле-уя! /горната сцена има всички предпоставки да се превърне в най-великия TV момент на годината, маркирайте ми думите/. Общо-взето „Акулонадо” има едно позитивно качество за науката и то е, че може да бъде използуван като заместител на лоботомия, тъй като крайният резултат и при двете би бил тотално заличаване на човешкия интелект. Той не спазва нито природните, нито физичните закони, а най-малкото – законите на логиката, но може би това е защото законите са за коне, а не за акули. /загряхте ли?/

7Това няма да свърши добре… за акулата

Бюджетът на „Акулонадо” е цял $1 милион, сиреч доста повече от пукнатия грош, който реално струва. Обзалагам се, че най-скъпото нещо в него не са били изкуствените цици на Тара Рийд, а последвалите такси за психиатър на целия екип. Музиката /дори нямам идея кой я е писал – съдейки по ниското й качество предполагам Ханс Цимер/ е като протяжен вой на възбудена слоница, но в надъхващ ритъм, все едно композиторът е бил заблуден, че това е само трейлър. На финала вече бях готов да слушам как някой болен от туберкулоза си прочиства гърлото, вместо музикалните композиции. /само предполагам, че са повече от една/ Визуалните ефекти пък са творени от гаражен ентусиаст, който се е самообучавал на компютърни езици с тънки книжки, заглавията на които често завършват на … for dummies. И сега показва, че е един от тях.

Накратко, „Акулонадо” ще зарадва зрителите, които всяка сутрин гледат дъното на клозетното гърне и си казват: „Мне, това не ме устройва! Имам нужда да гледам още по-големи лайна.” Акулонадо” е триумф на всичко, що е вредно. Не само за киното, но и за човешкото здраве. „Акулонадо” е толкова ретроградна и вцепеняващо зле заснета евтиния, че дори току-що завършил BG режисьор-тройкаджия ще получи прилив на самочувствие от гледането й. Никога не съм предполагал, че еволюирал хомо-сапиенс може да измисли подобна гротеска, но както каза Мухата в „Джурасик парк”: „Животът ще намери начин.” Проблемът е, че пошлата комбинация от „метеорологичен дизастър + хищна риба на погрешното място /и време/” направи фурор и е на път да се превърне в култ. /към днешна дата това чудо има 90% в RT/ Изтърпях го до края, само заради биволския си инат /и защото кретенията му е почти хипнотизираща/, но през цялото време се сещах за онази весела земеделска сцена в „Туистър”, където смерчът беше завъртял някакви крави, жално мучащи около джипа на Бил Пакстън. Това би била добра идея за спин-оф, не мислите ли? „Кравонадо”! Очаквайте скоро по SyF(uck)y(ou) Channel.

P.O.S./10