Нека започна с въпрос за подобряване на умствената Ви активност. Какво е общото между Джон Търтълтоб /”Чиракът на магьосника”/, дебелите деца, китовете и Майкъл Фелпс? Хм, трудна работа. От една страна, Търтълтоб може да мине за дебело дете, а от определен ъгъл лицето на Фелпс прилича на задника на кит, но не, не е това. Общото е, че Търтълтоб се е заел с режисурата на нов проект, който ще събере на едно място най-актуалните „национални съкровища” на Америка – проблемът със затлъстяването на децата в САЩ и олимпийските успехи на Майкъл Фелпс. Заинтригувани ли сте вече? След малко ще Ви мине.

Сюжетът на “Beached” проследява премеждията на 4-годишно едробузесто дете /извинявам се, коректният термин е дете с „наднормено тегло”, сакън ако обидим малкото прасенце/, което отива на семейна разходка с лодка, за да отпразнува поредната любовна дръжка, образувала се на хълбока му, сякаш от нищото. Докато момченцето снове щастливо из палубата, в търсене на скритата от мама тортичка, мащабното количество сланина по крехкото му телце го кара да загуби равновесие и да цопне в океана, където – някак логично – потъва като бъчва. Но това не е краят на историята. /въпреки, че трябваше да е/ Детето е открито и спасено от семейство китове. /whaaaat?!/ Те отглеждат удавника като свое собствено китче, най-вероятно объркани от габаритите на малчугана, и го обучават в тайните на водните спортове в открито море. Години по-късно, малкият гмурец пораства в жилав състезател и се превръща в олимпийски плувец. Happy-fucking-end.

Това, скъпи приятели, е холивудска трагедия в най-висша форма. Не, извинявам се, трагедия бе суицидът на Тони Скот. “Beached” си е чиста подигравка – с киното и със зрителите му. Нямам нищо против позитивното послание за малките американски шопарчета, защото добре знаем, че те наистина имат нужда от атрактивен стимул, за да кажат „Не-е-е-е!” на тези тлъсти хамбургери, но не мисля че единственият начин е да бъдат отгледани от китове – същества, които се славят с качествената си мас и отдавна са нарицателно за дебелина. /”Виж го тоя к`ъв кит е станал!”/ Не бих отказал и модерна версия на „Книга за Джунглата” /нищо чудно да изкарат “Beached” като римейк на Киплинг/, но … китове? Шибани китове отглеждат шибано морско свинче? Това е лоша идея, дори за хората, които не са гледали „Орка”. Тревопасният Майкъл Фелпс обра де що има златни накити на Олимпиадата в Лондон, но не – вместо да направим филм за него, дайте да снимаме как някакъв подут Маугли е обучаван на синхронно плуване от косатки. Е, не, айде моля Ви се!

Проектът е описан като family fantasy /семейна фантазия?/, което е чудесно, макар да не е уточнено за чие точно семейство се отнася фантазията. За семейството китове, имащо честта и удоволствието да възпита малкото плондерче /що за възпитание е да получаваш родителски съвети за секса от Волният Уили?/ или за семейството, което реши да заведе пълничкото си дете на този филм и пехливанчето дотолкова се мотивира от видяното, че първата му работа е да скочи в морето, търсейки китове, които да го спасят от бащиния колан. Изобщо, “Beached” е поредното недоразумение на Холивуд и съм сигурен, че имате нужда да го гледате малко повече, отколкото имате нужда от кървящ хемороид. В този ред на мисли, какво по дяволите, трябва да очакваме за в бъдеще? Гето-рапърче, което пада от колата по време на drive-by в предградията и бива отгледано от счетоводители, за да стане след години политик? Или драматичната история на пакистанско циганче, което оцелява след като коланът с С-4 се оказва дефектен и бива отгледано от група таксиметрови шофьори в Ню Йорк, а след време се превръща в състезател на NASCAR? Мога да продължавам цял ден, но няма смисъл. Всички знаем, че колкото и абсурден да е даден сюжет, той все някога ще бъде филмиран, защото едно е сигурно – в Холивуд няма невъзможни неща.