Ревю: „Земята: Ново начало“ (After Earth)

Добрите научни фантастики в последно време са редки щастия, затова всеки успешен опит в това начинание трябва да бъде поощряван и адмириран. След актуалните сай-фай разочарования ”Забвение” и „Стар Трек: Пропадане в Мрака /на септичната яма/” беше време за продукт, който да размести коловозите и да инжектира малко креативност във фантастичните сюжети. Да събуди публиката, сервирайки й нещо наистина иновативно и стойностно, чийто висок бюджет няма да засенчи философските и социални послания вътре. Да комбинира умело талантлив каст с доказани творци в екипа. Беше крайно време да излезе класика от ранга на „2001: Одисея в Космоса”, която да еволюира жанра и най-после да го пренесе в новото хилядолетие. И ако сте истински почитатели на научната фантастика, то Вие вече знаете, че „Земята: Ново начало” НЕ Е този филм.

Правило №3: „Никога не очаквайте нещо смислено от филм, който няма бял човек по постера“

„Земята: Ново начало” и типичен представител на who-gives-a-shit заглавията т.е. филмите, за които никой не се интересува, докато не излязат, а след като излязат, биват пренебрегнати и забравени. Но този специално си има два важни туиста. Първият няма да го видите в трейлърите, няма да го прочетете и на постера /освен ако не използвате лупа за четене на въздребничък шрифт/, но „Земята: Ново начало” е режисиран не от кого да е, а от… многоуважаемия М. Найт Шялаламан! У-а-а-а-у-у-у! /напрегнато поемане на въздух/ Точно така, М. Н. Ш. е все още жив и твори, но този път под прикритие и пълен контрол, а контролните органи са „г-н и г-жа Смит” а.к.а. Уил и Джейда-Пинкет. Вторият туист е дори още по-ужасен – „Земята: Ново начало” не е просто обикновена утайка на дъното на киноварела, а зле маскирана сциентоложка пропаганда за подрастващи.  В-ъ-ъ-ъ-ъ-й! /драматично издишане/

Както знаете /или както може да се информирате в Wikipedia и някъде другаде в Интернет, очевидно/ сциентологията е богаташки клуб, предназначен само за елитни шантоци, като Том Круз, Джон Траволта и Шаран Стоун. Въпреки че не го е потвърдил официално, Уил Смит също е виден groupie на Л. Рон Хъбард и неведнъж е финансирал сциентоложки каузи. Първоначално не обърнах внимание на всички „Знаци”, но впоследствие се поразрових и се оказа, че „Земята: Ново начало” има доста по-различен смисъл от стандартна father-and-son сбирка. Също както при “The Master” на Пол Т. Андерсън, и сега затъваме в блатото на сциентологията, но ако там темата бе origin историята на самия чичко Лафайет, то Уил Смит и робът му Маной се концентрират върху процеса на превръщане в завършен „тетан”. По-късно в този иначе скучен текст ще разберете защо освен семейно барбекю, настоящото фиаско е и не-особено скрита реклама на фантасмагоричната секта, ала засега нека не изпреварваме събитията и се върнем към първия туист.

Със „Земята: Ново начало” М. Найт е поставен в неприятна ситуация – да работи за пръв път от две десетилетия по неавторски сценарий и да работи със семейство Смит. И то не толкова с възрастните екземпляри на този род, колкото с малкия клонинг на Уил – Джейдън, познат на публиката с… баща си. Това е най-чуждият филм на супернатуралния индиец и проект, с който няма никаква емоционална връзка. Поставен под запрещение, ограничаван на всяка крачка и низвергнат дотам, че името му изобщо не се споменаваше по време на маркетинговата кампания, М. Найт Шюлейман всъщност няма голяма вина и би било грехота да говорим за него, така че няма да го правим.

Но нека първо поговорим малко за М. Найт Шьамалан. Филмите на късния Маной /т.е. последните му четири такива/ имат много общо с кучешките фекалии, понеже никой нормален човек не би искал да ги гледа в хола си. Специално последните му два бяха такава обида за човешкия интелект, че не бих си закачил DVD-дисковете им дори като светлоотразители на цигански велосипед. Не знам какви са законите в щата Холивуд, но веднага след “Жената от Водата” на Шеймалан трябваше да му бъде наложена ограничителна заповед да не припарва на 10 метра от средство за снимане, защото всичко негово, което не представлява самоубийствено видео, води до трагични последици за човечеството. След дизастъра „Последното плешиво шаолинче” кариерата на Шаманал се сгромоляса по-фатално и от Чочо Попйорданов, а доста продуценти в Холивуд започнаха бясно да трият името на М. Н. Ш. от органайзерите си, но не защото бе прекалено дълго и заемаше място от паметта им, а защото всеки искаше да се дистанцира от грандиозния му провал. Аз лично не мога да разбера тези шокирани реакции. В Холивуд не знаят ли, че ако гласуват пълно доверие на мургав човек, е само въпрос на време да започнат да губят пари? Те какво са очаквали? Че ще повтори успеха на „Шесто чувство”? Никой ли не следи ли боксофис резултатите? За последната десетилетка всичко на Шяманямалан върви целенасочено в една посока и посоката е право надолу.

Проблемите за индийската мангуста започнаха след жалкия опит да подуе вече и без това извън пропорционалното си самочувствие с „документалния” филм „The Buried Secret of M. Night Shyamalan”/има го в YouTube, ако искате да се посмеете/, представляващ уж „реални” интервюта с „близки и приятели” от детството на ваклия директор /а всъщност някакви отрепки, хванати от улицата/, описващи го /по сценарий, разбира се/ като едва-ли-не спиритуална фигура. Така например, в тези „действителни” истории се твърди, че Найт има връзка с Отвъдния свят /което е „доказано” чрез сеанс с Ouija board/ и се споменава, че младият Маной е паднал в селското езеро и прекарал 35 минути на дъното, което му дало свръхестествени способности. Прочетохте ли, бе? Половин час под водата! Дори Пърси Джаксън издържа по седем минути, а Гайбръш Трипууд само десет, а те са измислени герои, по дяволите! Но не се учудвам, че малкото вундеркиндче не е бързало да излезе на повърхността – за дете, къпано в р. Ганг, бистрата водица на провинциалното езеро би се сторила като сладък нектар.

Впоследствие, когато стана ясно, че всичко е било прах в очите, а самият Шялаланд е участвал активно в подготовката на тази измама, мнението на хората към индиеца драстично се влоши и доста зрители пожелаха следващият туист във филмите му да е как някой twist-ва етническия му врат на 180 градуса. Тази клизматична медийна инсценировка и подигравка с феновете показа, че човечецът има сериозни проблеми. Сериозни ли казах? Що за подценяване? В „Жената във  Водата” той кастна себе си в ролята на супер надарен писател, чиито писания буквално ще променят света. Буахахаха, копеле, аре да не си Махатма Ганди, става ли? Сега осъзнавате ли, че М.Н.Ш. е патологичен случай и трябва да бъде стопиран, транквилизиран и по възможност – облечен в усмирителна риза?

Със „Земята: Ново начало“ Ем Найт се опитва да се изкупи с нов проект, по-различен от всичко, което е правил до момента, но за целта е принуден да работи с две неприятни лица – едното с инфантилно поведение и детски акъл, а другото – Джейдън Смит. В един от малкото случаи, когато М. Найт бе допуснат да говори за филма, той каза, че съвместната му работа със Смит била „dream project” за него… Какви ги дрънкаш, бе?! Никой не „мечтае” да снима с Уил и Джейдън Смит, ни-кой! Какви са тия глупости и то от човек, който уж имаше творчески интегритет и достойнство? Явно индийското one-hit-wonder-че вече е по-управлявано и от кукла на Джеф Дънам, понеже не само изпълнява команди, но и думите, излизащи от устата му, не са негови собствени. Падението от титлата „следващия Хичкок“ до „слуга на семейство негри” е особено болезнено за чувствителен човек с разширено его и Шямангал сигурно е сменил две ченета зъби от скърцане, докато е търпял рап-командите на Уил Смит. Ала както е казал народът „наведена глава ятаган не я сече”, така че в момента единственият вариант на бай Маной е да се скатава, докато /но най-вече – ако/ публиката му прости резила. Иронично или не, „новото начало” не е толкова за Земята, колкото за самия Маной.

Но какво е по-лошо от един негър в космоса? Познахте, по-лошото са двама негри в космоса. /това не е расизъм, питайте НАСА/ А най-лошото е, ако те са главните герои и 84% процента от актьорите във филма. Имайки предвид, че действието се развива почти изцяло сред дървета и храсти, двамата чернокожи актьори би трябвало да са се чувствали като в Африка… ОК, това беше малко прекалено – нека перифразирам, за да не ме обвините в расизъм. Имайки предвид, че действието се развива почти изцяло сред дървета и храсти, двамата чернокожи актьори би трябвало да са се чувствали като у дома си. Но не се бойте, освен тях има и /други/ маймуни, тъй като след 1000 години Земята не е превзета от роботи или зомбита, а от Природата. Случил се е някакъв адски удобен за сциентологията Инцидент, принудил людете да си стегнат багажа и да включат на светлинна скорост, оставяйки флората и фауната да си еволюират на воля. 1К години по-късно, остатъците от цивилизацията са заличени, а суровата Природа е най-лошият враг на лирическите герои, също както и в „Явлението”, но с по-малко диалог между растенията. /т.е. между Марк Уолбърг и другите зеленчуци/ Общо взето, Шямалан е екранизирал свой поглед върху документалния филм на History Channel “Life After People” и е добавил Уил Смит, защото… той е Легенда.

Оригиналната идея е дошла лично от „мъжа в черно” и той си е поставил двояка цел – хем да осигури собствен франчайз на сина си, който да му катализира celebrity слава /поне до първата свръхдоза/, хем да отдаде почитта си към сектата на Л. Р. Хъбард. Първоначално действието е трябвало се развива в наши дни, по време на екскурзия в планината, но Уил е преценил, че прекаленият реализъм не само би навредил на Джейдън, но и би затруднил предаването на главните мотиви от т.нар. Библия на сциентолозите /”Дианетика”/, поради което е преместил всичко в бъдещето. Филмът стартира с увод, включващ глас-зад-кадър и Уил-Смит-в-кадър, разясняващ защо земляните са напуснали Гея и защо са се заселили на планета, която прилича на Големия Каньон. След кратко въведение в силите на героичния генерал Сайфър Рейдж – насладете се на тези сцени, те ще са последните, в които Уил Смит не седи на столче и говори глупости – се прехвърляме в наше време /или по-скоро в тяхно време и наше бъдеще/, където се запознаваме с жизнерадостния Китай Рейдж. /дори няма да коментирам тия имена/ Малкият Кити учи за „рейнджър” в гр. Нова Прайм, но комай не му се получава. Разбираме също, че рейнджърите са футуристични милиционери, пазещи Земята от боклука на Вселената и по-специално – генетично модифицираните чудовища Урса, тормозещи „хомо новос”-ите от време на време.

Става ясно, че синът има нужда от интимност с баща си, за да преодолее семейна трагедия /според Л. Р. Хъбард тетаните са преживели „травматични събития” преди милиони години, които ще продължат да им нанасят психологически щети, освен ако не се използват методите на сциентологията/, а какъв по-добър начин за един родител да се сближи с отчуждения си син, от космически полет в звездолет, превозващ извънземно? По-нататък вече се сещате, корабът се удря в някакви камънаци и пада на безлюдна планета, наречена от древните Инженери с мистичното име: „Зе-мя”. Както се и очаква, оцелелите са само двамата роднини, но възрастният е със счупени нозе и спасителната операция пада върху пилешките плещи на Китайчо. То трябва да мине през девет гори в десета, да намери опашката на кораба, където се намира сигналния бийкън и да пусне SOS, а именно – “Son Of Smith”. Но пътуването няма да е леко. Свежият принц на Нова Прайм се изправя срещу 100 километра тежък терен, патрулиран от свирепи животински видове, използвали тези хиляда години да правят, това което хората не успяха – да еволюират. Но и това не е всичко! Извънземното на борда също е оцеляло и изобщо не е приятелски настроено. Някъде тук вече трябва да Ви е замирисало на „Пълен мрак”, нали? Или, най-малкото, на пълни лайна.

Китаеца обаче има три преимущества – дървена пръчка; гумено костюмче, което свети с цветовете на дъгата, а за финалния Бос придобива и умението да се превръща в „призрак”. Спокойно, накрая не се оказва, че през цялото време е бил труп – просто детето може да репресира страха си, тъй като злото извънземно Урса усеща феромоните, излъчвани когато човек е уплашен. Но това е просто заобиколен начин да се покажат основните мотиви, залегнали в учението на Л. Рон Хъбърд, като „контролирането на страха” и „оцеляването”. Нещо повече – през цялото време бушменчето е наставлявано и поучавано от баща си по видеокома, което пък е сюжетният еквивалент на процеса, наречен в сциентологията „аuditing”. Изобщо, пътуването на Китай всъщност е едно своеобразно изкачване из „нивата” в Църквата на Сциентолозите /също както и цялото пътуване на сем. Харфорд в „Широко затворени очи” бе инициация в ордена на Илюминатите/ и това дразни много повече от факта, че „Земята: Ново начало” и без друго си е тъп. В крайна сметка, ако целта е била да се разкаже една rites of passage притча, то филмът не успява, докато ако целта е била да се покаже затрогваща coming-of-age история, то филмът не успява. Успява да мине само за глупаво мотивационно видео, промотиращо налудничавите възгледи на висококласна секта.

Както и в останалите заглавия на Шямалана, и в този сюжетът се върти около едно детенце. Ала за разлика от „Повелителя”, където Ноа Рингър играеше толкова зле, че в даден момент /и съвсем за кратко, разбира се/ му пожелах анален сондаж от Роман Полански, то тук Джейдън се справя по-добре от всякога. Може би, понеже основните му екранни партньори са горски дънери и на техен фон контрастира с минимални умения и мутиращ гласец. Проблемът е, че Джейдън наистина е син на баща си, а именно – наследил е всяка клетка от анти-талантливия му геном. Шекспир е казал, че „светът е сцена и всички сме актьори в нея”, просто защото не е познавал Уил Смит. Изключено е той да бъде „актьор”, тъй като не може да играе дори себе си, а именно – баща на собствения си син. Сериозният тон, насечената дикция и вдървеното лице са неописуема гледка, сякаш героят му има разстройство и се страхува, че ще се изпусне при по-резки мимики. Но не ме разбирайте погрешно – извън сциентоложките пръдни, взаимоотношенията между буйния син и отчуждения татко със сигурност ще размекнат афроамериканската публика. Ала не защото са реалистични, а просто защото повечето негърчета в САЩ така или иначе не познават истинските си бащи. /трудно е, когато майка ти спи с половината гето/

Сценарият е изключително слаб, нелогичен и с покъртителен диалог. Той е дело на Гари Уита и въпреки че впоследствие е барнат от още няколко чифта пръсти, вкл. неизмитите такива на М. Н. Ш., крайният резултат е полуидиотски, точно защото е оптимизиран да служи като сциентоложка брошура. Ако си мислите, че вкамененото лице на Уил Смит е малко, то се заслушайте в репликите му, повечето от които все едно чете директно от „Дианетика”. Да не говорим за сюжетните алогизми, като например как единственото оръжие на Китай е мултифункционална Тояжка. Нали сме в бъдещето, бе? Къде са лазерите и бластерите, къде са фотонните торпеда? Нищо чудно, че рейнджърите имат проблеми с Урса с това аборигенско въоръжение. Другата аномалия е липсата на остатъци от сгради. Минали са само десет века, а няма нито руини, нито нищо. Наясно съм, че според сциентолозите Земята бива тотално дефрагментирана и после отново пренаселена от висши същества, но нека не прекаляваме с вероученията, става ли? Дори в „Планетата на Маймуните” си имахме парче от Статуята на свободата, ебати! Най-дразнещата глупост обаче е необяснимият факт, че всяка нощ повърхността на Земята замръзва с температури под нулата, а на следващия ден всичко отново е зелено и екваториално. WTF?! За 1К години Природата не може да еволюира чак толкова. Може би това е обяснено в едноименния комикс и 50-странична новела, разпространени отделно като прикуъл към филма, не знам. Признавам, че не съм ги чел, защото и аз, като всеки нормален човек, не желая да изпадам в кома доброволно.

Време е да бъда обективен и да призная, че режисурата на Шямбалан си е ОК, в смисъл че поне не дразни ОК-ото и другите сетивни органи. Има няколко добре заснети момента, носещи сигнатурата на Шимейлан и технически погледнато филмът е на компетентно ниво. М. Н. Ш. е използвал опитния оператор на Кроненбръг Питър Сушицки, по-известен с работата си върху „Империята отвръща на удара”, а музиката отново е писана от Джеймс Нютън Хауърд. Последното ме кара да си мисля, че Нютън Хауърд не е гледал скорошните творби на Маной, иначе щеше да се разкара от него още в пре-упадъчния му период. Сетингът също е подходящо избран за survival атмосферата – горите са наистина живописни и носят праисторическо чувство, сякаш всеки момент отнякъде ще се покаже игриво тиранозавърче или някакъв друг кандидат-фосил. Това чувство е нормално, като се има предвид, че филмът е сниман в същия парк, където и „Юрски Парк ІІ”. Но най-добрите страни на „Земята: Ново начало” са, че не е в 3-D и което е по-важно – Уил Смит не си отваря плювалника в саундтрака.

И като капак, компютърните ефекти са отчайващи. В Космоса се търпят, понеже там никой не може да Ви чуе как крещите, но на Земята стават кошмарни. Не се ли научихте от „Последното гологлаво каратистче”, че М-р Найт не може да работи с компютърно генерирани дреболии? Животинското царство е представено от размазани пиксели, които се затърчат по екрана и трябва да се заковат на място в близък план, та да стане ясно от каква порода са. Все едно гледам уаргите от „Двете кули” преди 10 години, но с тази разлика, че тук исках главните герои да бъдат изядени. Бюджетът е доста над сто милки, което е напълно достатъчна сума за едни поносими CGI, но явно паричките са отишли за рефинансиране на кредитните карти на Джейда Пинкет-Смит. Бокс-офис резултатите също са крайно мизерни, а чуждите ревюта – показателно негативни, и ако бях на мястото на някой решаващ орган в Columbia Pictures, щях да се постарая оттук-нататък М. Нощ да режисира само погребални шествия в гробището на Делхи.

Гледам, че си подминах норматива от пет страници и трябва да приключвам. В заключение ще кажа само, че филмът е толкова зле, все едно не съм платил за него с билет, а с половин литър кръв, защото влязох да го гледам отпаднал, по време на прожекцията се чувствах замаян и накрая си излязох пребледнял. Ако Уил Смит е искал да участва заедно с член на семейството си, можеше да кастне някой от ротвайлерите си. Брахма ми е свидетел, че животинчето щеше да има по-каризматично присъствие от това на сина му. А ако е искал да направи сциентоложки блокбъстър, трябваше да викне своя добър приятел Том Круз, а не отново да проституира малолетното си чавенце. Окончателната присъда е, че „Земята: Ново начало” е научнопопулярна диария и чиста загуба на време, въпреки че може да се гледа като две напълно различни неща – а/ скъпоплатена реклама на продукта „Джейдън” /който става само за почистване под ръба на тоалетната чиния/ и б/ груба сектантска агитация. От друга страна, редовните фенбойчета на цветнокожия „визионер” тайно се надяваха, че „Земята: Ново начало” ще послужи като рестарт за кариерата на Шаямалайн и ще обърне светлините на Холивуд към вечно „неразбрания” кинаджия. Е… явно редовните му фенбойчета имат много общо с пациентите, чакащи животоспасяваща трансплантация – и техните надежди са изцяло напразни. Защото фантастиката е свещен жанр и не бива да бъде докосвана от хора, чиято представа за нещо „свещено” са шибаните крави.

2.7/10