THE TALL MAN (2012)

Повечето хоръри са страшни, а някои от тях са дори интересни. Лошото е, че “The Tall Man” не е нито страшен, нито интересен, но за сметка на това се описва като „хорър”, а това е заблуда на потребителя, тъй като бих се уплашил много повече от „Мъпетите”. Ала нека не прекаляваме и приемем, че „The Tall Man” не е филм на ужасите, а обикновен трилър с туистове, наблягащ над психологическия страх и социално значимите въпроси. Ами… не, не става и така. Всичко в него е толкова забатачено, че откъдето и да го погледнете, ще виждате само неизмит задник, и то не този на Джесика Бийл, за жалост.

„The Tall Man” е дело на Паскал Ложие, прочул се с „Мъченичките” – провокативният арт-хорър, включващ стилно осакатяване на млади женски телеса. „Мъченичките” е от онези „дълбоки” филми, които всички „разбирачи” харесват без да знаят защо, и ако Вие не го харесате, значи сте по-низши и от срамна буба. Сега канадският директор навлиза в /х/американското кино и за целта отново работи по собствен сценарий, в който се комбинират много теми, но най-видна от тях е /ана/темата, ако ме разбирате правилно. Ложие е решил да се направи на Шямалан и да сътвори заплетен селски трилър с неочаквани обрати на всеки 3.14 минути, чак до закъснелия финал, където всичко отива „по дяволите“, а именно – оставя зрителя с въпроса „Какво, по дяволите, гледах?!”

„The Tall Man“ сивее – морално и визуално. Пристигаме в бързо западащото миньорско градче Колд Рок, чието име е също толкова депресиращо, колкото и обитателите му и биваме запознати с главната докторка Джулия Денинг. /Джесика Бийл/ Джулия се изявява като д-р Куин Лечителката и още в първата й сцена наблюдаваме инфантилно CPR. /”инфантилно”, не само защото е малоумно, но и защото е извършено върху инфант/ Ако след този благороден медицински акт не Ви е спечелила, то малко по-късно ще го стори, предлагайки топло кафенце на местното куку, като добра самарянка. Уау, какъв модел за поведение – регулярна „Мис Бразди” 2012-та. В околностите на градчето обаче върлува митичната фигура, кръстена от простолюдието с никнейма Високият мъж /Торбалан-wannabe/, отвличаща деца в rape van и вършеща с тях разнообразни мръсотии по чукарите. Не след дълго, чорлавият син на Денинг също е отвлечен и оттук насетне започва едно ходене по мъките, по време на което Джулия води зрителите към абсурдния завършек, задаващ тъпи обществени въпроси, на които може би трябваше да отговоря, ако бях все още буден, разбира се. /по-късно ще организирам възпоменание за няколкото ми мозъчни клетки, геройски загинали, докато се опитваха да открият логика в случващите се събития/

Сценарият се върти и суче като свинско черво, а туистовете се сипят като шрапнели след взрив в химическа тоалетна. Самата развръзка обаче е това, което прострелва филма в слепоочието – няма да Ви развалям „кефа”, преразказвайки за какво точно иде реч, но ще наблегна на това, че ако изгледате втората половина без да се захилите нито веднъж, то значи сте по-издръжливи от мен. Накрая главната героиня има дори драматичен, макар и неволно хумористичен монолог, наподобяващ моите ревюта – излишно дълъг, но за сметка на това логически несвързан – в който обяснява мотивацията си с крайно прости думи, а Джесика Бийл показва защо има толкова невидима кариера. Добрите новини на „The Tall Man” се изчерпват след началните надписи – не само, защото дизайнът им е приятен за окото и очевидно взаимстван от „Паник стая” на Финчър, но и защото след тях филмът поема остро надолу по дерето и в нито един момент не нацелва правилната посока. Хорърът е надвит от семейна драма, съспенсът – от социални коментари, а самата идея е толкова безумна, че ако “The Tall Man” бе тест за интелигентност, създателите му трябваше да са в зоо-клетки. Е, не споря, че на места си има съответната атмосфера и е заснет по-професионално от стандартния трактористки трилър, но Ложие доказва, че е meh-режисьор, който няма голямо бъдеще в жанрове, различни от европейското torture-porn.

Актьорите са неизвестни, но не заради имената си, а заради неизвестните си актьорски умения. Джесика Бийл се мъчи, гърчи и циври, но ролята просто не е за нея. Киното също. И не се заблуждавайте – противно на заглавието и постера, тя не е „висок мъж”, а обикновена жена с големи бицепси. Останалите са второстепенни лица, които със сигурност сте виждали някъде другаде, но в момента Ви мързи да проверявате в IMDB. Откроява се задължителното измъчено момиченце /тайпкастнатата Джодел Ферланд от “Silent Hill” и “Case 39”/, обикаляща с някакво тефтерче, в което си рисува пишки и изрично отказва да говори – сигурно, понеже само тя е чела сценария и знае колко зле е диалогът. Тя обаче бе единствената, която генерира някакви емоции в душата ми, тъй като през цялото време мечтаех да я хвърля в бунара.

Ако знаех, че филмът е такава безобидна кретения, щях да го изгледам в офиса, та поне да си изгубя работното, а не свободното време. Ироничното е, че “The Tall Man” наистина може да служи за сплашване на непослушните деца – „Изяж си попарката, дете мое, иначе пак ще ти пусна онзи тъп филм! – Не-е-е-е, мамо, ще ям и цвик, само не отново тъпия фи-и-и-илм!” Хорърите не са това, което бяха и старата им слава има нужда от възраждане, а не от израждане. За съжаление, “The Tall Man” прави второто и го прави отлично.

2.9/10