За тези от Вас, които влизат в блога ми за първи път /що за пропуск?/ трябва да уточня, че това не е място за ревюта на книги. Останалите, които ме посещават от повече от две седмици, са отдавна наясно, че четенето не ми е приоритет, писането не ми е талант, а търпението – не ми е добродетел. Днес обаче ще се направя на умен с ревю на книга, която не е роман, писана е на английски и в нея няма нито една картинка. Защо Ви губя времето с нещо подобно ли? Защото книгата е интересна, полезна и което е по-важно – служи на блога ми, доказвайки /на хартия? черно на бяло?/ че Холивуд има склонността да деградира и най-оригиналните идеи.

Научих за съществуването на “Tales from Development Hell” преди месец, когато правих проучването си за ревюто на „Зов за завръщане”. /току-що написах, че правя „проучвания” за тъпите си ревюта, можете ли да повярвате?/ Попаднах на дълга извадка от книгата на някой си Дейвид Хюс, който доста детайлно разискваше съдбата на неизлезлия „Зов за завръщане 2”. Бидейки благословен от Инженерите със сравнително ниско владеене на американски език, бях изумен колко бързо прочетох текста и колко интересно бе поднесен той – едновременно лек, но подплатен с множество вътрешни холивудски факти. Възбуден от двойното си постижение, че съм прочел няколко абзаца на чужд език и че съм разбрал неща, които само още стотина хиляди души знаят, ръката ми сякаш сама се насочи към линка, водещ до Амазон-точка-ком, където с влажни длани инвестирах последните си останалите пари за поръчка на книгата.

Amazon бяха стандартно експедитивни и колетът пристигна няколко дни след като вече си бях забравил, че изобщо съм го поръчвал. Самата книга е кратка /малко над 270 страници/, но в нея има събрани изключително любопитни факти и клюки от задкулисните маневри на Холивудската машина за пари. В допълненото си и преработено издание от март 2012-та, авторът описва /с помощта на множество събрани от собствени интервюта материали/ каква е еволюцията /или по-скоро деволюцията/ на добрите идеи в Холивуд. Хубавото е, че Дейвид Хюс не е просто някакъв форумен червей, който години наред е чел-чел-недочел разни филмови сайтчета, за да събира неаргументираните си жълтини, а човек навътре в системата на Холивуд – журналист и сценарист, използвал дългогодишния си опит и контакти, за да събере на едно място някои от най-интересните неразказани филмови истории.

В общи линии, книгата е поредица от 14 глави, всяка проследяваща зараждането и в последствие замразяването на нереализирани проекти, които по една или друга причина са се озовали в т.нар. Development Hell. Хюс описва красноречиво процесите по оформянето на различните драфтове на даден сценарий и дори включва кратки преразкази на няколко сценария, които така и не са видели бял свят, въпреки че определено е трябвало, като например версията на Франк Дарабонт за „Индиана Джоунс 4” или сценария за неосъществената средновековна епика с Арнолд Шварценегер „Crusader”, излязла на загуба, още преди да започнат снимките. /благодарение на множество фактори и pay-or-play договора на Шварценегер, който е обвързал студиото да му изплати пълен хонорар, дори ако филмът не се случи/ Четейки тези алтернативни кино-реалности, човек започва да осмисля много по-добре какво се случва с една идея, докато стигне до големия екран – през колко различни/излишни преработки и зловредни деформации минава, преди да се изроди в нещо, което изобщо не наподобява първоначалния план.

Типично по еврейски, Спилбърг прехвърля вината на всички останали, освен на себе си.

Така например, ще разберете каква е била участта на планираната първа игрална версия по “LOTR” на Джон Бурман, с участието на четворката Бийтълс – Пол Макартни в ролята на Фродо и Джон Ленън в ролята на Ам-Гъл. /?!/ Ще научите за „обещаващия” сай-фай екшън “Isobar” със Силвестър Сталоун в ролята на пътник във футуристичен подземен влак, пренасящ генно-модифицирано растение, което излиза на свобода и започва да избива пасажерите. /проектът е описван като „Умирай трудно” се среща с „Пришълецът”/ Ще разберете и какви са били оригиналните планове за римейка на „Батман”, режисиран от Дарън Арнофски и най-вече – защо почти готовият „Батман срещу Супермен” на Волфганг Петерсън е пропаднал. Изобщо, в книгата има крайно колоритно инфо с реални цитати и извадки, което да утоли любопитството на всеки, който се интересува от филмовите процеси. Представете си „Небесно Царство” с Терминатор в главната роля. Или „Черния рицар” с Клинт Истууд. Всеки може да попадне в една паралелна реалност и да види „какво можеше да е”, ако тези неосъществили се продукции видеха бял свят. /лично аз винаги съм искал да напиша сценарий по най-великата книга, писана някога – „Маншон, Полуобувка и Мъхеста Брада”, но след “Tales from Development Hell” все повече започвам да губя надежда за адаптирането му/

Отделно от това, текстът на Дейвид Хюс е пълен с показателни за нивото на креативност в Холивуд изказвания, които лесно могат да заслужат място под името на блога ми, като например: This script is perfect… who can we get to rewrite it?”, “Imitation is the sincerest form of Hollywood”, ”In Hollywood new ideas are anathema! и още много други истини. За нещастие, книгата не е превеждана на български и може да се поръча само от чужбина, но смея да заявя, че си струва сричането на английски, тъй като е задължително справочно четиво за истинските киномани, а някои от нещата вътре никога не са били публикувани онлайн и няма как да ги знаете от другаде. Amazon бе достатъчно изкуствен интелект, за да ми препоръча и предишната книга на Дейвид Хюс, наречена “The Greatest Sci-Fi Movies Never Made” и в момента събирам пари, за да си я поръчам. Препоръча ми и поредната глупост на Роджър Ебърт, но под нея се уточняваше, че Customers Who Bought This Item Also Bought а Gun and Killed Themselves, така че се отказах.

Когато дори Роланд Емерих не хареса някой сценарий, значи той наистина трябва да е екстремно тъп.

Току-що осъзнах, че цялата тази публикация е безсмислена, тъй като никой от Вас няма да даде 30 лева за непреведена книга, но нали се сещате, че отчаяно имах нужда да се похваля на някого.

Bonus: Кратко, но информативно, интервю с автора.