Disney купиха Lucasfilms! Малките копеленца го направиха отново. Ах, тези богати еврейчета, те направиха поредната стъпка в пъкления си план да купят целия свят, компания по компания. Първата жертва бяха Pixar, после клекнаха и Marvel, а сега, след множество предсмъртна агония, загиващата компания на Джордж Лукас също биде придобита от анимационерското студио. След нежно движение с дясната длан, наричащо се подпис, Джордж Лукас е наторил семейния си бюджет с $4 милиарда, половината в кеш. Повтарям – Четири. Милиарда. Долара. Не знам дали Господ е българин, но вече започвам да си мисля, че е джедай.

Лукас отдавна обяви, че иска да се пенсионира от киното след провала на „Червени опашки” и киното определено бе доволно от това решение. Дебелогушият визионер заяви, че искал да остави вселената на “Star Wars” на някой, който да я пази и да се грижи за нея, точно както се оставя болно куче за гледане от съсед. Той избрал Дисни, но не защото Дисни ще направят нещо чак толкова градивно с поредицата. /”Карибски пирати 4” показа, че те предпочитат количеството, за сметка на качеството/, а защото $4.05 милиарда са повече от $4 милиарда /сумата, която Дисни платиха за Marvel/, а Лукас винаги е искал да е нумеро уно. Дори не искам да си помислям за какво ще използва тези пари Лукас, но имайки предвид инфантилния му мозък, нищо чудно още догодина да започне строителството на изцяло функционираща и life-size „Звезда на Смъртта”.

Какви са последиците от тази драматична и епична покупка? Лукас вече престава да бъде президент на Lucasfilms, което автоматично означава, че каквито и боклуци да произведе компанията тепърва, те ще са от класата на “Гражданинът Кейн” в сравнение с досегашните продукти на бай Джордж. На което е по-важното в случая – Дисни придобиват правата за “Star Wars” франчайза и напълно очаквано вече обявиха желанието си за седми филм, целен за 2015 година. Все още не е ясно какво ще е заглавието, но аз залагам на „Episode VII – The Rise of Master (Mickey) Mouse“.

Лукас придържа треперещата си десница, докато автографира завещанието си

Лукас направи невъзможното – взе няколко картонени кашона, оцвети ги с флумастер, закачи ги на сезал и ги засне под името “Episode IV – A New Hope”, с което направи един от най-историческите филми на 20 век. После направи немислимото – създаде прикуъл, който постигна обратния ефект и се превърна в един от най-малоумните sci-fi филми на всички времена. Сега е на път да направи необходимото – да осъзнае, че е обявен за персона нон грата в гийк клубовете на цялата Галактика и да се скрие завинаги в селското си Skywalker ранчо. Купуването на Lucasfilms от Дисни е най-добрият възможен вариант за “Star Wars” и всички трябва да врещят от щастие, а не от мъка. След като Лукас собственоръчно уринира върху три десетилетия спомени, сега някой трябва да възвърне достойнството на класиката, а в момента Дисни са единствените с достатъчно желание, достатъчно капацитет и не на последно място – достатъчно ресурси, за да го сторят. Ако това не кара светлинните Ви мечове да потръпват в екстаз, значи не сте никакви фенове. /или просто си нямате светлинни мечове/

Седмият епизод ще направи няколко неща едновременно и всяко от тях ще подобри сагата многократно. На първо място – сбогом, Джар-Джар Бинкс, шибано земноводно, мамичката ти стара, време е да се разкараш завинаги! Новите сценаристи и дизайнери ще се постараят да измислят много по-идейни персонажи от креациите на Лукас, за външния вид на които се е инспирирал, гледайки прясно изпълненото тоалетно гърне. На второ място – всичко останало. Новата трилогия на Лукас бе Дъното. Каквото и да се случи след нея ще бъде стъпка нагоре за целия франчайз, дори и произведено от неприкрито педофилска компания, каквато е Дисни. Надявам се само, че някой ще си вземе поука от провала на „Джон Картър” и към предстоящата седма част ще бъде закарфичен по-опитен режисьор. /макар че на фона на Лукас, „по-опитен режисьор” може да се намери и в кафетерията на НАТФИЗ/

И това е то. Тепърва ще се говори и пише много за тази феноменална продажба, но дотогава – Дисни купува и купува. Скоро може да купи “Ford”, малко по-късно и “Apple”, а когато остане съвсем без пари, тогава най-после може да се сети да купи и Nu Boyana Film Studios, която поне ще им излезе евтино – около петдесет долара, барабар с декорите.